Номер 115020.10.2020 г.Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – ВарнаIV състав
На 23.09.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Жана И. Маркова
Членове:Тони Кръстев
Десислава Г. Жекова
Секретар:Мария Д. Манолова
като разгледа докладваното от Тони Кръстев Въззивно гражданско дело №
20203100501649 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на П. С. С. срещу решение №
1830/06.04.2020 г., постановено по гр.дело № 6445/2019 г. по описа на РС –
Варна, с което съдът е отхвърлил предявения иск с правно основание чл. 226
от КЗ срещу "Застрахователна Компания Лев Инс"АД за заплащане на сума в
общ размер 9256.78 лв., представляваща обезщетение за причинени
имуществени вреди, изразяващи се в направени разходи за лечение и престои
в болнично заведение.
В жалбата се излага, че решението на ВРС е неправилно поради
противоречие с материалния закон, необоснованост и допуснати съществени
нарушения на съдопроизводствените правила. Жалбоподателят сочи се, че
решението е немотивирано. Неправилно са и интерпретирани данните от
СМЕ, от които се установява, че претендираните вреди са в резултат на
претърпяното ПТП и са във връзка с лечението на ищеца. Лечението и
съпътстващите го разходи са поради продължаващото влошаване на
състоянието на ищеца, т.е. касае за случай на ексцес. Счита, че съдът
неправилно е приложил материалния закон като е приел, че е изтекла
1
погасителната давност, тъй като за всяко едно вземане погасителна давност
започва да тече от датата на изискуемостта му, а дата на изискуемост в
конкретния случай е датата на която плащането е извършено, а не датата на
настъпване на произшествието. Вземането не би могло да е изискуемо преди
да бъде извършено плащането, тъй като се касае за случай на ексцес по чл.
378 ал.4 от КЗ. Отправя искане за отмяна на обжалваното решение, уважаване
на иска и присъждане на разноски.
В срока по чл. 263 ГПК въззиваемата страна не е подала отговор.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 2 от ГПК, от
надлежно легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,
поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
ВРС е бил сезиран с осъдителен иск с правно основание чл.226 от КЗ
/отм./, предявен от П. С. С. срещу "Застрахователна компания Лев Инс“ АД за
осъждане ответното дружество да заплати на ищеца сума в общ размер
9 256,78 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди
представляващи разходи за лечение и престой в болнично заведение,
настъпили в резултат от ПТП причинено виновно от Н.К.К. при управление
на МПС "*****" с ДК № *****, като отговорността на водача е предмет на
застрахователно покритие по застраховка „Гражданска отговорност" съгласно
застрахователна полица № 22113000777099, издадена от „ЗК Лев Инс" АД,
със срок на действие от 09.03.2013 год. до 08.03.2014 год., ведно със
законната лихва от датата на подаване на ИМ – 24.04.2019г., до
окончателното изплащане на сумата.
Ищецът твърди, че на 08.04.2013 г. на главен път 1-9 Варна - Бургас,
Н.К.К. при управление на МПС "*****" с ДК№ *****, е нарушил правилата
за движение по пътищата, предизвикал е пътно-транспортно произшествие
(ПТП) и виновно е причинил на ищеца Павел Суков, който се е возел на
предната седалка в същия автомобил, тежка телесна повреда изразяваща се в
счупване на дясното и ляво бедро, счупване на лява подбедрица, счупване и
луксация на десен антебрахиум. Ищецът бил приет за лечение в "МБАЛ-
Бургас" АД. Отговорността на водача била предмет на задължителна
2
застраховка „Гражданска отговорност" съгласно застрахователна полица №
22113000777099, издадена от „ЗК Лев Инс" АД, със срок на действие от
09.03.2013 год. до 08.03.2014 год. С Решение по НОХД № 258/2016 год. на
Районен съд - Несебър делинквентът Н.К.К. е бил признат за виновен за
причиняване на ищеца на тежка телесна повреда по непредпазливост на
основание чл. 343, ал. 1, б. "б", предл. първо. Сочи, че повече от три години
от настъпването на събитието не е могъл да се възстанови напълно, въпреки
ежедневно провежданите процедури по рехабилитация. В уточняващи молби
ищецът сочи, че лечението от претърпените травми наложило лечение в
болнични заведения където от датата на ПТП 08.04.2013 г. до 17.08.2014 г.
постъпвал шест пъти за различни периоди от време. Твърди, че разходите му
за болничен престой възлизат общо на 5828,70 лева. Отделно от това
твърди,че е направил разходи за лечение в размер общо на 3428,08 лева.
В едномесечния срок за отговор ответникът е оспорил исковете като е
направил възражение, че всички искови претенции – лихви и главница – по
фактури и фискални бонове – са погасени по давност, която според ответника
е започнала да тече на датата на застрахователното събитие – 08.04.2013 год. и
е изтекла на 09.04.2018 год., докато исковата молба е подадена на 24.04.2019
год. Поддържа, че началният момент на давността е датата на настъпване на
събитието – непозволеното увреждане. Същевременно възразява, че
претенцията за изтекла лихва е погасена по давност за периода до три години
назад от датата на депозиране на исковата молба по аргумент на чл.111 б."в"
от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
В настоящия случай съдът намира, че постановеното от ВРС решение е
валидно и допустимо, поради което жалбата следва да бъде разгледана по
същество.
Съдът, като съобрази предметните предели на въззивното
производство, очертани в жалбата, приема за установено от фактическа
и правна страна следното:
3
От фактическа страна не се спори по фактите отнасящи се до
настъпване на описаното в исковата молба ПТП и неговия механизъм,
противоправността на деянието и вината на делинквента (последните
установени с Решението по НОХД № 258/2016 год. на Районен съд –
Несебър), вида и характера на нанесените на ищеца телесни повреди. Не се
спори относно наличието на валидно застрахователно правоотношение,
съществувало между застрахователното дружество и собственика на
увреждащия лек автомобил по застраховка „Гражданска отговорност"
съгласно застрахователна полица № 22113000777099, издадена от „ЗК Лев
Инс" АД, със срок на действие от 09.03.2013 год. до 08.03.2014 год. Описаната
фактическа обстановка и отговорността на застрахователя по пряк иск на
пострадалото лице са установени и с влязло в законна сила решение №
341/19.05.2017 г. по т.д. № 1461/2016 г. по описа на ВОС, т.о., с което
ответникът "Застрахователна компания Лев Инс“ АД е осъден да заплати на
ищеца П. С. С. обезщетение за претърпените от същото деяние
неимуществени вреди. Обективните предели на силата на пресъдено нещо на
цитираното решение на Окръжен съд – Варна, обхващат основанието на иска,
индивидуализирано посредством правопораждащите факти (юридическите
факти, от които правоотношението произтича), страните по материалното
правоотношение и съдържанието му до признатия размер на спорното
субективно материално право. Следователно, предмет на спор между страните
могат да бъдат единствено юридическите факти, отнасящи се до настъпване
на имуществени вреди, тяхната причинна връзка с извършения деликт и
техния размер, както и фактите, които имат за последица погасяване на
спорното право.
От заключението на вещото лице по изслушаната пред ВРС
съдебномедицинска експертиза (СМЕ), което съдът изцяло кредитира се
установява, че направените от ищеца разходи за болничен престой и лечение
се намират в пряка причинно-следствена връзка с нанесените телесни
увреждания.
Действителното настъпване на твърдяните имуществени вреди,
съответно, техния точен размер се установяват изцяло от представените от
ищецът разходно-оправдателни документи.
4
Ответникът не е оспорил твърденията за претърпени от ищеца
имуществени вреди, а е противопоставил единствено възражение за
погасяване на претендираните вземания по давност.
Оплакването във въззивната жалба за неправилно установено от
първоинстанционния съд начало на давностния срок, с изтичането на който
се погасява правото на иск относно претендираните вземания, е основателно.
Съгласно чл. 114, ал. 3 от ЗЗД за вземания от непозволено увреждане
давността почва да тече от откриването на дееца, което в случаите когато
извършителят на деянието е известен е датата на извършването на самия
деликт. Съгласно ал. 1 на същия член, давността почва да тече от деня, в
който вземането е станало изискуемо.
Систематичното тълкуване на двете разпоредби води до извод, че
давността при непозволеното увреждане започва да тече от момента на
станалото по-късно известно обстоятелство – откриването на дееца или
настъпването на вредата. Това е така, защото увреденият не може да иска
поправяне на вреди, които още не са настъпили. Това тълкуване следва от
известната още от римското право максима, че давност не тече срещу лице,
което не може да предяви иск, и е намерило легален израз в цитираните по-
горе разпоредби на закона. В този смисъл е и константната съдебна практика.
В случая вредите са настъпили с плащането на всяка от сумите по
представените фактури и касови бонове, издадени във връзка с проведеното
лечение. Тъй като се касае за вземане от непозволено увреждане, срокът на
погасителната давност е пет години – чл. 110 от ЗЗД. Исковете са предявени
на 24.04.2019 г. Следователно, всички вземания по представени по делото
фактури и фискални бонове, издадени преди 24.04.2014 г. са погасени по
давност.
При това положение предявените искове са основателни в частта за
претендираните разходи за престой в болнично заведение, обективирани във
фактури, както следва: Фактура №********** /14.08.2014 г. – 67,70 лв.;
Фактура № **********/15.05.2014г. – 67,40 лв.; Фактура №
**********/26.06.2014 г. – 67,40 лв. и Касов ордер № 001373 /15.05.2014 г. –
5
66,20 лв. на обща стойност: 268,70 лева, като за разликата до претендирания
размер от 5828,70 лв. исковете са неоснователни поради погасяване на
вземанията по давност.
Основателни са исковите претенции и за репариране на вредите от
направени разходи за лечение, обективирани в следните фактури и фискални
бонове: Фактура № **********/12.03.2015г. – 200,00 лв.; Фактура №
**********/14.03.2015г. – 105,00 лв.; Фактура № *********/05.03.2015г. –
50,00 лв.; Фактура № **********/09.12.2014г. – 30,00 лв.; Фактура №
**********/24.09.2014г. – 14,29 лв.; Фактура № **********/27.11.2014г. –
207,00 лв.; Фактура № **********/27.11.2014г. – 594,00 лв.; Фактура №
**********/19.08.2014г. – 35,51 лв.; Фактура № **********/16.05.2014г. –
37,39 лв.; Фактура № **********/26.06.2014г. – 33,28 лв.; Фактура №
**********/15.05.2014г. – 37,54 лв.; Фискален бон № 01203530017 – 26,59 лв.;
Фискален бон № 0014776 – 46,40 лв.; Фискален бон № 0062179 – 8,51 лв.;
Фискален бон № 014285 – 8,89 лв.; Фискален бон № 089765 – 27,18 лв.;
Фискален бон № 0033965 – 2,90 лв.; Фискален бон № 0049252 – 28,42 лв.;
Фискален бон № 006891 – 24,10 лв.; Фискален бон № 072957 – 73,03 лв.;
Фискален бон № 072979 – 7,70 лв., на обща стойност: 1597,73 лева, като за
разликата до претендирания размер от 3428,08 лв. исковете са неоснователни
поради погасяване на вземанията по давност.
Поради несъвпадане на крайните изводи на двете инстанции, решението
на ВРС следва да бъде частично отменено.
