РЕШЕНИЕ
гр.
София, 24.02.2025 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-25 състав,
в публично заседание на десети декември две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ: АЛЕКСАНДЪР АНГЕЛОВ
при секретаря Д. Шулева, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 1717 по описа за 2018 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 79, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД.
Ищецът О.Л.твърди, че на 11.07.2012 г. е сключил с
ответника М.НА О.С.и водите (МОСВ) договор за безвъзмездна финансова помощ по
Оперативна програма „Околна среда 2007 г. – 2013 г.“, съгласно който МОСВ
предоставя на ищеца безвъзмездна финансова помощ за изпълнение на проект
„Изграждане на регионална система за управление на отпадъците в регион
Луковит“. Посочва, че според чл. 40, ал. 2 от договора О.Л.е длъжна да осигури
финансиране на 5% от общите допустими разходи по проекта, а останалите 95% се
финансират от ответника със средства по оперативната програма. Ищецът твърди,
че в изпълнение на договора е провел процедура по възлагане на обществена
поръчка за изпълнение на проекта и на 27.12.2011 г. е сключил договор с
изпълнител – консултант за упражняване на строителен надзор. Общата цена по
договора възлиза на 477 770 лв., при което МОСВ е следвало да заплати 453
881,50 лв., за което ищецът е отправил искания към ответника за верификация на
направените разходи. С общо седем уведомления (писма) в периода 10.05.2013 г. –
27.04.2016 г. МОСВ уведомява ищеца, че удържа част от дължимите по процесния
договор суми в размер общо на 125 414,60 лв., тъй като налага финансови
корекции по отношение на предоставената безвъзмездна финансова помощ поради
допуснати закононарушения при проведената обществена поръчка. Ищецът счита, че
не са налице основания за налагане на финансова корекция, тъй като от една
страна не е спазена процедурата за това – липсва окончателно становище на
междинното звено относно нарушенията, каквото изискване, според ищеца, поставя
чл. 87 от общите условия към договора, и съответно липсва индивидуален
административен акт или изрично волеизявление, което да завърши фактическия
състав по налагане на корекцията. Счита и че уговорките на процесния договор,
предвиждащи възможност за МОСВ да налага едностранни финансови корекции, са
неравноправни и противоречащи на добрите нрави, поради което са нищожни. Ищецът
твърди и че писмото от 07.02.2013 г. на ръководителя на Оперативна програма
„Околна среда“ (ОПОС), което не е адресирано и получено от ищеца, и на което се
основават корекциите, според писмата на ответника, не представлява валиден и
законосъобразен административен акт, поради което не може да бъде и основание
за корекция. Ищецът твърди и че ако се приеме, че е налице наложена по надлежния
ред финансова корекция, то тя е неоснователна, тъй като писмото от 07.02.2013
г. на ръководителя на ОПОС противоречи на приложимата Методологията за
определяне на финансови корекции (приета с ПМС № 134/05.07.2010 г.), като
посочва, че не са налице нарушения на правилата във връзка с обществените
поръчки, които същевременно да представляват и нарушение по смисъла на правото
на Европейския съюз, което да е основание за налагане на финансова корекция,
като ищецът излага и конкретни съображения в тази насока. Евентуално, дори и да
е основателна корекцията, ищецът счита, че неправилно размерът на финансовата
корекция е определен спрямо целия размер на сумите, платени по проекта, тъй
като това следва да стане само по отношение на частта от сумите, които следва
да се финансират от оперативната програма, а корекцията е определена в размер
на 25% от сумата по съответната фактура, т.е. в по-голям от допустимия размер.
Поради това ищецът иска ответникът да му заплати сумата от 125 414,60 лв.,
представляваща неизплатената от МОСВ сума по договора (неправомерно наложена
финансова корекция), заедно със законната лихва върху тази сума от 07.02.2018
г. до окончателното ѝ изплащане. Претендира разноски по делото.
Ответникът М.НА О.С.и водите (МОСВ) оспорва иска.
Счита, че искът е недопустим, тъй като правото на иск не принадлежи
самостоятелно на ищеца, а следва да се упражни съвместно с неговите „партньори“
по процесния договор, между които е налице пасивна солидарност съгласно чл. 6
от общите условия към договора. Възразява и че ищецът не е изпълнил
задълженията си по договора да проведе законосъобразна процедура по възлагане
на обществена поръчка при сключването на договора с изпълнителя от 27.12.2011
г. Твърди, че ответникът е изпълнил задължението си по договора към ищеца, като
е възстановил размера на сертифицираните разходи в пълен размер, тъй като
според договора следва да се заплатят само тези средства, които са
сертифицирани от сертифициращия орган – Дирекция „Национален фонд“ към Министерство
на финансите. Ответникът твърди, че размерът на сертифицираните разходи е 429 993,02
лв. и именно тази сума е заплатена на ищеца. Твърди също така, че според
изявления на ищеца в информацията за сключения договор за обществена поръчка от
27.12.2011 г. цялата сума по договора е финансирана със средства, предоставени
от Европейския съюз, поради което корекция може да се наложи върху цялата
стойност на договора, включително и върху ДДС, дължим върху цената по договора,
тъй като ДДС също е разход на ищеца, който може да се възстанови съгласно
процесния договор за финансиране. Ответникът счита, че отправеното до ищеца
изявление за налагане на финансова корекция по договора, с оглед момента на
развитие на отношенията между страните и приложимата правна уредба,
представлява частноправно изявление, а не индивидуален административен акт.
Въпреки това посочва, че изявлението отговаря и на всички изисквания за
валидност и законосъобразност на административния акт, включително че е
резултат от надлежно осъществена спрямо ищеца процедура по налагането на
корекцията. Прави възражение за изтекла погасителна давност, като счита, че
претендираните от ищеца суми представляват периодични плащания. Претендира
разноски в производството.
Съдът, като взе
предвид становищата на страните и обсъди доказателствата по делото, намира
следното:
По делото е безспорно, като това
е видно и от представения договор от 11.07.2012 г., че между ответника М.НА
О.С.и водите (МОСВ) и ищеца О.Л.е сключен договор за безвъзмездна финансова
помощ по Оперативна програма „Околна среда 2007 г. – 2013 г.“ Предмет на
договора е предоставяне на финансиране чрез средства от Оперативна програма
„Околна среда 2007 г. – 2013 г.“ (ОПОС) за изпълнение на проект за изграждане
на регионална система за управление на отпадъците в регион Луковит.
Видно от договора между страните
ищецът О.Л.е посочен като бенефициент по договора, като според чл. 1, ал. 1 на
договора ответникът МОСВ предоставя на бенефициента, т.е. на община Луковит,
безвъзмездната финансова помощ за финансирането на изпълнението на проекта.
