Р Е Ш Е Н И Е
№…
гр.
Варна, 22.11.2021г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XVIII състав, в открито публично
заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и първа година,
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА СЛАВОВА
при
секретаря Антоанета Димитрова, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 15975 описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по
исковете на “А.Б. ЕАД ЕИК/БУЛСТАТ
****** с адрес ***, срещу Д.С.Я. ЕГН ********** с
адрес ***, с правно основание чл. 415 от ГПК
във вр. с чл. 79 от ЗЗД, за приемане за установено в отношенията между
страните, че ответникът дължи на ищеца, сумите по Заповед за изпълнение №
1785/13.5.2020г., по ЧГД № 4401/2020г. на ВРС, 18 състав, а именно: сумата от 577.49 лв. - главница, включваща незаплатени суми за
ползвани електронни съобщителни услуги, за които са издадени фактури за периода
от 12.09.2017 г. до 26.01.2018 г., в общ размер на 525.57 лв. и незаплатени суми за предоставени
продукти на изплащане, в общ размер на 51.92 лв., по Рамков Договор за
електронни съобщителни услуги и продукти на изплащане с номер ********, сключен между Д.С.Я. и „А.Б." ЕАД (с
предишно наименование „М." ЕАД), сумата от 143,58 лв. - законна лихва
за забава, изчислена върху сумата на главницата от 577,49 лв. за периода от 03.10.2017 г. до 04.05.2020 г., сумата от 812.51 лв.
– неустойка, ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на депозиране
на заявлението в съда – 11.05.2020 г., до окончателно изплащане
на вземането.
Претендират се и сторените
разноски.
Обстоятелствата, от които се
твърди, че произтича претендираното право:
В
исковата молба се твърди, че между А.****и Д.С.Я. е сключен договор с номер ********
от 11.12.2015 г. Договорът е с рамков характер и има за предмет предоставянето
на електронни съобщителни услуги (мобилни услуги за SIM карти с телефонни
номера, телевизия, интернет и пр.) и продукти (апарати) на изплащане.
Различните услуги и продукти са предоставяни от ищеца на абоната чрез
подписването на допълнителни индивидуални договори и/или приложения към
рамковия договор. Във връзка с изложеното:
1.1 С Приложение № 1 от 12.05.2017 г. А.****е
предоставил на ответника мобилна абонаментна услуга за SIM карта с телефонен
номер ********. Избраният от абоната тарифен план за услугата е с месечна
абонаментна такса в размер на 20,99 лв. с ДДС (17,49 лв. без ДДС), съгласно чл.
3.1 от Приложение № 1. Срокът за ползване по абонамента е 24 месеца, видно от
чл. 6.2.1 от приложението, и изтича на 12.05.2019 г.
1.2 С Договор за продажба на изплащане от
12.05.2017 г. ю А.****е продал на ответника продукт - Апарат Huawei P8lite DS
Black MAT 25. Устройството е предоставено в пакет с горепосочената мобилна
услуга за SIM карта с телефонен номер ******** по Приложение № 1 от 12.05.2017
г. За това обстоятелство свидетелства чл. 3 от договора за продажба на
изплащане, както и приемо-предавателният протокол и гаранционната карта на
устройството, където е посочен номерът на SIM картата - ********. Същият е
сключен за срок от 23 месеца, като са уговорени една първоначална и 23 месечни
вноски, всяка в размер на 12,98 лв., видно от чл. 4 във връзка с чл. 11 от
договора. Предаването на вещта от продавача на купувача се удостоверява с
приемо-предавателен протокол, представляващ Приложение № 1 към договора.
1.3 С Приложение № 1 от 17.05.2017 г. А.****е
предоставил на ответника мобилна интернет пакетна абонаментна услуга за SIM
карта с телефонен номер ********. Избраният от абоната тарифен план за услугата
е с месечна абонаментна такса в размер на 15,99 лв. с ДДС (13,32 лв. без ДДС),
съгласно чл. 3.2 от Приложение № 1. Срокът за ползване по абонамента е 24
месеца, видно от чл. 6.2.1 от приложението, и изтича на 17.05.2019 г.
1.4 С
Приемо-предавателен протокол от 17.05.2017 г. ю А.****е предоставил на
ответника продукт - СС Partner Huawei B310s-22 LTE Hotspot Black. Устройството
е предоставено в пакет с горепосочената мобилна услуга за SIM карта с телефонен
номер ******** по Приложение № 1 от 17.05.2017 г.
