Решение по дело №1431/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 3378
Дата: 12 септември 2022 г.
Съдия: Маргарита Димитрова Димитрова
Дело: 20221110201431
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 2 февруари 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 3378
гр. София, 12.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 110-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:МАРГАРИТА Д. ДИМИТРОВА
при участието на секретаря АННА ИВ. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от МАРГАРИТА Д. ДИМИТРОВА
Административно наказателно дело № 20221110201431 по описа за 2022
година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по постъпила жалба от „Ю И“ ООД, ЕИК: , със седалище
и адрес на управление гр.С, ул.“Ц И Ш“ №, представлявано заедно от
управителите Г Л А и И Д С, чрез адв.А.И. от САК, срещу наказателно
постановление №42-0000045/10.01.2022 г., издадено от Директор на РД „АА“-
гр.София, с което на основание чл.105, ал.1 от ЗАП, е наложена имуществена
санкция в размер на 200 лева, за нарушение на чл.19, ал.4 от ЗАП.
В жалбата се навеждат доводи за неправилност и незаконосъобразност
на обжалваното НП. Твърди се, че както в АУАН, така и в процесното НП, е
посочено, че дружеството се представлява от Г Л А, но съгласно вписаните
обстоятелства по партидата на дружеството в ТРРЮЛНЦ, последното се
представлява само заедно от двамата управители – Г Л А и И Д С. Сочи, че в
двата акта следва да бъдат посочени имената и на двамата представляващи
дружеството, съответно – да бъдат връчени и на двамата управители, а не
само на единия от тях, като посочването на втория представляващ и липсата
на негов подпис в АУАН и разписката за получаване на НП, е в нарушение на
1
разпоредбите на чл.42, т.6 и чл.43, ал.1, чл.57, ал.1, т.4 и чл.58, ал.1 от ЗАНН.
Навежда доводи, че в настоящото административнонаказателно
производство, дружеството-жалбоподател е било представлявано от свой
служител – К ВЧ, упълномощено да го представлява пред ИА „АА“ с
пълномощно с нотариална заверка на подписа с рег.№33/13.01.2020 г. по
описа на нотариус Р Р, с рег. №203 по описа на РНК, с район на действие СРС,
в което пълномощно изрично е вписано, че пълномощникът няма право да му
бъдат съставяни АУАН, нито право да получава такива от името и за сметка
на дружеството, нито да подписва и получава НП. Твърди, че са нарушени
разпоредбите на чл.40, ал.1, чл.43, ал.1, пр.2, чл.42, т.6 от ЗАНН, с което
изначално е опорочено административнонаказателното производство,
порокът не може да се санира от въззивната инстанция, поради което води до
незаконосъобразност на АУАН, а от там и на последващото НП.
Навежда доводи, че на дружеството-жалбоподател е вменено
неизпълнението на три отделни и различни маршрутни разписания – с
№22236; №22237; №22239, с различни начални часове на тръгване от
гр.Перник – 20:15 часа; 21:15 часа и 20:45 часа, чието неизпълнение е
констатирано за два отделни периода от време – за периода от 01.08.2021 г.
до 30.08.2021 г.; за периода от 01.10.2021 г. до 13.10.2021 г., въпреки че не са
посочени конкретни дати на извършване на нарушението, а периоди от време.
Сочи, че така направеното словесно описание води на извод, че в
обжалваното НП са описани повече от едно нарушения, доколкото е посочено
неизпълнение на три маршрутни разписания за два различни периода от
време, а същевременно е наложена само една имуществена санкция на
посоченото основание, поради което не става ясно за кое от изброените
нарушения и на коя конкретна дата е наложена санкцията. Твърди, че
процесното НП е незаконосъобразно само на това основание, тъй като е
издадено в нарушение на принципа на чл.18 от ЗАНН.
Моли съда да постанови решение, с което на посочените в жалбата
основания, да отмени процесното НП, като неправилно и незаконосъобразно.
Претендира присъждане на направените в настоящото производство разноски
за заплатен адвокатски хонорар, съгласно приложения договор за правна
защита и съдействие.
Жалбоподателят, чрез надлежно упълномощения си процесуален
2
представител – адв.А.И. от САК, след приключване на съдебното следствие,
моли съда да отмени процесното НП на посочените в жалбата основания, като
поддържа и направеното искане в нея за присъждане на разноски.
Ответната страна по жалбата – РД-“АА“-гр.София, не се представлява в
съдебно заседание и не взема становище по същество на делото. В
придружаващото изпратената преписка писмо, навежда доводи за
съобразяване на процесното НП с материалните и процесуалните норми,
поради което предлага същото да бъде потвърдено.
Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение в случай, че същото надвишава размера, предвиден в чл.7,
ал.2, т.2 от НМРАВ.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и
становищата на страните, приема за установено следното от фактическа
и правна страна:
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от лице,
притежаващо активна процесуална легитимация да обжалва санкционния акт.
НП е връчено на един от представляващите дружеството на 21.01.2021 г., а
жалбата против подадена на същата дата - на 21.01.2021 г., т.е. в
законоустановения срок за обжалване, считано от датата на връчване на НП.
С оглед на горното, жалбата се явява процесуално допустима и следва да
бъде разгледана по същество.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява
следната фактическа обстановка:
Административнонаказателното производство е образувано със
съставяне на АУАН, Серия А-2021, бл.№297337 на 08.12.2021 г., от
компетентно длъжностно лице – Р. Б. АНГ., заемащ длъжността: „инспектор в
РД „АА“-гр.София“, в присъствието на един свидетел – длъжностно лице от
същата дирекция, присъствал при установяване на нарушението и съставяне
на акта, против „Ю И“ ООД, за това, че на 08.12.2021 г., около 10:00 часа, в
гр.София, на административния адрес на РД „АА“-гр.София, при извършена
тематична проверка на „Ю И“ ООД, притежаваща лиценз на Общността
№0317, валидно до 31.12.2026 г. за превоз на пътници, във връзка със сигнал с
3
вх.№50-00-857/20.09.2021 г., със Заповед №РД-12-2770/07.12.2021 г., е
констатирано следното нарушение:
Превозвачът не е изпълнил маршрутно разписание с №22236, №22237,
№22239, възложени от Столична община с договор №СОА 18-ДГ-
5585/01.03.2018 г. по направление София-Перник-София, с начален час от
гр.Перник – 20:15 часа, 21:15 часа и 20:45 часа, за периода от 01.08.2021 г. до
30.08.2021 г., и от 01.10.2021 г. до 13.10.2021 г., видно от извлечение от
автогаров дневник на Автогара Сердика-гр.София и Автогара-гр.Перник,
както и не представяне на пътен лист за извършване на по горе описания
превоз, с което е нарушил разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗАП.
АУАН е връчен и предявен на датата на неговото съставяне – 08.12.2021
г., срещу подпис на лицето К В Р, в качеството му на ръководител
транспортна дейност в дружеството, без възражения по направените в него
констатации. Дружеството-жалбоподател не подало писмени възражения пред
наказващия орган в законоустановения срок по чл.44, ал.1 от ЗАНН.
На основание направените констатации в АУАН, компетентно
длъжностно лице – Директор на РД „АА“-гр.София, след като изцяло
възпроизвел описаната в акта фактическа обстановка, след като преценил
АУАН като законосъобразен и обоснован, събраните доказателства,
обстоятелствата по чл.27 от ЗАНН и стигнал до извода, че не са налице
предпоставките за приложение на чл.28 от ЗАНН, издал процесното НП, с
което наложил на дружеството-жалбоподател имуществена санкция в размер
на 200 лева на основание чл.105, ал.1 от ЗАП, за нарушение на чл.19, ал.4 от
ЗАП.
Изложената по-горе фактическа обстановка, съдът прие за установена
от събраните по делото гласни доказателства – показанията на свидетеля Б.,
които съдът кредитира с доверие, доколкото изхождат от длъжностно лице,
излагащо личните си възприятия при изпълнение на служебните си
задължения, без наличие на данни по делото за негова пряка или косвена
заинтересованост от изхода на делото; от приобщените по делото писмени
доказателства: процесните АУАН и НП; нотариално заверено пълномощно с
рег.№33/13.01.2020 г. по описа на нотариус Р Р, с рег.№203 на НК, с район на
действие СРС; заявление от управителя на Автогара Сердика-гр.София с изх.
№45/15.10.2021 г., ведно с извлечение от автогаров дневник; покана за
4
явяване, с оглед връчване на издадено НП с рег.№52-00-56-194/12.01.2022 г.,
ведно с известие за доставяне; длъжностна характеристика за заемана
длъжност „инспектор“ в РД „АА“, връчена на Р. Б. АНГ. /актосъставител/ на
23.04.2020 г.; Заповед №РД-08-30/24.02.2020 г. на министъра на транспорта,
информационните технологии и съобщенията; Заповед №589/31.01.2020 г. на
изпълнителния директор на ИА „АА“; договор за правна защита и съдействие,
ведно с пълномощно.
