РЕШЕНИЕ
№ 45
гр. Свищов, 11.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЩОВ в публично заседание на двадесет и
четвърти януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Стела Д. Бъчварова
при участието на секретаря Петя Ив. Братанова
като разгледа докладваното от Стела Д. Бъчварова Гражданско дело №
20214150100471 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по обективно съединени искове с правно основание
чл. 410, ал. 1, т. 3 от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
С предявеният иск ищецът „ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД,
ЕИК: ******, със седалище и адрес на управление град София, бул.“******,
представлявано заедно от К.Х.Ч.-главен изпълнителен директор и Б.Х.П.-
изпълнителен директор, чрез пълномощника им адвокат П.И. А. от АК-
Плевен моли за осъждане на ответната страна - АГЕНЦИЯ “ПЪТНА
ИНФРАСТРУКТУРА”, БУЛСТАТ: ******, град София, бул.”****** да
заплати на ищцовото застрахователно дружество сумата от 722,52 лева
/седемстотин двадесет и два лева и 52 стотинки/, от които 707,52 лева,
представляващи платено застрахователно обезщетение по щета №
44011712006296 по описа на “ДЗИ-Общо застраховане” ЕАД, на основание
застрахователна полица № 440119011006365/20.09.2019г., по имуществена
автомобилна застраховка „Каско+” на МПС, за причинени увреждания на
застрахован лек автомобил марка „*****”, модел „*****”, със стар рег.№
*****, с рама №********, при ПТП реализирано на 28.02.2020г. на
първокласен републикански път I-3, км. 23+300, в община Свищов, и 15,00
1
лева, представляващи обичайните разноски, направени за неговото
определяне, ведно със законната лихва върху сумата 707,52 лева от датата на
предявяване на иска до окончателното й плащане и сумата от 44,61 лева
/четиридесет и четири лева и 61 стотинки/, представляваща обезщетение за
забавено плащане върху платеното обезщетение от 707,52 лева за периода от
датата на изпадане в забава - 03.11.2020г. до 17.06.2021г. Претендират се и
разноските по делото.
Ищецът „ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД твърди, че на
20.09.2019г. е сключило с Д.С.С. от гр.Б. застраховка „Каско+”, по силата на
която застраховало за всички рискове лек автомобил марка „*****”, модел
„*****”, със стар рег.№ *****, с рама №********, със срок на действие на
застраховката за периода от 0,00 часа на 25.09.2019г. до 23,59 часа на
24.09.2020г., за което на застрахования била издадена комбинирана
застрахователна полица №440119011006365/20.09.2019г. Твърди, че на
28.02.2020г. на първокласен път І-3, км. 23+300, в община Свищов, В.В.М. от
гр.Р., при управление на гореописания автомобил с нов рег.№ *****, е
попаднал в необезопасена и необозначена дупка на пътното платно,
стопанисвано от Агенция „Пътна инфраструктура”, вследствие на което са
причинени материални щети на управлявания от него автомобил - увредени
предна лява гума и джанта и задна лява гума и джанта. Водачът на увреденото
МПС своевременно е сигнализирал на тел.112 за настъпилото ПТП. Съставен
е Протокол за ПТП с бланков №1633834/28.02.2020г. на РУ-МВР-Свищов към
ОДМВР-Велико Търново. За настъпилото застрахователно събитие, на
основание уведомление от 06.07.2020г. от В.В.М., ищецът образувал
застрахователна преписка (щета) № 44011712006296 по описа на „ДЗИ-Общо
застраховане” ЕАД. Съгласно т.12 от раздел II „Каско” от Общите условия на
застрахователя, които са неразделна част от застрахователния договор, при
частични щети застрахователят определя размера на застрахователното
обезщетение по експертна оценка /т.12.1.1./; по представени оригинални
разходни документи - при сключена специална договореност „Доверен
сервиз” /т.12.1.2./; отремонтиране на МПС в предложен от Застрахователя
сервиз при сключена специална договореност Доверен сервиз /т. 12.1.3./ или
отремонтиране на МПС в предложен от Застрахователя официален сервиз на
съответната марка МПС в Р.България при сключена специална договореност
„Официален сервиз /т. 12.1.4./. В случая по сключения застрахователен
2
договор е предвидена специална договореност „Доверен сервиз”, видно от
застрахователната полица, а от уведомлението за щета е видно, че
застрахованият е избрал обезщетяване при условията на т.12.1.2. - по
представени оригинални разходни документи - при сключена специална
