Р Е Ш
Е Н И
Е
No 260061
гр. Ботевград,
20.05.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Районен съд- Ботевград, V
граждански състав в публично заседание на осемнадесети януари през две хиляди и
двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: П.С.
при участието на секретаря Х.К.,
като разгледа докладваното от съдия С. гражданско дело No 1366 по описа на съда
за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. чл.
79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 92 от ЗЗД.
Ищецът - “***” ЕАД, гр. С.
твърди, че между ответника Н.А.И. и “***” ЕАД (с предишно наименование “***”
ЕАД) са сключени Договор за мобилни услуги No *** и Договор за лизинг от ***г.
Съгласно договора за мобилни услуги на ответника са предоставени мобилен
телефонен номер *** и мобилно устройство Huawei Y3 II Black, последното уредено
в договора за лизинг, съгласно който общата цена на лизинговата вещ е 97.67 лв.
с вкл. ДДС. За ползването й лизингополучателят се е задължил да извърши една
първоначална вноска в размер на 45.00 лв. с вкл. ДДС при сключване на договора
и 23 месечни лизингови вноски в размер на 2.29 лв. с вкл. ДДС всяка, като е
предвидено те да се фактурират заедно с месечните сметки за ползваните през
отчетните периоди мобилни услуги чрез номера.
Твърди, че ответникът не е изпълнил задълженията си, начислени му в 4 броя
фактури, издадени в периода м. септември 2016 г. – м. януари 2017 г., във всяка
от които фактури са начислени вземания на мобилния оператор, произтичащи от
горепосочените договори, сключени с клиента, както следва: фактура No ***г. с
претендирана сума по фактурата 28.33 лв., фактура No ***г. с общо начислена и
претендирана сума 34.20 лв., фактура No ***г. с общо начислена и претендирана
сума 33.27 лв.
Поддържа, че след предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги
поради изпадане на ответника в забава, на абоната е издадена фактура No ***г.,
която включва задължение за заплащане на неустойка за предсрочното му
прекратяване в размер на 555.92 лв., както и предсрочно изискуем остатък от
лизингови вноски за предоставеното с договор за лизинг мобилно устройство
Huawei Y3 II Black в общ размер на 45.80 лв., равняващ се на двадесет
неначислени лизингови вноски.
Твърди, че размерът и
основанието за възникване на задължението за неустойка за предсрочно прекратяване
на договора за мобилни услуги са уредени в т. 11 от договор за мобилни услуги
No *** от ***г., а именно в размер на сумата от стандартните за абонаментния
план месечни такси от прекратяване на договора до края на първоначално
предвидения срок на действието му, която в случая възлиза на 555.92 лв., което
вземане ищецът претендира частично до размер на 77.49 лв.
Ищецът твърди, че
изискуемостта на вземанията по всяка от фактурите е настъпила петнадесет дни
след издаването й, като ответникът не е извършил плащания по същите.
По подадено от ищеца
заявление по чл. 410 от ГПК е образувано ч. гр. д. No ***г. по описа на РС-
Ботевград, като предвид издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника
при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което ищецът е уведомен да
предяви иск за установяване на вземането си.
Моли съда да постанови
решение, с което признае за установено съществуването на вземанията му към
ответника в общ размер на 219.09 лв., както следва: за сумата от 88.93 лв., представляваща главница за
предоставени мобилни телефонни услуги за периода от ***г. до ***г. по Договор
за мобилни услуги No *** от ***г.; сумата от 77.49 лв., представляваща частично претендирана неустойка за
предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги No *** от ***г., и сумата
от 52.67 лв., представляваща дължими
лизингови вноски по Договор за лизинг от ***г. за мобилно устройство Huawei Y3
II Black, ведно със законната лихва върху сумите, считано от датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане
на вземането. Претендира разноски.
Ответникът- Н.А.И. *** в депозиран в
срока по чл. 131 от ГПК писмен отговор чрез назначения й особен
представител адв. И.Ж. оспорва исковете като недоказани и неоснователни.
Заявява, че оспорва изложените в исковата молба обстоятелства. Сочи, че липсват
доказателства за това дали по сключения договор за мобилни услуги операторът
реално е предоставил на клиента си такива услуги, дали същите са били вярно
отчетени от измервателните средства на доставчика на услугите и дали са
правилно тарифирани, а оттук – и дали са коректно фактурирани. Оспорва
вземането за неустойка, като твърди, че неустойката е нищожна поради
накърняване на добрите нрави.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Видно от приложеното по делото заверено копие на ч.