Въз основа на установената фактическа обстановка, съдът намира
прави следните правни изводи:
Съдът констатира, че АУАН е съставен от длъжностно лице – служител
на РД "АА"–гр.София към ИА „АА“, имащо правомощия за това по силата на
чл.92, ал.1 от ЗАП. Обжалваното НП също е изадено от компетентен орган,
тъй като със своя Заповед №РД-08-30/24.02.2020 г., министърът на
транспорта, информационните технологии и съобщенията е упражнил
правомощието си да делегира предоставената в чл.92, ал.2 от ЗАП
компетентност, на различни длъжностни лица от ИА „АА“ да издават НП,
като сред тях е и директорът на РД „АА“, който отдел е част от структурата на
ИА „АА“.
Съдът намира за основателно направеното възражение в жалбата, че
АУАН е съставен, предявен за запознаване със съдържанието му и връчен на
ненадлежно упълномощено от дружеството-жалбоподател лице, с което е
допуснато съществено по тежест нарушение на чл.40, ал.1, чл.43, ал.1, пр.2 и
чл.42, т.6 от ЗАНН. Видно от съставения АУАН е, че същият е връчен и
предявен на лицето Кирил Валентинов Чочев, в качеството му на длъжностно
лице в дружеството-жалбоподател, заемащ длъжността: ръководител
транспортна дейност в „Юнион Ивкони“ ООД. Видно, обаче, от приложеното
към преписката от ответната страна по жалбата пълномощно с нотариална
заверка на подписите на двамата управители на „Юнион Ивкони“ ООД, с рег.
№33/13.01.2020 г. по описа на нотариус Росица Рашева, с рег.№203 на НК, с
район на действие СРС е, че Г Л А и И Д С, в качеството на управители и
представляващи заедно дружеството-жалбоподател, упълномощили К В Ч с
права да представлява дружеството пред ИА „АА“ и МТИТС, но само по
повод на извършвани проверки на дружеството, свързани с упражняваната от
него дейност – автобусен превоз на пътници, на основание издадения лиценз,
5
включително да представя всякакви документи от името и за сметка на
дружеството, както и да подписва протоколи за извършени проверки, а във
връзка с горното – да извършва всички необходими правни и фактически
действия /да подава, получава и подписва всички необходими документи/. С
цитираното пълномощно изрично е посочено, че на упълномощеното лице не
са делегирани права да му бъдат съставяни АУАН в качеството на
пълномощник на дружеството, да получава от името и за сметка на
дружеството АУАН, нито да подписва и получава НП, заповеди и др.
Актосъставителят не е преценил липсата на представителна власт на явилото
се лице в РД „АА“-гр.София и в нарушение на процесуалните правила в
ЗАНН, е съставил акта, предявил го е за запознаване с неговото съдържание и
връчил екземпляр от него на лице, което не е изрично упълномощено за това
от дружеството-жалбоподател, съгласно предоставените права в посоченото
пълномощно. Нещо повече, очевидно при съобразяване с предоставените и
изключените правомощия на упълномощеното лице, актосъставителят е
отразил в процесния АУАН, че извършва действия по съставяне, предявяване
и връчване на лицето К В Ч, но не в качеството му на пълномощник на
санкционираното дружество, а в качеството му на длъжностно лице във
фирмата „Ю И“. Преди да състави АУАН, актосъставителят не е изпратил
писмена покана до дружеството-жалбоподател за съставяне на АУАН,
доколкото по делото няма приложена такава, а приложената по делото покана
касае връчването на вече издадено НП, въз основа на съставения АУАН, въз
основа на нерегламентирана процедура за това действие в ЗАНН.
Същевременно, наказващият орган не е извършил надлежна проверка за
законосъобразност на вече съставения АУАН по реда на чл.52, ал.2 от ЗАНН,
и е издал процесното НП, без да върне АУАН на актосъставителя за
надлежното му предявяване на нарушителя-юридическо лице, представлявано
заедно от двама управители, в каквато насока направеното възражение в
жалбата също се явява основателно. Допуснатите по-горе съществени по
тежест процесуални нарушения – на чл.40, ал.1 от ЗАНН, предвиждащ АУАН
да се състави в присъствие на нарушителя, на чл.43, ал.1 от ЗАНН,
предвиждащ предявяване на АУАН на нарушителя да се запознае със
съдържанието му и да го подпише със задължение да уведоми наказващия
орган, когато промени адреса си; на чл.42, т.6 и чл.57, ал.1, т.4 от ЗАНН,
предвиждащи като задължителен реквизит на АУАН и НП всички данни за
6
нарушителя, в случая юридическо лице, включително и от физическите лица,
които го представляват, навеждат на несъмнен извод, че административно-
наказателното обвинение не е надлежно предявено на дружеството-
жалбоподател, още в най-ранната фаза на производството – съставяне,
предявяване и връчване на АУАН, последното опорочило и издаденото НП,
което от своя страна е попречило на санкционираното дружество да
организира адекватно защитата си. Така допуснатите съществени
процесуални нарушения съставляват формално основание за отмяна на
процесното НП, като незаконосъобразно, без да се разглежда спора по
същество.
Въпреки горното, съдът намира за необходимо да посочи, че и
направеното възражение в жалбата за неспазване на принципа, регламентиран
в разпоредбата на чл.18 от ЗАНН, също се явява основателно. Видно от
обстоятелствените части на АУАН и НП е, че на дружеството-жалбоподател е
вменено неизпълнение на три отделни и различни маршрутни разписания – с
№22236; №22237; №22239, с различни начални часове на тръгване от
гр.Перник – 20:15 часа; 21:15 часа и 20:45 часа, чието неизпълнение е
констатирано за два отделни периода от време – за периода от 01.08.2021 г.
до 30.08.2021 г.; за периода от 01.10.2021 г. до 13.10.2021 г. От така
направеното словесно описание на нарушението и на обстоятелствата, при
които е извършено, следва извод, че в процесното НП са описани три отделни
нарушения на вменената разпоредба, доколкото в него се сочи, че
дружеството-жалбоподател не е изпълнило три маршрутни разписания за два
различни периода от време, макар и да не са посочени конкретни дати, а
периоди от време. Тъй като не се касае за продължавано нарушение,
посочването на период от време, вместо конкретна дата на извършване на
всяко едно от деянията, е равнозначно на пълна липса на задължителен
реквизит в АУАН и НП, а именно: дата на извършване на нарушението, тъй
като в настоящото производство са неприложими правилата на чл.26 от НК, а
на чл.18 от ЗАНН. Същевременно, при така направеното описание, с
процесното НП е наложена само една имуществена санкция на дружеството-
жалбоподател на посоченото основание. Съгласно разпоредбата на чл.18 от
ЗАНН, когато с едно деяние са извършени няколко административни
нарушения или едно и също лице е извършило няколко административни
нарушения, наложените наказания се изтърпяват поотделно за всяко едно от
7
тях. В случая, с налагането на една имуществена санкция за няколко отделни
нарушения прави неясна волята на наказващия орган за кое точно от
нарушенията е ангажирана административно-наказателната отговорност на
санкционираното лице. С налагането на една санкция, дружеството-
жалбоподател е в невъзможност да разбере за кое нарушение му се налага
същата, а като се вземе предвид и факта, че повдигнатото с АУАН обвинение
въобще не му е предявено, допуснатото нарушение на чл.18 от ЗАНН
несъмнено е довело до нарушаване правото му на защита. Допуснатото
нарушение на разпоредбата на чл.18 от ЗАНН е съществено и не може да бъде
санирано, нито в административнонаказателното, нито в съдебното
производство, поради което съставлява самостоятелно основание за отмяна на
процесното НП, като незаконосъобразно, без да се разглежда спора по
същество.
Поради наличието на посочените по-горе формални предпоставки,
съдът намира, че обжалваното НП следва да бъде отменено, като
незаконосъобразно издадено.
По разноските:
На основание чл.63д от ЗАНН, страните имат право на присъждане на
направените разноски в настоящото производство по реда на АПК. С оглед
изхода на делото, право на разноски има дружеството-жалбоподател. Същият
е направил изрично искане в този смисъл в жалбата и в съдебно заседание,
като претендира заплатеното в брой адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство в размер на 480 лева, съгласно договор за
правна защита и съдействие и пълномощно. С оглед своевременно
направеното от процесуалния представител на ответната страна възражение
за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, съдът
намира, че претенцията на жалбоподателя е основателна до предявения
размер, доколкото същият не надвишава нормативно установения минимален
размер от 500 лева, предвиден в чл.8, ал.3 от Наредба №1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения /изм. и доп. ДВ, бр.68
от 31.07.2020 г./. Тази разпоредба предвижда за процесуално
представителство, защита и съдействие по административни дела без
определен материален интерес, извън случаите по ал.2, възнаграждение в
размер на 500 лева. Направеното възражение за прекомерност се явява
8
неоснователно, поради което претенцията на жалбоподателя следва да бъде
уважена в пълен размер. Разноските, съгласно т.6 от ДР на АПК, следва да
бъдат възложени за заплащане от ИА „АА“, със седалище гр.София.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ на основание чл.63, ал.2, т.1, във вр. с ал.3, т.2, във вр. с ал.1,
във вр. с чл.58д, т.1 от ЗАНН, НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №42-
0000045/10.01.2022 г., издадено от Директор на РД „АА“-гр.София, с което на
„Ю И ООД, ЕИК: , със седалище и адрес на управление гр.С, ул.“Ц И Ш“ №,
представлявано заедно от управителите Г Л А и И Д С, на основание чл.105,
ал.1 от ЗАП, е наложена имуществена санкция в размер на 200 лева, за
нарушение на чл.19, ал.4 от ЗАП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА на основание чл.63д от ЗАНН, ИЗПЪЛНИТЕЛНА
АГЕНЦИЯ „АВТОМОБИЛНА АДМИНИСТРАЦИЯ“, със седалище
гр.София, ДА ЗАПЛАТИ на „Ю И“ ООД, ЕИК: , със седалище и адрес на
управление гр.С, ул.“Ц И Ш“ №, представлявано заедно от управителите Г Л
А и И Д С, сумата от 480 лева /четиристотин и осемдесет лева/,
представляваща направени разноски за процесуално представителство в
настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд София-град на основанията, предвидени в НПК, и по
реда на Глава 12 от АПК, в 14 – дневен срок от получаване на съобщението
от страните, че е изготвено.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

9

Съдържание на мотивите


Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по постъпила жалба от „Ю И ООД, ЕИК: , със седалище
и адрес на управление гр.С, ул.“Ц И Ш“ №, представлявано заедно от
управителите Г Л А и И Д С, чрез адв.А И от САК, срещу наказателно
постановление №42-0000045/10.01.2022 г., издадено от Директор на РД „АА“-
гр.София, с което на основание чл.105, ал.1 от ЗАП, е наложена имуществена
санкция в размер на 200 лева, за нарушение на чл.19, ал.4 от ЗАП.
В жалбата се навеждат доводи за неправилност и незаконосъобразност
на обжалваното НП. Твърди се, че както в АУАН, така и в процесното НП, е
посочено, че дружеството се представлява от Г Л А, но съгласно вписаните
обстоятелства по партидата на дружеството в ТРРЮЛНЦ, последното се
представлява само заедно от двамата управители – Г Л А и И Д С. Сочи, че в
двата акта следва да бъдат посочени имената и на двамата представляващи
дружеството, съответно – да бъдат връчени и на двамата управители, а не
само на единия от тях, като посочването на втория представляващ и липсата
на негов подпис в АУАН и разписката за получаване на НП, е в нарушение на
разпоредбите на чл.42, т.6 и чл.43, ал.1, чл.57, ал.1, т.4 и чл.58, ал.1 от ЗАНН.
Навежда доводи, че в настоящото административнонаказателно
производство, дружеството-жалбоподател е било представлявано от свой
служител – К В Ч, упълномощено да го представлява пред ИА „АА“ с
пълномощно с нотариална заверка на подписа с рег.№33/13.01.2020 г. по
описа на нотариус Р Р, с рег. № по описа на РНК, с район на действие СРС, в
което пълномощно изрично е вписано, че пълномощникът няма право да му
бъдат съставяни АУАН, нито право да получава такива от името и за сметка
на дружеството, нито да подписва и получава НП. Твърди, че са нарушени
разпоредбите на чл.40, ал.1, чл.43, ал.1, пр.2, чл.42, т.6 от ЗАНН, с което
изначално е опорочено административнонаказателното производство,
порокът не може да се санира от въззивната инстанция, поради което води до
незаконосъобразност на АУАН, а от там и на последващото НП.
Навежда доводи, че на дружеството-жалбоподател е вменено
неизпълнението на три отделни и различни маршрутни разписания – с
№22236; №22237; №22239, с различни начални часове на тръгване от
гр.Перник – 20:15 часа; 21:15 часа и 20:45 часа, чието неизпълнение е
констатирано за два отделни периода от време – за периода от 01.08.2021 г.
до 30.08.2021 г.; за периода от 01.10.2021 г. до 13.10.2021 г., въпреки че не са
посочени конкретни дати на извършване на нарушението, а периоди от време.
Сочи, че така направеното словесно описание води на извод, че в
обжалваното НП са описани повече от едно нарушения, доколкото е посочено
неизпълнение на три маршрутни разписания за два различни периода от
време, а същевременно е наложена само една имуществена санкция на
посоченото основание, поради което не става ясно за кое от изброените
нарушения и на коя конкретна дата е наложена санкцията. Твърди, че
1
процесното НП е незаконосъобразно само на това основание, тъй като е
издадено в нарушение на принципа на чл.18 от ЗАНН.
Моли съда да постанови решение, с което на посочените в жалбата
основания, да отмени процесното НП, като неправилно и незаконосъобразно.
Претендира присъждане на направените в настоящото производство разноски
за заплатен адвокатски хонорар, съгласно приложения договор за правна
защита и съдействие.
Жалбоподателят, чрез надлежно упълномощения си процесуален
представител – адв.А И от САК, след приключване на съдебното следствие,
моли съда да отмени процесното НП на посочените в жалбата основания, като
поддържа и направеното искане в нея за присъждане на разноски.
Ответната страна по жалбата – РД-“АА“-гр.София, не се представлява в
съдебно заседание и не взема становище по същество на делото. В
придружаващото изпратената преписка писмо, навежда доводи за
съобразяване на процесното НП с материалните и процесуалните норми,
поради което предлага същото да бъде потвърдено.
Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение в случай, че същото надвишава размера, предвиден в чл.7,
ал.2, т.2 от НМРАВ.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и
становищата на страните, приема за установено следното от фактическа
и правна страна:
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от лице,
притежаващо активна процесуална легитимация да обжалва санкционния акт.
НП е връчено на един от представляващите дружеството на 21.01.2021 г., а
жалбата против подадена на същата дата - на 21.01.2021 г., т.е. в
законоустановения срок за обжалване, считано от датата на връчване на НП.
С оглед на горното, жалбата се явява процесуално допустима и следва да
бъде разгледана по същество.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява
следната фактическа обстановка:
Административнонаказателното производство е образувано със
съставяне на АУАН, Серия А-2021, бл.№297337 на 08.12.2021 г., от
компетентно длъжностно лице – Р Б А, заемащ длъжността: „инспектор в РД
„АА“-гр.София“, в присъствието на един свидетел – длъжностно лице от
същата дирекция, присъствал при установяване на нарушението и съставяне
на акта, против „Ю И“ ООД, за това, че на 08.12.2021 г., около 10:00 часа, в
гр.София, на административния адрес на РД „АА“-гр.София, при извършена
тематична проверка на „Ю И“ ООД, притежаваща лиценз на Общността
№0317, валидно до 31.12.2026 г. за превоз на пътници, във връзка със сигнал с
вх.№50-00-857/20.09.2021 г., със Заповед №РД-12-2770/07.12.2021 г., е
2
констатирано следното нарушение:
Превозвачът не е изпълнил маршрутно разписание с №22236, №22237,
№22239, възложени от Столична община с договор №СОА 18-ДГ-
5585/01.03.2018 г. по направление София-Перник-София, с начален час от
гр.Перник – 20:15 часа, 21:15 часа и 20:45 часа, за периода от 01.08.2021 г. до
30.08.2021 г., и от 01.10.2021 г. до 13.10.2021 г., видно от извлечение от
автогаров дневник на Автогара Сердика-гр.София и Автогара-гр.Перник,
както и не представяне на пътен лист за извършване на по горе описания
превоз, с което е нарушил разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗАП.
АУАН е връчен и предявен на датата на неговото съставяне – 08.12.2021
г., срещу подпис на лицето К В Р, в качеството му на ръководител
транспортна дейност в дружеството, без възражения по направените в него
констатации. Дружеството-жалбоподател не подало писмени възражения пред
наказващия орган в законоустановения срок по чл.44, ал.1 от ЗАНН.
На основание направените констатации в АУАН, компетентно
длъжностно лице – Директор на РД „АА“-гр.София, след като изцяло
възпроизвел описаната в акта фактическа обстановка, след като преценил
АУАН като законосъобразен и обоснован, събраните доказателства,
обстоятелствата по чл.27 от ЗАНН и стигнал до извода, че не са налице
предпоставките за приложение на чл.28 от ЗАНН, издал процесното НП, с
което наложил на дружеството-жалбоподател имуществена санкция в размер
на 200 лева на основание чл.105, ал.1 от ЗАП, за нарушение на чл.19, ал.4 от
ЗАП.
Изложената по-горе фактическа обстановка, съдът прие за установена
от събраните по делото гласни доказателства – показанията на свидетеля Б,
които съдът кредитира с доверие, доколкото изхождат от длъжностно лице,
излагащо личните си възприятия при изпълнение на служебните си
задължения, без наличие на данни по делото за негова пряка или косвена
заинтересованост от изхода на делото; от приобщените по делото писмени
доказателства: процесните АУАН и НП; нотариално заверено пълномощно с
рег.№33/13.01.2020 г. по описа на нотариус Р Р, с рег.№ на НК, с район на
действие СРС; заявление от управителя на Автогара Сердика-гр.София с изх.
№45/15.10.2021 г., ведно с извлечение от автогаров дневник; покана за
явяване, с оглед връчване на издадено НП с рег.№52-00-56-194/12.01.2022 г.,
ведно с известие за доставяне; длъжностна характеристика за заемана
длъжност „инспектор“ в РД „АА“, връчена на Р Б А /актосъставител/ на
23.04.2020 г.; Заповед №РД-08-30/24.02.2020 г. на министъра на транспорта,
информационните технологии и съобщенията; Заповед №589/31.01.2020 г. на
изпълнителния директор на ИА „АА“; договор за правна защита и съдействие,
ведно с пълномощно.
Въз основа на установената фактическа обстановка, съдът намира
прави следните правни изводи:
3
Съдът констатира, че АУАН е съставен от длъжностно лице – служител
на РД "АА"–гр.София към ИА „АА“, имащо правомощия за това по силата на
чл.92, ал.1 от ЗАП. Обжалваното НП също е изадено от компетентен орган,
тъй като със своя Заповед №РД-08-30/24.02.2020 г., министърът на
транспорта, информационните технологии и съобщенията е упражнил
правомощието си да делегира предоставената в чл.92, ал.2 от ЗАП
компетентност, на различни длъжностни лица от ИА „АА“ да издават НП,
като сред тях е и директорът на РД „АА“, който отдел е част от структурата на
ИА „АА“.
Съдът намира за основателно направеното възражение в жалбата, че
АУАН е съставен, предявен за запознаване със съдържанието му и връчен на
ненадлежно упълномощено от дружеството-жалбоподател лице, с което е
допуснато съществено по тежест нарушение на чл.40, ал.1, чл.43, ал.1, пр.2 и
чл.42, т.6 от ЗАНН. Видно от съставения АУАН е, че същият е връчен и
предявен на лицето Кирил Валентинов Чочев, в качеството му на длъжностно
лице в дружеството-жалбоподател, заемащ длъжността: ръководител
транспортна дейност в „Ю И“ ООД. Видно, обаче, от приложеното към
преписката от ответната страна по жалбата пълномощно с нотариална заверка
на подписите на двамата управители на „Ю И“ ООД, с рег.№33/13.01.2020 г.
по описа на нотариус Р Р, с рег.№ на НК, с район на действие СРС е, че Г Л А
и И Д С, в качеството на управители и представляващи заедно дружеството-
жалбоподател, упълномощили К В Ч с права да представлява дружеството
пред ИА „АА“ и МТИТС, но само по повод на извършвани проверки на
дружеството, свързани с упражняваната от него дейност – автобусен превоз
на пътници, на основание издадения лиценз, включително да представя
всякакви документи от името и за сметка на дружеството, както и да
подписва протоколи за извършени проверки, а във връзка с горното – да
извършва всички необходими правни и фактически действия /да подава,
получава и подписва всички необходими документи/. С цитираното
пълномощно изрично е посочено, че на упълномощеното лице не са
делегирани права да му бъдат съставяни АУАН в качеството на пълномощник
на дружеството, да получава от името и за сметка на дружеството АУАН,
нито да подписва и получава НП, заповеди и др. Актосъставителят не е
преценил липсата на представителна власт на явилото се лице в РД „АА“-
гр.София и в нарушение на процесуалните правила в ЗАНН, е съставил акта,
предявил го е за запознаване с неговото съдържание и връчил екземпляр от
него на лице, което не е изрично упълномощено за това от дружеството-
жалбоподател, съгласно предоставените права в посоченото пълномощно.
Нещо повече, очевидно при съобразяване с предоставените и изключените
правомощия на упълномощеното лице, актосъставителят е отразил в
процесния АУАН, че извършва действия по съставяне, предявяване и
връчване на лицето Кирил Валентинов Чачев, но не в качеството му на
пълномощник на санкционираното дружество, а в качеството му на
длъжностно лице във фирмата „Ю И“. Преди да състави АУАН,
4
актосъставителят не е изпратил писмена покана до дружеството-
жалбоподател за съставяне на АУАН, доколкото по делото няма приложена
такава, а приложената по делото покана касае връчването на вече издадено
НП, въз основа на съставения АУАН, въз основа на нерегламентирана
процедура за това действие в ЗАНН. Същевременно, наказващият орган не е
извършил надлежна проверка за законосъобразност на вече съставения АУАН
по реда на чл.52, ал.2 от ЗАНН, и е издал процесното НП, без да върне АУАН
на актосъставителя за надлежното му предявяване на нарушителя-
юридическо лице, представлявано заедно от двама управители, в каквато
насока направеното възражение в жалбата също се явява основателно.
