№ 282
гр. Пловдив, 28.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIX СЪСТАВ, в публично заседание на
седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Галя Г. Костадинова
при участието на секретаря Милена Анг. Левашка Августинова
като разгледа докладваното от Галя Г. Костадинова Търговско дело №
20235300900021 по описа за 2023 година
Предявени са искове по чл.55 ал.1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът „ИПО“ ООД ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. София, п.к. 1717, район „Подуяне“, ж.к. „Хаджи Димитър“, ул.
„Резбарска“ № 47, ет.5, иска осъждане на ответника
„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ“ ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. Пловдив, район Централен, ул. „Х. Г. Данов“ № 37, да плати
сумата от 110 150.24лв., представляваща получена без основание цена за
достъп и пренос на електроенергия през разпределителна мрежа за периода
01.01.2021г. – 30.11.2022г. по направено плащане от ищеца на издадени от
ответника фактури за този период, ведно със законната лихва върху
главницата от сезиране на съда до изплащане на сумата.
Твърди, че е собственик на предприятие, разположено в притежавани
от дружеството поземлени имоти с идентификатори 36498.504.2538 и
36498.341.737 по КК и КР на гр.Карлово. Дружеството е свързано директно с
подстанция 110/20кV „Карлово – 1“, собственост на НЕК ЕАД, чрез негови
съоръжения: електропровод 20кV, въведен в експлоатация с Удостоверение
№ 65 от 15.08.2011г. на Главния архитект на Община Карлово; четири
трансформатора, собственост на ищеца: трансформатор 2 500 kVA и
трансформатор 1000 kVA, закупени с фактура № 6583 от 19.07.1999г.,
платени на 19.07.1999г.; трансформатор 630 kVA, закупен с фактура № 526 от
04.08.2008г.; трансформатор 400 kVA, закупен с фактура № 886 от
01.12.2004г. Горните съоръжения са заведени в счетоводните му книги като
дълготраен актив. Поради това твърди, че от 15.08.2011г. се електроснабдява
директно от електопреносна мрежа и съоръжение, собственост на НЕК ЕАД,
1
чрез електроразпределителна мрежа, негова собственост, без да ползва за
това мрежи и съоръжения на ответника или негов праводател за този период.
Твърди, че не ползва електроразпределителна мрежа и съоръжения на
ответника за исковия период, поради което не му дължи цена за достъп и
пренос, защото такава услуга не е предоставена. Въпреки това ответникът
издава на ищеца фактури, в които начислява услуги пренос и разпределение.
За исковия период по издадените фактури ищецът е платил общо
110 150.24лв., индивидуализирани по фактура и стойност в исковата молба и
справката към нея, с цел да не се прекъсне електроснабдяването му, за които
плащания твърди, че са без основание, защото такива услуги не са предостави
от ответника, защото той не е собственик на съоръженията, чрез които
ищецът се електроснабдява.
Съществуващият между страните спор по дължимост и основание за
плащане на цена за пренос и достъп през електроразпределителна мрежа е
стар и за него ищецът е завел и провел успешно искови производства по пет
дела, по които е осъдил ответника да му върне платените суми за предходни
периоди – т.д. № 28/ 2015г. на ПОС; т.д. № 27/2015г. на ПОС; т.д. №
313/2016г. на ПОС; т.д. № 349/2017г. на ПОС и т.д. № 312/2019г. Сега търси
връщане на платеното за последния двугодишен период.
Не признава, че електропровод 20кV е част от
електроразпределителната мрежа на ответника, защото не е негов собственик.
Не признава, че обектът му е присъединен към електроразпределителната
мрежа на ответника поради присъединяване на ниво средно напрежение. Не
признава ползване на услугите достъп и пренос. Поддържа, че ответникът
трябва да е собственик на електроразпределителната мрежа и нейните
съоръжения, за да предоставя услугите достъп и пренос през нея. Повтаря, че
присъединяването му е директно към електропреносни съоръжения на НЕК
ЕАД, чийто услуги достъп и пренос ползва чрез „ЕСО“ ЕАД и НЕК ЕАД.
Тези услуги са отделно перо във фактурите му и ги плаща. Именно в
лицензията, представена от ответника, в т.12 се посочва, че
електропреносната мрежа започва от Подстанция „Карлово – 1“, към която
ищецът е присъединен директно. В тази връзка с две писма от 2012г. и 2013г.
е изискано монтиране на СТИ в уредбата на електропреносното предприятие,
което ответникът до момента не е направил въпреки нормативно
съществуващото задължение за това.