1.5 С Приложение № 1 от
1.6 С Приемо-предавателен протокол от 29.06.2017
г. А.****е предоставил на ответника продукт - Huawei 2ТЕ CPE В310. Устройството
е предоставено в пакет с горепосочената пакетна услуга.
1.7 С Приложение № 1 от 29.06.2017 г. А.****е
предоставил на ответника мобилна абонаментна услуга за SIM карта с телефонен
номер *********. Избраният от абоната тарифен план за услугата е с месечна
абонаментна такса в размер на 8,99 лв. с ДДС (7,49 лв. без ДДС), съгласно чл.
3.1 от Приложение № 1. Срокът за ползване по абонамента е 24 месеца, видно от
чл. 6.2.1 от приложението, и изтича на 29.06.2019 г.
1.8 С Приложение № 1 от 29.06.2017 г. А.****е
предоставил на ответника мобилна интернет абонаментна услуга за SIM карта с
телефонен номер ********. Избраният от абоната тарифен план за услугата е с
месечна абонаментна такса в размер на 9,99 лв. с ДДС (8,32 лв. без ДДС),
съгласно чл. 3.1 от Приложение № 1. Срокът за ползване по абонамента е 24
месеца, видно от чл. 5.2.1 от приложението, и изтича на 29.06.2019 г.
Освен това всички останали услуги, използвани от
абоната извън избраните тарифни планове (допълнително проведени разговори,
изпратени съобщения, използвани мобилни данни, пакети минути и интернет, телевизионни
програми и други подобни), се таксуват съгласно ценоразписа на мобилния
оператор, посочен в отделно/и Приложение/я и/или достъпен на интернет адреса на
А1 България.
За неуредените в индивидуалните договори въпроси
следва да се прилагат Общите условия за взаимоотношенията между „М." ЕАД и
абонатите и потребителите на обществените мобилни наземни мрежи на "М."
ЕАД по стандарти GSM, UMTS и LTE (наричани накратко „общите условия"). Те
имат задължителна сила за абонатите. Това се удостоверява чрез подписа им под
договорите за услуги, съгласно чл. 6 от общите условия.
На основание сключените договори и във връзка с
предоставяните услуги и продукти на изплащане А.****е издавал ежемесечни
фактури. Във фактурите са отразени таксите за ползваните от потребителя
електронни съобщителни услуги, както и месечните вноски за предоставените му
продукти на изплащане. Във всяка една фактура е отразено подробно потреблението
на абоната за съответния период.
Съгласно чл. 26.5 от общите условия мобилният
оператор предоставя на абоната 15-дневен срок след издаването на всяка една
фактура за плащането на посочената в нея сума, през който период от време
вземането е ликвидно, а след изтичането му става изискуемо.
В настоящия случай от страна на ответника Д.С.Я. са
налице изискуеми незаплатени задължения по горепосочените договори в общ размер
на 577,49 лв., представляваща главница, която включва: Незаплатени суми за ползвани
електронни съобщителни услуги, за които са издадени фактури за периода от
12.09.2017 г. до 26.01.2018 г., в общ размер на 525,57 лв.; Незаплатени суми за месечни вноски за
предоставени продукти на изплащане, за които са издадени фактури за периода от
12.09.2017 г. до 29.12.2017 г., в общ
размер на 51,92 лв.
При неплащане на дължимите суми по фактурите след
изтичане на срока им за плащане, договорът
се счита за едностранно прекратен от страна на мобилния оператор по
отношение на услугата, за която е забавено плащането.
На основание чл. 92 от ЗЗД и съгласно договорените
между страните условия, поради виновното неизпълнение от страна на ответника, е
начислена неустойка в общ размер на 812,51 лв.
Видно от договорените между страните условия за
описаните по-горе електронни съобщителни услуги, ако абонаментът по договор за
услуги бъде прекратен по инициатива или вина на абоната преди изтичането на
срока за ползване, определен за този абонамент, абонатът дължи на оператора
неустойка в размер на месечните абонаментни такси, дължими за абонамента, за
който договорът се прекратява, по техния стандартен размер, без отстъпка и без
ДДС, считано от датата на прекратяване до изтичане на съответния срок за
ползване. Когато абонатът е физическо лице, както в настоящия случай,
максималният размер на неустойката за предсрочно прекратяване не може да бъде
по-голям от сбора на три месечни абонаментни такси по техния стандартен размер
без отстъпка и без ДДС. Тази клауза е въведена в изпълнение и при съобразяване
на съдебната спогодба, подписана между Комисията за защита на потребителите и М.
ЕАД по гр.д. 12268/2014 г. по описа на Софийски градски съд, документирана в
протокол от 21.04.2016 г. В т. 1 от същата се посочват правилата за изчисляване
на неустойката, като е уговорено в т. 2 тези правила да се въведат в договорите
за предоставяне на електронни съобщителни услуги от 01.07.2016 г. По отношение
на договорите преди тази дата ограничението за максималния размер на
неустойката не важи. А.****не претендира намален до три такси
размер на неустойката за договорите след 01.07.2016 г. само заради споменатата
съдебна спогодба между него и КЗП, а защото такава клауза реално е уговорена
между страните, видно от цитираните разпоредби от приложенията.
Ищецът претендира неустойка за предсрочно
прекратяване, която възлиза в размер на 239,82 лв., разпределена както следва:
1. 52,47
лв. - неустойка за предсрочно прекратяване по отношение на договор за мобилна
услуга за SIM карта с телефонен номер ********, съгласно чл. 6.3.1 от
Приложение № 1 от 12.05.2017 г. Сумата на неустойката представлява сборът на 3
месечни такси от по 17,49 лв. За неустойката е издадена сметка № ********* от
29.12.2017г.;
2. 39,96
лв. - неустойка за предсрочно прекратяване по отношение на договор за мобилна
интернет услуга за SIM карта с телефонен номер ********, съгласно чл. 6.3.1 от
Приложение № 1 от 17.05.2017 г. Сумата на неустойката представлява сборът на 3
месечни такси от по 13,32 лв. За неустойката е издадена сметка № ********* от
16.02.2018 г.;
3. 99,96
лв. - неустойка за предсрочно прекратяване по отношение на договор за пакетна
услуга (пакет) - фиксиран интернет през мобилна мрежа (Net Box) с телефонен
номер ********, телевизия през сателитна технология (Мтел ТВ) с номер ********
и мобилна услуга (Мтел Безкрай) с телефонен номер ********, съгласно чл. 6.3.1
от Приложение № 1 от 29.06.2017 г. Сумата на неустойката представлява сборът на
3 месечни такси от по 33,32 лв. За неустойката е издадена сметка № ********* от
29.12.2017г.;
4. 22,47
лв. - неустойка за предсрочно прекратяване по отношение на договор за мобилна
услуга за SIM карта с телефонен номер *********,
съгласно чл. 6.3.1 от Приложение № 1 от 29.06.2017 г. Сумата на неустойката
представлява сборът на 3 месечни такси от по 7,49 лв. За неустойката е издадена
сметка № ********* от 09.02.2018г.;
5. 24,96
лв. - неустойка за предсрочно прекратяване по отношение на договор за мобилна
интернет услуга за SIM карта с телефонен номер **********,
съгласно чл. 6.3.1 от Приложение № 1 от 29.06.2017 г. Сумата на неустойката
представлява сборът на 3 месечни такси от по 8,32 лв. За неустойката е издадена
сметка № ********* от 23.02.2018 г.;
А1 претендира и неустойка за възстановяване на
стойността на отстъпките от пазарните цени на крайните устройства (закупени
изцяло или предоставени на изплащане), както и стойността на невърнатото
техническо оборудване, предоставено за временно ползване, която неустойка
възлиза в размер на 572,69 лв., разпределена както следва:
1. 77,69
лв. - неустойка за възстановяване на отстъпка от пазарната цена на крайно
устройство Апарат Huawei P8lite DS Black MAT 25, предоставено c Договор за
продажба на изплащане от 12.05.2017 г., в пакет с мобилна услуга за SIM карта с
телефонен номер ********2, съгласно 6.3.1 от Приложение № 1 от 12.05.2017 г.,
във връзка с чл. 3 от договора за продажба на изплащане. Размерът на отстъпката
е предвиден изрично в чл. 6.3.2 от Приложение № 1. За неустойката е издадена
сметка № ********* от 29.12.2017 г.;
2. 140,00
лв. - неустойка за възстановяване на стойността на невърнато техническо
оборудване СС Partner Huawei B310s-22 LTE Hotspot Black, предоставено no
договор за мобилна интернет услуга за SIM карта с телефонен номер *********,
съгласно чл. 6.3.4 от Приложение № 1 от 17.05.2017 г. За неустойката е издадена
сметка № ********* от 16.02.2018 г.;
3. 90,00