договореност „Доверен сервиз”. Заявява, че стойността на вредите на
посочения автомобил възлязла на сумата от 707,52 лева, която ищеца
заплатил с преводно нареждане на 09.09.2020г. на собственика на увреденото
МПС - С.П.М. от гр.София. Твърди, че в случая ответникът не е обезопасил и
обозначил с необходимите маркировки препятствието (дупката) на
републиканския път, като с бездействието си е станал причина за възникване
на описаното ПТП, при което са причинени щети на застрахования от него
автомобил. С писмо-регресна покана изх.№0-92-23889/29.10.2020г., получено
от ответника на 02.11.2020г., чрез Областно пътно управление-гр.В.Търново,
го уведомил, че на основание Кодекса за застраховането встъпва в правата на
увредения и го поканил да заплати доброволно платеното застрахователно
обезщетение за увреденото МПС в размер на 707,52 лева и 15,00 лева,
представляващи обичайните разноски, направени за неговото определяне, или
общо сумата от 722,52 лева, но същата не била заплатена и към настоящия
момент. Вследствие изпадането си в забава, ответникът му дължал и
обезщетение за забавено плащане в размер на 44,61 лева върху платеното
застрахователно обезщетение в размер на 707,52 лева, за периода от датата на
изпадане в забава - 03.11.2020г. до 17.06.2021г.
Ответникът АГЕНЦИЯ “ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА” в срока по чл.
131, ал. 1 от ГПК депозира писмен отговор, с който счита предявения иск за
неоснователен и недоказан. В настоящия случай счита, че не може да се
установи причинноследствена връзка между щетите и твърдяното събитие. В
приложения като доказателство Протокол за ПТП, съставен от служител на
МВР, същият е съставен по данни на пострадалия водач. Съгласно
установената съдебна практика, органите на МВР не разполагат с
удостоверителна компетентност относно обстоятелствата на
местопроизшествието /т.е. не могат да удостоверят факти, които ще са
относими към конкретния механизъм на ПТП/, съответно Протоколът за ПТП
нямал обвързваща доказателствена сила, тъй като фактът на настъпването на
пътния инцидент не е обект на пряка констатация от страна на
актосъставителя. Също така, приложените уведомление за щета и декларация
3
на водача били частни удостоверителни документи и също нямали
обвързваща материална доказателствена сила. В този смисъл,
доказателствената сила на документа не обхващала верността на отразеното в
него изявление, а се отнасяла до факта на писменото изявление и неговото
авторство, в случая на водача на лекия автомобил. На следващо място, от
приложената застрахователна полица за автомобилна застраховка „Каско +“,
сключена на 20.09.2019г в гр. Б., било видно, че обект на застраховането е лек
автомобил марка „*****“, с рег.№ *****, собственост на Д.С.С.. В исковата
молба, протокола за ПТП, уведомлението за щета, декларацията на водача,
както и в ликвидационния акт, като увредено МПС бил посочен лек
автомобил марка „*****“, с рег.№ ******, собственост на С.П.М..
Разминаването в данните будело съмнения за основателност на ищцовата
претенция, още повече, че в Протокола за ПТП в полето „свидетелство за
регистрация, серия, №/валидност“ след въведения номер: *****, било
задраскано поле „НЕ“, т.е. същото е невалидно. Отново в протокола, в поле
„свидетелство за управление на МПС“ било отбелязано, че СУМПС на водача
с №***** също е невалидно. На следващо място, не било доказано, че водачът
не е управлявал застрахованото МПС след употреба на алкохол и/или други
упойващи вещества. В Протокола за ПТП било посочено, че е взета проба за
алкохол на водача, като ищецът не представя документ за резултатите от
същата. Употребата на алкохол при ПТП е едно от общите изключения, на
основание, на които застрахователят може да откаже да плати обезщетение,
респективно няма да има право на суброгационен иск спрямо евентуалния
причинител на вредите. Независимо от горното и в условията на
евентуалност, счита, че щетите на лекия автомобил са настъпили в условията
на съпричиняване от страна на водача В.В.М., който не се е съобразил не само
с пътните условия, но и с нормативно регламентирани задължения. В
декларацията на водача било посочено, че ПТП е настъпило в тъмната част на
денонощието - на 28.02.2020г. (през зимния период) в 19,40ч, в условията на
валеж и при мокра пътна настилка. В тази връзка, човешкото поведение, в
случая на водача на лекия автомобил е онзи фактор, който е следвало и е бил
нормативно задължен - чл. 20, ал. 1 и 2 от ЗДвП, да се съобрази с конкретните
пътни условия, за да осигури безопасно управление на автомобила. Съгласно
разпоредбите на закона, водачите на МПС трябва да се движат с такава
скорост, която им позволява да ги владеят непрекъснато. Достатъчно е било
4
водачът да управлява процесния автомобил с нормативно изискуемото
внимание и при изпълнение на задълженията му по чл.20, ал. от ЗДвП, за да
не се стигне по никакъв начин в конкретната обстановка до настъпилия
резултат. Избраната скорост на движение, трябва да бъде съобразена с
конкретните условия на движението, като тя трябва да позволява спиране на
МПС на безопасно разстояние пред възникнала опасност. В настоящия
случай, ако водачът е управлявал лекия автомобил съобразно с изискванията
на закона, пътните условия сами по себе си не биха довели по никакъв начин
до настъпване на вредоносния резултат. В тази връзка моли съда да отхвърли
предявения иск. В условията на евентуалност да се произнесете с решение, с
което да се намали исканото обезщетение с ½ , поради съпричиняване на
щетата от водача. Претендира разноските по делото.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и като
съобрази разпоредбите на закона, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
Представена е по делото застрахователна полица № 440119011006365
на „ДЗИ-Общо застраховане“, в която е обективиран договор за застраховка
„Каско +“ между ищеца „ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД и Д.С.С. от
гр. Б., по отношение на автомобил марка „*****”, модел „****” с рег.№
*****, с рама №********, със срок на валидност от 00,00 часа на 25.09.2019 г.
до 23,59 часа на 24.09.2020 г., както и предложение-въпросник, сметка за
платена застрахователна премия, общи условия по застраховка „Каско+“.
Застрахователната премия в размер на 5032,45 лева е платена на 24.09.2019г.
еднократно.
Представени по делото са уведомление за щета №44011712006296 от
04.03.2020г. от лицето В.В.М. за спукани предна и задна лява гуми. В него се
сочи, че при движение по пътя между Велико Търново и Р. навлязъл в голяма
дупка, която не успял да заобиколи, поради насрещно движещи се
автомобили, вследствие на което предна лява и задна лява гума се спукали.
След това водача позвънил на националният телефон на ДЗИ и им обяснил
ситуацията. Оттам му казали да направи снимки от мястото на ПТП и му
изпратили пътна помощ, с която придвижи автомобила до Р.. Събитието
станало на около 6,3 км. преди Масларево посока Р.. Обаждането го направил
от тел. *******. След това се обадил и на 112. Дошли представители на пътна
5
полиция и съставили протокол за ПТП. Посочил е, че управлявания от него
автомобил – марка „*****”, модел „*****” с рег.№ *****, с рама №********,
е закупен от физическо лице. Според този документ собственик е С.П.М..
Представена е и декларация от водача на автомобила по щета
№44011712006296 / приложение 1/, в която водача М. декларира, че ПТП е
настъпило на 28.02.2020г. в 19,40ч. на първокласен път И3 23км., като
причина за настъпването е преминаване през голяма дупка на този път.
Лицето е направило описание на ситуацията преди настъпване на
застрахователно събитие: М. е отбелязал, че ПТП е настъпило при валеж, на
мокър асфалт, със скоростта на ППС около 80 км/час. Посочил е, че след
настъпване на ПТП е уведомил ДЗИ и се е обадил на ЕЕН 112, при което е
местопроизшествието е посетено от мл. пол. инспектор Б.Д..
Представена е опис заключение от 04.03.2020г. по щета
№44011712006296/02.03.2020г. на „ДЗИ-Общо застраховане” ЕАД на експерт
Т.Г. за лек автомобил марка „*****”, модел „*****” с рег.№ *****, с рама
№********, в която е извършен опис на увредените детайли на л.а. , а именно
гума предна лява, джанта лята предна лява, гума задна лява и джанта задна
лява.
Представен е и ликвидационен акт от 09.09.2020г. по щета №
20701322424 по преписка №44011712006296 от 04.03.2020г. на „ДЗИ- Общо
застраховане” ЕАД, според който размерът на щетата, която е настъпила на
01.03.2020г. по посочения горе лек автомобил възлиза на 707,52 лева.
Посочената сума следва да се изплати на С.П.М. на посочена банкова сметка.