гр. д. No ***г. по описа на РС- Ботевград, по заявление за издаване на заповед
за изпълнение на ищеца от ***г., подадено на дата ***г., съдът е издал заповед
No ***г.
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу ответника Н.А.И.. С
разпореждането за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК съдът е
постановил длъжникът да заплати на заявителя по заповедното производство и ищец
по настоящото сумата-главница от 219.09 лв., представляваща парично задължение
за неизпълнение по Договор за мобилни услуги No *** и Договор за лизинг от ***г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от ***г. /датата на
подаване на заявлението/ до окончателното изплащане на вземането, като на
заявителя са присъдени и направените разноски по делото – 25.00 лв. за държавна
такса и 360.00 лв. за адвокатско възнаграждение.
С оглед връчване на заповедта за изпълнение на
длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК и на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК съдът е указал на ищеца възможността в едномесечен срок от съобщението да
предяви иск за установяване на вземането си, като в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК заявителят е предявил настоящия иск за установяване на вземанията му към
ответника, за които е издадена заповедта за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК.
От заверено копие на Договор за мобилни услуги по
заявка No *** от ***г. се
установява, че между “***” ЕАД и ответника Н.А.И. *** е сключен договор за
мобилни услуги при Общи условия за взаимоотношенията с потребителите на мобилни
телефонни услуги, с които ответницата изрично се е съгласила, заявявайки, че е
запозната с тях. Договорът е сключен за първоначален срок от 24 месеца, считано
от датата на влизането му в сила – на ***г., и изтичащ на 02.09.2018 г., с
посочена месечна такса – “стандартен месечен абонамент” от 30.99 лв., за
предпочетен номер: ***, за СИМ карта с номер *** и мобилен апарат Huawei Y3 II Black.
В чл. 11 от договора е предвидено, че в
случай на прекратяване на договора през първоначалния му срок за която и да е
СИМ карта/номер, посочен/а в него, по вина или по инициатива на потребителя,
последният дължи неустойка в размер на сумата от стандартните за съответната
програма/пакет месечни абонаменти за всяка една СИМ карта/номер до края на този
срок. Към договора е подписано и Приложение - ценова листа за частни клиенти от
дата ***г., съдържащо конкретните параметри на договора- цени на разговори и
др. услуги.
От заверено копие на Договор за лизинг ***г. е видно, че между
същите страни на тази дата – в качеството им съответно на лизингодател и
лизингополучател, е сключен и договор, по силата на който лизингодателят-ищец е
предоставил за за временно и възмездно ползване на лизингополучателя-ответник
вещ- Huawei Y3 II Black, като последният се е задължил да заплати обща
лизингова цена в размер на 97.67 лв. с ДДС, която заплати на вноски, както
следва: първоначална лизингова вноска в размер на 45.00 лв. с ДДС, платима към
датата на сключване на договора, и 23 броя месечни лизингови вноски, всяка една
в размер на 2.29 лв. Съгласно чл. 4 от договора, с подписването му
лизингополучателят декларира и потвърждава, че лизингодателят му предава
устройството във вид, годен за употреба, а по силата на чл. 6 от същия,
неразделна негова част са Общите условия на договора за лизинг на устройство.
Видно от заверено копие на фактура No ***г.,
същата е с посочен издател “***” и получател ответника Н.А.И., за клиентски
номер *** на стойност 36.37 лв., с отчетен период ***г. – 04.09.2016 г. и със
срок за плащане на сумата 20.09.2016 г. Видно от същата фактура, посочената
обща сума за продажба на устройство на лизинг, месечни и еднократни такси
(абонаментни, доп. пакети, лизингови вноски) и начислен ДДС.
Видно от заверено копие на фактура No ***г.,
същата е с посочен издател “***” и получател ответника Н.А.И., за абонатен No ***
на стойност 70.57 лв., с отчетен период 05.09.2016 г. – 04.10.2016 г. и с краен
срок за плащане на сумата 20.10.2016 г., и включваща дължими суми за разговори,
данни, съобщения и други таксувани услуги; месечни и еднократни такси
(абонаментни, доп. пакети, лизингови вноски) и ДДС в размер общо на 36.37 лв.,
както и “баланс от предходен период с ДДС” в размер на 36.37 лв.