Не признава, че сключеният между страните на 12.11.2013г. договор е
правното основание за ответника да начислява спорните вземания. Договорът
е подписан от ищеца с цел избор на доставчик на ел. енергия на свободния
пазар, за да докаже, че е клиент, присъединен на ниво средно напрежение, и
поради заплахата при неподписване на такъв да се прекрати
електрозахранването му. Договорът е подписан с особено мнение на ищеца за
недължимост на суми по достъп и пренос до разпределителна мрежа, с което
ответникът е запознат от писмото от 01.11.2013г. Твърди, че договорът е
2
нищожен, защото е сключен без правно основание, и защото противоречи на
чл.88 ал.1 от ЗЕ като императивна норма – ответникът и до момента не е
собственик на разпределителни съоръжения, по които ищецът да се
електроснабдява.
Не признава, че ответникът извършва разходи за услуга достъп, защото
ответникът няма мрежа, която да управлява и която да генерира този разход,
поради липса на собственост върху съоръженията. В този смисъл е и
аргумента за недължимост на услугата пренос.
Възразява, че присъединяване на още потребители към съоръженията на
ищеца е без негово знание и съгласие, без предоставяне на съоръженията за
ползване по реда на чл.117 ал.8 от ЗЕ чрез сключен договор или
разпореждане на КЕВР, поради което от тези неправомерни факти не може да
черпи аргументи и права.
Признава, че няма договор между него и НЕК ЕАД и ЕСО ЕАД.
Ангажира доказателства, претендира разноски, представя справка по
чл.80 от ГПК.
Ответникът не признава исковете. Твърди, че между страните е сключен
Договор от 12.11.2013г. за предоставяне на услугите достъп и пренос през
електроразпределителна мрежа. Услугата достъп е право да се ползва
електроразпределителната мрежа за пренос на електрическа енергия до
обекта на ищеца и цената й се изчислява на база постоянни разходи на
мрежовия оператор за всеки един клиент. Услугата пренос е транспортиране
на електрическа енергия през електроразпределителна мрежа с
характеристики по БДС EN 50160. Цените за тези две услуги са регулирани
цени, определени от КЕВР. След 01.06.2014г. в страната има и пазар на
балансираща енергия, за което всички клиенти плащат разходи за
балансиране на енергийната система за разпределение.
Не подвига спор, че ищецът е собственик на електропровода 20кV и
трафопост, но през тях се електроснабдяват и други потребители /общо пет на
ниво ниско напрежение/, поради което те са част от
електроразпределителната мрежа на ответника, подлежат на изкупуване и
докато се изкупят дължимата цена за достъп е на основание чл.117 ал.8 ЗЕ,
което не освобождава ищеца от задължението да плаща цена пренос и
достъп, защото услугите се ползват от ищеца. Ищецът отказва да преговаря за
изкупуване и възпрепятства сключване на договор за предоставяне на достъп.
Твърди, че обектът на ищеца е присъединен на ниво средно напрежение
с ИТ № **** и клиентски № **********. Електроенергията му се измерва на
ниво средно напрежение с електромер № 534135, собственост на ответника, с
измервателните трансформатори с дистанционно отчитане.
За исковия период доставчик на електрическа енергия и координатор на
балансираща група за ищеца е „Енерджи съплай“ ЕООД, но ответникът
3
остава негов мрежови оператор, на когото се дължи цена достъп и пренос,
независимо кой е собственикът на присъединителните съоръжения, чрез
които се доставя електроенергия до обекта му. Ищецът не твърди към коя
друга разпределителна мрежа е присъединен и на кой друг оператор плаща
достъп и пренос.
Признава, че с ищеца имат спор за дължимостта на цена достъп и
пренос до разпределителната мрежа, но поддържа, че е титуляр на услугата и
оттук има право да получи тази цена по силата на сключения между тях на
12.11.2013г. договор и предоставяните в негово изпълнение услуги. Позовава
се на съществуващата правна уредба, според която цена пренос и достъп
плащат всички клиенти върху фактурираното количество активна
електроенергия. Енергийните обекти в страната са свързани и функционират
в единна електроенергийна система, с общ режим на работа, с непрекъснат
процес на производство, преобразуване, пренос, разпределение и потребление
на електроенергия. Това са електрическите централи, преносните мрежи,
разпределителните мрежи и електрическите уредби на потребителите.
