Присъда по дело №1490/2020 на Районен съд - Перник

Номер на акта: 44
Дата: 18 ноември 2020 г. (в сила от 4 декември 2020 г.)
Съдия: Петя Йорданова Котева
Дело: 20201720201490
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 11 септември 2020 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
Номер 4418.11.2020 г.Град Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – ПерникII наказателен състав
На 18.11.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Петя Й. Котева
СъдебниГергана Емилова
заседатели:Григорова

Цецка Цветкова
Мартинова
Секретар:Даниела Б. Иванова
Прокурор:Мирослава Бойкова Чифчиева (РП-Перник)
като разгледа докладваното от Петя Й. Котева Наказателно дело от общ
характер № 20201720201490 по описа за 2020 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимият М. С. С. - роден на *****г. в гр. Перник, с
постоянен адрес: гр.****, понастоящем затвора Бобов дол, ***,***** с ЕГН
**********, ЗА ВИНОВЕН в това, че на неустановена дата в периода от
06.12.2019г. до 08.12.2019г. в гр. Перник, ул. „Вардар”, бл.**** от мазе, чрез
повреждане на преграда, здраво направена за защита на имот /повреден
катинар на врата/ и чрез използване на техническо средство /неустановен
железен предмет/ е отнел чужди движими вещи /4 броя алуминиеви джанти -
16-цолови, предназначени за лек автомобил марка „Мерцедес“ модел „Е
200“ с монтирани на тях 4 броя автомобилни гуми, 4 броя алуминиеви
джанти - 14- цолови с монитирани на тях 4 броя автомобилни гуми и 1 брой
велосипед марка „Крос“ модел „Номад“/ на обща стойност 662,00 лева, от
владението на Р. К. В. , без негово съгласие, с намерение противозаконно да
ги присвои, като деянието е извършено в условията на опасен рецидив по
смисъла на чл. 29, ал.1, б.“а“ и б.“б“ от НК - след като е бил осъждан за
тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една
1
година изпълнението, на което не е отложено по чл.66 от НК /ЧНД №
1304/2018г. по описа на Районен съд – Перник/ и след като е бил осъждан два
пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер,
като поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл.66
от НК (ЧНД № 1304/2018г. по описа на Районен съд - Перник и ЧНД №
2158/2016 г. на Районен съд гр.Перник), поради което и на основание чл.196,
ал.1, т.2, вр. чл. 195, ал.1, т.3 и т.4, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б. “а” и б.
“б”, вр.чл. 54, вр. чл.58а, ал.1 от НК го ОСЪЖДА на наказание „лишаване от
свобода“ за срок от 2/две/ години и 4/четири/ месеца, като на основание
чл.59 ал.1 от НК, приспада времето през което лицето е било задържано,
считано от 20.07.2020г. до привеждане в сила на настоящата присъда.
На осн.чл.57 ал.1 т.2, б.“б“ от ЗИНЗС, ОПРЕДЕЛЯ първоначален
строг режим на изтърпяване на наложеното наказание “лишаване от
свобода“.
ОСЪЖДА М. С. С. - със снета по-горе самоличност, да заплати по
сметка на ОД на МВР Перник направените в хода на досъдебното
производство разноски в размер на 285,29 лв. /двеста осемдесет и пет лева и
29 ст./.
Присъдата подлежи на обжалване пред Пернишки окръжен съд в 15-
дневен срок,считано от днес.

Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите

Мотиви към присъда № 44 от 18.11.2020 г. по нохд № 01490 по описа за 2020 г. на
Районен съд П.:

С обвинителен акт на Районна прокуратура П. на подсъдимия М. С. С. е повдигнато
обвинение за престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал.1, т.3 и т.4, вр. чл. 194, ал. 1,
вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” и б. „б” от НК, тъй като на неустановена дата в периода от 06.12.2019
г. до 08.12.2019 г. в гр. П., ул. Вардар, бл. № 54, вход „Б”, от мазе, чрез повреждане на
преграда, здраво направена за защита на имот (повреден катинар на вратата) и чрез
използване на техническо средство (неустановен железен предмет) е отнел чужди движими
вещи (4 броя алуминиеви джанти-16-цолови, предназначени за лек автомобил марка
„Мерцедес”, модел „Е 200” с монтирани на тях 4 броя автомобилни гуми, 4 броя алуминиеви
джанти-14-цолови с монтирани на тях 4 броя автомобилни гуми и 1 брой велосипед „Крос”
модел „Номад”) на обща стойност 662.00 лева, от владението на Р. К. В. без негово съгласие
с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено в условията на
опасен рецидив по смисъла на чл. 29, ал. 1, б. „а” и б. „б” от НК – след като е бил осъждан за
тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година,
изпълнението на което не е било отложено по чл. 66, ал.1 от НК (по чнд № 1304/2018 г. по
описа на Районен съд П.) и след като е бил осъждан два пъти на лишаване от свобода за
умишлени престъпления от общ характер, като поне за едно от тях изпълнението на
наказанието не е отложено по чл. 66 от НК (по чнд № 1304/2018 г. по описа на Районен съд
П. и по чнд № 2158/2016 г. по описа на Районен съд П.).
Съдебното производство е проведено по реда на диференцираната процедура на
съкратеното съдебно следствие, в хипотезата на чл. 371, т. 2 от НПК.
По изложени в хода на съдебните прения съображения, прокурорът от Районна
прокуратура П. поддържа повдигнатото обвинение спрямо подсъдимия. Предлага на М.С. да
бъде определено наказание лишаване от свобода за срок от шест години, което да бъде
редуцирано съгласно разпоредбата на чл. 58а, ал.1 от НК.
Подсъдимият М. С. С. признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част
на обвинителния акт. Упражнявайки правото си на последна дума, изразява съжаление за
извършеното.
Защитникът на подсъдимия – адв. З. С. от АК-П., пледира за налагане на наказание
лишаване от свобода на подзащитния му в минимално предвидения размер, което да бъде
редуцирано съгласно разпоредбата на чл. 58а, ал.1 от НК.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства,
доводите и възраженията на страните, събрани по реда на чл. 14 и чл. 18 от НПК, намира за
установено следното:
От фактическа страна :
Подсъдимият М. С. С. е роден на ***** г. в гр.П., като е осъждан многократно.
Голяма част от налаганите на лицето наказания са били кумулирани, като определените
общи наказания лишаване от свобода по формираните съвкупности са изтърпени ефективно.
Долуописаното деяние подсъдимият извършил в условията на опасен рецидив по смисъла
на чл. 29, ал.1, б.„а” и б.„б” от НК, предвид следните осъждания:
1. С протоколно определение от 20.11.2018 г. по чнд № 01304/2018 г. по описа
1
на Районен съд П., влязло в сила на 16.01.2019 г., му е било определено и наложено
едно общо най-тежко наказание лишаване от свобода за срок от дванадесет месеца ,
което е било увеличено по реда на чл. 24 от НК с още два месеца за престъпления,
които са тежки умишлени такива по смисъла на чл. 93, т.7 от НК, за които е бил
осъден по нохд № 1186/2018 г., нохд № 828/2018 г. и нохд № 1048/2018 г. и трите по
описа на Районен съд П.. Наказанието изтърпял ефективно на 03.06.2019 г. в
пенитенциарно заведение, предвид извършеното приспадане на съответната изтърпяна
част, т.е. налице е хипотезата на чл. 29, ал.1, б.„а“ от НК, тъй като подсъдимият е бил
осъден на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не
е отложено по чл. 66 от НК;
2. С протоколно определение от 13.12.2016 г. по чнд № 02158/2016 г. по описа
на Районен съд П., влязло в сила на 29.12.2016 г., му е било определено и наложено
едно общо най-тежко наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца за
престъпления, които са тежки умишлени такива по смисъла на чл. 93, т.7 от НК, за
които е бил осъден по нохд № 1294/2015 г., нохд № 1913/2015 г. и нохд № 1925/2015
г. и трите по описа на Районен съд П.. Наказанието изтърпял ефективно на 26.02.2017
г. в пенитенциарно заведение, предвид извършеното приспадане на съответната
изтърпяна част, т.е. по отношение на осъжданията посочени в пункт 1 и пункт 2 е
налице хипотезата на чл. 29, ал.1, б.„б“ от НК, тъй като подсъдимият е бил осъден два
пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, като и двата
пъти изпълнението на наказанието не е отложено по чл. 66 от НК.