Видно от заверено копие на фактура No ***г.,
същата е с посочен издател “***” и получател ответника Н.А.И., за абонатен No ***
на стойност 103.84 лв., с отчетен период 05.10.2016 г. – ***г. и с краен срок
за плащане на сумата 20.11.2016 г. Видно от същата фактура, посочената обща
сума за плащане е формирана като сбор от дължими суми за месечни и еднократни
такси (абонаментни, доп. пакети, лизингови вноски) и ДДС в размер общо на 30.98
лв. и “баланс от предходен период с ДДС” в размер на 70.57 лв.
Видно от заверено копие на фактура No ***г.,
същата е с посочен издател “***” и получател ответника Н.А.И., за абонатен No ***
на стойност 697.52 лв., с отчетен период 05.12.2016 г. – 04.01.2017 г. и с
краен срок за плащане на сумата 20.01.2017 г. Видно от същата фактура,
посочената обща сума за плащане е формирана като сбор от сумите 555.92 лв. –
“неустойки предсрочно прекратяване на договори за услуги”, сумата от 45.80 лв.
– вноска лизинг (след 01.01.2014) и сумата 95.80 лв. – “задължения от предходен
период с ДДС”.
Ищецът твърди, че
задълженията по посочените фактури не са му заплатени от ответника,
като претендираната от него неустойка при предсрочно прекратяване на договора е
в частичен размер - 77.49 лв.
По делото е изслушано и прието заключението на вещото лице М.Б. по
съдебно-счетоводна експертиза, от което се установява, че процесните фактури са
осчетоводени и включени в Дневниците за продажби на ищеца, като в периода от
05.09.2016 г. до 05.01.2017 г. по отношение на предоставените на ответника
услуги по сключения между страните договор от ***г. счетоводството е надлежно и
редовно водено. Съгласно заключението, неплатеното задължение за месечни
абонаментни такси за периода 05.09.2016 г. до ***г. по процесния договор е в
размер на 88.90 лв. с ДДС, неплатеното задължение за месечни абонаментни услуги
за периода 05.09.2016 г. до ***г. по процесния договор е в размер на 0.04 лв. с
ДДС, дължимата неустойка за номер *** е в размер на 77.49 лв., която е
начислена в съответствие с условията на договора съобразно датата на двустранно
спиране на номера – 25.11.2016 г., а общият размер на незаплатените лизингови
вноски по договора за лизинг от ***г., а
именно 23 бр. вноски, е в размер на 52.67 лв., в т.ч. предсрочно изискуеми
лизингови вноски. От същото заключение се установява, че общият размер на
задължението възлиза на 219.10 лв. с ДДС. Съдът кредитира заключението на
вещото лице като обективно и компетентно.
При така установената фактическа обстановка, съдът
намира от правна страна следното:
По исковете с правна квалификация чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД.
Така предявените искове са за установяване на
вземания на ищеца към ответника за сумата от 88.93 лв., представляваща главница за
предоставени мобилни телефонни услуги за периода от ***г. до ***г. по Договор
за мобилни услуги No *** от ***г. и сумата от 52.67 лв., представляваща дължими
лизингови вноски по Договор за лизинг от ***г. за мобилно устройство Huawei Y3
II Black, и които са част от общото вземане в размер на 219.09
лв., за което е издадена заповед No ***г. за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. No ***. по описа на РС- Ботевград. Съдът намира,
че така предявените искове са основателни по следните съображения:
По делото категорично е установено, че ответникът Н.А.И.
е била страна по сключени с ищеца “***” ЕАД Договор за мобилни услуги от ***г.
по заявка No *** и Договор за лизинг от същата дата, като за
предоставени й такива са издадени фактури No ***г. с претендирана от ищеца
сума по фактурата 28.33 лв., фактура No ***г. с общо начислена и претендирана
сума 34.20 лв., фактура No ***г. с общо начислена и претендирана сума 33.27 лв.
Срокът за плащане на най-късно издадената от тези фактури е 20.10.2016 г.