Лицензия за разпределение на електроенергията на територията, на
която е обекта на ищеца, принадлежи на ответника. Вярно е, че съоръженията,
чрез които обектът на ищеца е присъединен на ниво средно напрежение, са
негова собственост, но те функционално принадлежат и са част от
разпределителната мрежа на територията, обслужвана от ответника, защото
присъединяването е на ниво средно напрежение, а не на ниво високо
напрежение. Легалният критерий за разграничаване на електропреносната от
електроразпределителната мрежа е нивото на напрежението, а не
собствеността на мрежата. Подстанцията на НЕК ЕАД е на ниво високо
напрежение, докато ищецът е присъединен на ниво средно напрежение.
Твърди, че спорът следва да се разреши според функционалната
принадлежност на уредбата на ищеца, а не чрез собствеността й.
Позовава се на съдебната практика по тълкуване на общностното право
и извършва исторически преглед и анализ на нормативната база по
обособяване на електроразпределителните дружества и по определяне на
цената според нивото на напрежението. Поддържа формиране на цена достъп
и ползване до електроразпределителните мрежи при присъединяване на ниво
средно напрежение на база всички разходи на дружеството за осигуряване на
непрекъснат достъп и ползване на мрежата, оперативно управление,
управление на режима на работа, разходи по осигуряване и поддържане на
измервателните групи, като тук не са отчитани стойностите на
присъединителни съоръжения и разходи за поддържането им. Те участват при
определяне цена за пренос. Цената за пренос отразява всички разходи на
оператора на мрежата за физическото пренасяне, трансформация и
разпределение на консумираната от потребителите количества ел. енергия.
Поддържа наличие на разлика между доставчик на електроенергия,
който може да бъде сменен по всяко време, и доставчик на мрежови услуги,
4
който не може да се замени, докато обектът съществува и ползва
електроенергия, поради естеството на услугата и изградения в това
отношение монопол.
Окончателна цена на мрежовата услуга зависи от това дали клиентът
притежава или не собствени съоръжения. Клиент със собствени съоръжения
не дължи цена пренос, защото тя покрива разходите за придобиване или
изграждане, поддържане и амортизация на енергийните съоръжения, както е
при ищеца, поради което в издадените фактури ответникът не начислява цена
пренос.
Докато разходите за цена достъп се дължат от всички, включително от
ищеца, защото те покриват разход за осигурено непрекъснато ползване на
електроенергия, опаретивно управление, измерване, диспечиране и т.нат. За
исковия период ищецът е имал непрекъсната консумация в обекта си, което е
свързано с осигурения достъп до електроразпределителната мрежа,
респективно непрекъснато е поддържана възможността да започне такава
консумация.
Твърди, че ищецът дължи плащането на регулярно определената от
КЕВР цена и е адресат на решенията на КЕВР като няма правно основание
тези решения да не се прилагат за него, респективно да бъде изключен от тях.
Ангажира доказателства, претендира разноски, представя справка по
чл.80 от ГПК.
Съдът, след преценка на ангажираните по делото доказателства и като
взе предвид въведените от страните доводи и възражения, приема за
установено следното:
Между страните не е спорно и това се удостоверява от представените от
ищеца документи, че е придобил правото на собственост върху поземлен
имот с идентификатор 36498.504.2538 по КК и КР на гр. Карлово, с площ от
16 089 кв.м., ведно с находящите се в същия промишлени и складови сгради,
общо 20 на брой, както и върху поземлен имот с идентификатор
36498.341.737 по КК и КР на гр. Карлово, с площ от 13 285 кв.м., ведно с
находящите се в същия промишлени и складови сгради, общо 8 на брой.
Имотите са с административен адрес гр. Карлово, Индустриална зона, ул.
„Теофан Райнов“ № 12. В тях осъществява търговска производствена дейност,
за която и по повод на която консумира електроенергия с клиентски номер
**********.
За исковия период 01.01.2021г. – 30.11.2022г. има издадени от
ответника 23 фактури за стойност на начислена електроенергия, включваща
цена на ползваната активна електроенергия, цена за достъп до и пренос през
електроразпределителна мрежа, цена за достъп до и пренос през
електропреносната мрежа, надбавка по чл.7 НРЦЕЕ и ДДС.
Между страните не е спорно, че ответникът е електроразпределително
5
дружество с лиценз за южна България. Той противопоставя на ищеца
сключения между тях Договор за достъп и пренос на електрическа енергия
през електроразпределителната мрежа под № 8807 от 12.11.2013г., по силата
на който, както и с оглед притежаваната лицензия, претендира да е негов
доставчик на услуги по достъп до и пренос на електроенергията през
електроразпределителната му мрежа. Вярно е, че ищецът не е имал готовност
и желание да подпише договора като първоначално е сторил това с особено
мнение – л.322 – л.324, и се е мотивирал, че е собственик на съоръженията, с
които е присъединен и се електроснабдява, както и че договорът му е
необходим единствено и само за избор на доставчик на свободния пазар.