лв. - неустойка за възстановяване на стойността на невърнато техническо
оборудване - приемник, предоставено по договор за пакетна услуга (пакет)
-фиксиран интернет през мобилна мрежа (Net Box) с телефонен номер ********,
телевизия през сателитна технология (Мтел ТВ) с номер ********* и
мобилна услуга (Мтел Безкрай) с телефонен номер ********, съгласно чл. 6.3.4 от
Приложение № 1 от 29.06.2017 г. За неустойката е издадена сметка № ********* от
29.12.2017 г.;
4. 140,00
лв. - неустойка за възстановяване на стойността на невърнато техническо
оборудване - Huawei 2ТЕ CPE В310, предоставено по договор за пакетна услуга
(пакет) - фиксиран интернет през мобилна мрежа (Net Box) с телефонен номер ********,
телевизия през сателитна технология (Мтел ТВ) с номер ********5 и мобилна
услуга (Мтел Безкрай) с телефонен номер ********8, съгласно чл. 6.3.4 от
Приложение № 1 от 29.06.2017 г. За неустойката е издадена сметка № ********* от
29.12.2017 г.;
5. 125,00
лв. - неустойка за възстановяване на стойността на невърнато техническо
оборудване - приемник, предоставено по договор за пакетна услуга (пакет)
-фиксиран интернет през мобилна мрежа (Net Box) с телефонен номер ********,
телевизия през сателитна технология (Мтел ТВ) с номер ******** и мобилна услуга
(Мтел Безкрай) с телефонен номер ********, съгласно чл. 6.3.4 от Приложение № 1
от 29.06.2017 г. За неустойката е издадена сметка № ********* от 29.12.2017 г.
Предявено е заявление, по което е издадена заповед
за изпълнение, връчена на длъжника при условията на чл. 47 от ГПК.
Отговор
по чл. 131 от ГПК е подаден от представителя на ответникa в законово
установения срок.
Оспорват се исковете по основание
и размер.
Оспорва
се, че ответника има неизплатени задължения, произтичащи от сключените между
страните Договор с номер ********/11.12.2015 година. Приложение № 1 12.05.2017
година за мобилна абонаментна услуга за карта с № ********. Договор за продажба
па изпащане от 12.05.2017 година. Приложение № 1 47.05.2017 година за мобилна
интернет пакетна абонаментна услуга за карта е № ********7. Приложение №
1/29.06.2017 година за пакетна услуга за карта е № ********. Приложение №
1/29.06.2017 година за мобилна абонаментна услуга за карта с № ********* и
Приложение № 1/29.06.2017 година за мобилна интернет абонаментна услуга за
карта е № ********.
Оспорва,
че ищецът е прекратил валидно сключения между страните Договор от 14.2.2015
година и Приложенията към него. Дължимостта па претенциите за неустойки се
предпоставя от установяване па факта на предсрочно прекратяване на договора. С
оглед липсата па валидно предсрочно прекратяване на договорите, претенцията на
ищеца за неустойка се явява неоснователна.
В
условията на евентуалност, прави и възражение за нищожност на клаузите на чл.
6.34 от Приложенията, на основание чл. 26. ал. 1. предл. 3-то ЗЗД, поради
накърняване на добрите прави.
Допустимо
е уговарянето от страните на неустойка за вредите от предсрочното прекратяване
па срочен договор за услуга, но само в рамките на присъщите и обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции, като преценката се извършва към момента на
сключване на договора, а не към последващ момент т. 3 от Тълкувателно решение №
1/ 15.06.2010 г. по т.д. № I/ 2009 г. на ОСТК на ВКС. Съгласно клаузите на чл.
6.3.1 от процесиите приложения, е уговорена неустойка при предсрочно
прекратяване на договор за услуга, в размер на всички неплатени по договора
абонаментни такси до края на срока му. В този случай мобилният оператор по
прекратения договор ще получи имуществена облага от насрещната страна в размер,
какъвто би получил, ако договорът не беше прекратен, и то без да се предоставя
ползването на услугата но договора. Счита за ирелевантно обстоятелството, че
ищецът заявява претенцията си само за част от неустойката, след като
основанието за нейното възникване е нищожно.
Относно
претендираната неустойка в размер на 77.69 лева, представляваща стойността на
отстъпката от пазарната цена на крайно устройство Апарат Huawei P8lite DS Black MAT25:
Претенцията за неустойка всъщност
е уговорена като втора неустойка, дължима кумулативно с първата, посочена такава в чл. 6.3.1., тъй като цели именно обезщетяване вредите от
неизпълнение на задълженията по договора от страна на потребителя. Предвиждайки
в договора за едно и също неизпълнение две различни и едновременно дължими
санкции, се надхвърля обезпечнтелната и обезщетителна функция па неустойката и
същата се явява необосновано висока по смисъла на чл.143. т.5 от ЗЗП, приложима
в случая. Самата клауза не е индивидуално уговорена, поради което и същата е
нищожна на основание чл.146. ал.1 от ЗЗП.
Относно
претендираната неустойка в размер на 495.00 лева, представляваща стойността на
невърнато техническо оборудване, счита, че така заведената претенция на ищеца
за неустойка е недопустима.
Съгласно
договореното между страните в чл. 6.3.4 от процесиите приложения при
прекратяване на договора за мобилни услуги „Операторът има право да получи от
Абоната обезщетение в размер на стойността на оборудването, съгласно действащия
ценоразпис на Оператора.". Видно от цитираната договорна разпоредба,
страните са уговорили правото па обезщетение за претърпените от оператора
вреди, а не неустойка за обезпечаване изпълнението на задължението от договора
по смисъла на чл. 92 ЗЗД.
В
случай, че се приеме, че така договореното обезщетение представлява неустойка
по своята същност, то счита, че претенцията на ищеца е неоснователна по
аргументи, изложени по-горе.
Отделно
сочи, че сборът от така претендираните неустойки надхвърля значително
претенцията на ищеца за главница, което също противоречи на добрите нрави.
По същество на делото ищецът
поддържа исковете, както са предявени, и моли за уважаването им, а особения
представител на ответника моли за отхвърляне на исковете.
Съдът, като прецени становищата на страните и въз
основа на събраните по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност и
по правилата на ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Производството
е по реда на чл. 415 от ГПК, като по
същество ищецът претендира установяване
дължимостта на суми,
представляващи цена на
предоставени услуги от мобилния оператор, цена по договор за продажба на
изплащане, неустойки за предсрочно прекратяване на договорите за предоставяне
на мобилни услуги и договорите за продажба на изплащане.
Въз
основа на общите правила на договорното право, в тежест на ищеца по делото е да
докаже при условията на пълно и главно доказване, че между страните съществуват твърдените договорни отношения
по сключените между страните договори, че е предоставил твърдяната
от него услуга в твърдяното количество и
стойност, че е предоставил вещ на изплащане, че е налице
забава за изпълнение на задълженията на ответника, че е налице валидна
неустоечна клауза, че са налице предпоставките за начисляване на неустойката.
В тежест на ответника е да установи плащане или други
твърдени от него правопогасяващи положителни факти.
Не се оспорва от особения представител на ответника
валидното възникване на договорните правоотношения между страните. По силата на сключените договори ищецът е
задължен да предоставя мобилни услуги, както и да предаде за ползване устройства,
а ответникът е задължен да заплаща цената на предоставените услуги и цената на
устройството, когато е било взето на изплащане /без случаите когато е получено
по силата на сключения договор за услуга/.
Видно от представените по делото фактури, мобилният
оператор е изпълнявал задълженията си по договора за предоставяне на мобилни
услуги до 29.12.2017г., когато са начислени процесните неустойки за
прекратяване на договорите за предоставяне на услуги в размер на месечните
абонаментни такси.
Обслужването на абонатите с активни телефонни номера
става чрез автоматизирана информационна система, която генерира пряко и
автоматично информация за всички предоставени и ползвани от потребителя мобилни
услуги, както и за периода /времето/ на ползването им. Оперирането на системата
става абсолютно автономно без възможност за човешка намеса, съответно грешка,
без възможност за начисляване на услуга, която не е била предоставена.
Оспорва се от особения представител на ответника, че
ответника има неизплатени задължения, произтичащи от сключените между страните договори.
Не се оспорва обаче предоставянето на услугите, за които се претендира плащане.
Не се оспорва и, че ищецът е предоставил на ответника твърдените от него
устройства.
В този случай в тежест на ответника е било да установи
плащане на задълженията си, претендирани от ищеца. Такова доказване не е
проведено.
Не се оспорва размера на задълженията по текущите месечни
периоди на отчитане, не се оспорва и съответствието на размера на
претендираните суми с размера на предоставените услуги.
Предвид липса на плащане от страна на абоната на ликвидни
и изискуеми негови задължения за сумата от 577.49 лв. - главница, включваща
незаплатени суми за ползвани електронни съобщителни услуги, за които са
издадени фактури за периода от 12.09.2017 г. до 26.01.2018 г., в общ размер на
525.57 лв. и незаплатени суми за предоставени продукти на изплащане, в общ
размер на 51.92 лв., съдът намира, че искът за заплащане на същите следва да
бъде уважен.
По иска за сумата от 143,58 лв. - законна лихва за
забава, изчислена върху сумата на главницата от 577,49 лв. за периода от
03.10.2017 г. до 04.05.2020 г.
Искът за мораторната лихва не е оспорен от ответника.
Съгласно чл. 26.5 от общите условия на ищеца, мобилният
оператор предоставя на абоната 15-дневен срок след издаването на всяка една
фактура за плащане на посочената в нея сума. След изтичане на срока, вземането
става изискуемо, ответникът изпада в забава при неплащане, и върху сумата
започва да се начислява мораторна лихва за забава. Не е оспорен периодът или
размерът на начислената от ищеца мораторна лихва, поради което съдът намира иска
за основателен, така, както е предявен.
По исковете за неустойка:
В т. 6.3 от Договор № ******** от 11.12.2015г. /наречен
от ищеца рамков договор/ е предвидено, че операторът има право едностранно да
прекрати договора и/или да спре достъпа на потребителя до мрежата, съгласно
условията, приложими в Общите условия.
Съгласно т. 6.3.1
от Приложения № 1, /които се явяват индивидуалните договори, сключени между
страните/, ако достъпът до мрежата бъде спрян или договорът за услуги бъде
прекратен по инициатива или вина на абоната преди изтичане на срока на ползване,
определен за този абонамент, абонатът дължи на оператора неустойка в размер на
месечните абонаментни такси …по техния стандартен размер без отстъпка… до
изтичане на съответния срок на ползване. Когато абонатът е физическо лице, максималният
размер на неустойката за предсрочно прекратяване по тази клауза не може да
надвишава трикратния размер на месечните абонаментни такси за услугите на
срочен абонамент по техния стандартен размер без отстъпка. В тази хипотеза, в
допълнение на посочената неустойка за предсрочно прекратяване, абонатът дължи
на оператора и възстановяване на част от стойността на отстъпките от
абонаментните планове и от пазарните цени на крайните устройства /закупени или
предоставени на лизинг/на изплащане/, съответстваща на оставащия срок на
ползване на съответния абонамент.
По възраженията на ответника:
Съгласно предвиденото в т. 6.3 от Договор № ********
от 11.12.2015г. и т. 6.3.1 от Приложения № 1, правото на ищеца да претендира неустойка
възниква не само при прекратяване на договора, но и при спиране на достъпа до
мрежата, което пък е следствие на неизпълнение на задълженията на потребителя за
заплащане на дължимите от него суми. Двете предпоставки са посочени както
кумулативно /“и“/, така и алтернативно, видно от съюза „или“, използван в
договора, т.е. неустойката може да бъде начислена и само при изпълнение на едно
от посочените условия. Поради това съдът намира, че не е необходимо формално
писмено изявление от ищеца, достигнало до ответника, за прекратяване на
договора. Достатъчно е наличието на спиране на достъпа до мрежата поради неизпълнение
на задължението на абоната да заплаща в срок своите текущи задължения по
договорите, за да възникне правото на ищеца да начисли предвидената неустойка. А
този факт /спирането на достъпа до мрежата/ не се оспорва от ответника.
Въз основа на предоставената в облигационното право
договорна свобода на осн. чл. 9 ЗЗД, страните по един двустранен договор могат
да включат клауза за неустойка, но само ако същата е в рамките на присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. В противен случай клаузата
за неустойка би била нищожна, поради накърняване на добрите нрави, като
преценката се извършва към момента на сключване на договора, а не към последващ
момент – т. 3 от Тълкувателно решение № 1/ 15.06.2010г. по тълк.д. № 1/ 2009г.
на ОСТК на ВКС.
Съдът намира, че предвидената неустойка за
предсрочно прекратяване е в рамките на присъщите й обезпечителна, обезщетителна
и санкционна функции, т.е. не е нищожна. Преценката за това е направена към
датата на сключване на договора. Именно към посочения момент в клаузата за
неустойка е предвиден пределен размер на неустойката, а именно трикратния
размер на абонаментните такси. Нищожна би била неустойката за заплащане на
всички стандартни месечни абонаменти за периода от прекратяването на договора
до изтичането на първоначално уговорения срок, тъй като това би се явила
неустойка без ограничение в размера. Същата би могла да се начисли за целия
период на договора, а именно две години, като при това би се стигнало до
получаване на престация от страна на оператора без простирането на услуга от негова
страна. В конкретния случай обаче още при сключване на договора /Приложения №1/
в самите негови клаузи, предвиждащи неустойката /т. 6.3.1/, е посочено, че
максималният размер на неустойката е трикратния размер на стандартните месечни
абонаменти. Неустойката се предвижда в размер, за който не е необходимо да
бъдат доказвани вредите. Поради това съдът намира, че неустойката не се явява
нищожна и следва да бъде заплатена от ответника.
Съдът намира още, че предвидената неустойка,
представляваща стойността на отстъпките от пазарните цени на крайните
устройства /закупени или предоставени на лизинг/на изплащане/, също е в рамките
на присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, т.е. не е
нищожна. Смисълът на предоставянето на едно устройство с отстъпка от пазарната
му цена е обвързаността на абоната с конкретния мобилен оператор и конкретния
тарифен план за целия срок на договора. Именно факта, че за период от две
години, абонатът ще заплаща предоставената услуга на оператора по обявени от
него цени, мотивират оператора да предостави отстъпка от цената на мобилното
устройство, което той предоставя при сключване на договора. В случай обаче на
предсрочно прекратяване на договора за услуга, за оператора отпада интереса да предостави
отстъпката. Именно поради тази причина е предвидено обезщетяване на едната
страна в правоотношението, която би се обеднила неоснователно, чрез загуба на
стойността на направената отстъпка, за сметка на другата страна, която би се
обогатила, получавайки устройство на цена под пазарната, при отпадане на
задължението да заплаща мобилни услуги в полза на оператора за срока на договора.
Неоснователно е и възражението на особения
представител на ответника, че тази неустойка се явява втора неустойка, поради
което нейното начисляване е недопустимо. Двете неустойки са предвидени да
обезщетяват различни вреди – едните от непредоставянето на мобилните услуги за
срока на договора, а другите от предоставянето на устройството на намалени /под
пазарните/ цени.
Поради това съдът намира, че неустойката, предвидена
в договора за обезщетяване на отстъпките от пазарните цени на крайните
устройства, напълно съответства на нейните функции и не се явява нищожна,
поради което следва да бъде заплатена от ответника.
В т. 6.3.4 от Приложения № 1, е предвидена неустойка
за възстановяване на стойността на невърнато техническо оборудване. Съгласно
посочената клауза, в случай на прекратяване на договора за услуга или в
останалите случай, предвидени в ОУ, което и да е оборудване, предоставено за
ползване от оператора на абоната бъде върнато в неизправно състояние или не
бъде върнато, операторът има право да получи от
абоната обезщетение в размер на стойността на оборудването, съгласно действащия
ценоразпис на оператора."
Предвиденото
вземане по т. 6.3.4 от Приложения № 1 представлява неустойка, доколкото
размерът на вредите е определен изначално при сключване на договора, без да е
необходимо да се доказват вредите във всеки един конкретен случай /по това
неустойката се отличава от обезщетението/. Неустойката винаги има и
обезщетителен характер, като в този случай неустойката е компенсаторна –
предвидена е като компенсация на вредите, претърпени от оператора от
неизпълнение на задължението на абоната да върне оборудването след прекратяване
на отношенията между страните по сключените договори, а размерът на вредите е
цената на оборудването /което е останало неправомерно у абоната/.
Отново
следва да се посочи, че тази неустойка обезщетява вреди, различни от вредите
при другите неустойки, поради което неустойките могат да се кумулират.
Няма
спор между страните, че посочените устройства са предадени на ответника, а това
е видно и от приемо-предавателните протоколи, приложени по делото. В тежест на
ответника е да докаже, в случай, че твърди това, че е върнал предоставените му
устройства. Доколкото липсва доказване от страна на ответника, че същият е
върнал предоставените му устройства, то исковете за неустойка за невърнато
оборудване, се явяват основателни и следва да бъдат уважени.
Неоснователно е и възражението, че сборът от
неустойките надхвърля значително претенцията на ищеца за главница, което
противоречи на добрите нрави. Както беше посочено неустойките компенсират
различни вреди, поради което не следва да бъде сравняван размера на всички
неустройки с размера на главното вземане. Главното вземане е само за
периодичните плащания, а неустойките са начислени както за прекратяване на
договорните отношения по предоставяне на мобилната услуга, така и за невърнато
оборудване и за компенсация на отстъпките от цената на устройствата. В случай,
че се сравняват величините, сумите за неустойки, следва да бъдат сравнявани
както с главницата, така и с общата цена на всички устройства, предоставени на
ответника, при липса на направени отстъпки от оператора. При сравнение на
посочените, не се констатира прекомерност на неустойките.
Не се оспорват конкретните размери на неустойките от
страна на ответника, поради което съдът не дължи проверка на същите по размер.
Предвид изхода на спора, ответникът дължи разноските в
полза на ищеца, както за исковото, така и за заповедното производство. В този
случай ответникът следва да заплати на ищеца сумата от 37.55 лв. (тридесет и седем лева и 55 ст. ) - внесена държавна
такса и сумата от 360.00 лв. (триста и шестдесет лева) - адвокатско
възнаграждение, представляващи разноски по заповедното производство и сумата от 1809.02лв. - разноски в
исковото производство, съобразно представяния списък по чл. 80 от ГПК и
доказателствата.
Мотивиран от гореизложените съображения, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Д.С.Я., ЕГН **********, с адрес ***, ДЪЛЖИ НА “А.Б. ЕАД ЕИК/БУЛСТАТ
******, с
адрес област
********,
сумите по Заповед за изпълнение №
1785/13.5.2020г., по ЧГД № 4401/2020г. на ВРС, 18 състав, а именно: сумата от 577.49 лв. - главница, включваща незаплатени суми за
ползвани електронни съобщителни услуги, за които са издадени фактури за периода
от 12.09.2017 г. до 26.01.2018 г., в общ размер на 525.57 лв. и незаплатени суми за предоставени
продукти на изплащане, в общ размер на 51.92 лв., по Рамков Договор за
електронни съобщителни услуги и продукти на изплащане с номер ********, сключен между Д.С.Я. и „А.Б." ЕАД (с
предишно наименование „М." ЕАД), сумата от 143,58 лв. - законна лихва
за забава, изчислена върху сумата на главницата от 577,49 лв. за периода от 03.10.2017 г. до 04.05.2020 г., сумата от 812.51 лв.
– неустойка, ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на депозиране
на заявлението в съда – 11.05.2020 г., до окончателно изплащане
на вземането, на основание чл.415 от ГПК, вр.
чл. 79, ал.1, пр. 1 от ЗЗД и чл. 92 от ЗЗД.
ОСЪЖДА Д.С.Я., ЕГН **********, с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ НА “А.Б. ЕАД ЕИК/БУЛСТАТ
******, с
адрес област
********,
сумата
от 37.55 лв. (тридесет и седем лева и 55 ст. ) - внесена държавна такса и сумата от 360.00 лв. (триста и шестдесет
лева) - адвокатско възнаграждение, представляващи разноски по заповедното производство, за които е
издадена Заповед за изпълнение №
1785/13.5.2020г., по ЧГД № 4401/2020г. на ВРС, 18 състав, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА Д.С.Я., ЕГН **********, с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ НА “А.Б. ЕАД ЕИК/БУЛСТАТ
******, с
адрес област
********,
сумата
от 1809.02лв. /хиляда осемстотин и девет лева и 02ст./, представляваща разноски в исковото производство, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред Варненски окръжен съд.
РЕШЕНИЕТО да се обяви в регистъра на съдебните решения по чл.235,
ал.5 от ГПК. На страните да се връчат преписи от решението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: