№ 175
гр. Габрово, 16.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО, ., в публично заседание на четвърти май
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пламен П. Денев
при участието на секретаря Росица М. Ненова
като разгледа докладваното от Пламен П. Денев Административно
наказателно дело № 20224210200245 по описа за 2022 година
Жалбоподателя П. Х. М. от гр. Габрово е обжалвал Електронен фиш Серия К, №
5576194 за налагане на глоба за нарушение, установено чрез автоматизирано техническо
средство, издаден от ОД на МВР Габрово, с който за осъществено на 03.02.2022 година
нарушение по чл. 21, ал. 2 във вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, констатирано и заснето с
автоматизирано техническо средство, на същата е наложена “Глоба” в размер на сумата от
100 лева, на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП. По съображения,
подробно изложени в подадената чрез процесуален представител жалба, жалбоподателя е
приел електронния фиш за незаконосъобразен и го е обжалвал като такъв с искане за
неговата отмяна, заедно с всички законни последици, които произтичат от това. Те
включват и разноски, заплатени на този процесуален представител, чието присъждане
се иска от него въз основа на предвиденото в ЗАНН.
Ответната по жалба страна е била редовно призована, но не е изпратила
упълномощен процесуален представител за разглеждането на делото. В писмото, с което тя е
изпратена до съда, тази страна е направила искания за нейното оставяне без уважение, както
и за потвърждаване на обжалвания фиш като правилен и законосъобразен.
Въз основа на данните в приложените писмени доказателствени материали, съдът
намери за установено следното от фактическа страна:
Към 03.02.2022 година жалбоподателя П. М. се е явявал собственик на МПС –
товарен автомобил марка „Опел”, модел „Виваро” с Рег. № ЕВ 39-08 АС, който е бил
регистриран на негово име.
На 03.02.2022 г. описания по-горе автомобил се движел по път II-44 в посока към гр.
Севлиево. Около 15,34 часа на тази дата, докато пътувал по участък от път II-44 в същата
1
посока, попадащ извън чертите на населено място, но на територията на Община Габрово, в
района на км. 27+580 от пътя, за който съществувало въведено ограничение (чрез пътен знак
В 26) на скоростта в рамките на 50 км/ч, той бил заснет да се движи със скорост 71 км/ч,
надвишаваща с 21 км/ч разрешената за движение по въпросния участък. Движението е
заснето с помощта на автоматизирано техническо средство АТСС (ARH CAM S1) №
120ссс6, представляващо (според приложените по делото писмени материали) такова за
измерване от мобилен тип. Въз основа на изложеното от ОД на МВР Габрово е бил издаден
и обжалвания електронен фиш Серия К, с № 5576194, чрез който за извършено при
управлението на автомобила нарушение по чл. 21, ал. 2 във вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП,
констатирано и заснето под формата на снимка (№ 120ССС6/0002743) с посоченото
автоматизирано средство, на жалбоподателя е била наложена “Глоба” в размер на сумата от
100 лева, на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП.
При така изложената по-горе фактическа обстановка, съдът намира следното от
правна страна:
От данните, които се съдържат в приложеното по делото копие от известие за
доставяне (на л. 10), е видно, че обжалвания ел. фиш е връчен на жалбоподателката на
08.03.2022 г. Според отразеното в подадената срещу него жалба, същата е постъпила при
наказващия орган на 18.03.2022 година, или в рамките на определения (с чл. 189, ал. 8 от
ЗДвП) 14 дневен срок, започнал да тече от момента за получаването на електронния фиш. С
оглед на изложеното и поради обстоятелството, че е подадена от страна на правоимащо
лице, тя следва да се приеме за процесуално допустима, а разгледана по същество – и за
основателна по отношение на искането за отмяна на електронния фиш, макар и не изцяло по
съображенията, които се поддържат по повод на него.
Въз основа на отразеното в представените писмени материали може да се заключи, че
е налице действително извършено нарушение, което се явява индивидуализирано по
съответния ред. Бланката на обжалвания ел. фиш съдържа информация за: структурата на
МВР, на чиято територия е установено това нарушение; мястото, датата и точния час за
извършване на същото; регистрационния номер на МПС и собственика, на когото
последното е било регистрирано; описание на нарушението и нарушените разпоредби чрез
него; размера на глобата и данни за срока, сметката и начините за нейното доброволно
заплащане. При наличието на изброените по-горе реквизити и отразеното в заснетата
снимка, която е приложена към фиша и представлява неразделна част от него, следва да се
приеме, че той съдържа именно такова описание на нарушението, каквото е предвиждала
разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП в редакцията по ДВ бр. 54 от 05.07.2017 г. (в сила от
08.07.2017 г.), действала към датата за неговото извършване. Приложеното на л. 12
удостоверение сочи, че съответния вид уред (преносима система за контрол на скоростта на
МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации, тип ARH CAM S1) е бил одобрен
тип средство за измерване по смисъла на чл. 32, ал. 1 от ЗИ, а намиращия се на л. 11 от
делото протокол от проверка № 58-СГ-ИСИС от 09.11.2021 година на БИМ – че конкретното
изделие от този използван за измерване на скоростта вид (камера от същия тип ARH CAM
2
S1, № 120ссс6) е било техническо изправно към датата на замерването. При това положение
и отразената в извлечението на л. 17 от делото дата – 09.11.2022 година, до която то е
следвало да премине през последваща метрологична проверка след последната извършената
на 09.11.2021 г. такава, не би могло да се счита, че то не е установило конкретната скорост
по един обективен начин независимо от двете посочени различни стойности за нея в
снимковия материал (л. 15) и електронния фиш. Освен че се явява по-благоприятна за
отговорното за нарушението лице, отразената в последния по-ниска стойност на тази
скорост, която е послужила и като фактическа основа за неговото санкциониране, има
своето логическо обяснение в данните от протокола за проверка от л. 11, след като
приспадната разлика от 3 км/ч отговаря на допустимата максимална грешка, която е
възможно да се получи при измерването с тази система. Във връзка с осъщественото
използване на съответното средство на отразената в електронния фиш дата е съставен
писмен протокол – с Рег. № 264р-1994, приложен на л. 16 от делото, който сочи, че самото
използване е било извършено в съгласие с изрично установения (в чл. 10, ал. 1 от Наредба №
8121з-532/12.05.2015 г.) нормативен ред.
Чрез §3 на ЗИЗДвП (Обн. ДВ бр. 54/2017 г., в сила от 08.07.2017 г.) са били внесени
изменения в разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. Като съпостави действащата редакция
на посочената норма след тези изменения заедно с легалното определение за „автоматически
средства и системи”, дадено в §6, т.65 от ДР на ЗДвП, съдът прие, че нарушението е
установено по предвидения ред. Присъствието или отсъствието на контролен орган в
патрулния автомобил, до който се е намирало средството за измерване от мобилен тип, е
било свързано само с действия по позициониране или придвижване на това МПС до
определения участък от пътя, насочване на системата радар-камера към обектите или
участъците на наблюдение, въвеждане на работните параметри и ограниченията на
скоростта, както и стартирането на самата система. От този момент нататък нейната работа
се подчинява на същите принципи, които са характеризирали и тази при стационарните
радарни системи. При двете измерването и регистрирането на скоростта и записа на
доказателствения видеоматериал се извършва напълно автоматично от системата радар-
камера-компютър, без да има възможност за влияние (било то умишлено, или по
невнимание) върху процесите по измерването, регистрирането и записа на нарушенията,
установени и заснети с ARH CAM S1. Предвид изложеното не може да се счита, че
нарушението не е било установено в съответствие с предвидения от закона ред, както и че
поради това издадения във връзка със същото електронен фиш не е могъл да прояви
присъщите на него установителни и санкционни функции, които произтичат от
определението за такъв по §6, т. 63 от ДР на ЗДвП. Подобно обстоятелство би могло да бъде
налице само ако конкретното превишение на измерената скорост би довело и до налагане на
друго по вид наказание, свързано с лишаване от право да се управлява МПС или отнемане
на контролни точки. Настоящия казус обаче не е такъв, поради което не може да се счита, че
нарушението е следвало да бъде установено чрез съставен акт и санкционирано с издадено
въз основа на него наказателно постановление.
3
Безспорно е, че административно-наказателната отговорност за всяко едно
административно нарушение, към които спада и отразеното в обжалвания електронен фиш,
би могла да се реализира при спазване на установени от закона условия, между които спада
и изискването да не е изтекъл съответния давностен срок за нея, защото същия
представлява обстоятелство, което обективно изключва възможността за нейната
реализация. Продължителността на този срок зависи не само от вида на нарушените
законови разпоредби, но и от датата за издаване на съответния акт, с който нарушението е
било санкционирано. Обжалваният електронен фиш не съдържа данни, които да установяват
датата на неговото издаване. Същата не е предвидена като задължителен реквизит в него
както чрез разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, така и в приложените на л. 14 писмени
материали, свързани с одобрения (съобразно нея) от Министъра на вътрешните работи
образец на бланка за такъв фиш, издаван към датата за извършване на нарушението. След
като това е така, то няма и причини за извод, че административнонаказателната отговорност
на жалбоподателя се явява реализирана в разрез с установените давностни срокове по чл. 34,
ал. 1, б. ”В” от ЗАНН вследствие на обстоятелството, че фиша е издаден след датата, на
която е изтичал предвидения за съответния вид нарушение едногодишен срок. Като се
отчете обаче, че производството във връзка с обжалването на въпросния електронен фиш е
образувано на 31.03.2022 година, може със сигурност да се заключи, че той е бил издаден
преди края на този срок. Към подобен извод води и датата на връчването на ел. фиш, тъй
като тя също се явява в рамките на този срок.
Реализацията на отговорността за административно нарушение може да се развива
законосъобразно само през конкретен, предварително определен период от време, тъй като
като с изтичането на предвидения такъв административно-наказващия орган изгубва
предоставената му от закона възможност да я осъществи. ЗАНН не съдържа регламентация
на въпросите, които са свързани с погасяване на възможността за наказателно преследване
на едно административно нарушение по давност. Вследствие на това, а и тъй като тази
погасена възможност съставлява събитие, което води до изключващо отговорността
обстоятелство, то по отношение на тях (съгласно указаното в чл. 11 от ЗАНН) следва
намерят приложение съответните разпоредби на НК. В този смисъл е и тълкуването, прието
в задължителната за прилагане съдебна практика, каквато представлява Тълкувателно
постановление № 1 от 27.02.2015 година на ВКС по тълк. д. № 1/2014 г., ОСНК и ОСС на II-
ра колегия на ВАС.
Сроковете, които имат отношение към давността за наказателно преследване на
престъпленията, са уредени в чл. 80 от НК. Чл. 81 от НК дефинира случаите, в които
давността прекъсва или спира, а ал. 3 от него определя продължителността на абсолютната
давност, която (независимо от спирането или прекъсването на давността) настъпва при
изтичане на срок, който надвишава с ½ този, посочен в чл. 80 от НК. Последната норма
въвежда различни по продължителност периоди от време с оглед вида и размера на
наказанията, налагани за извършваните престъпления, които по отношение на наказуемите с
„Глоба” такива се явяват в рамките на „Три години”, съгласно указаното в чл. 80, ал. 1, т. 5
4
от НК.
След като съобрази изложените обстоятелства, както и факта, че от началния момент
на давността (която е започнала да тече от извършване на нарушението – 03.02.2022 г.) до
датата за образуване на производството по настоящото дело въз основа на подадената от
лицето жалба, е изтекъл период от време, по-малък от предвидения максимален срок
(„Четири години и шест месеца”) за наказателното преследване на извършеното нарушение,
през който електронния фиш не е влязъл в сила, съдът прие, че тази възможност не е
отпаднала поради неизтеклия абсолютен давностен срок за него. Като е съобразил това и е
санкционирал жалбоподателя, административно - наказващия орган не е допуснал
нарушение на закона, в това число и по отношение на конкретно приетата правна
квалификация на извършеното именно като нарушение по чл. 21, ал. 2 във вр. с чл. 21, ал. 1
от ЗДвП, която (при отбелязаното допълнително ограничение, въведено чрез пътен знак и
осъщественото управление на автомобила в зоната на неговото действие) се явява правилно
определена според указаното в него.