Съгласно Протокол № 1 от 19.07.1999г., ищецът е закупил силов
трансформатор 2 500 кVа и силов трансформатор 1000 кVа.
С Фактура № 526 от 04.08.2008г. е закупил комплексен
трансформаторен пост „ИПО“ , който е осчетоводил с инвентарен номер 4401
като 630 кVа.
С фактура № 886 от 01.12.2004г. е закупил комплексен
трансформаторен пост и к-ли НН, и е получил услугата демонтаж на мачтов
трафопост и замяната му с новия, който е осчетоводил с инвентарен № 4285
като 400 кVа.
Съгласно Удостоверение № 65 от 15.08.2011г. за регистриране
въвеждане в експлоатация на строеж, е въведено в експлоатация „Външно
електрозахранване УПИ XI- производствени нужди“, находящ се в УПИ XI-
производствени нужди кв.15А, по устройствения план на гр. Карлово,
изграден въз основа Разрешение за строеж № 51 от 17.04.2001г. на Община
Карлово.
С оглед тези писмени доказателства ищецът противопоставя на
ответника, че е собственик на уредби и съоръжения, с които е присъединен и
се електроснабдява директно от електропреносната мрежа и съоръжения на
НЕК ЕАД/ сега ЕСО ЕАД, поради което не полза уреди и съоръжения, които
да са част от електроразпределителната мрежа на ответника и оттук не дължи
плащане на услугата достъп до и пренос през електроразпределителната
мрежа на ответника, поради което сочи, че платените на това основание суми
за исковия период са получени от ответника без основание, защото не е
предоставил такива услуги на ищеца.
От своя страна ответникът депозира свои изричните писмени искания
до ответника – от л.289 до лист 299, ведно с обратни разписки за връчването
им, за това, че в периода от 04.01.2011г. до 20.03.2013г. включително
многократно е искал от ищеца да изкупи неговите съоръжения /въздушна
линия ВЛ 20 kV „ИПО“, извод от подстанция 110/20 kV „Карлово – 1“/
,които по смисъл представляват елемент от електроразпределителната му
мрежа, на основание пар.4 ал.1 от ПЗР на ЗЕ, който го задължава да ги
изкупи. Видно от кореспонденцията, ответникът не е срещнал готовност и
6
съгласие на ищеца по процедурата по изкупуване, включително и по
желанието му да се сключи договор за ползване на съоръженията поради
присъединени чрез тях други потребители на ответника.
Ищецът още на 17.02.2012г., преди да подпише горния договор, е искал
от праводателя на ответника да отпадне цена пренос по електирческа мрежа
за обекта му в гр. Карлово, поради притежаваната собственост, и през 2012г.
и 2013г. с две писма – на лист 328 и 329, е поискал започване на процедура по
изместваня на мястото на СТИ за обекта в Карлово, съобразно дейсващото
законодателство, като се постави в захранващата ги подстанция „Карлово -1“.
Между настоящите страни, респективно праводателят на ответника
„ЕВН България Електроразпределение“ ЕАД, има приключили по повод този
дългогодишен спор съдебни производства с влезли в сила съдебни решения, с
които ответникът е осъден да върне на ищеца платената без основание цена за
достъп до и за пренос през електроразпределителна мрежа както следва:
- по т.д. № 27/2015г. на ПОС XII с. с Решение № 654 от 09.12.2015г.,
потвърдено от ПАС с Решение № 219 от 30.06.2016г. по в.т.д. № 48/2016г. на
ПАС, недопуснато до касационно обжалване от ВКС с Определение № 232 от
06.03.2017г. по т.д. № 60327/2016г. на ВКС и следователно влязло в сила от
06.03.2017г., праводателят на ответника е осъден да плати на ищеца получена
без основание за периода 01.12.2013г. – 31.12.2014г. цена за пренос от
29 208.95лв. и цена за достъп от 16 335лв.;
- по т.д. № 313/2016г. на ПОС, XIIс., с Решение № 132 от 08.03.2017г.,
влязло в сила на 28.02.2017г., потвърдено с Решение № 184 от 27.06.2017г. на
ПАС по в.т.д. № 227/2017г., недопуснато до касация с Определение № 97 от
28.02.2018г. по т.д. № 2288/2017г. на ВКС, ответникът е осъден да плати
получена без основание за периода 01.01.2015г. – 30.04.2016г. цена за пренос
от 44 505.10лв. и цена за достъп от 20 054.38лв.;
- с Решение № 114 от 01.03.2018г. по т.д. № 349/2017г. на ПОС, XIIс.,
потвърдено с Решение № 166 от 05.06.2018г. на ПАС по в.т.д. № 216/2018г.,
недопуснато до касационно обжалване по Определение № 184 от 21.03.2019г.