В делото са приложени копия на снимки от 02.03.2020 г. от извършен
оглед и опис на щетите по автомобила от застрахователя.
С платежно нареждане от 09.09.2020г. „ДЗИ- Общо застраховане” ЕАД
е заплатило на С.П.М. сумата от 707,52 лева, въз основа на щета №
470416171748200.
С регресна покана изх.№0-92-23889/29.10.2020г. по щета №
44011712006296 до ОПУ – Велико Търново от дата 02.11.2020 г., видно от
пощенско известие за доставянето , ищецът е направил искане за заплащане
на сумата от 722,52 лева, от които 702,52лв. – стойност на щетата и 15,00 лв.
– ликвидационни разходи.
Видно от представените по делото копия на свидетелство за
6
регистрация на МПС Част ІІ с№ ***** на процесния автомобил е, че същия е
с регистрационен № ****** и собственик – С.П.М.. Видно от свидетелство за
управление на МПС с №***** и контролен талон на В.В.М., последния е
правоспособен водач, чието СУМПС не е с изтекъл срок.
Допусната по делото е съдебна автотехническа експертиза,
заключението на вещото лице по която - инж. И. е, че на 28.02.2020 г. около
19:40 ч. (през тъмната част на денонощието) на път I-3 (между гр. Бяла, Р.нска
област и гр. Плевен), лек автомобил ***** С, с per. № *****, управляван от
В.В.М. със скорост около 80 км/ч, се е движил по посока към гр. Бяла Р.нска
област и гр. Р.. Валял е дъжд и пътната настилка била мокра. В района км 23+
00, лекият автомобил ***** С с peг. № ***** преминавал през необозначена
съществуваща неравност (дупка) на платното за движение с левите си гуми, в
резултат на което по автомобила били нанесени материални щети. Вещото
лице е посочило, че е технически е възможно описаните увреждания по лек
автомобил ***** С, с per. № ***** да бъдат получени в резултат на
произшествието по начина и механизма, описани в протокола за ПТП №
1633834 от 28.02.2020 г., уведомлението за щета, както и че тези увреждания
са в причинна връзка с настъпилото произшествие. Разходите за
възстановяване на щетите по лекия автомобил ***** С с peг. № *****,
изчислени по пазарни цени, към датата на ПТП - 28.02.2020 г. са 1458,00 лв.
Представен по делото е протокол за ПТП с бланков № 1633834 от
28.02.2020г., изготвен от мл.автоконтрольор Б.Д., в който е посочено, че на
същата дата в 19,40ч. на Първокласен път I-3, на км. 23+300 е настъпило ПТП
с процесния автомобил – марка „*****”, модел „*****” с рег.№ *****, с рама
№********, собственост на С.П.М. от гр.София, с водач В.В.М. от гр.Р. със
СУМПС с №*****, е участвал в ПТП. Описани са и щетите по автомобила –
предна лява и задна лява гуми марка „Нокиен“, размер 245/35/R21-2бр. в
графата „обстоятелства за ПТП“ е описано, че участник 1 се движи направо и
попада в необозначена неравност (дупка)на платното за движение и
претърпява ПТП с материални щети по автомобила. Направена и схема на
ПТП, от която е видно, че необозначената неравност е в платното за
движение на процесния автомобил, в близост до осоватата линия, вдясно от
нея по посока на движение.
Разпитан като свидетел по делото беше св. Б.Д. – мл. авконтрольор в
7
РУ на МВР Свищов. Свидетелят посочва, че си спомня за случая.
Автомобилът бил аварирал с две спукани гуми, като причината за това била
неравност на пътното платно (дупка). Автомобилът бил преминал през тази
дупка и спрял на отбивка, която е след тази дупка, водачът е съобразил да
спре на безопасно място. Според свидетеля пътно транспортното
произшествие е настъпило на първокласен път І-3. Водачът обяснил същото –
че е имало дупка. Свидетелят посочи, че ПТП е настъпило към 19:30-19:40
часа и тъй като бил февруари месец, вече било тъмно. Според свидетеля на
местопроизшествието нямало изкуствено осветление. Около тази дупка
нямало обозначения или маркировка, като по принцип трябвало да има пътен
знак, който да указва, че има дупка. Дупката била разположена в пътната
лента на водача по посока на движение, била в дясната пътна лента на
платното движение към осовата линия, но не на самата осова линия. Същото
било начертано на ориентировъчната скица от свидетеля. Свидетелят поясни,
че самия Протокол за ПТП е стар образец и на него има указания как да се
попълни протокола. В него трябвало да се зачертае ненужното и да остане
вярното, като е посочено „Посетено на място“ - ДА, по-нагоре в протокола е
описано, че има свидетелство за управление на МПС и в графа „Валидно“ –
ДА, „Алкохол“ - НЕ, талон за кръвна проба – НЕ, т.е. не е издаван. Всичко в
протокола, което било задраскано е невярното /така го изисквал самия
протокол по образеца/. В протокола било отбелязано в графа Метеорологични
условия - 4, за сухо се отбелязва 1, а в протокола е отбелязано 4, което
означавало, че е мокро.