От снимковия материал на л. 18 от делото е видно, че към момента – 15,34 часа на
03.02.2022 година за изготвяне на приложената снимка, на която е било заснето движението
на съответния автомобил с описаната в електронен фиш скорост, фиксиралото същата
техническо средство е било разположено след зона, от чието начало е започвал да действа
пътен знак, за който (от аспект на неговата кръгла форма и предвиденото в нормата на чл.
47, ал. 3 от ППЗДвП) може да се счита, че е въвеждал определена забрана, в т.ч. за движение
с по-висока от отбелязаната на него скорост. Тя обаче не би могла да се свърже с
нарушението, за което жалбоподателя е санкциониран, тъй като към момента на заснемането
му управляваното от М. МПС се е приближавало към този знак, а това обстоятелство сочи,
че би могло да се е движило с превишена скорост само преди, но не и след него, т.е. в зоната
за действие на въведената забрана. Поради изложеното движението с тази скорост очевидно
не би могло да се счита за доказано въз основа на приложения снимков материал, още
повече при неясния отговор на въпроса дали в същата посока, в която се е движил неговия
автомобил, но преди забранителния знак, до който се е ситуирало техническото средство със
служебния автомобил, е имало друг поставен знак от този вид, в чиято зона на действие е
попадало и самото МПС. Подобни заключения не биха могли да се обосноват и въз основа
на вписаните в протокола на л. 16 данни за разстоянието (180 метра), което е съществувало
между средството за измерване и този знак към момента на заснемането на автомобила, тъй
като съдържанието на електронния фиш не позволява да се определи неговото точно
месторазположение и дали знака се е намирал преди него. При непълното описание на
съответните обстоятелства, които са били свързани със самото нарушение, то не би могло да
се счита за доказано нито по безспорен, нито по несъмнен начин. Поради това и искането за
отмяна на електронния фиш следва да се уважи.
Предвид изложените съображения съдът прие, че обжалваното наказателно
постановление следва да се отмени. Въз основа на това, с оглед на изрично направеното
искане и представените в подкрепа на същото писмени доказателства, намери, че съобразно
5
предвиденото в чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН ответната по жалба страна следва да бъде осъдена да
заплати на жалбоподателя стойността на съответните разноски, възлизащи на сумата от 300
лева, които (според приложения на л. 8 договор за правна защита и съдействие от 15.03.2022
г.) той действително е заплатил за упълномощаване на процесуален представител – адвокат
от Адвокатска колегия - Габрово, който не само че е изготвил подадената жалба против
наказателното постановление, но и го е представлявал като такъв в производството по него.
Воден от изложеното по-горе, и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗДВП, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Електронен фиш Серия К, № 5576194за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, издаден от ОД на МВР -
Габрово, чрез който за осъществено на 03.02.2022 година нарушение по чл. 21, ал. 2 във вр. с
чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, констатирано и заснето с автоматизирано техническо средство №
120ссс6, на П. Х. М., с постоянен адрес гр. Габрово, ул. „*********” № 41, ЕГН **********,
е наложена ГЛОБА в РАЗМЕР на сумата от 100 (сто) лева, на основание чл. 189, ал. 4 във
вр. с чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП, като НЕПРАВИЛЕН и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
ОСЪЖДА ОД на МВР Габрово, със седалище град Габрово и адрес на
управление улица „Орловска” № 50, ДА ЗАПЛАТИ на П. Х. М., с постоянен адрес гр.
Габрово, ул. „*********” № 41, ЕГН **********, сума в размер на 300 (триста) лева,
представляваща направени от същият разноски по делото за адвокат, на основание чл.
63д, ал. 1 от ЗАНН.
РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ на обжалване пред Административен съд – Габрово по
реда на Глава ХІІ-та от АПК, в 14 (четиринадесет) дневен срок от датата за получаването на
съобщението до страните, че същото е изготвено.
Съдия при Районен съд – Габрово: _______________________
6