по т.д. № 2403/2018г. на ВКС, ответникът е осъден да плати на ищеца
получена без основание за периода 01.05.2016г. – 30.04.2017г. цена за пренос
от 27 601.95лв. и цена за достъп от 15 065.41лв.;
- с Решение № 49 от 29.01.2020г. по т.д. № 312/2019г. на ПОС XI с.,
потвърдено с Решение № 152 от 04.06.2020г. по в.т.д. № 158/2020г. на ПАС,
недопуснато до касационно обжалване по Определение № 635 от 11.12.2020г.
по т.д. № 1490/2020 г. на ВКС, ответникът е осъден да плати получена без
основание за периода 01.05.2017г. – 31.01.2019г. цена за пренос от
45 944.24лв. и цена за достъп от 26 898.09лв.
Всички цитирани решения са влезли в сила и като такива са формирали
сила на пресъдено нещо със своите обективни и субективни предели. Това
означава, с оглед и по правилото на чл. 297 и чл.298 ал.1 и ал.2 от ГПК, че с
7
обективните предели на СПН на тези решения са преклудирани всички факти
и обстоятелства, респективно обоснованите от тях доводи и възражения,
настъпили към влизането им в сила и в настоящия процес не могат повторно
да се релевират поради отвода на СПН.
От представените от ищеца 23 броя фактури и изслушаното заключение
по ССчЕ на в.л. Т. Б., дадено след запознаване с материалите по делото и
оглед на счетоводните записвания при ищеца, което е обективно,
компетентно и безпристрастно, неоспорено от страните, поради което съдът
му дава вяра, се установява, че за периода от 01.01.2021г. до 30.11.2022г.
година ответникът е издал процесните фактури на ищеца, по които общо цена
за достъп до разпределителната мрежа е в размер на 36 372.64лв. без ДДС, и
общо цената за пренос през разпределителната мрежа е 73 777.61лв. без ДДС.
Сборът им е 110 150.25лв. без ДДС – толкова, колкото се претендира от
ищеца за връщане.
Процесните 23 фактури на обща стойност 251 674.60лв. с ДДС са
платени изцяло от ищеца на ответника по банков път, включително цената за
достъп до разпределителната мрежа от 36 372.64лв. и цената за пренос през
разпределителната мрежа от 73 777.61, общо 110 150.25лв. без ДДС.
В.л. Б. установява, че цената за достъп до и цената за пренос през
електроразпределителна мрежа по настоящите фактури е изчислена вярно и в
съответствие с Решеине № Ц – 29/01.07.2020г. на КЕВР за периода
01.01.2021г. – 30.06.2021г., с Решение № Ц – 27/01.07.2021г. на КЕВР за
периода от 01.07.2021г. – 30.06.2022г., и с Решение № Ц – 19/01.07.2022г. на
КЕВР за периода 01.07.2022г. – 30.11.2022г.
За исковия период доставчик на електроенергия на ищеца са Гранд
Енерджи Дистрибюшън ЕООД до 30.06.2021г. и Номад Енерджи Къмпани
ЕООД след тази дата до 30.11.2022г. В издадените от тези дружества фактури
вещото лице Б. не констатира начислена, съответно платена цена за достъп до
и цена за пренос през електроразпределителна мрежа към друго дружество. В
счетоводството на ищеца има осчетоводяване като „разход за пренос“ само
на сумата от 209 728.83лв. към ответника за исковия период.
От изслушаната СТЕ на в.л. Л. К., дадена след запознаване с
материалите по делото и оглед на място на процесните съоръжения,
неоспорена от страните, което съдът кредитира като обективно, компетентно
и безпристрастно, се доказва, че ищецът се електрозахранва от електрическа
подстанция 110/20 кV „Карлово 1“ през следните последователно свързани
електрически съоръжения: Открита разпределителна уредба /ОРУ/ 110 кV на
подстанция „Карлово“ 1, Силов трансформатор 110/20 кV, Закрита
разпределителна уредба /ЗРУ/ 20 кV на подстанция „Карлово“ 1 и въздушен
електропровод /ВЛ/ 20 кV с диспечерско наименование „ИПО“. От тях
собственост на ищеца е въздушен електропровод /ВЛ/ 20 кV с диспечерско
наименование „ИПО“. Обектът на ищеца е присъединен на ниво средно
напрежение. Останалите съоръжения са собственост на ЕСО ЕАД и същите
8
осигуряват трансформация на електроенергията от ниво високо напрежение
на ниво средно напрежение.