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните
правни изводи: в настоящия случай искът, с който съдът е сезиран е регресен
иск на застраховател, платил застрахователно обезщетение по застраховка
"Каско +" срещу причинителя на вредата, настъпила в резултат на виновно
бездействие на служители на ответното дружество с правно основание чл.
410, ал. 1, т. 3 от КЗ.
За успешното провеждане на иска по чл. 410, ал. 1 КЗ, съгласно която
норма с плащането на обезщетението застрахователят встъпва в правата на
застрахования срещу причинителя на вредата до размера на платеното от него
обезщетение, ищецът е необходимо да докаже елементите на сложния
фактически състав, от който произтича претенцията, а именно валидно
застрахователно правоотношение между застрахователя и увреденото лице по
8
договор за застраховка „Каско +“ на МПС; настъпване на застрахователно
събитие - ПТП, вследствие на противоправното бездействие на ответника, в
резултат на което е причинена вреда; вида и размера на претърпените вреди;
изпълнение на задълженията си по договора за застраховка - плащане на
обезщетение на застрахованото лице за вредите, причинени в резултат на
деликта, обстоятелството, че отговорен за техническото поддържане на
процесния пътен участък е именно ответното дружество.
От събраните по делото доказателства се установява съществуването на
валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Каско между
ищцовото застрахователно дружество и собственика на увредения лек
автомобил марка „*****”, модел „*****”, с peг. № ***** /със стар рег.№
*****/, с рама №******** към датата на настъпване на застрахователното
събитие, произтичащ от застрахователна полица „Каско +“ №
440119011006365. Застраховката е със срок на валидност от 00,00 часа на
25.09.2019 г. до 23,59 часа на 24.09.2020 г. и има за предмет поемане от
застрахователя на риск от настъпване на имуществени вреди по посочения
лек автомобил. Неоснователни са възраженията на ответника за разминаване
в представените доказателства на автомобила – предмет на застрахователното
правоотношение. Безспорно от събраните доказателства се установи, че лек
автомобил марка „*****”, модел „*****”, с рама №******** е бил
регистриран под рег.№ *****, но при смяната на собствеността му същият
притежава peг. № *****. Видно от регистрационния талон на автомобила
същият е собственост на лицето С.П.М.. Видно от свидетелство за
управление на МПС с №***** и контролен талон на В.В.М., последния е
правоспособен водач, чието СУМПС не е с изтекъл срок. Направените в този
смисъл възражения от ответната страна също са неоснователни.
Установи се също така, че в срока на действие на застраховката - на
28.02.2020 г., застрахованото лице е претърпяло щети по автомобила си, като
се твърди, че са причинени от преминаване през дупка, разположена на
пътното платно за движение на автомола. Съдът приема, че описаното
събитие представлява застрахователен риск, съгласно уговореното между
страните по застрахователния договор, т.к. е възникнало в процеса на
движение и е увредило части от автомобила.
Съдът приема, че по делото е доказан механизма на настъпване на
9
ПТП. Същият се установи от показанията на свидетеля Б.Д., както и от
писмените доказателства по делото – декларация за настъпване на
застрахователно събитие и уведомление за щета, протокол за ПТП от
28.02.2020г., които кореспондират със заключението на вещото лице по
автотехническата експертиза, включително и по отношение на частта,
обясняваща механизмът на настъпване на пътното произшествие. Поради
това съдът кредитира посочените писмени доказателства, макар последните
да са частни документи. В този смисъл направените от ответната страна
възражения също са неоснователни. В тази връзка съдът съобрази
обстоятелството, че мротоколът за ПТП е официален свидетелстващ
документ, който се ползва с материална доказателствена сила и съгласно
разпоредбата на чл. 179, ал. 1 от ГПК задължава съда да приеме до доказване
на противното, че удостоверените в него факти действително са се
осъществили. Законната доказателствена сила обхваща, както лично
възприетите факти от издателя на официалния документ - съответното
длъжностно лице, удостоверило тези факти в кръга на службата фактите
отразени в протокола за ПТП се потвърждават и от заключението на вещото
лице, а именно, че технически е възможно описаните увреждания по лекия
автомобил ***** С, с per. № ***** да бъдат получени в резултат на
произшествието по начина и механизма, описани в протокола за ПТП
Следователно същият следва да се приеме за годно доказателство,
удостоверяващо датата и мястото на станалото ПТП, механизма на същото,
нанесените на пострадалото МПС щети, както и наличието на неравности в
посочения в протокола пътен участък. В подкрепа на този извод са и
събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства чрез
разпита на св. Д., който възпроизвежда изложената по-горе фактическа
обстановка, а и протокола за ПТП не е бил оспорен от страна на ответника.
От доказателствата се установи, че процесния автомобил е преминал
през дупка на пътното платно, като щетите по автомобила са по ходовата
част, а именно предно и задно леви колела – гуми и джанти. Изводът за
наличие на причинна връзка между преминаването през неравност и
увреждането на автомобила следва и от заключението по допуснатата
автотехническа експертиза. От последното стана ясно също така, че
стойността на настъпилите имуществени щети е 1458,00 лв.
От представеното платежно нареждане от 09.09.2020г. се установява
10
заплащане от „ДЗИ- Общо застраховане” ЕАД на собственика на автомобила
С.П.М. на сумата от 707,52 г., която стойност застрахователя е приел, че
следва да изплати за ремонт на увредения лек автомобил. Няма данни, както и
твърдения, ответната страна да е заплатила платеното застрахователно
обезщетение от застрахователя.
Установи се, че пътнотранспортното произшествие е настъпило на
главен път I-3 гр.Плевен -гр.Бяла. Съгласно разпоредбата на чл. 30, ал. 1 от
ЗП Агенция „Пътна инфраструктура“ осъществява дейностите по
изграждането, ремонта и поддържането на републиканските пътища.
Съгласно разпоредбата на чл. 3 от ЗДвП лицата, които стопанисват пътищата
ги поддържат изправни с необходимата маркировка и сигнализация за
съответния клас път, организират движението по тях, а според чл. 167, ал. 1
от ЗДвП лицата, които стопанисват пътя сигнализират незабавно за
препятствията по него и ги отстраняват във възможно най-кратък срок. В
разпоредбата на §1, т. 19 от ППЗДвП е отбелязано, че "препятствие на пътя" е
нарушаване цялостта на пътното покритие, както и предмети, вещества ли
други подобни, които се намират на пътя и създават опасност за движението.
В конкретния случай от събраните по делото доказателства се установи, че на
пътното платно е имало нарушаване цялостта на пътното покритие (дупка),
която е представа препятствие по смисъла на цитираната разпоредба. Освен
това се установи, че пътното е било мокро, валял е дъжд и логично е дупките
по плътното да се изпълват с вода. Така същите не биха могли да бъдат
възприети в тъмната част на денонощието на изкуственото осветление от
фаровете на автомобила. Установи се, че въпросното препятствие не е било
обозначено и обезопасено с необходимата маркировка. Съдът счита, че в
случая отговорността следва да се понесе именно от лицето, задължено да
извършва необходимите ремонти и да поддържа пътя в състояние, безопасно
за движението по него.
Възражението на ответника за съпричиняване е неоснователно.
Съгласно чл. 154, ал. 1 от ГПК, всяка страна в процеса следва да докаже чрез
провеждане на съответното пълно и главно доказване обстоятелствата, на
които основава своите искания и възражения. В противен случай, съдът е
обвързан да приеме недоказания факт за неосъществил се и правните му
последици - за ненастъпили. В приложение на цитираната процесуално-
правна норма ответникът, чиято е тежестта да докаже възражението си, не е
11
ангажирал доказателства, относими към хипотезата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, а
именно, че водачът на лекия автомобил се е движил със скорост, която не е
била съобразена с пътните условия и с нормативно регламентирани
задължения по чл. 20, ал. 1 и, ал. 2 от ЗДвП. По делото не се установи, че
водачът е управлявал автомобила със скорост над допустимата за движение
извън населени места. В заключението вещото лице е посочило, че водачът на
лекия автомобил се е движел със скорост около 80 км/ч, която е разрешената
за движение, като скоростта е била правилно избрана от техническа гледна
точка и съобразена с конкретните пътни условия. Действително чл. 20, ал. 2
от ЗДвП задължава водачите на МПС да съобразяват скоростта на движение,
наред с други фактори, и със състоянието на пътя, за да бъдат в състояние да
спрат пред всяко предвидимо препятствие. За да е предвидимо това
препятствие обаче, съответно за да се породи задължение по чл. 20, ал. 2 от
ЗДвП за водача, е необходимо и ответникът да е изпълнил задължението си
по чл. 167, ал. 1 от ЗДвП да поддържа пътя в изправно състояние като
сигнализира незабавно препятствията по пътя и ги отстранява във възможно
най-кратък срок. В този смисъл липсата на надлежна сигнализация за
неравностите по пътя води до извод, че за водача на автомобила в
конкретната ситуация не е възникнало задължение по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП,
неизпълнението на което да съставлява съпричиняване на вредите от негова
страна. Да се приеме обратното би означавало да се уважат
противопоставените възражения за съпричиняване на вреди, настъпили
именно в резултат на бездействието на ответника при изпълнение на
посочените по - горе задължения по чл. 30, ал. 1 от ЗП, чл. 48, т. 1, б. "а" от
ППЗП и чл. 167, ал. 1 от ЗДвП за поддържане на пътя в състояние, безопасно
за движението и отстраняване на съществуващите неравности по пътното
платно.
Следващото възражение на ответника за липсата на писмени
доказателства за наличие на алкохол и наркотични вещества в кръвта на
водача не е основание да се приеме, че искът е неоснователен или недоказан.
Напротив, от протокол за ПТП и свидетелските показания на Б.Д. се
установява, че пробата за алкохол е отрицателна.
С оглед на гореизложеното съдът намира, че писмените доказателства,
ангажирани само от ищцовата страна напълно кореспондират с преките и
12
непосредствени гласни доказателства по делото и заключението по
допуснатата съдебна автотехническа експертиза. Т.е механизмът на
застрахователното събитие, времето, мястото и начина на настъпването са
установени и доказани по делото, по еднозначен и непротиворечив начин, въз
основа на всички доказателства. Липсват ангажирани от ответната страна
доказателства за опровергаване на твърденията на ищцовото дружество
застраховател.
Размерът на щетите се установява от назначената и изслушана съдебна
автотехническа експертиза, според която същият възлиза на сумата от
1458,00 лв. Съдът приема, че тази сума представлява размера на щетата под
формата на претърпяна загуба, която е пряка и непосредствена последица от
увреждането, подлежаща на обезщетяване на основание чл. 49 от ЗЗД.
С плащането на застрахователно обезщетение и встъпването на
застрахователя в правата на застрахованото лице срещу ответника -
причинител на вредата, са налице условията за ангажиране на отговорността
ответната страна по отношение на застрахователя, съгласно разпоредбата на
чл. 410, ал. 1 от КЗ. Искът е основателен и в частта за сумата от 15,00лв. -
ликвидационни разходи, доколкото обичайният им размер за определяне на
стойността на щетата принципно възлиза точно на тази сума, поради което и
тя следва да се възстанови на застрахователя във връзка с изплатеното
обезщетение. С оглед на горното съдът намира, че следва да уважи изцяло
претенцията на ищеца за претедираната главница в размер на 707,52 лева и
15,00 лева, представляващи обичайните разноски, направени за неговото
определяне.
Следва да се присъди и законната лихва върху сумата 707,52 лева от
датата на предявяване на иска до окончателното й плащане.
Правото на ищеца да предяви регресната си претенция принципно
възниква от момента на изплащане на обезщетението, но, за да настъпят
последиците на забавата, не е достатъчен само фактът на плащането. По
смисъла на чл. 86 от ЗЗД длъжникът дължи обезщетение за забавено плащане
от деня на забавата, а тогава, когато няма определен ден за изпълнение,
длъжникът изпада в забава от момента на поканата- чл. 84, ал. 2 от ЗЗД. В
настоящия случай, тъй като вземането на застрахователя произтича от закона
и няма конкретна дата на изпълнението, ответникът изпада в забава от
13
момента на връчване на поканата. Такава покана (с срок за изпълнение -
15дни от получаването) е връчена на ответната страна на 02.11.2020 г. В тази
връзка задължението за забава се дължи за периода от 18.11.2020г. (датата, на
която е изтекъл предоставения с регресната покана 15-дневен срок за
доброволно изплащане на претенцията) до 17.06.2021г. След направени от
съда изчисления за период от 18.11.2020г. до 17.06.2021г.3 по реда на чл. 162
от ГПК, същата възлиза на сумата от 41,67 лв., която претенция следва да се
уважи, а до пълно претендирания размер от 44,61 лв. иска следва да се
отхвърли като неоснователен и недоказан.
При този изход на делото ответника дължи на ищеца направените по
делото разноски съобразно уважената част от иска възлизащи на 883, 12 лева-
заплатени ДТ, депозит за вещи лица и адв.възнаграждение. Разноски на
ответника съобразно отхвърлената част от иска се присъждат в размер на 125,
09 лева за адвокатско възнаграждение и депозит за вещо лице.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, при този изход на делото, в полза
следва да се присъдят и направените разноски, които се претендират в общ
размер на 720,00 лв., от които 100,00 лв. за държавна такса, 300,00 лв. за
адвокатско възнаграждение, 20,00 лв. депозит за призоваване на свидетел и
300,00лв. депозит за вещо лице. Съразмерно на уважения иск, ответната
страна следва да бъде осъдена да му заплати сумата от 717,25 лв.
На основание чл. 78, ал. 8 вр. ал.3 от ГПК, при този изход на делото, в
полза на Агенция „Пътна инфраструктура“ следва да се присъдят и
направените разноски (юрисконсултско възнаграждение), които съдът
определя в размер на 2,75лв., съразмерно на отхвърления иск.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА АГЕНЦИЯ “ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА”, ЕИК ******,
град София, бул.„****** да заплати на „ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ”
ЕАД, ЕИК: ******, със седалище и адрес на управление град София,
бул.“******, представлявано заедно от К.Х.Ч.-главен изпълнителен директор
и Б.Х.П.-изпълнителен директор сумата от 722,52 лева /седемстотин двадесет
и два лева и 52 стотинки/, от които 707,52 лева, представляващи платено
14
застрахователно обезщетение по щета № 44011712006296 по описа на “ДЗИ-
Общо застраховане” ЕАД, на основание застрахователна полица №
440119011006365/20.09.2019г., по имуществена автомобилна застраховка
„Каско+” на МПС, за причинени увреждания на застрахован лек автомобил
марка „*****”, модел „*****”, със стар рег.№ *****, с рама №********, при
ПТП реализирано на 28.02.2020г. на първокласен републикански път I-3, км.
23+300, в община Свищов, и 15,00 лева, представляващи обичайните
разноски, направени за неговото определяне, ведно със законната лихва върху
сумата 707,52 лева от датата на предявяване на иска – 17.06.2021г. до
окончателното й плащане.
ОСЪЖДА АГЕНЦИЯ “ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА”, ЕИК ******,
град София, бул.„****** да заплати на „ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ”
ЕАД, ЕИК: ******, със седалище и адрес на управление град София,
бул.“******, представлявано заедно от К.Х.Ч.-главен изпълнителен директор
и Б.Х.П.-изпълнителен директор и сумата от 41,67 лева /четиридесет и един
лева и 67 стотинки/, представляваща обезщетение за забавено плащане върху
платеното обезщетение от 707,52 лева за периода от датата на изпадане в
забава - 03.11.2020г. до 17.06.2021г., като отхвърля иска в останалата му част
от 41,67 лева до пълния му предявен размер от 44,61 лева, като неоснователен
и недоказан.
ОСЪЖДА АГЕНЦИЯ “ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА”, ЕИК ******,
град София, бул.„****** да заплати на „ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ”
ЕАД, ЕИК: ******, със седалище и адрес на управление град София,
бул.“******, представлявано заедно от К.Х.Ч.-главен изпълнителен директор
и Б.Х.П.-изпълнителен директор направените по делото разноски, в размер на
717,25 лв.
ОСЪЖДА „ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД, ЕИК: ******, със
седалище и адрес на управление град София, бул.“******, представлявано
заедно от К.Х.Ч.-главен изпълнителен директор и Б.Х.П.-изпълнителен
директор да заплати на АГЕНЦИЯ “ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА”, ЕИК
******, град София, бул.„****** направените по делото разноски, в размер
на 2,75 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Велико
Търново, в двуседмичен срок, от съобщаването му на страните.
15
Съдия при Районен съд – Свищов: _______________________
16