Посочените фактури включват вземанията на ищеца за потребените от ответника
мобилни услуги за съответните периоди по фактурите, за месечните абонаментни
такси и за дължимите лизингови вноски по
сключения между страните договор за лизинг от ***г. От приетото по делото
заключение по съдебно-счетоводната експертиза се установява, че за процесния
период, за който са издадени фактурите, ответникът не е заплатил потребени
мобилни услуги в размер на 0.04 лв., месечни абонаментни такси в размер на
88.90 лв., а също не е заплатил и дължимите лизингови вноски по договора за лизинг в размер на 52.67 лв.
Ответницата в настоящото производство не оспорва,
че е страна по двата договори с ищеца и че е ползвала услугите, предмет на
договора за мобилни услуги, както и получаването на мобилното устройство,
предмет на договора за лизинг, а именно възникването на претендираните парични
задължения към ищцовото дружество. Същата не оспорва и обстоятелството, че не е
заплатила сумите по издадените фактури за предоставените й мобилни услуги и
лизингови вноски, нито ангажира доказателства за плащането им, което
обстоятелство подлежи на установяване в нейна тежест. Предвид това съдът
намира, че ответницата е неизправна страна по договорните правоотношения с
ищеца, възникнали по силата на сключения между тях Договор за мобилни услуги от
***г. по заявка No *** и Договор за лизинг от ***г., за мобилен номер *** и мобилно устройство
Huawei Y3 II Black, като неизпълнените й задължения са в размер на
88.94 лв. - за потребените мобили услуги и месечни абонаментни такси, и представляваща
сбор от неизплатените суми по издадените от ищеца фактури No ***г., No ***г. и No ***г.,
и в размер на 52.67 лв. – за неизплатените лизингови вноски за предоставеното и
мобилно устройство. Поради това съдът приема за установено, че ответницата, в
качеството си на абонат – потребител и страна по договор за предоставяне на
мобилни услуги и договор за лизинг, дължи на ищеца, в качеството му на оператор по първия договор и
лизингодател по втория договор, горепосочените суми, а именно
сумата от 88.94 лв. (предявена в размер от 88.93 лв.), представляваща предоставени мобилни
телефонни услуги за периода от ***г. до ***г. по Договор за мобилни услуги No ***
от ***г., и сумата от 52.67 лв., представляваща дължими лизингови вноски
по Договор за лизинг от ***г. за мобилно устройство Huawei Y3 II Black, и които
суми са част от вземането в размер на 219.09 лв., за което е
издадена заповед No ***г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
по ч. гр. д. No ***г. по описа на РС- Ботевград. Така предявените искове се
явяват основателни и следва да бъда изцяло уважени.
По възражението на особения представител на
ответника, че по делото липсват доказателства за това дали по сключения договор за
мобилни услуги операторът реално е предоставил на клиента си такива услуги,
дали същите са били вярно отчетени от измервателните средства на доставчика на
услугите и дали са правилно тарифирани, следва да се посочи, че
в случая начислените услуги, включени в претендираните вземания, са на стойност
0.04 лв. с ДДС, а останалата част от вземанията са за дължими месечни
абонаменти такси и лизингови вноски, които са с договорно определен фиксиран
размер, поради което и възражението се явява неоснователно.
По иска с правна квалификация чл. 422 от ГПК чл. 92
от ЗЗД.
Предмет на този иск е вземане за неустойка за
предсрочно прекратяване на процесния договор за мобилни услуги в размер на 77.49 лв., което също е част от общото вземане в размер
на 219.09 лв., за което е издадена заповед No ***г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. No ***. по описа на РС- Ботевград.