Границата между електропреносната мрежа и
електроразпределителната мрежа, захранваща предприятието на ищеца, е в
клемите на присъединяване на въздушната линия 20 кV „ИПО“ към
проходните изолатори на ЗРУ 20 кV на подстанция 110/20 кV „Карлово“ 1.
Вътре, в ЗРУ 20 кV на подстанция 110/20 кV „Карлово“ 1, процесният
електропровод е присъединен към първа шинна система на уредбата – в килия
№ 24, първа секция, посредством линеен ножов разединител 20 кV, прекъсвач
20 кV и шинен ножов разединител 20 кV.
Поради горното електроразпределителната мрежа, захранваща ищеца,
започва там, където електрическата енергия от ЗРУ 20 кV на подстанция
110/20 кV „Карлово“ 1 постъпва през проходните изолатори в присъединения
към нея въздушен електропровод /ВЛ/ 20 кV „ИПО“.
Елементи на електроразпределителната мрежа по функции, през които
се електрозахранва ищеца, са както елементите на въздушен електропровод
/ВЛ/ 20 кV „ИПО“, така и елементите на ЗРУ на подстанция 110/20 кV
„Карлово“ 1 и те са: I – ва шиннна система на ЗРУ 20 кV, шинен ножов
разединител, прекъсвач 20 кV и линеен ножов разединител в килия № 24.
Меджу тези елементи няма такива, които да са собственост на ответника или
неговия праводател.
При посещението на място вещото лице е констатирало, че към стълб №
13 на ВЛ 20 кV „ИПО“ е присъединен силов трансформатор 20/0.4 кV /от
средно на ниско напрежение/ с мощност 400 кVА, от който се
електрозахранват трети лица, които са клиенти на ответника. Този силов
трансформатор е закупен от ищеца с представената по делото и цитирана по –
горе фактура № 886 от 01.12.2004г., което налага извода, че ищецът е
осигурил на практика и фактически се е съгласил през неговия въздушен
електропровод на средно напрежение ВЛ 20 кV „ИПО“ да се
електрозахранват други потребители на ниско напрежение като го е
трансформирал чрез собствения си ТП 400 кVА, поради което възраженията и
доводите му в тази връзка по чл.117 ал.8 от ЗЕ се опровергават от
фактическото положение, което сам е създал. Вещото лице К. сочи, че ВЛ 20
кV „ИПО“ и присъединеният към него ТП 400 кVА са собственост на ищеца
и по своите функции представляват електроразпределителна мрежа по
дефиницията на пар.1 т.22 от ДР на ЗЕ.
В.л. К. дава заключение, че границата на собственост на електрическите
съоръжения между ищеца и НЕК ЕАД/ сега ЕСО ЕАД, са клемите на
присъединяване на проводниците на електропровод ВЛ 20 кV „ИПО“ към
проходните изолатори за преминаване през външните стени на ЗРУ 20 кV на
подстанция 110/20 20 кV „Карлово 1“. Касае се за електропровод,
собственост на ищеца като клиент, присъединен към електрическата уредба
на мрежовия оператор и в този случай СТИ /средство за търговско измерване/
9
на ищеца следва да бъде разположено в ЗРУ 20 кV на подстанция 110/20 20
кV „Карлово 1“ в килия № 24, но не е. Същият е монтиран в уредба 20 кV,
собственост на ищеца, там, където е присъединена посредством силов кабел
20 кV към електропровод 20 кV „ИПО“.
От процесните съоръжения ЗРУ 20 кV на подстанция 110/20 20 кV
„Карлово 1“, собственост на ЕСО ЕАД, и ВЛ 20 кV „ИПО“, собственост на
ищеца, по функции са електроразпределителна мрежа, но не са собственост
на ответника.
Особеният статус на ЗРУ 20 кV в електрическите подстанции 110/20 20
кV, които са били 123 на брой в страната към 2006г., остават собственост на
ЕСО ЕАД/преди НЕК ЕАД, след приватизация на електроразпределителните
дружества в страната, като функционално са част от
електроразпределителната мрежа на страната, което е довело до съвместяване
на дейността по оперативното им управление между ЕСО ЕАД и
новосъздадените ЕРД, обяснява в.л. К.. Поради това ВЛ 20 кV „ИПО“,
електрозахранващ обекта на ищеца, е присъединен към килия № 24 на ЗРУ 20
кV на подстанция 110/20 20 кV „Карлово 1“, като изходът на килия № 24
представлява елемент от мрежа средно напрежение. Оператор на точката на
присъединяване на процесния обект по отношение на дейността диспечиране,
се явява специализираното диспечерско звено на ответника.
При тези данни се налага извода, че исковете са доказани по основание
и размер.
Ищецът доказва, че за исковия период 01.01.2021г. – 30.11.2022г.
продължава да е собственик на ВЛ 20 кV „ИПО“ и чрез него да се
електрозахранва като е присъединен към килия № 24 на ЗРУ 20 кV на
подстанция 110/20 20 кV „Карлово 1“, собственост на ЕСО ЕАД.
И двете съоръжения по функции са електроразпределителна мрежа, но
не са собственост на ответника, поради което не се обслужват от него. Чрез
тях на на практика се електроснабдява не само ищеца, но и други потребители
на ответника.
Ответникът е титуляр на лицензия за електроразпределително
дружество за територията на Южна България по смисъла на чл.88 от ЗЕ и по
дефиницията на пар.1 т.22 от ДР на ЗЕ. Доказва се обаче, че за исковия
период той продължава да не е лице, което да изгражда, обновява, обслужва,
поддържа и диспечира съоръжения на електроразпределителната мрежа като
собственик или ползвател, чрез които ищецът да се електрозахранва. Със
СПН по приключилите и цитирани по – горе съдебни производства по т.д. №
27/2015г. на ПОС XII с., по т.д. № 313/2016г. на ПОС, XIIс., по т.д. №
349/2017г. на ПОС, XIIс. и по т.д. № 312/2019г. на ПОС XI с., този факт е
установен за съответните предходни искови периоди. По настоящото дело не
се въвеждат и не се доказват нови факти и обстоятелства, необхванати от
СПН по приключилите дела, които да доведат до нов фактически или правен
10
извод, включително и по отношение на сключения между страните договор от
2013г. Поради това няма правно основание, въз основа на което да не бъде
зачетена СПН по предходните решения, включително за преклудирания
договор между страните, за който е прието, че въпреки сключването му, не е
довел до реално предоставяне на услугата достъп до и преност през
електроразпределителна мрежа на ответника, и за това същият не е правно
основание ответникът да начислява и да получава плащане на услуга като
електроразпределително дружество, каквато все още не предоставя на ищеца,
включително и за новия исков период.
Това е така, тъй като, за да получи цена достъп до и пренос през
електроразпределителна мрежа, ответникът следва да докаже наличие на
такава електроразпределителна мрежа, която е под негово управление и
обслужване, и чрез която ищецът се електроснабдявана, но не го прави и за
новия исков период. Установените по делото факти са същите, както по
приключилите съдебни дела. Няма промяна във фактическото положение.
Ищецът продължава да се електроснабдява чрез съоръжения, които са негова
собственост и поради това той ги обслужва, и такива, които са собственост
на ЕСО ЕАД и за това се обслужват от това дружество. Видно от процесните
23 фактури, има начисляване на такса достъп до и пренос през
електропреносната мрежа на ЕСО ЕАД, поради което за това присъединяване
ищецът плаща реално ползваната услуга на ЕСО ЕАД. Въпреки че част от
съоръженията на ЕСО ЕАД, чрез които е присъединен ищеца, имат функция
на електроразпределителна мрежа, то те са останали собственост на ЕСО
ЕАД като съвместяването на оперативното им управление от него и от дадено
ЕРП касае техни вътрешни отношения, но все още не са правно основание за
второ начисляване на такса достъп до и пренос през друга мрежа, освен
електропреносната, защото такава все още няма. Както се посочи, за
присъединяването си чрез тези съоръженията на ЕСО ЕАД ищецът плаща
съответната услуга и не се констатира изграждане и съществуване на други
съоръжения. Няма правно основание ищецът два пъти да плаща една и съща
услуга. Как ЕСО ЕАД и ответникът са уредили отношенията си по повод
диспечирането на съоръженията, собственост на ЕСО ЕАД в подстанция
„Карлово – 1“, е извън предмета на делото. Това касае техните
правоотношения.
Ирелевантно е къде е поставено СТИ на ищеца, тъй като това не
променя установените между страните факти, че ищецът чрез собствени
съоръжения е присъединен към електропреносната мрежа на НЕК ЕАД, сега
ЕСО ЕАД, на който плаща дължимите услуги достъп и пренос. Доказа се и,
че през 2012г. и 2013г. ищецът е искал от ответника да се извърши
преместване на неговото СТИ като се постави в точката на присъединяване в
подстанция „Карлово – 1“, но това не е сторено до момента, поради което сега
мястото на СТИ не може да бъде аргумент в полза на ответника, каквито
доводи развива в писмени бележки по същество.
11
Вярно е, че ответникът има законовото право по пар.4 от ПЗР на ЗЕ да
изкупи ВЛ 20 кV „ИПО“, собственост на ищеца, защото чрез това
съоръжения има присъединени и други клиенти на ответника, а не само
ищеца. Но изкупуването не се доказва да е настъпил факт в хода на настоя
процес, а създаденото от законодателя право, преди да бъде упражнено, не
може да бъде аргумент в тезата на ответника. Точно обратното. Щом
ответникът все още не е изкупил и не е придобил собствеността върху
съоръжения, част от електроразпределителна по функции мрежа, чрез която
се електроснабдява ищеца, или не е придобил по силата на договор с него
правото да ползва тези съоръжения, то за него все още не е породено правото
да претендира плащане на услуга, каквато все още не предоставя.
Аргументът му за липса на желание и съдействие на ищеца и отказ от
негова страна по изкупуване е законодателно уреден с пар. 4 ал.6 от ПЗР на
ЗЕ, като ответникът не доказва да се е възползвал от тази възможност, нито
от пар.4 ал.4а от ПЗР на ЗЕ. Бездействието му при законодателно предвидени
механизми за реакция срещу необосновани откази на собственици на
съоръжения с електроразпределителни функции да продадат или отдатат под
наем тези съоръжения, не е правен аргумент да начислява цена за услуга,
която все още не предоставя.
Вярно е, че електроенергийната система на страната се характеризира с
единност и непрекъснатост по отношение на електроснабдяването. Това
произхожда от електроенергията като вид стока и услуга. Вярно е, че
ответникът като мрежови оператор отговаря за качеството на електоенергията
на ниво средно и ниско напрежение по БДС и за непрекъснатостта на
електрозахранването му. В случая обаче ищецът се електроснабдява чрез
директно присъединяване към електропреносната мрежа на ЕСО ЕАД и
електроснабдяването му не е опосредено от електроразпределителна мрежа на
ответника.
Ответникът не доказва по делото какви по вид и стойност услуги е
предоставил на ищеца за исковия период, респективно какви услуги ищецът е
ползвал, за да получи плащане на сумите по процесните фактури. По делото
се доказа, че ищецът ползва услугите на ЕСО ЕАД, тъй като директно е
присъединен със свои съоръжения към негови и по този начин се
електрозахранва. Поради това установеното от ССчЕ имуществено
разместване между патримониума на ищеца чрез плащане по банков път на
сумата общо от 110 150.24лв., респективно получаването й от ответника за
исковия период, е без правно основание по смисъла на чл.55 ал.1 от ЗЗД,
защото за тази сума ответникът не е предоставил на ищеца услуги по достъп
и ползване на електроразпределителна мрежа при електроснабдяването му,
тъй като такава липсва за обекта на ищеца в гр. Карлово. Това налага връщане
на получената без основание сума, ведно с обезщетение за забава от сезиране
на съда и сторените по делото разноски от 15 186.01 лв., за които няма данни
за прекомерност, предвид стойностите за минимален размер по НМРАВ и
12
регистрацията по ЗДДС /по наредбата минималният размер за адвокатско
възнаграждение при интерес 110 150.24лв. е 9 056лв. без ДДС, а съгласно
договора и фактурата хонорарът е 8 150лв. без ДДС, което е под минимума/.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ“ ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. Пловдив, район Централен, ул. „Х. Г.
Данов“ № 37, да плати на „ИПО“ ООД ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление гр. София, п.к. 1717, район „Подуяне“, ж.к. „Хаджи Димитър“,
ул. „Резбарска“ № 47, ет.5, съдебен адрес гр. ****, чрез адв. Х. М., сумата от
110 150.24лв., представляваща получена без основание цена за достъп и
пренос на електроенергия през разпределителна мрежа за периода
01.01.2021г. – 30.11.2022г. по направено плащане от ищеца на издадени от
ответника фактури за този период, ведно със законната лихва върху
главницата от сезиране на съда на 16.01.2023г. до изплащане на сумата и
15 186.01 лв. разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Апелативен съд гр. Пловдив с
въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
13