Допуснатите по-горе съществени по тежест процесуални нарушения – на
чл.40, ал.1 от ЗАНН, предвиждащ АУАН да се състави в присъствие на
нарушителя, на чл.43, ал.1 от ЗАНН, предвиждащ предявяване на АУАН на
нарушителя да се запознае със съдържанието му и да го подпише със
задължение да уведоми наказващия орган, когато промени адреса си; на
чл.42, т.6 и чл.57, ал.1, т.4 от ЗАНН, предвиждащи като задължителен
реквизит на АУАН и НП всички данни за нарушителя, в случая юридическо
лице, включително и от физическите лица, които го представляват, навеждат
на несъмнен извод, че административно-наказателното обвинение не е
надлежно предявено на дружеството-жалбоподател, още в най-ранната фаза
на производството – съставяне, предявяване и връчване на АУАН,
последното опорочило и издаденото НП, което от своя страна е попречило на
санкционираното дружество да организира адекватно защитата си. Така
допуснатите съществени процесуални нарушения съставляват формално
основание за отмяна на процесното НП, като незаконосъобразно, без да се
разглежда спора по същество.
Въпреки горното, съдът намира за необходимо да посочи, че и
направеното възражение в жалбата за неспазване на принципа, регламентиран
в разпоредбата на чл.18 от ЗАНН, също се явява основателно. Видно от
обстоятелствените части на АУАН и НП е, че на дружеството-жалбоподател е
вменено неизпълнение на три отделни и различни маршрутни разписания – с
№22236; №22237; №22239, с различни начални часове на тръгване от
гр.Перник – 20:15 часа; 21:15 часа и 20:45 часа, чието неизпълнение е
констатирано за два отделни периода от време – за периода от 01.08.2021 г.
до 30.08.2021 г.; за периода от 01.10.2021 г. до 13.10.2021 г. От така
направеното словесно описание на нарушението и на обстоятелствата, при
които е извършено, следва извод, че в процесното НП са описани три отделни
нарушения на вменената разпоредба, доколкото в него се сочи, че
дружеството-жалбоподател не е изпълнило три маршрутни разписания за два
различни периода от време, макар и да не са посочени конкретни дати, а
периоди от време. Тъй като не се касае за продължавано нарушение,
посочването на период от време, вместо конкретна дата на извършване на
всяко едно от деянията, е равнозначно на пълна липса на задължителен
реквизит в АУАН и НП, а именно: дата на извършване на нарушението, тъй
5
като в настоящото производство са неприложими правилата на чл.26 от НК, а
на чл.18 от ЗАНН. Същевременно, при така направеното описание, с
процесното НП е наложена само една имуществена санкция на дружеството-
жалбоподател на посоченото основание. Съгласно разпоредбата на чл.18 от
ЗАНН, когато с едно деяние са извършени няколко административни
нарушения или едно и също лице е извършило няколко административни
нарушения, наложените наказания се изтърпяват поотделно за всяко едно от
тях. В случая, с налагането на една имуществена санкция за няколко отделни
нарушения прави неясна волята на наказващия орган за кое точно от
нарушенията е ангажирана административно-наказателната отговорност на
санкционираното лице. С налагането на една санкция, дружеството-
жалбоподател е в невъзможност да разбере за кое нарушение му се налага
същата, а като се вземе предвид и факта, че повдигнатото с АУАН обвинение
въобще не му е предявено, допуснатото нарушение на чл.18 от ЗАНН
несъмнено е довело до нарушаване правото му на защита. Допуснатото
нарушение на разпоредбата на чл.18 от ЗАНН е съществено и не може да бъде
санирано, нито в административнонаказателното, нито в съдебното
производство, поради което съставлява самостоятелно основание за отмяна на
процесното НП, като незаконосъобразно, без да се разглежда спора по
същество.
Поради наличието на посочените по-горе формални предпоставки,
съдът намира, че обжалваното НП следва да бъде отменено, като
незаконосъобразно издадено.
По разноските:
На основание чл.63д от ЗАНН, страните имат право на присъждане на
направените разноски в настоящото производство по реда на АПК. С оглед
изхода на делото, право на разноски има дружеството-жалбоподател. Същият
е направил изрично искане в този смисъл в жалбата и в съдебно заседание,
като претендира заплатеното в брой адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство в размер на 480 лева, съгласно договор за
правна защита и съдействие и пълномощно. С оглед своевременно
направеното от процесуалния представител на ответната страна възражение
за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, съдът
намира, че претенцията на жалбоподателя е основателна до предявения
размер, доколкото същият не надвишава нормативно установения минимален
размер от 500 лева, предвиден в чл.8, ал.3 от Наредба №1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения /изм. и доп. ДВ, бр.68
от 31.07.2020 г./. Тази разпоредба предвижда за процесуално
представителство, защита и съдействие по административни дела без
определен материален интерес, извън случаите по ал.2, възнаграждение в
размер на 500 лева. Направеното възражение за прекомерност се явява
неоснователно, поради което претенцията на жалбоподателя следва да бъде
уважена в пълен размер. Разноските, съгласно т.6 от ДР на АПК, следва да
6
бъдат възложени за заплащане от ИА „АА“, със седалище гр.София.
Водим от горните мотиви, съдът
7