Съдът намира така предявения иск за неоснователен по следните съображения:
Съгласно чл. 92 от ЗЗД, неустойката обезпечава
изпълнението на задължението и служи като обезпечение за вредите от
неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. От събраните по делото
доказателства се установява, че преди издаване на процесната фактура No ***г., в
която е начислена неустойката за предсрочно прекратяване на договора за мобилни
услуги, от ищеца са издадени няколко фактури, в които пълният размер на
задължението по предходната издадена фактура – за предходния отчетен период, е
посочена изцяло като задължение и в следващата фактура, т.е. съответната
фактура включва и цялото задължение от предходния период. При това следва да се
приеме, че ответницата не е изпълнила месечните си задълженията за плащане на
дължимите от нея суми по сключения с ищеца договор за мобилни услуги за няколко
последователни отчетни периоди. Съгласно чл. 11 от сключения между страните
договор за мобилни услуги, в случай на прекратяване на договора през
първоначалния му срок за която и да е СИМ карта/номер, посочен/а в него, по
вина или по инициатива на потребителя, последният дължи неустойка в размер на
сумата от стандартните за съответната програма/пакет месечни абонаменти за
всяка една СИМ карта/номер до края на този срок. По делото обаче не са
представени доказателства за прекратяване на договора през време на
първоначалния му срок – по вина или по инициатива на потребителя, което се
явява предпоставка за възникване на правото на неустойка на ищеца съгласно
процесния договор. Самото неизпълнение на задълженията на ответника за плащане
на дължимите месечни суми не е предвидено в договора като основание за
автоматичното му прекратяване, а в случая не се твърди от ищеца и не се
представят доказателства за осъществяване на предпоставките за едностранното
разваляне на договора по реда на чл. 87, ал. 1 или ал. 2 от ЗЗД. Предвид това
съдът намира, че не са налице предвидените в чл. 11 от договора за мобилни
услуги предпоставки за възникване на правото на неустойка на ищеца. Поради това
иска за установяване съществуването на вземането за неустойка в размер на 77.49 лв. се явява неоснователен и като такъв същият
следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода
на спора и направеното искане, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът
следва да заплати на ищеца направените от последния разноски в настоящото
производство съобразно уважената част от исковете в размер на 652.75 лв., от
които 80.78 лв. за държавна такса, 193.89 лв. за адвокатско възнаграждение за особен
представител на ответника, 232.67 лв. за адвокатско
възнаграждение, и 129.26 лв. за
възнаграждение за вещо лице.
Съгласно т. 12 от ТР No 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. No 4/2014 г., ОСГТК на ВКС съдът следва да се
произнесе и за дължимостта на разноските, направени в заповедното производство,
като предвид изхода на спора по исковото производство, то направените от ищеца
разноски в заповедното производство, които се явяват дължими от ответника
съразмерно с уважената част от исковете,
са за държавна такса в размер на 16.15 лв. и за адвокатско
възнаграждение в размер на 232.67 лв., или общо
разноски по заповедното производство в размер на 248.82 лв.
Предвид гореизложеното съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. чл. 79,
ал. 1 от ЗЗД съществуването на вземанията на “***” ЕАД, ЕИК *** със седалище и
адрес на управление: гр. С., ж.к. “***”, Б.П.С., сграда 6, към Н.А.И., с ЕГН **********,
с адрес: ***, за които е издадена Заповед No ***г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по
ч. гр. д. No ***г. по описа на РС-Ботевград, както следва: за сумата от 88.93 лв. /осемдесет и осем лева и
деветдесет и три стотинки/, представляваща стойността на предоставени мобилни
услуги и стойността на абонаментни такси, дължими по Договор за мобилни услуги
No *** от ***г. за периода от ***г. до ***г., и сумата от 52.67 лв. /петдесет и два лева и шестдесет и седем стотинки/,
представляваща дължими лизингови вноски по Договор за лизинг от ***г. за
мобилно устройство Huawei Y3 II Black, ведно със законната лихва върху горните
суми, считано от ***г. /датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение/ до окончателното
й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от “***” ЕАД, ЕИК *** със седалище и адрес на
управление: гр. С., ж.к. “***”, Б.П.С., сграда 6, срещу Н.А.И., с ЕГН **********,
с адрес: ***, иск с правна квалификация чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. чл. 92 от ЗЗД за установяване съществуването на вземането му за сумата от 77.49 лв. /седемдесет и седем лева и четиридесет и девет стотинки/,
представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на Договор за мобилни
услуги No *** от ***г., за което вземане е издадена Заповед No ***г. за
изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. No ***г. по описа на РС-Ботевград, като
неоснователен.
ОСЪЖДА Н.А.И., с ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 1
от ГПК да заплати на “***” ЕАД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление: гр.
С., ж.к. “***”, Б.П.С., сграда 6, сумата от 652.75 лв. /шестстотин петдесет и
два лева и седемдесет и пет стотинки/, представляваща направени разноски в
настоящото производство, както и сумата от 248.82 лв. /двеста четиридесет и осем
лева и осемдесет и две стотинки/, представляваща направени разноски в
заповедното производство по ч. гр. д. No ***г. по описа на РС-Ботевград.
Решението може да се обжалва пред Софийски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :