Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.София, 21.03.2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, VII-ми въззивен състав, в публично съдебно заседание на единадесети март две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НИКОЛАЙ МЛАДЕНОВ
ЧЛЕНОВЕ:1.ВЕСЕЛИНА
СТАВРЕВА
Мл. съдия: 2. МАРИНА ГЮРОВА
при секретаря Красимира
Динева и прокурора Т.Садай като разгледа докладваното от съдията СТАВРЕВА В.Н.Ч.Д.№5744/2018г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на гл.21 от НПК.
С Определение от 14.11.2018г. по Н.Ч.Д.№16392/2018г., СРС, НО, 5-ти с-в е определил едно общо
най-тежко наказание спрямо осъдения М.С.Б. на осн. чл.25, ал.1, вр. чл.23,
ал.1 от НПК по
повод предложение от СРП, сектор ИНПЛ в производство по реда на чл.306, ал.1, т.1 от НПК. Съставът на
районния съд е констатирал наличието на една кумулативна съвкупност като е
определил общо най-тежко наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 4 /четири/
години, търпимо при първоначален „строг“ режим. На осн. чл.59, ал.1 и ал.2 от НК първият съд е приспаднал времето, през което осъденият е бил задържан, а на осн.
чл.25, ал.2 от НК и времето, през което е търпял наказанието „Лишаване от
свобода“ по някои от осъжданията.
Срещу определението в законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от
защитника на осъдения, в която се изразява недоволство срещу невключването в
определението на първия съд на всички осъждания и неприспадане изцяло на
времето, през което лицето е било задържано. Поради това и се моли за отмяна на
първоинстанционния съдебен акт в тази му част. В жалбата се прави искане за
събирането на доказателства, а именно справка от ГДИН относно времето, през което
осъденият е бил задържан.
В закрито заседание от 19.12.2018г., произнасяйки
се по реда на чл.306, ал.3, пр.1, вр. ал.1, т.1, вр. чл.341, ал.1, вр. чл.327 от НПК, СГС е насрочил делото за разглеждане
в открито съдебно заседание, като е приел необходимост от събиране на други писмени доказазателства – справки от ГДИН.
В
съдебно заседание представителят на СГП намира първоинстанционното определение
по реда на чл.306, ал.1, т.1 от НПК за правилно и законосъобразно, вкл. и в
частта относно приложението на чл.59 от НК.
Упълномощеният защитник на осъдения Б. - адв.А. акцентира пред въззивния съд, че първата инстанция не е посочила ясно и категорично какво точно е
приспаднала по реда на чл.59, ал.1 от НК, което е възможно да доведе до надлежаване
от страна на Б.. Според
защитата осъденият е изтърпял 8 /осем/ месеца „Задържане под стража“ по НОХД№6099/2014г., а не
3 /три/ месеца, какъвто е размера на наказанието му по това осъждане.
Осъденият Б.,
редовно призован, не се явява лично, поради което и съдът, след като изиска всички справки,
разгледа делото по реда на чл.269, ал.3, т.1, т.2 и т.3 от НПК.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, VII-МИ ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ като обсъди
доводите във въззивната жалба, както и тези, изложени в съдебно заседание от
страните и след като в съответствие с чл.314 от НПК провери изцяло правилността
на атакуваното определение, констатира следното:
Осъденият М.С.Б. е роден на ***г***, българин, български
гражданин, с пост. адрес: гр.*******, със средно образование, женен, с ЕГН:**********, осъждан.
Същият е осъждан с общо четири влезли в сила към
датата на постановяване на определението на СРС съдебни акта като предложението
на СРП е визирало групиране на следните три:
1. По Н.О.Х.Д.№202/2013г. по описа на Окръжен съд - Хасково, Б. е осъден на наказание 4 /четири/ години „Лишаване от
свобода“ при „строг“ режим и кумулативно наказание „Глоба“ от 10 000лв. /десет
хиляди лева/ за престъпление по чл.354а, ал.2, изр.2, т.4, вр. ал.1, вр. чл.29,
ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК, извършено на 27.11.2012г. Съдебният
акт е влязъл в сила на 11.04.2013г. Приспаднато е времето, през
което лицето е било задържано, считано от 28.11.2012г.
