№ 326 / 2.8.2019 г.
Р Е Ш Е Н И Е
гр.Монтана, 02.08.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД–гр.МОНТАНА,НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, Първи наказателен състав, в публично съдебно заседание на тридесети юли през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАН МИЧЕВ
при секретаря Тодора Владинова и с участието на прокурор …. като разгледа докладваното от съдия МИЧЕВ АНД № 895 по описа за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59, ал.1 и сл. от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 12 – 001317/22.05.2019г. издадено от Директор на Дирекция ,,Инспекция по труда" - гр.Монтана на дружеството ,,Д." ЕООД, с.П., Област Монтана, ЕИК: xxxx , с адрес: с.П., ул.,,П. К." № 38, представлявано от М.Ж.Т., с ЕГН: xxxxxxxxxx е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 1 500 лева за това, че дружеството, в качеството си на работодател, е допуснало лицето М. Б. Е., с ЕГН: xxxxxxxxxx да работи на машина за сортиране на картофи, преди да има сключен трудов договор в писмена форма. Нарушението е било установено при проверка на място на 23.04.2019г. и на 30.04.2019г. по документи при спазване на трудовото законодателство в база - бивш стопански двор, находящ се в с.Гаврил Геново, Област Монтана.
Недоволен от така издаденото наказателно постанловение е останал управителя на дружеството, който го обжалва. В жалбата се съдържат оплаквания, че същото е незаконосъобразно, тъй като наказващият орган на е преценил, че поради технически затруднения, сключеният трудов договор е бил регистриран по - късно от извършената проверка. В заключение се иска от съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното наказателно постановление.
Жалбоподателят ,,Д." ЕООД, редовно призован за съдебно заседание, не се представлява.
Административно – наказващият орган ДИТ, редовно призован, се прадставлява от упълномощен юрисконсулт, който оспорва жалбата и моли съда да постанови решение, с което да потвърди обжалваното наказателно постанолление като законосъобразно.
Съдът, след като прецени събраните в хода на производството гласни и писмени доказателства, намира за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана. Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Предмет на преценка на настоящето производство е съответствието на санкционния акт както с материалния, така и с процесуалния закон.
Както АУАН, така и обжалваното НП са издадени от компетентните органи и в рамките на законоустановените давностни срокове по чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН. Отразяването на обстоятелствата по нарушението и дадената правна квалификация в акта и наказателното постановление е съобразена с изискванията на чл.42 т.5 и чл.57, ал.1 т.5 и т.6 от ЗАНН.
Видно от събраните в хода на съдебното следствие гласни и писмени доказателства се установява следната фактическа обстановка:
На 23.04.2019г. и на 30.04.2019г. била извършена проверка от служители в Дирекция ,,Инспекция по труда" - гр.Монтана по документи, във връзка със спазване на трудовото законодателство в база - бивш стопански дрор, находящ се в с.Гаврил Геново, Област Монтана, обект на дружеството ,,Д." ЕООД. Проверката била извършена от старши инспектор при ДИТ М.Т. и В.Х.. На място било констатирано, че дружеството, в качеството си на работодател, е допуснало лицето М. Б. Е., с ЕГН: xxxxxxxxxx да работи на машина за сортиране на картофи, преди да има сключен трудов договор в писмена форма. При проверката било консаттирано, че лицето е имало сключен еднодневен трудов договор, който обаче е бил регистриран в системата на НАП след извършената проверка. Бил съставен нарочен протокол за извършена проверка. Проверяващите консатирали и други лица, които не са били със сключени трудови договори, едно от които работило повече от десет дни. Вследствие на конссатираното административно нарушение в офиса на ДИТ в гр.Монтана бил съставен АУАН, на който присъствала и свидетелката З.А.. Представителят на санкционираното дружество подписал акта като депозирал възражение, че сключеният преди проверката трудов договор не е бил регистриран своевременно поради техническа невъзможност да се подаде сутринта. Въз основа на издадения АУАН било съставено обжалваното наказателно постановление.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установено въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства.
Видно от разпита на двамата свидетели М.Т. и З.А. е, че същите са констатирали отразените в акта нередности, свързани ссъ спазване на трудовото законодателство, в т.ч., че дружеството ,,Д." ЕООД е допуснало работник, без същият да е имал сключен трудов договор. Съдът кредитира показанията и на двамата свидетели като еднопосочни, непротиворечиви и подкрепящи се от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.
По делото не бяха ангажирани насрещни доказателства от страна на жалбоподателя, с които да потвърди наведеното от него възражение, свъзрано с несвоевременното деклариране на сключение еднодневен трудов договор. Жалбоподателят не представи нито декларация до НАП, от окято да е видно че е предпирел дейстивя преди извършената проверка, свързана със своевременното регистриране на трудовия договор, нико каквито и да са други гласни или писмени доказателства. Ето защо съдът намира, че наведеното възражение и оплакване в депозираната срещу наказателното постановление жалба, се явяват голословни, неподкрепени с доказателства и необосновани.
Аргументът „никой не може да черпи права от неправомерното си поведение” е логически израз на един от основните принципи на правото. Той притежава убеждаваща сила и е в състояние успешно да противостои на други принципи и аргументи.
Този основен правен принцип, заложен не само в българското, но и в европейските законодателства води началото си от Римското право: „Nullus commodum capere protest de injuria sua propria” /”Никой не може да извлича изгода от собственото си правонарушение”/.
Поради тази причина и съдът намира, че със своето бездействие санкционираното дружество е извършило вмененото му административно нарушение по чл.61, ал.1 от КТ.
От обективна страна безспорно беше установено, че към момента на извършване на проверката, жалбоподателят не е представил сключен трудов договор, а такъв не са имало и други работници. Представеният впоследствие такъв очевидно е целял да осуети бъдещото санкциониране на субекта за извършеното нарушение на трудовото законодателство.
От субективна страна отговорността на търговското дружество - юридическо лице, е обективна и безвиновна.
По отношение на вида и размера на наложеното наказание съдът счита, че същото е законосъобразно определено и явно справедливо.
Санкциониращата разпоредба на чл.414, ал.3 от КТ регламентира минимално по размер наказание за извършено административно нарушение по чл.61, ал.1 и сл. от КТ имуществена санкция или глоба от 1 500 лева до 15 000 лева. Тъй като административно наказващият орган е наложил минимално по размер наказание, съгласно разпоредбата на чл.27, ал.5 от ЗАНН същото не може да бъде изменявано.
При извършена проверка по законосъобразността на обжалваното наказателно постановление не бяха констатирани допуснати съществени процесуални нарушения, които да обусловят неговата отмяна, поради което и същото следва да бъде потвърдено.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 12 – 001317 издадено на 22.05.2019г. от Директор на Дирекция ,,Инспекция по труда”, с което, на основание чл.416, ал.5 във вр. с чл.414, ал.3 от КТ, на,,Д." ЕООД, с.П., Област Монтана, ЕИК: xxxx , с адрес: с.П., ул. ,,П. К." № 38, представлявано от М.Ж.Т., с ЕГН: xxxxxxxxxx е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 1 500.00 (хиляда и петстотин) лева за извършено нарушение по чл.61, ал.1 от КТ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд – гр. Монтана.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: