Р Е Ш
Е Н И Е
гр. София, 2.07.2019
г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГК, ІV- Б въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и първи март
през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Рени Коджабашева
ЧЛЕНОВЕ: Станимира И.
мл. съдия Светлана Атанасова
при участието на секретаря Капка Лозева, като
разгледа докладваното от съдия Коджабашева гр. дело № 9850 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и
сл. ГПК.
С Решение
от 2.02.2018 г., постановено по гр.д.№ 40295/ 2015 г. на Софийски районен съд,
ГО, 61 състав, по предявени от "Т.С." ЕАД- *** установителни искове
по чл.422 ГПК е признато за
установено, че И.Т.С. /ЕГН **********/ дължи на "Т.С."
ЕАД- *** /ЕИК *******/ на основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ сумата
952.07 лв., представляваща цена за доставена топлинна енергия в имот, находящ
се в гр. София, жк "*******ет.4, ап.10, през периода 01.02.2012 г.-
30.04.2014 г., ведно със законната лихва от 26.02.2015 г. /дата на депозиране
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение/ до окончателното плащане
на сумата; на основание чл.86 ЗЗД сумата 169.96 лв., представляваща обезщетение
за забава за периода 31.03.2012 г.- 13.02.2015 г.; и сумата 28.56 лв.,
представляваща такса за дялово разпределение, за които суми е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 06.03.2015 г. по ч.гр.д.№
10786/ 2015 г. на СРС, 61 състав. Предявените от "Т.С." ЕАД искове са
отхвърлени като неоснователни: относно главницата /цена на топлинна енергия за
периода 01.02.2012 г.- 30.04.2014 г./- за горницата над сумата 952.07 лв. до
сумата 1 176.10 лв.; относно лихвите за забава върху главницата за
топлинна енергия- за горницата над сумата 169.96 лв. до сумата 209.95лв.; и
относно лихвите за забава върху таксата за дялово разпределение- за сумата 5.81
лв. На основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК ответникът И.С.
е осъден да заплати на ищеца „Т.С.” ЕАД сумата 272.05 лв.- разноски за
заповедното производство /ч. гр. дело № 10786/ 2015 г. на СРС, 61 състав/; и
сумата 663.43 лв.- разноски за първоинстанционното производство, съразмерно на
уважената част от исковете.
Постъпила е въззивна жалба от И.Т.С. /ответник по
делото/- чрез назначен от съда особен представител по чл.47 ГПК, в която са
изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на постановеното от СРС
решение в частта му, в която са уважени предявените установителни искове, и в
частта относно разноските, с искане да бъде постановена отмяната му и да бъде
постановено решение за отхвърляне на исковете, с присъждане на разноски по
делото.
Въззиваемата
страна „Т.С.” ЕАД- *** /ищец по делото/ оспорва жалбата и моли да бъде
постановено решение за отхвърлянето й като неоснователна, като претендира
разноски за въззивното производство.
Третото лице-
помагач „Т.С.“ ЕООД- *** не изразява становище по жалбата.
Предявени са
установителни искове по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото
доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на
чл.235, ал.2 ГПК, намира от фактическа и
правна страна следното:
Жалбата,
с която е сезиран настоящият въззивен съд, е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е частично основателна.
Съгласно
чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Атакуваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо- в обжалваната част.
По
същество обжалваното решение на СРС е частично неправилно- относно признатата
дължимост на сумите 255.56 лв.- главница /горница над сумата 696.51 лв.-
стойност на потребена топлинна енергия/, и 39.22 лв.- лихви за забава /горница
над сумата 130.74 лв./, и следва да бъде отменено.
Въз основа
на събраните в процеса доказателства безспорно се установява, че през посочения
в исковата молба период ответникът И.С. и ищцовото дружество са били обвързани
от валидно договорно право-отношение, основано на качеството на първия на
собственик на процесния топлоснабден имот, установено със съответно писмено
доказателство- приложен от ищеца Нотариален акт № 48/ 5.08.2003 г. на софийски
нотариус /чл.153, ал.1 ЗЕ/. Установява се от доказателствата и че по това
право-отношение, произтичащо от договор за продажба на топлинна енергия,
ищецът е доставял топлинна енергия, което е достатъчно основание за доказване
на иска по основание. Обстоятелството колко точно количество топлинна енергия е
доставено в сградата и конкретно- в жилището на ответника, е от значение за
доказване размера на иска, като евентуалната недоказаност на този размер не
може да доведе до отхвърлянето му- съгласно чл.162 ГПК.
За
установяване доставянето на топлинна енергия в обема, съответстващ на
претендираната от ищеца цена, са представени по делото извлечения за
начислените на ответника суми, документи за главен отчет, дялови разпределения и
справки от фирмата за топлинно счетоводство, като е прието в
първоинстанционното производство и експертно заключение на съдебно- техническа
експертиза. Няма основание приетото като неоспорено от страните експертно
заключение да не бъде съобразено от съда при формиране изводите по съществото
на спора, тъй като няма данни експертът да е дал невярно заключение /съзнателно
или по непредпазливост/. Според даденото от вещото лице Томов заключение- в
конкретния случай дължимите суми за доставена в имота на ответника топлинна
енергия са начислени в съответствие с действащата нормативна уредба в областта
на енергетиката, т.е. спазени са изискванията на действащите технически правила
и норми. Взети са предвид от експерта следните
релевантни факти и обстоятелства: че
през процесния
Л.2 на Реш. по гр.д.№ 9850/ 2018 г.- СГС, ГК,
ІV- Б с-в
период
в процесното жилище е имало 2 бр. радиатори с монтирани ИРРО, 1 бр. щранг- лира
/без техническа възможност за монтаж на уред/ и 1 бр. водомер за топла вода, а
също и че топлинната енергия е изчислена на база реален отчет на уредите- с
подписани от потребител отчетни документи, и служебно начислена ТЕ за щранг-
лирата- на база инсталирана мощност при максимален специфичен разход на
сградата. Според съдържащите се в експертното заключение констатации
фактурираната за имота топлинна енергия е на стойност 1 107.63 лв., като
от фирмата за топлинно счетоводство е определен изравнителен резултат от общо
411.12 лв., представляващ сбор от суми за получаване от абоната, от които: 255.56
лв.- за периода м.02.2012 г.- м.04.2012 г.; 47.76 лв.- за периода м.05.2012 г.-
м.04.2013 г.; и 107.56 лв.- за периода м.05. 2013 г.- м.04.2014 г. При зачитане
на посочен в заключението изравнителен резултат от 155.56 лв. /вместо 411.12
лв. общо/ вещото лице е посочило окончателен размер на задължението от 952.07
лв. /1 107.63 лв. - 155.56 лв./, вместо 696.51 лв. /1 107.63 лв. – 411.12 лв. =
696.51 лв./, игнорирайки посочената за първия включен в процесния период
отоплителен сезон /част от него/ сума за получаване от 255.56 лв.
При
съобразяване на горните релевантни факти и обстоятелства настоящият въззивен
съд намира, че дължимите за доставената в процесния имот суми за топлинна
енергия са неправилно определени от първо-инстанционния съд, като не е зачетен
изравнителният резултат от 255.56 лв., представляващ сума за получаване от
абоната, определен за периода м.02.2012 г.- м.04.2012 г. При това положение в
частта относно сумата 255.56 лв.- главница, представляваща стойност на
доставена в имота топлинна енергия, обжалваното решение, което е неправилно,
следва да бъде отменено.
Не
е налице основание за друго намаление на дължимите от ответника суми, както и
за пълна отмяна на решението в установителната му част, тъй като според
събраните в процеса доказателства в процесния имот действително е потребена
топлинна енергия за БГВ и сградна инсталация, като не е оспорена констатацията
на вещото лице, че в същия има и щранг- лира. Съгласно разпоредбата на чл.153,
ал.6 ЗЕ потребителите в сграда- етажна собственост, които прекратят
топлоподаването към отоплителните тела в имотите си чрез монтираната на тях
регулираща арматура, остават потребители на топлинната енергия, отдадена от
сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата. Количеството
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, се разпределя
пропорционално на пълния отопляем обем на имота по проект. Щранг- лирите са
отоплителни тела /§ 1, т.37 от ДР на ЗЕ/ и в случите, когато за тях няма
техническа възможност за монтаж на уреди за дялово разпределение и регулиране,
какъвто е настоящият случай, отдадената от тях топлинна енергия се определя по
изчислителен път.