Същевременно в чл. 1, ал. 2 от договора е посочено, че проектът ще се изпълнява
в няколко общини – Луковит, Тетевен, Червен бряг, Роман и Ябланица, които също
са страни по договора, заедно със сдружение „Регионално сдружение за управление
на отпадъците – регион Луковит“. Участието на други субекти като страни по
договора, извън ищеца и ответника, е необходимо с оглед на изпълнението на
финансирания проект, който засяга и петте общини (които са партньори, заедно
със сдружението, по договора за безвъзмездна финансова помощ). Същевременно от
посочената клауза на чл. 1, ал. 1 от договора е ясно, че основното
правоотношение във връзка с предоставянето на средствата, необходими за
финансирането на проекта, е между ищеца като бенефициент и ответника.
Следователно именно на ищеца се дължи заплащането на сумите по процесния
договор. Това изрично е посочено и в чл. 2, ал. 1 и чл. 4, ал. 1 от специалните
условия към договора, но е видно и от другите разпоредби на специалните
условия, които уреждат единствено отношенията между ищеца като бенефициент и
ответника. Същият извод следва и от общите условия към процесния договор –
напр. от чл. 2 и чл. 3 на общите условия е ясно, че финансирането по договора
се предоставя за възстановяване на разходи на бенефициента, т.е. на ищеца.
Следователно вземанията по процесния договор за заплащане (за възстановяване)
на уговорените средства за финансиране на дейностите по проекта принадлежат
единствено на ищеца като бенефициент по договора.
Действително в чл. 6, ал. 5 от
общите условия към договора е посочено, че бенефициентът и партньорите носят
солидарна отговорност за изпълнението на проекта. Тази отговорност обаче е
уредена само като пасивна солидарност, т.е. ищецът и останалите партньори по
договора носят солидарна отговорност по отношение на ответника за изпълнение на
задълженията по договора, включително на задълженията на ищеца като
бенефициент. Това обаче не означава, че е уговорена и солидарност при
заплащането на средствата, дължими от ответника по договора. За тях, както се
посочи, ясно е уговорено в договора, в специалните и в общите условия към него,
че плащанията са дължими само на ищеца.
Следователно в случая не е
уговорена активна (кредиторова) солидарност и плащанията за финансирането на
дейностите по процесния договор са дължими само на ищеца. Отделен въпрос е, че
дори и такава солидарност да е уговорена, тя единствено би могла да даде
възможност на длъжника по договора (на ответника) да заплати дължимите суми на
който и да било от другите страни по договора, но не може да обоснове съвместна
процесуална легитимация на бенефициента и останалите партньори по договора,
както твърди ответникът. Напротив, солидарните длъжници или кредитори са винаги
обикновени, а не необходими другари по делото и поради това не е необходимо да
участват всички те, за да бъде допустимо производството. Дори и при активна
солидарност всеки от кредиторите може да иска заплащането на задължението от
длъжника и съответно да води самостоятелно съдебно производство. Поради това
неоснователно е възражението на ответника за недопустимост на предявения иск
поради това, че не е предявен от всички насрещни страни по процесния договор.
Съгласно чл. 4, ал. 1 от договора
за безвъзмездна финансова помощ максималната стойност на предоставеното
финансиране за изпълнение на проекта възлиза на 15 626 301,19 лв.,
като това финансиране представлява 95% от общата стойност на разходите по
проекта. Съответно останалата част от разходите следва да бъдат осигурени от
ищеца и останалите партньори по проекта.
Безспорно по делото е също така и
обстоятелството, че на 27.12.2011 г. ищецът е сключил с трето лице (консорциум,
състоящ се от три търговски дружества) договор за упражняване на дейността по
строителен надзор при изграждането на обекта, който е предмет на предоставеното
по процесния договор финансиране, както и за осъществяването на функцията на
инженер съгласно договорните условия на FIDIC за строителство на строителни и
инженерни обекти, проектирани от възложителя (Червена книга) – това е видно и
от чл. 1 на представения по делото договор от 27.12.2011 г.
Уговореното по този договор
възнаграждение според чл. 2, ал. 2 от договора възлиза на 477 700 лв. (без
ДДС). Доколкото няма спор, че посоченият договор е сключен именно във връзка с
изпълнение на една от финансираните по проекта дейности и като се съобрази
разпределението на разходите между страните по договора за финансиране, частта
от разходите по договора за възлагане на строителен надзор, които подлежат на
възстановяване от страна на ответника, възлиза на 453 815 лв. (без ДДС)
или на 544 578 лв. (с ДДС). Тук следва да се посочи и че съгласно
условията по процесния договор за безвъзмездна финансова помощ (чл. 11 и сл. от
общите условия към договора), а това се потвърждава и от посоченото от
ответника в отговора на исковата молба, на възстановяване подлежи и ДДС,
начислен и заплатен от ищеца върху дължимите плащания за изпълнението на финансирания
проект.
Няма спор по делото, че ищецът е
отправил искания към ответника за верификация на направените разходи за
възнаграждение на изпълнителя по сключения договор за строителен надзор от
27.12.2011 г. и съответно за заплащането им (тези искания, подадени в периода
27.02.2013 г. – 01.10.2015 г., са представени по делото). По делото са
представени получените от ответника с отправените до него искания за плащане по
договора фактури за дължимите суми от ищеца по договора за строителен надзор от
27.12.2011 г. От общо седемте фактури, издадени в периода 03.07.2012 г. –
16.12.2015 г., се установява, че ищецът дължи по договора общо 418 048,80
лв. (без ДДС) или 501 658,56 лв. (с ДДС). Няма спор по делото и за
това, че сумите, дължими по договора за строителен надзор, са заплатени от
ищеца на изпълнителя по договора.
Доколкото посочената сума, която
е изплатена на изпълнителя по договора за строителен надзор
(501 658,56 лв. (с ДДС)), е по-ниска от първоначално уговорената,
следва да се вземе предвид именно реално изплатената сума от гледна точна на
подлежащите на възстановяване разходи по процесния договор за финансиране.
Следва да се съобрази и посоченото от ответника обстоятелство, включително в
съдебното заседание на 13.02.2020 г., че уговорката между страните, макар и
невписана в процесния договор, е ищецът да избира към кои разходи да отнесе
приноса си от общо 5% във финансирането на проекта. При това ответникът
заявява, че към договора за строителен надзор не е отнесена никаква част от
участието на ищеца във финансирането, поради което цялата заплатена сума по
този договор (включително и заплатения ДДС) поначало е подлежала на
възстановяване по договора за финансиране. Поради това и ответникът е наложил
финансова корекция върху целия размер на сумата, заплатена по договора (което е
видно и от посоченото по-долу). Съответно следва да се приеме, че поначало
разходите за възнаграждение на изпълнителя по договора за строителен надзор,
заплатени от ищеца, подлежат на възстановяване в пълен размер от ответника съгласно
условията на процесния договор за финансиране.
Представени са платежни
нареждания за извършените от ответника плащания към ищеца по проекта. Доколкото
платежните нареждания за различните плащания включват общо суми по всички
разходи по изпълнението на проекта, направени от ищеца, без да са посочени
отделните им компоненти, от тях не може да се прави извод каква част от сумите,
заплатени от ищеца по договора за строителен надзор, са възстановени с
извършените плащания. Няма спор, че част от сумите е заплатена от ответника. За
частта, която не е заплатена, т.е. по отношение на която е наложена финансова
корекция, извод може да се направи от представените по делото седем уведомления
(писма), издадени в периода 10.05.2013 г. – 27.04.2016 г., с които ответникът
уведомява ищеца, че удържа част от дължимите по процесния договор суми в размер
общо на 125 414,60 лв., тъй като налага финансови корекции по отношение на
предоставената безвъзмездна финансова помощ. Размерът на сумата, която не е
изплатена на ищеца – 125 414,60 лв. – възлиза на 25% от общата сума на
разходите по договора за строителен надзор (501 658,56 лв. (с ДДС)),
които са заплатени от ищеца на изпълнителя. Именно това е и процентът на
наложената финансова корекция според писмото от 07.02.2013 г. на ръководителя
на управляващия орган по ОПОС. Поради това следва да се приеме, че именно това
е размерът на неизплатената на ищеца сума за възстановяването на разходите по
договора за строителен надзор.
С оглед на твърденията на
страните по делото, включително и уточненията, направените в съдебното
заседание на 13.02.2020 г., следва да се приеме, че спорът по делото е
съсредоточен в това дали ответникът основателно е упражнил правото си по
процесния договор за финансиране за налагане на финансова корекция. Страните не
спорят, че това право е упражнено с писмо от 07.02.2013 г. на ръководителя на
управляващия орган по ОПОС, като основанията, на които е наложена корекцията,
са именно тези, посочени в писмото, свързани с твърдени нарушения при
възлагането на обществената поръчка за строителен надзор по финансирания
проект. Следователно спорът между страните основно се свежда до това дали
обстоятелствата, посочени в писмото от 07.02.2013 г., представляват нарушения
на приложимия в случая ЗОП от 2004 г. (отм.) и съответно дали могат да
бъдат основание за налагане на финансова корекция според договора за
финансиране и включително според приложимата за процесния период Методология за
определяне на финансови корекции, които се прилагат спрямо разходите, свързани
с изпълнението на оперативните програми, съфинансирани от структурните
инструменти на Европейския съюз, Европейския земеделски фонд за развитие на
селските райони и Европейския фонд за рибарство, приета с ПМС
№ 134/2010 г., която е в сила в периода 2010 г. – 2017 г. („Методологията“).
Следва да се посочи и с оглед на направените от
ищеца възражения относно законосъобразността на действията на управляващия
орган по налагане на финансова корекция, включително и с оглед на завършването
на фактическия състав по налагането ѝ, че изявлението на управляващия
орган, съдържащо се в писмото от 07.02.2013 г., в контекста на настоящото
производство, което разглежда възникналия между страните спор като спор по
изпълнението на сключения между тях договор, т.е. като гражданскоправен спор
(това следва и от определението на САС във връзка с подсъдността на настоящото
производство на гражданския съд), следва да се разглежда като изявление, което
има гражданскоправни последици, т.е. като изявление между страните по договора.
Поради това не следва да се разглеждат изложените от ищеца съображения относно
незаконосъобразността на процедурата или липсата на надлежен индивидуален
административен акт по налагането на финансовата корекция. Както се посочи,
изявлението на управляващия орган (който е част от структурата на ответника
МОСВ) следва да се разглежда като изявление, чрез което едната страна по
договора упражнява свои права, въз основа на договора, по отношение на другата
страна. Става въпрос за упражняване на потестативно право, което следва както
от самия договор, така и от приложимото към него право, което предоставя на
ответника възможността едностранно да откаже заплащането на суми по договора,
когато установи нередности при изпълнението на проекта.
В тази връзка следва да се
посочи, че според чл. 98, параграф 2 от приложимия към процесния период Регламент
№ 1083/2006 за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално
развитие, Европейския социален фонд и Кохезионния фонд при установени
нередности във връзка с разходването на средствата по оперативните програми
държавите-членки извършват необходимите финансови корекции, като тези корекции
трябва да бъдат съобразени с характера и сериозността на нередностите и
финансовата загуба за фондовете. Общата цел на извършването на финансовите
корекции може да се извлече и от чл. 70, параграф 1, б. „б“ на Регламента, според която разпоредба
нередностите трябва да са свързани с неправомерно изплащане на суми, което е
видно и от съображение 66 на Регламента. Следователно налагането на финансова
корекция е насочено към запазването на средствата по оперативните програми,
т.е. на средствата, предоставени от бюджета на Европейския съюз, тогава, когато
има достатъчно сериозно съмнение, че начинът, по който средствата са разходвани
от бенефициента по съответното финансиране, може да увреди общия бюджет и общия
интерес на Съюза (в този смисъл е определено понятието за „нередност“ и
съгласно чл. 118, ал. 1 от общите условия към процесния договор). В
частност такова съмнение може да съществува при достатъчно сериозно нарушение
на правилата за възлагане на обществени поръчки във връзка с изпълнението на
дейностите по финансирания проект, какъвто е процесният случай според
твърденията на ответника. Конкретни правила относно случаите и размерите, в
които следва бъдат наложени финансови корекции, т.е. уредба на правото на
ответника едностранно да намалява размера на разходите по проекта, които
подлежат на финансиране по процесния договор за безвъзмездна финансова помощ,
се съдържат и в посочената по-горе Методология, както и в самия договор (напр.
чл. 87, ал. 3 от общите условия към процесния договор).
Следователно, с оглед на възраженията
на ищеца относно действителността на уговорката за налагането на финансова
корекция, трябва да се посочи, че доколкото правото на ответника едностранно да
налага финансови корекции по договора, като намалява сумите, които ищецът има
право да получи по договора, разглеждано като гражданско потестативно право, е
уредено не само в договора между страните, но и в приложимото към отношенията
между тях право, включително в посочения Регламент № 1083/2006, уреждащ
разходването на средствата, които произтичат от бюджета на Европейския съюз,
които са предмет и на процесния договор, не е възможно уредената в договора
възможност за ответника да упражни това право да представлява нищожна уговорка
в договора, която противоречи на добрите нрави. Както се посочи, това право е
създадено не само с договора, но следва и от приложимите към него нормативни
актове.
Неоснователни са и възраженията на ищеца относно
това, че не е завършен фактическият състав по налагането на корекцията. След
като изявлението за налагане на финансова корекция, т.е. за намаляване на
сумите по процесния договор за финансиране, които ответникът заплаща на ищеца,
представлява гражданскоправно изявление, чрез което се упражнява потестативно
право, достатъчно е то да достигне до ищеца, за да породи своя правен ефект,
ако са налице предпоставките за това. В случая, след като писмото 07.02.2013 г.