По разноските:
Видно от представени списъци по чл. 80 от ГПК ищецът, настоящ
въззивник, претендира разноски пред ВРС в размер на 1500 лева и пред ВОС
в размер на 1500 лева за заплатено адвокатско възнаграждение и 100,00 лева –
депозит за вещо лице. Въззиваемата страна, ответник в производството пред
ВРС, не е направила искане за присъждане на разноски и не е представила
списъци. При това положение, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, на
въззивника ще се присъдят разноски за двете съдебни инстанции в общ
размер 625,00 лева съразмерно на уважената част от исковете.
Воден от горното, съдът
6
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 1830/06.04.2020 г., постановено по гр.дело №
6445/2019 г. по описа на РС – Варна, в частта, с която е отхвърлен искът на П.
С. С. срещу "Застрахователна Компания Лев Инс" АД за осъждане ответното
дружество да заплати на ищеца сумата от общо 1866,43 лева, представляваща
обезщетение за причинени имуществени вреди, ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба – 24.04.2019 г. до окончателното
изплащане на сумата като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА "Застрахователна Компания Лев Инс" АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр.София,бул. Черни Връх № 51Д, да
заплати на П. С. С. , ЕГН ********** адрес: ********, сумата от общо
1866,43 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди,
включваща направени разходи за престой в болнично заведение и разходи за
лечение на тежка телесна повреда, причинена в резултат на пътнотранспортно
произшествие, настъпило на 08.04.2013 г. по вина на Н.К.К. като водач на лек
автомобил "*****" с ДК№ *****, за който е сключена застраховка
„Гражданска отговорност" съгласно застрахователна полица №
22113000777099, издадена от „ЗК Лев Инс" АД, ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба – 24.04.2019г. до окончателното
изплащане на сумата, представляваща сбор от разходи за престой в болнично
заведение, обективирани във фактури: №№ ********** /14.08-2014 г. – 67,70
лв.; **********/15.05.2014г. – 67,40 лв.; **********/26.06.2014г. – 67,40 лв. и
касов ордер № 001373 /15.05.2014г. – 66,20 лв. на обща стойност 268,70 лева,
и разходи за лечение обективирани във фактури №№ **********/12.03.2015
г. – 200,00 лв.; **********/14.03.2015 г. – 105,00 лв.; *********/05.03.2015 г.
– 50,00 лв.; **********/09.12.2014 г. – 30,00 лв.; **********/24.09.2014 г. –
14,29 лв.; **********/27.11.2014 г. – 207,00 лв.; **********/27.11.2014 г. –
594,00 лв.; **********/19.08.2014 г. – 35,51 лв.; **********/16.05.2014 г. –
37,39 лв.; **********/26.06.2014 г. – 33,28 лв.; **********/15.05.2014 г. –
37,54 лв.; и фискални бонове №№: 01203530017 – 26,59 лв.; 0014776 – 46,40
лв.; 0062179 – 8,51 лв.; 014285 – 8,89 лв.; 089765 – 27,18 лв.; 0033965 – 2,90
лв.; 0049252 – 28,42 лв.; 006891 – 24,10 лв.; 072957 – 73,03 лв.; 072979 – 7,70
7
лв., на обща стойност: 1597,73 лева, на основание чл.226 от КЗ (отм.).
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1830/06.04.2020 г., постановено по
гр.дело № 6445/2019 г. по описа на РС – Варна, в останалата част.
ОСЪЖДА "Застрахователна Компания Лев Инс" АД, ЕИК *********,
да заплати на П. С. С. , ЕГН **********, сумата от 625,00 лева,
представляваща сторени съдебно-деловодни разноски пред първата и
въззивната инстанции съразмерно на уважената част от исковете на осн. чл.
78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА "Застрахователна Компания Лев Инс" АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр.София,бул. Черни Връх № 51Д, да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Варненски
окръжен съд сумата 111,98 лева, представляваща дължими държавни такси
пред първата и въззивната инстанции, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване
съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8