Не са
ангажирани от ответника в първоинстанционното производство доказателства да е
налице неправилно отчитане и остойностяване от
фирмата, осъществяваща услугата топлинно счетоводство, на доставената в
имота от щранг- лирата топлинна енергия или на топлинната енергия за сградна
инсталация.
Така,
при събраните по делото доказателства се налага приемането на извод, че дължимата
от ответника И.С. на ищеца “Т.С.” ЕАД на основание чл.79, ал.1 ЗЗД сума
/главница/ е в размер на 696.51 лв., представляваща стойност на доставена в
имота топлинна енергия за отопление /от щранг- лира/, за БГВ и за сградна инсталация.
Определен при условията на чл.162 ГПК, размерът на лихвите за забава върху тази
главница, дължими за периода 31.03.2012 г.- 13.02.2015 г. /посочена в
заявлението крайна дата на периода/, възлиза на 130.74 лв., която именно сума
следва да бъде призната за дължима на ищеца на основание чл.422 ГПК вр. чл.86,
ал.1 ЗЗД.
При тези
съображения постановеното от СРС решение следва да бъде частично отменено: относно
главницата- за горницата над сумата 696.51 лв. до признатата за дължима сума от
952.07 лв. /разлика от 255.56 лв./, ведно
със законната лихва от подаване на заявлението в съда- 26.02.2015 г., до
окончателното й изплащане; и относно лихвите за забава- за горницата над сумата
130.74 лв. до признатите за дължими лихви от 169.96 лв.
/разлика от 39.22 лв./,
като вместо това бъде постановено решение, с което предявените от “Т.С.” ЕАД
установителни искове по чл.422 ГПК за признаване дължимостта на посочените
разлики бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани. При този изход на
спора, съобразно отхвърлената част от исковете обжалваното решение следва да
бъде отменено и в частта относно присъдените на ищеца разноски: над сумата
510.58 лв.- разноски за исковото производство, и над сумата 47.99 лв.- разноски
за заповедното производство /гр. дело № 10786/ 2015 г. на СРС, 61 състав/. В обжалваната
част, в която исковете на “Т.С.” ЕАД по чл.422 ГПК са уважени за сумите 696.51
лв.- главница, и 130.74 лв.- лихви за забава, и на ищеца са присъдени разноски
до посочените по- горе размери, решението на СРС следва да бъде потвърдено.
Предвид липсата на доводи за неправилност на решението в частта относно
признатата за дължима главница от 28.56 лв. /такса за дялово разпределение/,
решението в тази част също следва да бъде потвърдено /чл.269 ГПК/.
При този
изход на спора на основание чл.273 вр. чл.78, ал.3 ГПК въззивникът дължи да
заплати на въззиваемото дружество сумата 230.60 лв.- разноски за въззивното
производство /за платено възнаграждения на особения представител по чл.47 ГПК/,
съразмерно на отхвърлената част от жалбата. Други разноски за въззивното
производство /за юриск. възнаграждение/, по преценка на настоящия въззивен съд,
на въззиваемата страна не следва да бъдат присъдени, независимо от
частичното отхвърляне на жалбата, тъй като от същата не е подаден отговор на
въззивната жалба, нито е осъществено процесуално представителство в проведеното
във въззивното производство открито съдебно заседание. Подадената от
въззиваемото дружество на 20.03.2019 г. писмена молба не може да обоснове
ангажиране отговорността на въззивника за други сторени във въззивното
производство разноски.
На
основание чл.273 вр. чл.78, ал.6 ГПК въззивникът дължи да заплати по сметка на
СГС сумата 30.88 лв.- държавна такса за въззивното обжалване, а въззиваемата страна-
държавна такса от 19.12 лв.
Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД
Р Е
Ш И :
Л.3 на Реш. по гр.д.№ 9850/ 2018 г.- СГС, ГК,
ІV- Б с-в
ОТМЕНЯ Решение от 2.02.2018 г., постановено
по гр.д.№ 40295/ 2015 г. на Софийски районен съд, ГО, 61 състав, в обжалваната част, в която по
предявени от "Т.С." ЕАД- *** установителни искове по чл.422 ГПК е признато за установено, че И.Т.С.
/ЕГН **********/ дължи на "Т.С." ЕАД- *** /ЕИК *******/ на основание
чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ горницата над сумата 696.51 лв. до
признатата за дължима сума от 952.07 лв., претендирана като стойност на топлинна енергия,
ведно със законната лихва
от 26.02.2015 г. до окончателното й изплащане; и на основание чл.86 ЗЗД горницата
над сумата 130.74 лв. до признатия от СРС размер от 169.96 лв.- лихви за забава, за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр. дело № 10786/
2015 г. на СРС, 61 състав, а също и в
частта относно присъдените на “Т.С.” ЕАД разноски по чл.78, ал.1 ГПК над
сумата 47.99 лв.-
за заповедното производство, и над сумата
510.58 лв.- за исковото производство,
и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.” ЕАД- *** срещу И.Т.С.
/ЕГН **********/ установителни искове по чл.422 ГПК за признаване
на установено, че И.Т.С. /ЕГН
**********/ дължи на "Т.С." ЕАД- *** /ЕИК *******/ на основание
чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ горницата над сумата 696.51 лв.- главница, до признатата за дължима сума от
952.07 лв. /разлика от 255.56 лв./, претендирана като стойност на доставена от дружеството и
незаплатена топлинна енергия за периода м.02.2012 г.- м.04. 2014 г., ведно със законната лихва от 26.02.2015
г. до окончателното й изплащане; и на основание чл.86 ЗЗД горницата над сумата 130.74 лв. до признатия от
СРС размер от 169.96 лв.
/разлика от 39.04 лв./- лихви за забава за периода 31.03.2012 г.- 13.02.2015 г.,
за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр. дело № 10786/ 2015 г. на СРС, 61 състав.
ПОТВЪРЖДАВА Решение от 2.02.2018 г., постановено
по гр.д.№ 40295/ 2015 г. на Софийски районен съд, ГО, 61 състав, в останалата обжалвана част, в която по
предявени от „Т.С.” ЕАД- *** установителни искове по чл.422 ГПК е признато
за установено, че И.Т.С.
/ЕГН **********/ дължи на "Т.С."
ЕАД- *** /ЕИК *******/ на основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ сумата 696.51 лв.- главница, представляваща
стойност на доставена от дружеството и незаплатена топлинна енергия в имот в гр.
София, жк "*******ет.4, ап.10, през периода м.02.2012 г.- м.04.2014
г., ведно със законната
лихва от 26.02.2015 г. до окончателното й изплащане; сумата 130.74 лв.- лихви за забава за периода 31.03.2012 г.-
13.02.2015 г.; и сумата 28.56 лв.- такса за дялово разпределение, за които суми
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.
дело № 10786/ 2015 г. на СРС, 61 състав, а също и в частта относно присъдените на “Т.С.” ЕАД разноски по чл.78, ал.1 ГПК до
размер на сумата
47.99 лв.- разноски за заповедното производство
/ч.гр. дело № 10786/ 2015 г. на СРС, 61 състав/, и до размер на сумата
510.58 лв.- разноски за
първо-инстанционното производство.
ОСЪЖДА И.Т.С. /ЕГН **********/ да заплати на „Т.С.” ЕАД /ЕИК *******/ сумата 230.60 лв. /двеста и тридесет
лева и 60 ст./- разноски за
въззивното производство, на основание чл.273 вр. чл.78, ал.3 ГПК.
ОСЪЖДА И.Т.С. /ЕГН **********/ да заплати по сметка на Софийски
градски съд сумата 30.88 лв.
/тридесет лева и 88 ст./- държавна такса
за въззивното обжалване, на основание чл.273 вр. чл.78, ал.6 ГПК.
ОСЪЖДА „Т.С.” ЕАД /ЕИК *******/ да заплати по сметка на Софийски
градски съд сумата 19.12 лв.
/деветнадесет лева и 12 ст./- държавна
такса за въззивното производство, на основание чл.273 вр. чл.78, ал.6 ГПК.
Решението от
2.02.2018 г. по гр.д.№ 40295/ 2015 г. на СРС, ГО, 61 състав, е влязло в сила като необжалвано в
останалата му /отхвърлителна/ част.
Решението е постановено при участието на “Т.С.” ЕООД- ***- като трето лице-
помагач на ищеца в производството по делото.
Решението
не подлежи на касационно обжалване- съгласно чл.280, ал.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.