РЕШЕНИЕ
№ 566
гр. Пловдив, 04.03. 2020 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, І отделение, XXVII състав в публично заседание на деветнадесети
февруари през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР КАСАБОВ
при секретаря ПЕТЯ ДОБРЕВА и
участието на прокурора ИЛЯНА ДЖУБЕЛИЕВА, като разгледа докладваното
от Председателя адм.
дело № 3214 по описа за 2019год., за да се произнесе взе предвид следното:
І. За характера на производството,
жалбата и становищата на страните:
1. Производството е по реда на Глава X - та от
Административнопроцесуалния кодекс /AПК/ във връзка с чл.166, ал. 2 от
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), чл.195б, ал.1 и чл.194, ал.1,
т.1, б.”а” от Закона за водите (ЗВ).
2. Образувано е по жалба на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. “Шести септември” № 250, представлявано от управителя С.Л.Н., срещу
Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 287 от 20.09.2019 г.,
издаден от директора на Басейнова дирекция Източнобеломорски район - Пловдив /БДИБР/, при Министерството
на околната среда и водите /МОСВ/, с който на дружеството жалбоподател е
определена такса за водовземане по разрешително за водоползване № 301180 от 14.12.2015
г. на директора на БДИБР, за периода 01.01.2014г. – 31.12.2017г.
в общ размер от 2580 лв. главница и са начислени законни лихви върху посочената
сума в общ размер от 767,12 лв.
В
жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност на оспорения акт и се иска
отмяната му от съда. Твърди се, че органът не е посочил конкретните периоди, за
които са установени задълженията. Неизяснен са целта на водоползване, мястото
на водоползване и вида на водоизточника. Оспорва се и размерът на определените
лихви за забава. Иска се да бъдат присъдени сторените разноски по
производството.
3. Ответникът – директор на БД ИБР, чрез
процесуалния си представител юрисконсулт Б. е на становище, че жалбата е
неоснователна. Иска се присъждане на възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита.
4. Участвалият по делото прокурор,
представител на Окръжна прокуратура - гр. Пловдив, дава заключение, че жалбата
е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
ІІ. За
допустимостта:
5. Жалбата срещу оспорената заповед е
подадена в предвидения за това, преклузивен
процесуален срок и при наличието на правен интерес, поради което се явява
ДОПУСТИМА
ІІІ. За
фактите:
6. „Водоснабдяване и канализация” ЕООД е титуляр по
разрешително за водоползване № 301180 от
14.12.2005 г., издадено от директора на БД ИБР, за три броя тръбни кладенци на ПС
„Брягово - група”, разположени на територията на имоти №№ 000476 и 000477, в
местността „Червя мач гьола път“, имот № 000582, в местността „Копана могила“,
землището на село Православен, община Първомай, област Пловдив, с цел питейно –
битово водоснабдяване на с. Брягово, с. Драгойново и с. Езерово, с лимит на ползването до 302746 куб.м./годишно;
за срок от 14.12.2005 г. до 14.12.2030 г.
Според
разрешителното заплащането на ползваните водни обеми се извършва по Тарифата за
таксите, съгласно чл. 194 от Закона за водите.
Титулярят
има задължение: Да оборудва кладенците с водомерни устройства за измерване на
добитите водни количества в срок до един месец от получаване на разрешителното;
Да уведоми писмено Басейнова Дирекция Източнобеломорски район за датата на монтиране на
водомерните устройства; Да извършва ежемесечно отчет на добитите водни
количества; Да поддържа в изправност водомерните устройства за целия срок на
действие на разрешителното. В случай, че се установи неизправност на водомерно
устройство, се заплаща такса за водоползване на базата на разрешен воден обем,
за периода на неизправност или ако този период не може да бъде установен - от
последната проверка на Басейнова Дирекция Източнобеломорски район, до момента на възстановяване на
изправността на водомера; Да
предоставя достъп на контролните органи до мястото на водовземане и
водоползване с оглед извършване на контрол по издаденото разрешителното; Да
заплаща такса за правото на водоползване по реда на Тарифата за таксите,
съгласно чл. 194 от Закона за водите. В платежния документ задължително да се
впише номера на разрешителното, периода за който се внася таксата и че същата е
по Закона за водите.
7. Титуляря по
разрешителното, по реда на чл.194б от Закона за водите, е подавал в БДИБР
декларации, в които е удостоверил използваните водни количества и изчисляване
на дължимите такси както следва: 1) дек. вх. № КД-05-1199/30.01.2015 г. за календарната 2014 г., обект: ПС „Брягово - иззето
количество вода 28000 куб.м; 2) дек. вх. № КД-05-946/26.01.2016 г. за календарната 2015г., обект: каптирани извори ПС
„Брягово - иззето количество вода 34000 куб.м., дължима такса 680 лв.; 3 ) дек.
вх. № КД-05-1131/25.01.2017 г. за
календарната 2016г., обект: ПС „Брягово - иззето количество вода 36000 куб.м.,
дължима такса 720 лв.; 5) дек. вх. № КД-04-1505/31.01.2018 г. за календарната 2017г., обект: ПС „Брягово - иззето количество вода
31000 куб.м., дължима такса 620 лв.
8. С писмо изх. № Кд-04-1505/29.05.2018 г. управителят на
„В и К” Пловдив ЕООД е уведомен, че във
връзка с декларация вх. № КД-04-1505/31.01.2018 г. за календарната 2017г.
в БД ИБР е извършена проверка по
разрешително № 301180 от 14.12.2005 г., за която
бил съставен протокол КП № ПВ3-016/29.03.2018г.
По делото се представи КП №№ ПВ2-225/25.08.2017г.,
ПВ2-226/25.08.2017г., ПВ2-227/25.08.2017г., ПВ3-016/29.03.2018г., с които са
определяни ползваните количества вода и дължимите такси за периода 2014 г. –
2017г., съобразно декларираните от титуляря данни.
9. До титуляря на
разрешителното са изпратено писмо изх. № По-02-803/30.08.2019
г., с което по отношение на водовземането от три броя тръбни кладенци с. „Брягово,
същият е уведомен, че дължи такса за използваните количества вода за периода 01.01.2014 г. – 31.12.2017 г., изчислена на база подадените
декларации. Предоставен е 7 – дневен срок за изпълнение на задълженията,
считано от 30.08.2019г. - датата на получаване на поканата, с указание, че при
неизпълнение ще бъде открито производство по издаване на АУПДВ.
Поради
бездействие до титуляря е изпратено уведомление
изх. № ПO-02-803(1)/12.09.2019 г., с което дружеството е уведомено,
че на основание чл. 26, ал. 1 от АПК
стартира производство по издаване на АУПДВ за непогасените в срок задължения,
като отново е предоставен 5 – дневен срок за доброволно плащане. Уведомлението
е получено на 13.09.2019г.
10. След като не е последвало доброволно
изпълнение е издаден АУПДВ № 287/20.09.2019 г. от директора на БДУВИБР, с който на
дружеството жалбоподател е определена такса (0,02 лв./куб.м.) по разрешително № 301180 от 14.12.2005 г., за
периода 01.01.2014г. – 31.12.2017г. в общ размер от 2580
лв. главница и са начислени законни лихви върху посочената сума в общ размер от
767,12 лв. Задълженията са установени по периоди като следва:
|
Период на задължение |
Разр.
за водоползване № 301180 от 14.12.2005 г. |
|
|
Главница |
Лихва |
|
|
01.01.2014 г. - 31.12.2014 г. |
560 |
254,30 |
|
01.01.2015 г. - 31.12.2015 г. |
680 |
239,55 |
|
01.01.2016 г. - 31.12.2016 г. |
720 |
180,61 |
|
01.01.2017
г. - 31.12.2017 г. |
620 |
92,66 |
|
Общо за периода: |
2580 |
767,12 |
Видно
от представените справки /л. 87 – л.91/ лихвите по главниците са изчислени за
периодите от първи април на годината на отчитане до 20.09.2019г.
11. Със жалбата оспорващият
представя платежни нареждания като поддържа, че с тях са погасени таксите за
водоползване по разрешително № 301180 от 14.12.2005 г. за процесния период,
установен в АУПДВ № 287/20.09.2019 г. Съдържането на представените документи е
следното:
|
дата |
вноска в лв. |
основание |
|
20.05.2019 |
70000 |
Такса за водовземане за 2013 г. |
|
30.04.2019 |
140000 |
Такса за водовземане за 2013 г. |
|
29.03.2019 |
140000 |
Такса за водовземане за 2013 г. |
|
13.02.2019 |
140000 |
Такса за водовземане за 2013 г. |
|
14.01.2019 |
140000 |
Такса за водовземане за 2013 г. |
|
14.12.2018 |
90000 |
Такса за водовземане за 2012 г. |
|
10.12.2018 |
90000 |
Такса за водовземане за 2012 г. |
|
13.11.2018 |
90000 |
Такса за водовземане за 2012 г. |
|
12.11.2018 |
90000 |
Такса за водовземане за 2012 г. |
|
09.10.2018 |
180000 |
Такса за водовземане за 2012 г. |
|
12.09.2018 |
180000 |
Такса за водовземане за 2012 г. |
|
14.08.2018 |
180000 |
Такса за водовземане за 2012 г. |
|
09.07.2018 |
200000 |
Такса за водовземане за 2012 г. |
|
07.06.2018 |
180000 |
Такса за водовземане за 2012 г. |
|
28.05.2018 |
180000 |
Такса за водовземане за 2012 г. |
|
11.04.2018 |
176890.08 |
Такса за водовземане за 2012 г. |
|
13.03.2018 |
110000 |
Такса за водовземане за 2011 г. |
|
14.02.2018 |
200000 |
Такса за водовземане за 2011 г. |
|
08.01.2018 |
200000 |
Такса за водовземане за 2011 г. |
|
01.12.2017 |
200000 |
Такса за водовземане за 2011 г. |
|
08.11.2017 |
195000 |
Такса за водовземане за 2011 г. |
|
12.10.2017 |
195000 |
Такса за водовземане за 2011 г. |
|
31.01.2014 |
100000 |
Такса за водовземане за 2011 г. |
|
30.12.2013 |
200000 |
Такса за водовземане за 2011 г. |
|
21.11.2013 |
175347,02 |
Такса за водовземане за 2011 г. |
|
оОбщо |
33842237,10 |
|
В
съдебно заседание на 16.01.2020г. процесуалният представител на жалбоподателя
оттегля това твърдение, като се отказва от извършване на съдебна експертиза,
тъй като представените доказателства за плащане не удостоверяват погасяване на
определените с оспорения АУПДВ задължения.
По
делото не се ангажираха и доказателства, че на воден обект – ПС „Брягово“, в
срока на действие на разрешителното са монтирани изправни устройства за
измерване на ползваните обеми, съобразно изискванията на разрешително № 301180
от 14.12.2005 г.
IV. За правото:
12. Според чл. 2, ал. 1 от Правилника за дейността, организацията на работа и състав на басейновите дирекции /обн., ДВ, бр. 7 от 21.01.2011 г./ Басейновите дирекции са юридически лица на бюджетна издръжка, второстепенен разпоредител с бюджетни кредити и се ръководят и представляват от техния директор или оправомощено от него длъжностно лице.
Нормата на чл.
16, ал. 1 от Правилника предвижда, че директорите на басейновите дирекции се
назначават и освобождават от длъжност от министъра на околната среда и водите. По правилата на чл. 5, ал. 7 и ал. 8
от същия подзаконов нормативен акт, директорът на басейнова дирекция може да
делегира със заповед отделни свои правомощия на определено от него длъжностно
лице с изключение на тези правомощия, които по закон не подлежат на делегиране.
Самият директор изпълнява текущи задачи, възложени му от министъра,
заместник-министрите, главния секретар на Министерството на околната среда и
водите или директора на дирекция "Управление на водите".
13. Съгласно чл. 194, ал. 1, т. 1, б „а“ вр. ал. 2 от ЗВ за правото на използване на повърхностни води се заплащат такса за водовземане, която се определя на базата на отнетия обем вода и съответните норми за водопотребление, определени в наредбата по чл. 117а от ЗВ /през процесния период са действали Наредба за ползването на повърхностните води - отм., ДВ, бр. 100 от 16.12.2016г. и Наредба за ползването на повърхностните води, обн., ДВ, бр. 100 от 16.12.2016 г./
Според чл. 2 от наредбите за правото на ползване на повърхностните води и водни обекти се издава разрешително и се заплаща годишна такса съгласно тарифата по чл. 194, ал. 6 от ЗВ.
По реда на чл. 39, ал. 1 - ал. 3/чл. 29, ал. 1 във вр. чл. 40, т. 1/чл. 30, т. 1 от наредбите водовземните съоръжения за повърхностни води се оборудват с одобрени по реда на Закона за измерванията измервателни устройства за измерване на ползваните водни обеми, върху които титулярят на разрешителното следва да извършва собствен мониторинг. Не се разрешава изграждане на отклонения или други съоръжения между водовземното съоръжение и измервателното устройство. Когато измервателно устройство не е монтирано или монтираното измервателно устройство не е сертифицирано или е повредено, такса водовземане се изчислява на база разрешен годишен лимит.
Нормата на чл. 73, ал. 1/чл. 62, ал. 2 от наредбите във вр. чл. 52, ал. 1, т. 4 от ЗВ, предвижда в процесния случай контролът по спазване на нормативните изисквания, условията и изискванията по издадените разрешителни да се извършва от директора на басейновата дирекция. Контролиращият орган извършва превантивен, текущ и последващ контрол. Текущ контрол се извършва на издадените разрешителни по ЗВ за спазване на изискванията по издадените разрешителни. Текущ контрол се извършва най-малко един път годишно съгласно утвърден от директора на басейновата дирекция план за контролната дейност. За извършения текущ контрол се съставят констативни протоколи /чл. 73, ал. 4 респ. чл. 62, ал. 4 от наредбите /.
Контролиращият орган извършва проверка на място, като проверява фактите и обстоятелствата в границите на проверявания обект по спазване на изискванията на нормативните актове, както и по всички точки от съдържанието на издадените разрешителни. Контролиращият орган извършва различни наблюдения и/или измервания, свързани с целта на използване на водите и водните обекти, и съобразно поставените условия в разрешителното /чл. 75, ал. 3 респ. чл. 64, ал. 3 от наредбите/. В частност контролът на разрешителни за водовземане от повърхностен воден обект включва: отнеманото в пункта на водовземане водно количество и разпределението му по цели; заплащане на такси за водовземане и изпълнение на изискванията за собствен мониторинг /чл. 78, ал. 1 респ. чл. 68, ал. 1 от наредбите/.
Според чл. 76, ал. 1 и ал. 2/ чл. 65, ал. 1 и ал. 2 от наредбите проверката на обекта включва мястото на водовземане и/или ползване, както и мястото за извършване на стопанската дейност и се провежда в присъствието на проверявания или на лица, които работят за него. В отсъствие на такива лица проверката се извършва с участието поне на един свидетел. Копие от констативния протокол от проверката се изпраща на титуляря на разрешителното.
Правилото на чл. 83/чл. 73 от наредбите изисква титулярите на разрешителни за водовземане и/или ползване на повърхностни водни обекти да разполагат с цялата документация, включително на мястото на извършване на дейността, свързана с показателите за контрол, и да я предоставят на контролиращия орган при извършване на проверка.
14. Според чл. 195б, ал.1 и ал. 2 от ЗВ, вземанията за незаплатените по реда на чл. 195а, ал. 1 такси по този закон се определят с акт за установяване на публично държавно вземане от директорите на басейнови дирекции, издаден по реда на чл. 166 от Данъчно-осигурително процесуалния кодекс. Актът се съставя въз основа на писмени доказателства, включващи: 1) извлечения от сметките, по които постъпват таксите; 2) платежни и други счетоводни документи, издадени от лицата, използващи водите; 3) покана към лицето за доброволно изпълнение; 4) констативни протоколи от извършения контрол за изпълнение на задължението.
15. Според чл. 3, ал. 1 от действащите към процесните периоди Тарифа за таксите за водовземане от повърхностни води и от подземни води /обн., ДВ, бр. 50 от 01.07.2011 г./ и чл. 3, ал. 1 от Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване /обн., ДВ, бр. 2 от 06.01.2017 г., в сила от 01.01.2017 г./ таксите за водовземане от повърхностни води и от подземни води се определят на база отнетия обем вода и в зависимост от целта на използване на водата.
В нормата на чл. 8, ал. 1 респ. чл. 11 от Тарифите е дефинирана формулата, по която се изчислява таксата за водовземане от повърхностни води, освен в случаите на водовземане от повърхностни води с цел електропроизводство: Т = Е x W, където: „Т“ е размерът на дължимата годишна такса - в лв.; „Е“ - единичният размер на таксата в зависимост от целта, за която ще бъде ползвана черпената вода, съгласно таблиците по чл. 10/чл. 12 - лв./куб. м; „W“ - за повърхностни и подземни води е размерът на ползвания годишен воден обем - куб. М.
Съгласно чл. 10, ал.1, т.1/чл. 12, ал.1, т.1 от Тарифите единичният размер на таксата за водовземане от повърхностни води за питейно-битово водоснабдяване е 0,02 куб. м.
16. Как се отнася обсъдената фактическа и правна обстановка към конкретиката на настоящия казус?
На първо място съдът намира, че оспореният в настоящото производство административен акт е издаден от териториално и материално компетентен орган. На следващо място се установи, че актът е издаден в предписаната от закона форма и съдържа необходимите фактически и правни основания.
Административният орган е спазил задължението си да информира писмено титуляря на разрешителното за размера на таксите, които ще бъдат приложими при определяне на задълженията за процесните периоди. Неоснователни са възраженията на оспорващия за липсата на яснота относно целта на водоползване, мястото на водоползване и вида на водоизточника. Както в АУПДВ, така и съставените в хода на производството констативни протоколи и водената с оспорващия кореспонденция, правилно са посочени населените места, целта и обекта на водовземане по процесното разрешително. Таксата е годишна и се индивидуализира по период и номер на разрешително. В случая между страните не седи спор по основните факти, а именно че жалбоподателя е титуляр на процесното разрешително за водоползване от вписаните в него водни обекти, от които са отнемани водни количества за питейно – битово водоснабдяване в съответните периоди, чиито обем е деклариран ежегодно по реда на чл.194б от Закона за водите. От представените по делото доказателства се установява, че задълженията за таксата за водоползване е определена именно по декларираните количества вода при спазване на определената в тарифите цена за куб. м. Титулярят на разрешителното не ангажира доказателства как е определил декларираните количества, в частност подадените данни да са от монтирани на обектите устройства за измерване на ползваните обеми, но въпреки това таксата е определена на база отнети водни количества, а не разрешен годишен воден обем. Без съмнение този подход се явява в полза на оспорващия и дори да е налице основание за определяне на по-висок размер на таксите, това обстоятелство е извън предмета на съдебния контрол, при който положението на жалбоподателя не може да бъде влошавано. В случая жалбоподателят не проведе производство по оспорването на ангажираните декларации по чл.194б от Закона за водите, нито представи доказателства, който да поставят под съмнение установената от контролните органи фактическа обстановка, в частност размера на ползваните водни количества. При безспорно установеното потребление административният орган, спазвайки правилата на тарифите и по реда на чл. 195б, ал.1 и ал. 2 от ЗВ, правилно и законосъобразно е определил размера на дължимата такса за водовземане. Тук е мястото да се отбележи, че не е некоректно употребяването на термина водовземане от страна на ответния административен орган. Съгласно § 120 т. 1 от ПЗР на Закона за изменение и допълнение на Закона за водите (обн., ДВ, бр. 67 от 1999 г.; изм., бр. 81 от 2000 г., бр. 34, 41 и 108 от 2001 г., бр. 47, 74 и 91 от 2002 г., бр. 42, 69, 84 и 107 от 2003 г., бр. 6 и 70 от 2004 г., бр. 18, 77 и 94 от 2005 г., бр. 29, 30 и 36 от 2006 г.), навсякъде в закона думите "водоползване", "водоползването" и "водоползванията" се заменят съответно с "водовземане", "водовземането" и "водовземанията". Следователно за нуждите на производството по определяне на дължимата такса за „водовземане“ терминът „водоползване“ по силата на цитираната норма на § 120 т. 1 от ПЗР на ЗИДЗВ е тъждествен на терминът „водовземане“.
Не се представиха и доказателства задълженията за таксата по процесното разрешително да са погасени нито към момента на издаване на АУПДВ, нито към настоящия момент, поради което законосъобразно е определена и прилежаща лихва за забава. Неоснователни са възраженията относно размера на лихвата. Според чл. 15, ал. 1, респ. чл.21, ал.1 от тарифите., таксите за водоползване са годишни и се заплащат не по-късно от 31 март на следващата година. Така уреденият краен срок за заплащане на задължението обуславя изпадането в забава при неплащане и началният момент, от който се дължи законната лихва върху установеното задължение, а именно от 01 април на съответната следваща година. За да изпадне в забава носителят на правото на водовземане е достатъчно изтичането на определения в закона срок като не е необходимо издаване нарочен акт. Размерът на законната лихва е правилно определен съобразно чл.1 от Постановление № 426 от 18.12.2014 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения.
Най-сетне, настоящият състав на съда намира оспорения акт за издаден в съответствие с целта на закона, тъй като освен права разрешителното за водоползване създава и задължения за титуляря, сред които и заплащането на нормативно предвидена такса, която следва да постъпи в държавния бюджет.
V. За разноските
17. Предвид изхода на
делото, претенцията на
ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, е основателна. По
реда на чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс във вр.
чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за правната помощ /обн., ДВ, бр.5 от 17.01.06г./, настоящият състав определя
възнаграждение в размер на 100 лева.
Ето защо, Съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. “Шести
септември” № 250, представлявано от
управителя С.Л.Н., срещу Акт за установяване на публично държавно вземане № 287
от 20.09.2019 г., издаден от директора на Басейнова
дирекция за управление на водите Източнобеломорски
район - Пловдив, при Mинистерството на околната среда
и водите.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация” ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. “Шести
септември” № 250, представлявано от
управителя С.Л.Н., да заплати на Басейнова дирекция за управление на водите Източнобеломорски район - Пловдив, при Mинистерството
на околната среда и водите, сумата от
100
/сто/ лева,
представляващи възнаграждение за осъществена юрисконсултска
защита.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховния административен съд на Република България в четиринадесет дневен срок
от съобщаването на страните за неговото изготвяне.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: /п/