От изтърпяване на визираните в пункт 1 и пункт 2 наказания не е бил изтекъл
петгодишния срок по чл. 30, ал.1 от НК, в рамките на който подсъдимият извършил
долуописаното деяние.
Св. Р. К. В. притежава апартамент, намиращ се във вход „Б” на жилищен блок № 54,
находящ се на ул. Вардар в гр. П.. Той съхранявал, в прилежащото към жилището мазе,
различни свои вещи, измежду които 4 броя алуминиеви джанти-16-цолови, предназначени
за лек автомобил марка „Мерцедес”, модел „Е 200” с монтирани на тях 4 броя автомобилни
гуми, 4 броя алуминиеви джанти-14-цолови с монтирани на тях 4 броя автомобилни гуми и
1 брой велосипед „Крос” модел „Номад”. Помещението било с дървена врата, която се
заключвала с поставен на нея катинар.
На неустановена дата в периода от 06.12.2019 г. до 08.12.2019 г. подсъдимият минал
по ул. Вардар в гр. П.. Тъй като не разполагал с парични средства, той решил да влезе в
някое от мазетата, намиращи се в блок № 54, вход „Б”, за да открадне вещи, които да
продаде. В изпълнение на взетото решение М.С. се насочил към тези помещения.
Произволно се спрял пред мазето на св. Р.В. С помощта на железен предмет, който носел
със себе си (неустановен), подсъдимият повредил катинара, като счупил халката на която
бил поставен. Отворил вратата на мазето и влязъл в помещението. Видял намиращите се в
него 4 броя алуминиеви джанти-16-цолови, предназначени за лек автомобил марка
„Мерцедес”, модел „Е 200” с монтирани на тях 4 броя автомобилни гуми, 4 броя алуминиеви
джанти-14-цолови с монтирани на тях 4 броя автомобилни гуми и 1 брой велосипед „Крос”
модел „Номад”, които решил да открадне. Изнесъл вещите извън блока и ги скрил в
намиращ се в близост друг вход на жилищен блок. Още същия ден решил да продаде
откраднатото. В изпълнение на взетото решениие подсъдимият, бутайки с ръце велосипеда,
се насочил към ул. Търговска в гр. П., където срещнал непознато за него лице от мъжки пол,
на което го продал, след което се насочил към кафене „Карина”, намиращо се на същата
улица, в близост до Съдебната палата. С. видял на масите пред заведението свидетелите
А.М. Г.М. и И.В.. Подсъдимият предложил на първия да му продаде откраднатите от мазето
джанти с гуми, но същият не се съгласил. С. си тръгнал, но не след дълго отново се върнал,
2
носейки в ръце една от джантите с гума, които отново не успял да продаде на св. М..
Връщайки се към вещите, които бил скрил, подсъдимият видял непознато за него лице от
мъжки пол, което се съгласило и закупило от него 4-те броя алуминиеви джанти-16-цолови,
предназначени за лек автомобил марка „Мерцедес”, модел „Е 200” с монтирани на тях 4
броя автомобилни гуми и 4-те броя алуминиеви джанти-14-цолови с монтирани на тях 4
броя автомобилни гуми.
От заключението на изготвената по делото съдебно-оценителна експертиза се
установява, че стойността на велосипеда „Крос” модел „Номад” възлиза на 120 лв, 4-те броя
алуминиеви джанти-16-цолови, предназначени за лек автомобил марка „Мерцедес”, модел
„Е 200” с монтирани на тях 4 броя автомобилни гуми са оценени за 322 лв, а 4-те броя
алуминиеви джанти-14-цолови с монтирани на тях 4 броя автомобилни гуми – за 220 лв
(всичко на обща стойност 662.00 лв).
По доказателствата:
Гореизложената фактическа обстановка съдът възприе като безспорно установено,
като взе предвид самопризнанието на подсъдимия М. С. С. , направено по реда на чл.371, т.2
от НПК, което се подкрепя от приобщените с протоколни определения от 18.11.2020 г., по
реда на чл. 283 от НПК, свидетелски показания на Р. К. В. , А.И. М., И.Й.В., Г.И.М. и
В.П.Д., заключенията на вещите лица по извършените съдебно-оценителна и одорологична
експертизи, които са пълни, обективни и компетентно дадени и писмените доказателства,
приложени по досъдебно производство № 745/2019 г. по описа на Първо РУ при ОД на МВР
П..
Настоящият състав не анализира подробно изброените доказателствени средства,
тъй като същите не установяват противоречиви факти, а пълно и всестранно изясняват
релевантните по делото обстоятелства.
От правна страна:
Гореизложената фактическа обстановка налага извода че подсъдимият М. С. С. е
повдигнато обвинение за престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал.1, т.3 и т.4, вр.
чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” и б. „б” от НК, тъй като на неустановена дата в периода
от 06.12.2019 г. до 08.12.2019 г. в гр. П., ул. Вардар, бл. № 54, вход „Б”, от мазе, чрез
повреждане на преграда, здраво направена за защита на имот (повреден катинар на вратата)
и чрез използване на техническо средство (неустановен железен предмет) е отнел чужди
движими вещи (4 броя алуминиеви джанти-16-цолови, предназначени за лек автомобил
марка „Мерцедес”, модел „Е 200” с монтирани на тях 4 броя автомобилни гуми, 4 броя
алуминиеви джанти-14-цолови с монтирани на тях 4 броя автомобилни гуми и 1 брой
велосипед „Крос” модел „Номад”) на обща стойност 662.00 лева, от владението на Р. К. В.
без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено
в условията на опасен рецидив по смисъла на чл. 29, ал. 1, б. „а” и б. „б” от НК – след като е
бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една
година, изпълнението на което не е било отложено по чл. 66, ал.1 от НК (по чнд №
1304/2018 г. по описа на Районен съд П.) и след като е бил осъждан два пъти на лишаване от
свобода за умишлени престъпления от общ характер, като поне за едно от тях изпълнението
на наказанието не е отложено по чл. 66, ал.1 от НК (по чнд № 1304/2018 г. по описа на
Районен съд П. и по чнд № 2158/2016 г. по описа на Районен съд П.).
От обективна страна деянието е извършено чрез действие, като на неустановена
дата в периода от 06.12.2019 г. до 08.12.2019 г. подсъдимият чрез повреждане на преграда,
здраво направена за защита на имот (повреден катинар на вратата) и чрез използване на
3
техническо средство (неустановен железен предмет) е прекъснал фактическата власт на Р. К.
В. върху инкриминираните вещи и е установил своя трайна такава с цел тяхното своене за
лични нужди. Същевременно подробно описаните във фактическата част на настоящите
мотиви осъждания, отговарят на признаците и на двете форми на опасен рецидив –както по
чл. 29, ал.1, б. „а” от НК, така и по чл. 29, ал.1, б. „б” от НК, като процесното престъпление
е осъществено в петгодишния срок по чл. 30 от НК, който е започнал да тече от изтърпяване
на съответните ефективни наказания лишаване от свобода.
От субективна страна подсъдимият е извършил престъплението при пряк умисъл
като форма на вината, тъй като е съзнавал общественоопасния характер на същото, а
именно, че с противоправните си действия прекъсва владението върху чуждите движими
вещи и установява своя фактическа власт върху тях, предвиждал е настъпването на
общественоопасни последици и е искал това, като е действал с намерение да свои вещите –
да се разпорежда с тях в свой интерес.
Причини за извършване на престъплението са ниското правно съзнание на
подсъдимия и пренебрежителното му отношения към чуждата собственост.
По вида и размера на наказанието:
С оглед изложените правни изводи, съдът призна подсъдимият М. С. С. за виновен
по повдигнатото му обвинение. След като се съобрази с императивната разпоредба на чл.