е представено по делото от самия ищец, следва да се приеме, че това изявление,
което изхожда от лице от състава на ответника, е достигнало до адресата си.
Всъщност това е видно и от поставения върху писмото входящ номер на ищеца.
Според писмото от 07.02.2013 г. на управляващия
орган на ОПОС няколко от констатираните от отдел „Предварителен контрол“
нередности (нарушения), свързани с възлагането на обществената поръчка за
строителен надзор за проекта, са приети за достатъчно съществени и такива,
които обосновават налагането на финансова корекция. Това са обстоятелствата,
които са посочени в т. I, т. III, т. V, т. VII, т. VIII и т. IX на писмото. Първата група от
тези обстоятелства представляват изисквания към участниците в процедурата по
възлагане на обществената поръчка за строителен надзор и са посочени в т. I, т. III и т. V от писмото от 07.02.2013 г., а
втората група са свързани с критериите за оценяване на подадените оферти и
съответно с работата на назначената комисия – съгласно т. VII, т. VIII и т. IX на писмото.
Сред първата група обстоятелства, представляващи
изисквания към участниците в процедурата по възлагане на обществената поръчка
за строителен надзор, част от изискванията са свързани с квалификацията и
техническите възможности на участниците да изпълнят предмета на договора. Тези
изисквания, според посоченото в писмото и видно от представеното по делото
обявление за обществена поръчка (изпратено за публикуване в Регистъра на
обществените поръчки на 26.08.2011 г.), са свързани от една страна с изискването
през последните три години (2008 г. – 2010 г.) участникът да е изпълнил поне
един договор за строителен надзор при изграждането на обекти за третиране на
отпадъци на стойност не по-малко от 260 000 лв., където строителството е
изпълнявано по договор по правилата на FIDIC (т. III от писмото и съгласно т. III.2.3 Технически възможности от
обявлението).
Съгласно приложимите редакции към посочения момент
(26.08.2011 г.) на разпоредбите на чл. 25, ал. 2, т. 6, ал. 5 и ал. 6 на
ЗОП от 2004 г. (отм.) в обявлението за обществена поръчка възложителят включва минимални
изисквания за техническите възможности на кандидата и квалификация. Тези
изисквания обаче не трябва да дават предимство или необосновано да ограничават
участието на лица в обществените поръчки, поради което трябва да са съобразени
и да съответстват на сложността на предмета и на обема на обществената поръчка.
В конкретния случай договорът, който ищецът иска
да сключи чрез процедурата по възлагане на обществена поръчка, е за извършване
на строителен надзор на проект, чиято обща стойност (видно и от размера на
финансирането съгласно процесния договор за безвъзмездна финансова помощ, като
се съобрази и размерът на участието на бенефициента и партньорите му) надхвърля
16 000 000 лв., съответно само възнаграждението по договора за
строителен надзор се доближава до 500 000 лв. (такава е прогнозната цена
по договора, видно от т. II.2.1 на обявлението за обществена поръчка, а както се посочи договорът е
сключен за сумата от 477 700 лв. (без ДДС)). Освен стойността на проекта
следва да се има предвид и значението му, тъй като предмет на финансирания
проект е изграждането на регионален център за управление на отпадъците, който
се отнася за територията на пет общини. Следователно проектът може да се
определи като такъв от стратегическо значение за региона, а също така е на
значителна стойност. Значението на проекта следва да се определи като
съществено и с оглед на общественото му значение, тъй като той е свързан с
опазването на околната среда чрез подобряването на организацията по третирането
на отпадъците на пет общини.
Посочените обстоятелства относно значението и
стойността на проекта, както и спецификата на конкретните негови елементи,
свързани с дейности по опазване на околната среда (изграждане на регионален
център за управление на отпадъци, претоварна станция и довеждаща инфраструктура
към тези два обекта – съгласно т. II.1.5 от обявлението за обществена поръчка), оправдават
завишените изисквания към лицата, които ще участват в изпълнението на
различните дейности, които съставляват реализацията на проекта. При това
положение с оглед на обема, стойността и спецификата на работата оправдано е
решението на кмета на О.Л.като възложител да използва правилата на FIDIC, тъй
като тези правила са общоприети в световната строителна практика при
изграждането на по-значителни обекти, особено на обществената инфраструктура. Тези
правила дават по-голяма яснота и предвидимост на строителния процес за
страните, доколкото предвиждат непрекъснат контрол от страна на възложителя
чрез инженера във всеки момент от строителството. Използването на правилата на FIDIC още повече е необходимо и оправдано
и с оглед на възможността потенциални кандидати за извършване на строителството
да бъдат чуждестранни лица, при което ще се постигне именно по-голяма яснота в
отношенията между страните чрез използването на общоприети в международната практика
и известни условия за договорите.
Посочената необходимост от използването на
правилата на FIDIC при
строителството в случая оправдава и изискването към кандидатите за
осъществяване на дейността по строителен надзор да бъдат квалифицирани в
областта на договорните правила на FIDIC, но също така да имат и непосредствен и скорошен опит
при прилагането на тези правила и то за по-значителен по обем и предмет тип
строителство. Именно в това се състои и същността на изискването, поставено към
кандидатите, през последните три години да са изпълнили поне един договор за
строителен надзор при изграждането на обекти за третиране на отпадъци на
стойност не по-малко от 260 000 лв., където строителството е изпълнявано
по договор по FIDIC.
Изискването за наличие на квалификация и опит във
връзка с договорните правила на FIDIC следва и от различията между дейността на консултанта, който упражнява
строителен надзор съгласно ЗУТ, и на инженера по правилата на FIDIC. Същността на функцията на
строителния надзор е да се осигури законосъобразното развитие на строителния
процес и съответно спазването на приложимите нормативни актове в областта на
строителството (съгласно чл. 168, ал. 1 и ал. 3 ЗУТ). От друга страна дейността
на инженера по правилата на FIDIC може да се обобщи като насочена основно към всекидневен контрол върху
изпълнението на строителството и спазването на инвестиционния проект, като инженерът
е и едно от звената при разрешаване на някои спорове от техническо естество,
които могат да възникнат в хода на строителството между възложителя и
строителя. Въпреки че е налице немалко разминаване между функциите на инженера
по правилата на FIDIC и на
строителния надзор по ЗУТ (това обстоятелство всъщност е посочено и в писмото
на управляващия орган на ОПОС от 07.02.2013 г., в т. III.3, в края на абзац 1), двете
функции могат да бъдат изпълнявани от едно и също лице. Това изрично е
предвидено в разпоредбата на §24, ал. 1 и ал. 2 ЗУТ именно при изпълнението на
проекти, финансирани от фондовете на Европейския съюз.
Следователно поставените към кандидатите
изисквания във връзка с наличие на квалификация и скорошен опит при упражняване
на дейност по строителен надзор, но и като инженер по правилата на FIDIC, съответстват на сложността на
предмета и на обема на обществената поръчка. Всъщност в т. III на писмото от 07.02.2013 г.
управляващият орган на ОПОС е стигнал до същия извод относно това, че поставеното
от ищеца изискване като цяло съответства на предмета на поръчката, но го намира
ограничително в комбинация с другите поставени условия.
Друго изискване, свързано с квалификацията и
техническите възможности на участниците да изпълнят предмета на договора, се
отнася към изискванията за образование, квалификация и професионален опит към
ключовите експерти. Тези изисквания също са включени в т. III.2.3 Технически възможности от
обявлението за обществена поръчка и са обсъдени в т. V от писмото от 07.02.2013 г. Към ключов експерт 1 – инженер по
FIDIC – е поставено изискване за 12
години общ професионален опит в областта на строителството, 9 години опит в
осъществяване на строителен надзор и допълнително образование в областта на
икономиката или бизнес администрация. Към ключов експерт 2 – резидент инженер в
регионалния център за управление на отпадъците Луковит – е поставено изискване
за 10 години общ професионален опит в областта на строителството, 7 години опит
в осъществяване на строителен надзор и допълнителна квалификация в областта на
икономиката или бизнес администрация. За ключов експерт 3, който е резидент
инженер на претоварната станция Тетевен, се изисква 7 години професионален опит
в областта на строителството, 5 години опит в осъществяване на строителен
надзор и допълнителна квалификация в областта на управлението на проекти.
В писмото на управляващия орган на ОПОС е прието,
че посочените по-горе изисквания са твърде завишени в сравнение с минималните
изисквания към лицата, упражняващи дейност по строителен надзор съгласно ЗУТ и
съответната наредба, а съответно по този начин е ограничен и кръгът на
потенциалните участници в процедурата по възлагане на обществена поръчка. Както
се посочи и по-горе, с оглед на спецификата, значението и стойността на проекта
завишените изисквания към потенциалните изпълнителни по договора за строителен
надзор и упражняване на дейността на инженер по правилата на FIDIC, а съответно и към ключовите
експерти, които ще бъдат ангажирани, поначало са оправдани. Възложителят по
договора, т.е. ищецът, в най-пълна степен може да определи необходимите му
специалисти, доколкото най-добре е запознат с естеството на дейността, която ще
се извършва и специфичните познания и опит, които биха били необходими. Поради
това възложителят трябва да бъде свободен в поставяне на условия към
кандидатите, които по своята същност не са дискриминационни. В конкретния
случай посочените изисквания към ключовите експерти могат да бъдат обяснени с
оглед естеството на дейността, която следва да бъде извършена, както и на
значимостта на проекта на регионално ниво.
При това положение липсват данни по делото, които
да разколебават първоначалния извод за това, че поначало ищецът, при
изпълнението на конкретния проект, трябва да е свободен да постави по-високи
изисквания към ключовите експерти от минималните по закон. Още повече, както се
посочи, в случая тези експерти ще изпълняват не само дейността на строителен
надзор по ЗУТ, но и на инженер по правилата на FIDIC. Доколкото именно ответникът
упражнява правото си да наложи финансова корекция по договора, той следва да обоснове
наличието на предпоставките за това, а в конкретния случай да установи, че
дейностите по проекта биха могли да бъдат извършени и от лица с по-ниска
квалификация от заложените от ищеца изисквания. Предвид спецификата и
значението на проекта не е достатъчно само да се установи отклонение от
минималните законови изисквания, особено като се съобразят и допълнителните
функции, предмет на договора за строителен надзор.
Последното изискване по отношение на участниците в
процедурата по обществена поръчка, при което е прието, че е налице нарушение от
страна на ищеца, е свързано с икономическите и финансовите възможности на
кандидатите, които трябва в последните три години (2008 г. – 2010 г.) да са
реализирали печалба от поне 250 000 лв. (т. I от писмото от 07.02.2013 г. и т.
III.2.2 Икономически и финансови
възможности от обявлението за обществена поръчка). Според посоченото в писмото поставеното
от възложителя изискване за минимална печалба на участниците за предходен
период от време не може да бъде обективен критерий за оценка на икономическите
и финансовите възможности на кандидатите.
Според приложимата към процесния период разпоредба
на чл. 50, ал. 1, т. 2 ЗОП от 2004 г. (отм.) възложителят може да изиска
участниците да предоставят годишния финансов отчет или някоя от съставните му
части, където се съдържа информация и за реализираната печалба (това е
отбелязано и в писмото от 07.02.2013 г.,) а съгласно чл. 50, ал. 1, т. 3 ЗОП от
2004 г. (отм.) възложителят може да поиска и информация за общия и специалния
(от съответната дейност, за която се отнася обществената поръчка) годишен
оборот на участника от последните три години. Следователно както информацията
за общия и специалния оборот на участника, така и тази за реализираната от него
печалба за предходен период, е част от информацията, която възложителят може да
използва за преценката на икономическото и финансовото състояние на участника,
съответно за това доколко той е достатъчно финансово стабилен, за да изпълни
договора. Същевременно съгласно действащата към разглеждания момент (26.08.2011
г.) разпоредба на чл. 50, ал. 3 ЗОП от 2004 г. (отм.) определените от
възложителя изисквания за икономическото и финансовото състояние на участниците
трябва да са съобразени със стойността и обекта на обществената поръчка, като
тази разпоредба по същество е идентична с разпоредбата на чл. 25, ал. 6 ЗОП от
2004 г. (отм.), която определя, че всички изисквания на възложителя към
участниците (включително за икономически и финансови възможности) трябва да са
съобразени и да съответстват на сложността на предмета и на обема на
обществената поръчка.
Възложителят може да използва изискванията за
икономически и финансови възможности на кандидатите, за да подбере тези то тях,
които според него отговарят икономически и финансово на естеството на договора,
който ще трябва да изпълнят. Критериите за този подбор следват от това каква
информация може да изисква възложителят от кандидатите. Както се посочи, тя
включва както информация за оборота им от цялата им дейност и съответно от
тази, която е предмет на договора, така и информация за печалбата на кандидата,
която се съдържа в представения от него финансов отчет. В случая ищецът е
поставил изискване за минимални обороти на кандидатите от предходните три години
– поне 1 500 000 лв. общ оборот и поне 1 000 000 лв. оборот
от специфичната дейност на консултант по ЗУТ (т. III.2.2 от обявлението за обществена
поръчка). Тези поставени от ищеца изисквания не са приети като ограничаващи
кръга на потенциалните участници. Законът в посочената редакция към 2011 г. не
съдържа изрично ограничение за използване и на други критерии, свързани с
финансовото положение на участниците в процедурата по възлагане на обществена
поръчка, за които възложителят може да изисква информация от тях. Следователно
поначало е възможно да се използва като критерий и реализираната от участника
печалба, доколкото наличието на печалба от дейността е индикация за добро
икономическо и финансово състояние на участника. С оглед на вече разгледаните
съображения за голямото значение на проекта, неговата специфика и обем, трябва
да се приеме за оправдан размерът на минималната печалба за предходните три
години от общо 250 000 лв., възприет като критерий за подбор от
ищеца, особено като се съобразят и посочените минимални размери на оборотите от
дейността на кандидатите, по отношение на които липсват възражения от страна на
управляващия орган на ОПОС.
С оглед на изложените съображения следва да се
приеме, че приетите като ограничителни за потенциалните участници в процедурата
критерии, въведени от ищеца при обществената поръчка за възлагането на договора
за строителен надзор, както са посочени в писмото на управляващия орган на ОПОС
от 07.02.2013 г., не могат да бъдат приети за нарушение на ЗОП от 2004 г.
(отм.), а съответно не представляват и съществени нередности, които да
обосноват налагането на финансова корекция по процесния договор. Съответно те
не представляват и нередности при разходването на средствата по предоставеното
финансиране поради нарушаване на правилата за възлагане на обществени поръчки по
смисъла на приложимата към разглеждания момент редакция на т. 7 от
Приложение № 2 към Методологията (на която разпоредба се позовава и
управляващия орган в писмото), според която нередност представлява определянето
на ограничения за подбор или възлагане в процедурата за избор на изпълнител на
обществената поръчка, които дават предимство на един от участниците в
процедурата или ограничават кръга на потенциалните участници в нея. Както се
посочи, въведените критерии целят да подберат подходящи кандидати за
сключването на договора с оглед на спецификата, значението и обема на проекта и
поради това въвеждането им не е произволно, а съответно не може да представлява
и нередност в посочения смисъл.
Другата група обстоятелства, които съгласно
писмото от 07.02.2013 г. са приети за нередности във връзка с разходването на
предоставеното финансиране и също са свързани с провеждането на процедурата по
възлагане на обществена поръчка за договора за строителен надзор, са свързани с
критериите за оценяване на подадените оферти и с работата на назначената от
възложителя комисия – съгласно т. VII, т. VIII и т. IX на писмото от 07.02.2013 г.
Според посоченото в т. т. VII на писмото въведеният
подпоказател „График за изпълнение на дейностите“ за оценка на техническото
предположение на участниците в процедурата по възлагане на обществена поръчка
предоставя възможност за субективна оценка на офертите, тъй като графикът е
обвързан с извършваните строителни дейности, при което не е възможно да бъде обективен
критерий за оценка. Освен това управляващият орган на ОПОС е приел и че не е
указано достатъчно ясно в методиката за оценяване по какъв начин ще бъдат
определени точките, които комисията поставя като оценка по всеки подпоказател.
Следва да се има предвид, че съгласно чл. 28, ал.
1, т. 7 ЗОП от 2004 г. (отм.) документацията за участие в процедурата за
възлагане на обществена поръчка трябва да съдържа показателите, относителната им
тежест и методиката за определяне на комплексната оценка на офертата, когато
критерият за оценка е икономически най-изгодната оферта. Същевременно според
чл. 28, ал. 2 ЗОП от 2004 г. (отм.) методиката за оценка трябва да съдържа
точни указания за определяне на оценката по всеки показател и за определяне на
комплексната оценка на офертата, включително за относителната тежест, която
възложителят дава на всеки от показателите за определяне на икономически
най-изгодната оферта. В случая тези изисквания на закона са спазени, тъй като
видно от представеното по делото извлечение от документацията на възложителя,
както и от посоченото в самото обявление за обществена поръчка (т. IV.2.1) възприетият критерий за
оценка е именно икономически най-изгодната оферта, като е определено, че
техническото предложение е с тежест 70%, а ценовата оферта – 30%.
В извлечението от документацията на възложителя,
представено по делото, се съдържа и методиката за оценка на техническите
предложения (която е възпроизведена и в представеното писмо с констатации на
отдел „Предварителен контрол“). Според посоченото в методиката оценяването на
техническите предложения се извършва по три основни показателя, първите два от
които са разделени на по три подпоказателя, като за всеки показател (съответно
подпоказател) е посочен и максималният брой точки (или тежест) при оценяването.
Тъй като в случая става въпрос за оценка на предложение за извършване на консултантска
дейност (строителен надзор и инженер по правилата на FIDIC), трудно би могло детайлно да се
предвиди количествена скала за оценяване по всеки подпоказател. Включените в
методиката за оценка подпоказатели сами по себе си са достатъчно подробни и ясни,
за да може участниците да разберат по какъв начин ще бъдат оценени
предложенията им и съответно коя част от тях е с най-голямо значение за
възложителя. Поради това следва да се приеме, че изискванията на закона относно
яснота и предвидимост при оценяването са спазени.
По отношение на посочения в писмото от 07.02.2013
г. подпоказател „График за изпълнение на дейностите“ не може да се приеме, че
той предполага субективност при оценяването. Именно след като графикът на
дейностите по договора за строителен надзор е свързан с графика на строителните
дейности, следва да се приеме, че достатъчно обективно може да се определи дали
участникът разбира графика на осъществяването на проекта според посоченото в
неговото техническо предложение в тази част. Освен това следва да се съобрази и
че графикът на изпълнение на дейностите по договора за строителен надзор, който
е свързан с графика на изпълнение на целия проект, е свързан и с други аспекти
на проекта, като напр. начина, по който се предоставя финансирането и най-вече
сроковете, в които следва да бъде завършен проектът от гледна точка на финансирането.
Именно това допълнително съображение (изтъкнато и в представеното по делото
възражение на ищеца от 14.11.2012 г. срещу становището на отдел „Предварителен
контрол“) определя и необходимостта от въвеждане на подобен показател при
оценката на техническото предложение на участника, за да се определи доколко
той разбира цялостното развитие на проекта.
По отношение на работата на определената от
възложителя комисия за оценка на подадени оферти, управляващият орган на ОПОС е
приел, че комисията не е вписала в протокола за оценката на офертите кратко
описание на предложенията на участниците (съгласно изискването на чл. 72, ал.
1, т. 4 ЗОП от 2004 г. (отм.)), а също така не е мотивирала оценките, които
поставя на участниците по всеки показател (отново съгласно изискването на чл.
72 ЗОП от 2004 г. (отм.)). Поради това е прието, че е налице нередност по
смисъла на т. 6 от Приложение № 2 към Методологията, според която не се допуска
при сключването на договора за възлагане на обществена поръчка да са били
приложени неправомерни критерии за избор на изпълнител.
В посочената хипотеза на Методологията, на която
се позовава управляващият орган в писмото, са дадени и няколко примера за
такива нередности. Такъв е случаят, когато е използван критерий за подбор като
показал за оценка в методиката за оценяване на офертите – това е забранено и
съгласно чл. 25, ал. 7 ЗОП от 2004 г. (отм.) (в редакцията на разпоредбата към
разглеждания момент). Такова нарушение обаче не е констатирано в случая. Друг
пример е при неспазване на предварително обявените критерии за възлагане или
неправомерно прилагане на избрания критерий за оценка или на методиката за
оценка на офертите. В случая обаче изрично е посочено в писмото, че комисията е
приложила методиката за оценяване на офертите точно, но не се е обосновала за
това как класира участниците.
От посоченото в писмото относно работата на
комисията по оценка на офертите става ясно, че комисията не е нарушила
определената методика за оценка на офертите, а единствено не е мотивирала
поставените от нея оценки по различните показатели, като включително не е отразила
предложенията на кандидатите при оценяването по отделните показатели съгласно
изискването на чл. 72, ал. 1, т. 4 ЗОП от 2004 г. (отм.). Видно от
представените по делото протоколи за работата на комисията и особено протокол №
2 от 28.10.2011 г., комисията всъщност е мотивирала, макар и накратко, крайната
оценка, която е поставила на участника, чиято оферта е предпочетена (стр. 5 от
протокола). Същевременно действително комисията е поставила оценки по
показателите на методиката за оценяване, без да отрази конкретните предложения
на участниците по всеки показател и срещу съответната оценка по него.
В случая липсата на подробни мотиви за поставените
от комисията оценки и на посочване на конкретните предложения на участниците не
може да се приеме за достатъчно съществено нарушение. Тези изисквания
съществуват на първо място, за да може да се гарантира прозрачност в
оценяването на участниците и яснота относно възприетото класиране на подадените
оферти, а от друга страна – с оглед възможността за последващ контрол върху
процеса на оценяване. В конкретния случай според протокол № 1 от
27.09.2011 г. за работата на комисията в процедурата са подали документи само
двамата участници. Същевременно обаче комисията е оценявала само едно
предложение – на спечелилия участник, тъй като предложението на другия участник
не е допуснато до оценяване поради това, че участникът не отговаря на
критериите за подбор. Видно от посочения протокол № 2 от 28.10.2011 г. вторият
участник в процедурата не е отговарял на няколко изисквания, сред които е
достатъчно да се посочи, че не е представил доказателства за опит в строителен
надзор на проекти за строителство на пречиствателни станции за третиране на
отпадъчни технологични води, каквото изискване към техническите възможности на
кандидатите е включено в обявлението за обществена поръчка (т. III.2.3, подточка 2.2). Освен това
този кандидат не е представил и доказателства за участие на ключовите му
експерти като инженер или като част от екипа на инженер по проект, изпълняван
по правилата на FIDIC, а вече
се посочи по-горе, че това изискване на възложителя следва да се определи като
особено съществено предвид спецификите на конкретния проект.
Следователно, след като комисията е оценявала само
едно предложение, липсва практическа необходимост от подробно мотивиране на
поставените от нея крайни оценки, а още по-малко от възпроизвеждане на
предложенията на участника, доколкото предложението на другия участник изобщо
не участва при оценяването. За нуждите на евентуален контрол върху процеса на
оценяване може да се използва самото предложение, което е оценявано. В случая,
доколкото предложението на практика е само едно, достатъчно е становището на
комисията, изразено чрез поставената оценка, че това предложение съответства на
изискванията на възложителя.
По изложените съображения и по отношение на
констатациите в писмото от 07.02.2013 г. по т. VII, т. VIII и т. IX трябва да се приеме, че не са
налице съществени нарушения, които да могат да се определят като нередности по
смисъла на процесния договор между страните и приложимото към него право,
включително и Методологията. Доколкото са допуснати някои нарушения, които
могат да се определят като такива от формално естество, те не биха могли при
конкретната ситуация да доведат до ощетяване на бюджета на Европейския съюз и
поради това не представляват нередност във връзка с изпълнението на дейностите,
финансирани по процесния договор. Съответно и на това основание не е възникнало
правото на ответника за налагане на финансова корекция по договора.
По отношение на възражението на ответника относно
това, че на възстановяване по процесния договор подлежат само сертифицираните
разходи, трябва да се посочи следното. Действително от клаузите на чл. 2, чл.
10, ал. 2 и ал. 3, чл. 65, ал. 1, т. 7 и чл. 68, ал. 1 от общите условия към
процесния договор за финансиране се извлича правилото, че на възстановяване
(заплащане) по договора подлежат само тези разходи, направени от ищеца при
изпълнението на финансирания проект, които не само са верифицирани от
ответника, но и са сертифициран от сертифициращия орган. Според чл. 149, т. 5
от общите условия сертифициращият орган е дирекция „Национален фонд“ към
Министерство на финансите, т.е. структура извън организацията на ответника.
На първо място следва да се посочи, че по делото
не са предоставени доказателства за конкретни становища от страна на
сертифициращия орган и съответно за отказ да бъдат сертифицирани разходи,
направени във връзка с договора за възлагане на строителен надзор.
Най-същественото в тази връзка е това, че не са представени доказателства за
причините да не бъдат сертифицирани плащания, за да може да бъде направена
преценка доколко те са обосновани и законосъобразни, подобно на направената
по-горе преценка относно плащанията, по отношение на които е наложена финансова
корекция, т.е. които не са били верифицирани от ответника.
На следващо място трябва да се посочи, че в самия
договор между страните не се съдържат конкретни уговорки относно естеството на
сертифицирането на разходите по проекта, не е включена определена процедура,
нито предпоставки за това. Същевременно от общия смисъла на договора (най-вече
на общите условия към него) може да се извлече разбирането, че сертифицирането
на разходите представлява допълнителна (външна, доколкото е извън структурата
на ответника) система за контрол върху законосъобразното им извършване. Така в
чл. 68, ал. 1 от общите условия, след като е въведено правилото, че ищецът
трябва да възстанови разходите, които не са сертифицирани, изрично е посочено,
че става въпрос за направени разходи в резултат на установени нередности. В клаузите
на чл. 68, ал. 2 – 4 от общите условия са посочени такива случаи на нередности,
свързани с разходи, които не са направени за дейности по проекта, двойно
финансиране на разходи по проекта или разходи, направени при нарушение на правилата
за възлагане на обществени поръчки. Общата клауза на чл. 10, ал. 2 от общите
условия също предвижда, че не подлежат на възстановяване по договора за
финансиране разходи, които не са извършени правомерно и съответно на са
верифицирани или сертифицирани.
От посочените клаузи на договора може да се
извлече общото правило, че сертифициращият орган, като допълнителна система за
контрол на плащанията, финансирани по процесния договор за финансиране, може да
откаже да сертифицира разходи, които ищецът иска да бъдат възстановени, ако
бъдат установени нередности при извършването на тези разходи. Тъй като по
делото не са предоставени данни (твърдения или констатации на сертифициращия
орган) във връзка с други нередности, освен тези, разгледани в писмото на управляващия
орган на ОПОС от 07.02.2013 г., следва да се приеме, че ако действително е
налице отказ за сертифициране на разходи (за което също липсват доказателства),
основанията за това са същите обстоятелства, въз основа на които е наложена
финансовата корекция. Тези обстоятелства бяха разгледани по-горе и доколкото те
не могат да се определят като нередност при разходването на средствата за
изпълнение на финансирания проект, те не биха могли да обосноват и отказ за
сертифицирането на тези разходи от сертифициращия орган. Поради това следва да се
приеме, че възражението на ответника относно липсата на сертифициране на
разходите, претендирани от ищеца, е неоснователно.
Неоснователно е възражението на ответника и за
погасяване на вземането на ищеца по давност. На първо място следва да се
посочи, че вземанията на ищеца по процесния договор не могат да се определят
като периодични плащания. Периодичните плащания представляват повтарящи се
задължения за плащане, които имат единен правопораждащ факт и чийто падеж
настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на
плащанията са изначално определени или определяеми, без да е необходимо
периодите да са равни и плащанията да са еднакви (така ТР № 3/2012 г. на ОСГТК
на ВКС). Следователно същественото при периодичните плащания е това, че след
изтичането на всеки следващ период възниква ново задължение, макар и всички
задължения да възникват от общ правопораждащ факт. Типичен пример са вземанията
по договор за наем (посочени и в разпоредбата на чл. 111, б. „в“ ЗЗД), при които
договорът е един, но всяко месечно наемно плащане (ако наемът е уговорен по
месеци) е самостоятелно задължение, което възниква, доколкото е налице и
насрещната престация – предоставено е ползването на вещта за съответния месец.
В случая на процесния договор за финансиране,
подобно на повечето договори за предоставяне на финансови средства (включително
и на договорите за банков кредит), е налице едно задължение за предоставяне на
определена парична сума, което е разделено на части. Съгласно чл. 4, ал. 1 от
договора е определен максималният размер на общата сума, която ищецът има право
да получи като финансиране за възстановяване на направените от него разходи по
проекта. В общите условия към договора (чл. 23 – 37), съответно модифицирани
чрез специалните условия, е уредено плащането на сумите по предоставеното
финансиране на части чрез авансово плащане на част от сумата, междинни плащания
до определен размер от сумата и окончателно плащане. Всяко от тези плащания
(особено междинните, за които става въпрос в настоящия случай) има за
предпоставка представянето на искане и определени документи от страна на ищеца,
доколкото условията на финансирането като цяло са за възстановяване на
направени разходи. По този начин обаче ищецът получава част от сумата, която
поначало е дължима от ответника по договора, т.е. налице е частично плащане, а
не самостоятелно задължение за плащане. Следователно при процесния договор е
налице едно общо задължение на ответника за заплащане на определена сума, чието
изпълнение е разделено на части, т.е. части от тази сума се изплащат при
определени предпоставки, но не става въпрос за възникване на самостоятелни
задължения на ответника и съответно самостоятелни вземания на ищеца. Поради
това отделните плащания по процесния договор не представляват периодични
плащания по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД и към тях е приложима общата
петгодишна погасителна давност по чл. 110 ЗЗД.
Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността за отделните
части от дължимото плащане по договора започва да тече от момента, когато
вземането на ищеца за получаване на съответната част от дължимата по договора
сума е станало изискуемо (в подобен смисъл е и ТР № 3/2024 г. на ОСГТК на ВКС).
В случая това е моментът, в който ищецът е направил съответното искане за
плащане по договора, като е представил и документите, необходими за това. Както
се посочи по-горе, исканията за плащане (за възстановяване на разходи) във
връзка с направените разходи по договора за строителен надзор са направени от
ищеца в периода 27.02.2013 г. – 01.10.2015 г., т.е. най-отдалеченото по време
искане е това от 27.02.2013 г. Тъй като исковата молба е подадена на 07.02.2018
г. към момента на предявяването на настоящия иск не е изтекла петгодишната
погасителна давност за никоя част от вземането на ищеца по процесния договор.
Следователно по делото се установява, че по
сключения между страните договор за безвъзмездна финансова помощ ответникът не
е заплатил на ищеца процесната сума от 125 414,60 лв., представляваща част
от разходите по договора за строителен надзор от 27.12.2011 г., сключен за
изпълнението на дейностите по финансирания проект. Тъй като не се установява за
ответника да е възникнало правото да наложи финансова корекция по отношение на
посочената сума, тя следва да бъде заплатена на ищеца.
По разноските:
С оглед изхода на делото на основание чл. 78, ал.
1 ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени разноските по делото, които възлизат
общо на 9 516,58 лв. Неоснователно е възражението на ответника за
прекомерност на разноските на ищеца за адвокатско възнаграждение, които
възлизат на 4 500 лв. С оглед на значителната фактическата и правна
сложност на настоящото дело, както и като се съобрази материалният интерес по
предявения иск, а също и извършената от процесуалния представител на ищеца
дейност по делото, следва да се приеме, че претендираните от ищеца разноски за
заплатено от него адвокатско възнаграждение не надхвърлят размера, който е
справедливо да бъде възстановен като разноски по делото на ищеца.
С оглед на гореизложеното съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Министерство
на околната среда и водите, БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
„Княгиня Мария Луиза“ № 22 да заплати на
Община Луковит, БУЛСТАТ *********, адрес гр. Луковит, ул. „Възраждане“ № 73
на основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД
сумата 125 414,60 лв. (сто двадесет и пет хиляди четиристотин и
четиринадесет лева и 60 ст.) – неизплатена сума по договор за безвъзмездна
финансова помощ по Оперативна програма „Околна среда 2007 г. – 2013 г.“ от
11.07.2012 г. за финансиране изпълнението на проект „Изграждане на регионална
система за управление на отпадъците в регион Луковит“, която сума е
предназначена за възстановяването на разходите по сключен за изпълнението на
проекта договора за строителен надзор от 27.12.2011 г., заедно със законната
лихва върху тази сума от 07.02.2018 г. до окончателното ѝ изплащане.
ОСЪЖДА Министерство
на околната среда и водите, БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
„Княгиня Мария Луиза“ № 22 да заплати на
Община Луковит, БУЛСТАТ *********, адрес гр. Луковит, ул. „Възраждане“ № 73
сумата 9 516,58 лв. (девет
хиляди петстотин и шестнадесет лева и 58 ст.) – разноски по делото.
Решението може да се обжалва пред Софийски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: