РЕШЕНИЕ
№ 125
гр. Радомир, 26.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:АНТОН Р. ИГНАТОВ
при участието на секретаря В, М. К,
като разгледа докладваното от АНТОН Р. ИГНАТОВ Гражданско дело №
20231730100070 по описа за 2023 година
Искът е с правно основание чл.124, ал.1, вр. чл.439 ГПК.
Ищцата И. В. Я., ЕГН:**********, от с.Ел, д,, обл.П,, чрез адв.М. С., с адрес:
гр.С,, ул.“Л,“ № ,, е предявила иск срещу ответното дружество „Про Лего „АД ЕИК ,,, със
седалище и адрес на управление: гр.С,, ул.“Кл,“ № , ,, ет.,, ап.,, чрез представителя си Ив, К,
Ив,, с който моли съда да постанови решение, с което да бъде признато за установено по
отношение на И. В. Я., ЕГН:********** от с.Ел, д,, обл.П,, чрез адв.М. С. от гр.С,, ул.“Л,“
№,, че същата не дължи на „Про Лего „АД, ЕИК ,, със седалище и адрес на управление:
гр.С,, ул.“Кл, №,, ет.,, ап.,, чрез представителя си Ив, К, Ив,, сума в размер на 2340.50 лв. -
главница по договор за потребителски кредит от 2006 г., 2251.11 лв. лихва за периода
29.08.2006 г.- 10.08.2012 г., законна лихва върху главницата от 2340.50 лв,. от 24.09.2012 г.,
до окончателното изплащане на вземането, 91.91 лв.- разноски за държавна такса и 555.74
лв.- юрисконсултско възнаграждение.
В исковете молба се твърди, че с изпълнителен лист от 07.02.2013 г., по ч. гр.
дело № 6321/2012 по описа на PC- Перник ищцата е осъдена да заплати следните суми:
Сумата в размер на 2340,50 лева - главница по договор за потребителски кредит
от 2006;
Сумата от 2251, 11 лева- лихви за периода 29.08.2006-10.08.2012 ;
Законната лихва върху главницата от 2340,50 от 24.09.2012 - окончателното
изплащане на вземането;
1
91,91 лева - разноски за държавна такса;
555, 74 юрисконсултско възнаграждение.
Въз основа на изпълнителният лист било образувано изп. дело 343/2017 г. по
описа на ЧСИ Й. М. рег. № . с район на действие СГС. Изпълнителното дело е образувано
през 2017 и по него до 2022 изпълнителни действия не са извършвани.
Ищцата се позовава на т. 14 от Тълкувателно решение № 2/2013 от 26 юни 2015 г.
по т. дело 2/2013 г., според която ГПК урежда заповедното производство като част от
изпълнителния процес и затова заявлението за издаване на заповед за изпълнение не
прекъсва давността. Тя се прекъсва с предявяването на иска за съществуване на вземането,
но съгласно чл. 422. ал. 1 ТПК предявяването на този иск има обратно действие, само ако е
спазен срока по чл. 415, ал. 1 ТПК. Ако иск не е предявен или ако е предявен след
изтичането на срока по чл. 415, ал. 1 ТПК, давността не се смята прекъсната със
заявлението.
Твърди, че сумите по издаденият изпълнителен лист са били погасени по давност
още преди издаването на същият, тъй като съгласно чл.110 от ЗЗД с изтичане на петгодишна
давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. В тази
връзка давността принудително събиране на сумата в размер на 2340,50 лева е изтекла през
2011. Давността за събиране на сумите в размер на 2251,11 лева е изтекла още през 2009
година съгласно чл. 111, буква „б“ от ЗЗД.
Алтернативно се твърди, че дори да се приеме, че с издаването на изпълнителния
лист е започнала да тече нова 5-годишна давност към настоящия момент се е погасило
правото за принудително събиране на всички суми.
Ответната страна е подала отговор, с който оспорва исковата претенция. Твърди
се, че видно от приложения към исковата молба изпълнителен лист, той е издаден в полза на
ответното дружество на 07.02.2013 г. за посочените в исковата молба суми. По силата на
издадения изпълнителен лист, „ПРО ЛЕГО” АД е образувало изпълнително дело №..2013 г.
по описа на ДСИ при РС Перник. Образуваното изпълнително дело е прекратено от ДСИ на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, като това е отбелязано на гърба на листа, както е
отбелязана от ДСИ и датата на последното извършено изпълнително действие, а именно —
през 2013 г.
На 07.06.2017 г. „ПРО ЛЕГО” АД е депозирало при ЧСИ Й. М. молба за
образуване на ново изпълнително дело — ./2017 г. срещу длъжницата И. В. Я., ЕГН
**********. Взискателят е посочил с молбата за образуване и конкретен изпълнителен
способ, който да бъде приложен, а именно извършване на опис на движими вещи, намиращи
се в дома на длъжника. Позовава се на цитираното от ищцата Тълкувателно решение № 2 от
26.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, „искането да бъде приложен определен
изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го
приложи...“. Пак според същото Тълкувателно решение и във вр. с чл. 116, б. "в" ЗЗД, новата
давност е започнала да тече от предприемането на последното изпълнително действие, което
2
в настоящия случай както вече отбелязах, а и както държавния съдебен изпълнител при
Районен съд — Перник е отбелязало на гърба на процесния изпълнителен лист е извършено
през 2013 г.
По изп. дело № ../2017 г. по описа на ЧСИ Й.М. срещу длъжницата И. В. Я., ЕГН
**********, е наложен запор на получаваното от длъжницата трудово възнаграждение на
25.02.2022 г., като към датата на налагане на запора несъмнено не е изтекла пет годишната
погасителна давност.
Съдът след като обсъди събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и
чл.235 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна.
Не се спори от страните, че срещу ищцата И. В. Я. се води изпълнително дело №
... на ЧСИ Й. М., като изпълнителното дело е образувано по молба на ответника „Про Лего
„АД на 07.06.2017 г.
Видно от приложеното изпълнително дело, в молбата си взискателят е посочил
изпълнителен способ- опис на движими вещи, намиращи се в дома на длъжницата.
Направено е искане да бъде изискана справка в регистъра на БНБ за наличие на банкови
сметки и наети сейфове от длъжницата.
Видно от представения изпълнителен лист от 07.02.2013 г., същият е издаден по
реда на чл.410 и сл. ГПК по ч.гр.д. №../2012 г. на РС- Перник. На гърба на същия е
отбелязано, че с постановление от 21.03.2016 г. е прекратено образуваното изпълнително
дело № .../2013 г. по описа на ДСИ при РС- Перник. Като дата на последното извършено
изпълнително действие е посочена 08.10.2013 г.
От правна страна.
По допустимостта:
Ищецът е предявил иск по чл.439 от ГПК, като иска да бъде признато за
установено по отношение на ответника, че не дължи процесните суми поради наличие на
новонастъпили обстоятелства, а именно- погасяването на вземанията поради изтекла
погасителна давност.
Правният интерес е положителна процесуална предпоставка за допустимост на
предявения установителен иск, за наличието на която съдът следи служебно. Той трябва да е
налице както при предявяване на иска, така и в хода на производството по делото.
Настъпването на обстоятелства, водещи до отпадане на правния интерес от предявяване на
иска следва да бъде съобразено от съда.
В конкретния случай, настоящият състав на съда намира че предвид
обстоятелството, че по отношение на ищеца е била издадена заповед за незабавно
изпълнение по чл.410 ГПК на парично задължение, съответно било е образувано
изпълнително производство за претендираните задължения, предявеният отрицателен
установителен иск е допустим, тъй като ищцата се позовава на новонастъпили след влизане
в сила на заповедта за изпълнение, факти, на които длъжникът може да се позовава при
3
оспорване на изпълнението по чл. 439 ГПК.
Предявеният иск е допустим защото наличието на висящ изпълнителен процес за
събиране на вземането по изпълнителния лист е достатъчно основание за пораждане на
правен интерес у длъжника за предявяване на иска по чл.439 ГПК, с който се оспорва
изпълнението.
По основателността:
Предявеният отрицателен установителен иск се основава на твърдението на
ищеца, че процесните вземания са погасени по давност, в рамките на което основание съдът
дължи произнасяне. С този иск се търси съдебна защита- установяване недължимост на
вземане поради изтекла погасителна давност, т. е. че е погасена възможността за
принудителното му изпълнение. Законът предвижда прекъсване на давността с
предприемане на действия за принудително изпълнение- чл. 116, б. "в" ЗЗД.
В случая съдът намира, че следва да намери приложение практиката на ВКС,
постановена по реда на чл.290 ГПК, според която задължението на длъжника за връщане на
главницата по договора за потребителски кредит се погасява с изтичането на петгодишна
погасителна давност. По въпроса кой е началният момент, от който започва да тече
давностният срок за вземания за главница по погасителни вноски по договор за банков
кредит, е налице на практиката на ВКС, обективирана в решение № 38 от 26.03.2019 г. по
т.д. № 1157/2018 г., ТК на ВКС. В последното е даден отговор на въпроса кой е началния
момент, от който започва да тече давностния срок за вземания за главница по погасителни
вноски по договор за банков кредит, като е прието, че приложимата по отношение на тези
вземания 5-годишна давност започва да тече от датата на уговорения краен срок за
погасяване на кредита, а не кратката 3 годишна давност по чл.111, б. „в“ ЗЗД, изчислена от
датата на падежа на отделните погасителни вноски.
Съгласно даденото в т.10 от ТР № 2/2013 от 26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на
ОСТК на ВКС, при изпълнителния процес давността се прекъсва многократно - с
предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко
изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Прекъсва давността
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен
способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е
предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя
съгласно чл.18, ал.1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или
възбрана, присъединяването на кредитори, възлагането на вземане за събиране или вместо
плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и
извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на
плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно
изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на
справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне
на непогасения остатък от дълга и др.
4
В конкретния случай давността е прекъсвана, съответно: с предприемането на
последното изпълнително действие на 08.10.2013 г.- по изп.д. № .../2013 г. по описа на ДСИ
при РС Перник и на 26.11.2020 г.- по изпълнително дело № .... на ЧСИ Й... М..., със запорно
съобщение, с което е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжницата. За
прекъсване на давността между тези две дати следва да се приеме и искането на взискателя-
ответник по настоящото дело, направено с молбата от 07.06.2017 г. за предприемане на
конкретен изпълнителен способ- опис на движими вещи, намиращи се в дома на
длъжницата. Направено е искане да бъде изискана справка в регистъра на БНБ за наличие на
банкови сметки и наети сейфове от длъжницата. В този смисъл съдът споделя становището
на ответника, че с това действие течащата погасителна давност се е прекъснала, съгласно
т.10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК.
Предвид това настоящият съдебен състав намира, че се доказаха от ответната
страна, в съответствие с разпределението на доказателствената тежест, съобразно доклада
по делото, наличие на действия, прекъсващи давността, поради което искът се явява изцяло
неоснователен и недоказан.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.124, ал.1, вр. чл.439 ГПК на ищцата И.
В. Я., ЕГН:**********, от с.Ел. ., обл.Перник, чрез адв.М. С., с адрес: гр.С., ул.“Л...“ № 1,
срещу ответника „Про Лего „АД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.С.., ул.“Кл.“ № ., ет., ап.., чрез представителя си Ив. К. Ив., с който моли съда да
постанови решение, с което да бъде признато за установено по отношение на И. В. Я.,
ЕГН:********** от с.Ел. д., обл.П.., чрез адв.М. С. от гр.С.. ул.“Л..“ №., че същата не дължи
на „Про Лего „АД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр.С., ул.“Кл.“ №.., ет.., ап..,
чрез представителя си И. К. Ив., сума в размер на 2340.50 лв. - главница по договор за
потребителски кредит от 2006 г., 2251.11 лв. лихва за периода 29.08.2006 г.- 10.08.2012 г.,
законна лихва върху главницата от 2340.50 лв., от 24.09.2012 г., до окончателното
изплащане на вземането, 91.91 лв.- разноски за държавна такса и 555.74 лв.-
юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишки окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Радомир: _______________________
5