2. По Н.О.Х.Д.№338/2013г. на Районен
съд - Димитровград е осъден на наказание 1 /една/ година „Лишаване от свобода“ при
първоначален „строг“ режим на изтърпяване за деяние по чл.325, ал.4, вр. ал.2,
вр. ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.“а“ от НК, извършено на 18.09.2012г. Съдебният
акт е влязъл в сила на 23.07.2013г. На осн. чл.25, ал.1, вр. чл.23,
ал.1 от НК на осъдения е определено общо най-тежко наказание „Лишаване от
свобода“ по Н.О.Х.Д.№202/2013г.
по описа на Окръжен съд - Хасково и по Н.О.Х.Д.№338/2013г. на Районен
съд – Димитровград, което наказание е изтърпяно на 24.06.2016г.
3. По Н.О.Х.Д.№6099/2014г. на СРС,
НО, 5-ти с-в е осъден на наказание 3 /три/
месеца „Лишаване от свобода“ при първоначален „общ“ режим на изтърпяване на
наказанието за деяние по чл.354а, ал.3, т.1, вр. чл.20, ал.2 от НК, извършено
на 09.10.2003г.
Съдебният акт е влязъл в сила на 26.07.2018г. На осн. чл.59, ал.1 и ал.2 от НК е приспаднато предварителното задържане на осъдения.
С атакуваното определение СРС е приел наличието на
предпоставки за произнасяне по реда на чл.306, ал.1, т.1 от НПК по отношение
предложената от СРП кумулативна група, сформирани по Н.О.Х.Д.№202/2013г. по описа на
Окръжен съд - Хасково, по Н.О.Х.Д.№338/2013г.
на Районен
съд - Димитровград и по Н.О.Х.Д.№6099/2014г. на СРС,
НО, 5-ти с-в като е определил общо най-тежко наказание
„Лишаване от свобода“ съответно за срок от 4 /четири/ години. Считайки, че така определеното
общо най-тежко наказание ще изиграе своята превъзпитателна роля върху Б., съставът на
СРС не го е увеличил. Преценявайки, че именно това е най-благоприятният вариант
за осъдения, на отделно изтърпяване е останало наказанието „Лишаване от
свобода“, наложено на Б. по Н.О.Х.Д.№499/2010г., вече изтърпяно според данните
по делото. Съдът е приспаднал на осн. чл.59, ал.1 и ал.2 и
чл.25, ал.2 от НК времето, през което осъденият Б. е бил задържан под стража, вкл. фактическо задържане
или е търпял наказанията по някои от делата, включени в групата.
При
описаните факти, въззивният съд констатира, че не са
налице основания за отмяна или ревизиране определението на първия съд, тъй като
са съблюдавани в основни линии принципите на материалното право, заложени в
чл.23-25 от НК, а също и тези в чл.36 от с.к. Съображенията на въззивната
инстанция от правна страна са
следните:
Законосъоразно проверяваният съд е преценил, че с оглед данните за датите, на които са
извършени деянията по горецитирани дела и датите, на които са влезли в сила
съдебните актове са налични предпоставките на чл.25, ал.1, вр. чл.23, ал.1 от НК за кумулиране на наложените на осъдения наказания по Н.О.Х.Д.№202/2013г. по описа на Окръжен съд - Хасково, по Н.О.Х.Д.№338/2013г.
на Районен
съд - Димитровград и по Н.О.Х.Д.№6099/2014г. на СРС,
НО, 5-ти с-в. Адекватно районният съд е счел, че в случая
най-тежко се явява наказанието, наложено на осъдения Б. по Н.О.Х.Д.№202/2013г. по описа на
Окръжен съд - Хасково -
„Лишаване от свобода“ за срок от 4 /четири/ години. Първият съд не е изложил съображения защо е приел, че така сформираната група е по-благоприятна като
краен резултат от евентуално възможните други начини на групиране на
наказанията по
осъжданията, но доколкото това в действителност се явява варианта, при който
осъденият ще търпи наказание „Лишаване от свобода“ за най-кратък срок, това е
ирелевантно. Въпреки това, съдът, който извършва групирането следва да направи
пълна и обстойна преценка относно всички релевантни обстоятелства, в частност
какви са и другите варианти за групиране на наказанията и защо избраният се
явява най-добър за осъдения. Районният съд не е изложил каквито и да било
съображения и относно приложението на чл.24 от НК /ППл на ВС №1/1978г./., което
в случая не води до незаконосъобразност, тъй като в крайна сметка не се е
стигнало до увеличаване на определеното общо най-тежко наказание, което е в
полза на осъдения, а и няма протест в такава насока. По-насетне, първият съд не
е заявил в акта си и каквито и да било аргументи дали и защо не е необходимо
приложение на чл.23, ал.2 от НК /”Когато
наказанията са различни по вид и някое от тях е глоба или конфискация, съдът
може да го присъедини изцяло или отчасти към най-тежкото наказание“/, тъй като по Н.О.Х.Д.№202/2013г. по описа на
Окръжен съд - Хасково, на Б. е наложено и кумулативно наказание „Глоба“ от 10 000лв. /десет хиляди лева/. Доколкото обаче
отново се касае за нарушение, което следва да се третира в полза на осъдения, и
при липса на съответен протест, това може да бъде само обект на коментар.
Районният съд
се е събразил с императивния характер на разпоредбата на чл.57, ал.1, т.2, б.”б“ от ЗИНЗС /въпреки че не е
посочил в определението основанието, на което е определен „строг“ режим/ като е постановил
първоначален „строг” режим на изтърпяване на определеното общо най-тежко наказание
„Лишаване от
свобода”, поради което въззивният съд няма основания за промяна начина на
изтърпяване на общото най-тежко наказание.
Резонно проверяваният съд е приспаднал на осн. чл.59, ал.1 и ал.2 и чл.25, ал.2 от НК времето, през което
осъденият Б. е бил фактически задържан, бил е с мярка за неотклонение „Задържане под
стража“ или е търпял наказанията по делата, включени в групата, в каквато
насока са и служебно изисканите доказателства – справки от ГД „ИН“. Обстоятелството,
че в съдебния акт не са отбелязани изрично периодите на задържане и на времето,
през което лицето е търпяло наказание „Лишаване от свобода“, които се приспадат
от определеното общо най-тежко наказание не подкрепят изводите на защитата за
незаконосъобразност определението на СРС. Видно от представеното от адв.А.
писмо от ОП – Стара Загора, осъденият Б.
е търпял мярка за неотклонение „Задържане под стража“ за времето от
16.03.2004г. до 07.12.2004г., т.е около девет месеца. От друга страна обаче
според писмото от ГДИН от 11.01.2019г., осъденият Б. е бил задържан по сл.д.№167/04г. от 16.09.2004г. до 07.12.2004г.
Вярно е, че първият срок в писмото от ОП – Стара Загора надвишава срока на
определеното на Б. наказание по Н.О.Х.Д.№6099/2014г. на СРС,
НО, 5-ти с-в, но в случая конкретния период, през който осъденият е бил
задържан следва да бъде решен при предвидените възможности на чл.417, вр. чл.59
от НПК, а именно прилагане на точните периоди с постановление на прокурор. При
все, че наказанието по Н.О.Х.Д.№6099/2014г. на СРС,
НО, 5-ти с-в е в група с други наказания, които все още не са изтърпяни, няма
процесуална пречка предварителното задържане да се приспадне от определеното
общо най-тежко наказание, каквато е всъщност и идеята на законодателя за
кумулация. В случай на надлежаване, разбира се, открит остава и пътя санирането
на времето на база на обезщетение по Закона за отговорността на държавата и
общините за вреди.
Така
мотивиран и на осн. чл.341, ал.1, вр. чл.338, вр. чл.334‚ т.6 от НПК‚ СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, VII-МИ ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
изцяло Определение от 14.11.2018г. по Н.Ч.Д.№16392/2018г., СРС, НО, 5-ти с-в.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: .....................................
ЧЛЕНОВЕ:
1....................................
2....................................