373, ал.2 от НПК, която препраща към чл. 58а от НК, настоящият състав взе предвид всички
обстоятелства по чл.54 от НК, като отчете значимите за индивидуализацията на
наказателната отговорност такива и прие като смекчаващи наказателната отговорност
обстоятелства процесуалното поведение на подсъдимия в хода на досъдебното
производство, чрез което е оказал съдействие на разследването за изясняване на обективната
истина и затрудненото му материално положение. Направеното самопризнание по чл. 371,
т.2 от НПК съдът не третира като допълнително смекчаващо отговорността обстоятелство,
предвид диференцирата процедура на съкратеното съдебно следствие, по която протече
производството пред съда, в какъвто смисъл е и т.7 от Тълкувателно решение № 1 от
06.04.2009 г. по т.д. № 1/2008 г. на ВКС.
Съдебният състав, след като обсъди и прецени обществената опасност на
престъплението и личната такава на дееца, при превес на посочените смекчаващи вината
обстоятелства, като отчете и наличието на отегчаващи такива, предвид размера на
причинените щети, които не са в занижен размер, както и изключително краткия период от
време от освобождаването на дееца от пенитенциарното заведение на 03.06.2019 г., където е
търпял последно определеното му общо наказание лишаване от свобода по чнд №
1304/2018 г. на Районен съд П., до осъществяване на процесното инкриминирано деяние,
определи на подсъдимия наказание лишаване от свобода над границата на минимално
предвиденото, а именно такова за срок от три години и шест месеца. Последното намали с
1/3 съгласно чл. 58а, ал.1 от НК, поради което и осъди М. С. С. на две години и четири
месеца лишаване от свобода. Това наказание е съответно както на обществената опасност на
дееца, така и на извършеното деяние и е достатъчно за постигане на нужното поправително,
възпитателно и възпиращо въздействие.
Не са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства или с
изключителен характер на някое такова, при наличието на които и най-лекото предвидено в
закона наказание да е несъразмерно тежко, поради което и настоящият състав прие, че не
следва да приложи хипотезата на чл. 55 от НК като по-благоприятна в конкуренция с
правилото по чл.58а, ал.4, вр. ал.1 от НК.
4
Подсъдимият следва да изтърпи наложеното му наказание при първоначален строг
режим, с оглед чл. 57, ал.1, т.2, б. „б” от ЗИНЗС. Това се налага, тъй като определеното
наказание е за умишлено престъпление, като същевременно не са изтекли повече от пет
години от ефективното изтърпяване на 03.06.2019 г. на определеното му общо наказание по
чнд №1304/2018 г. на Районен съд П..
Не е налице изключението по чл. 57, ал.3 от ЗИНЗС, тъй като подсъдимият е със
завишена обществена опасност, предвид по-високата тежест на обществена опасност на
престъплението и на самия С., който е с трайно утвърдени престъпни навици, поради което
процесното престъпление не е негова инцидента проява.
По отношение на наложеното наказание е налице хипотезата на чл. 59, ал.1, т.1 от
НК, поради което и на това основание съдът приспада времето, през което М.С. е бил
задържан по настоящето наказателно производство, считано от 20.07.2020г. (в което се
включва задържането на основание чл. 64, ал.2 от НПК с постановление от 20.07.2020 г. на
Районна прокуратура П. и постановената мярка за неотклонение „задържане под стража”,
взета спрямо лицето с протоколно определение от 21.07.2020 г. по чнд № 01160/2020 г. по
описа на Районен съд П.) до привеждане в сила на настоящата присъда.
По разноските:
С оглед изхода на делото – осъдителна присъда, и на основание чл. 189, ал.3 от
НПК съдебният състав постанови подсъдимият М. С. С. да заплати по сметка на ОД на МВР
– П. сумата от 285,29 лв. (деста осемдесет и пет лева и 29 стотинки), представляваща
направени разноски в хода на досъдебното производство (за съдебно-оценителна и
одорологическа експертизи). Сумата се доказва от приложеното на л.112 в досъдебното
производство постановление на разследващия орган за определено възнаграждение на
вещото лице, изготвило съдебно-оценителната експертиза и от приложената на л.117
сметка за направените разходи по извършената одорологична експертиза.
Така мотивиран и в същия смисъл съдът постанови диспозитива на присъдата си.



Председател:






5