Решение по дело №5729/2021 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 20.05.2021 г.

 

 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II Е въззивен състав, в закрито съдебно заседание на двадесети май две хиляди двадесет и първа година, в състав:      

                               

                                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА

                                                                                     ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ

                                                                              мл. с. ЕВЕЛИНА МАРИНОВА

 

като разгледа докладваното от мл. съдия Маринова въззивно частно гражданско дело № 5729 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.278 и сл. ГПК, вр. чл. 435, ал.2, т.7 ГПК.

Образувано е по частна жалба на Г. фонд срещу разпореждане от 12.04.2021 г. на ЧСИ В.М., рег. № 860 на КЧСИ по изп. дело № 20218600400524, с което е оставено без уважение възражение вх. № 23740/12.04.2021 г. на длъжника по изпълнителното дело Г. фонд за намаляване размера на приетото адвокатско възнаграждение за процесуално представителство и защита по изпълнителното дело.

В частната жалба се излагат оплаквания за неправилност на отказа на съдебния изпълнител. Твърди се, че правната защита по изпълнителното дело се свежда до подаване на молба за образуването му, като принудителни действия срещу длъжника не са извършвани след изтичане на срока за доброволни изпълнение, а задължението по изпълнителния лист е платено в срока за доброволно изпълнение, поради което приетият размер на адвокатско възнаграждение следва да бъде намален до сумата от 200 лв. съгласно чл.10, т.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Отправя искане за изменение и на дължимата такса по т.26 от ТТРЗЧСИ.

Препис от жалбата е връчен на взискателя А.И.С.чрез адв. Г.Р., който в срока по чл.436, ал.3 ГПК е депозирал писмено възражение. Поддържа, че се дължи адвокатско възнаграждение по чл.10, т.1 и т.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в приетия от съдебния изпълнител размер.

По делото са изготвени мотиви по реда на чл.436, ал.3 ГПК от ЧСИ В.М., в които са изложени подробни съображения за неоснователност на жалбата.

Съдът намира следното от фактическа страна:

Изпълнително дело № 20218600400524 по описа на ЧСИ В.М., рег. № 860 на КЧСИ е образувано по молба от 02.04.2021 г. на А.И.С.чрез мл.адв. Г.Р., въз основа на изпълнителен лист от 23.03.2021 г., изд. от СГС, I ГО, 15 състав, след констатация на съда, че решение № 261001 от 04.11.2020 г. по гр.д. № 1992/2019 г. на СГС, ГО, 15 състав подлежи на изпълнение, с който изпълнителен лист Г. фонд е осъден да заплати на А.И.С.сумата от 30 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, претърпяно от ищеца на 24.06.2018 г. в с. Хитрино по вина на Е.Е.И., управлявал л.а. „БМВ“ с рег. № ***** без задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва, считано от 12.10.2018 г. до окончателното изплащане на сумата.

С молбата за образуване на изпълнителното дело на ЧСИ са възложени всички правомощия по чл.18 ЗЧСИ, включително определянето на начин на изпълнение. Направено е искане в тежест на длъжника да бъдат възложени и разноските по изпълнението, в т.ч. адвокатско възнаграждение за един адвокат в размер на сумата от 1 233, 45 лв. в полза на адв. Радков, на основание чл.38, ал.2 ЗА.

Като приложение към молбата е представен договор за правна защита от 12.04.2021 г., сключен между взискателя А.И.С.и адв. Г.Р., с предмет: „образуване и водене на изпълнително дело във връзка с издаден ИЛ по гр.д. № 1992/2019 г. на СГС, ГО, 15 състав“,  в който е уговорена безплатна правна защита по чл.38, ал.2 ЗА.

На длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение, връчена на 08.04.2021 г., според която пълният размер на задължението към 02.04.2021 г. възлиза на сумата от 41 861, 06 лв.

С платежно нареждане от 12.04.2020 г. от страна на длъжника е наредено извършването на превод по сметка на ЧСИ по процесното изпълнително дело на сумата от 41 927, 72 лв. От страна на съдебния изпълнител е съставен констативен протокол от 23.04.2021 г., от който се потвърждава, че посочената сума е постъпила по банков път.

От страна на длъжника е постъпило възражение вх. № 23740/12.04.2021 г. срещу определеното адвокатско възнаграждение в размер на 1 233, 45 лв. в поканата за доброволно изпълнение. Във възражението са изложени съображения, че последният не кореспондира с фактическата и правна сложност на делото и че за образуване на изпълнително дело се дължи адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв., до който размер следва да бъде намален приетият от съдебния изпълнител размер на възнаграждението.

Със съобщение изх. № 32980/12.04.2021 г., връчено на длъжника на 19.04.2021 г., последният е уведомен, че възражението му е оставено без уважение.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

При служебна проверка за допустимост на жалбата настоящият съдебен състав намира, че същата е допустима като подадена срещу подлежащ на обжалване акт от страна по делото, която има интерес да обжалва акта, в срока по чл.436, ал.1 ГПК.

При служебната проверка за редовност на жалбата се установява, че същата отговаря на изискванията на чл.436, ал.4 ГПК, вр. чл.260, т.1, 2, 4 и 7 и чл.261 ГПК.

Съгласно чл.437, ал.3 ГПК, съдът разглежда жалбата въз основа на данните в изпълнителното дело и представените от страните доказателства. В тази връзка и след осъществената проверка съдът намира, че оспореният акт на съдебния изпълнител е валиден и допустим.

Съгласно чл.435, ал.2, т.7 ГПК длъжникът може да обжалва разноските по изпълнението. Според установената практика на ВКС длъжникът разполага и с процесуалното право да претендира пред съдебния изпълнител намаляване на разноските на взискателя поради прекомерност /в посочения смисъл – решение № 393 от 15.05.2015 г. по гр.д. № 5473/2014 г. на ВКС, ІV ГО/.

Според чл.79, ал.1 ГПК разноските по изпълнителното дело по правило са в тежест на длъжника. В настоящия случай същите са обективирани в поканата за доброволно изпълнение, подписана от съдебния изпълнител, поради което липсата на отделно постановление за определянето им не обосновава извод за допуснато съществено закононарушение.

Установи се, че процесуалното представителство по изпълнителното дело взискателят е възложил на адв. Г.Р., като е било уговорено предоставянето на безплатна правна защита по чл.38, ал.2 ЗА, което обстоятелство се установява от представения с молбата за образуване на изпълнителното дело договор за правна защита.

В случая от страна на процесуалния представител на взискателя е депозирана единствено молба за образуване на изпълнителното дело, с която съдебният изпълнител е овластен по реда на чл.18 ЗЧСИ да избере изпълнителен способ. С молбата е заявена претенция за адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА в размер на 1 233, 45 лв. Установи се, че в срока за доброволно изпълнение задължението е било погасено от страна на длъжника.

Съдът намира, че сложността на делото не предполага възлагане в тежест на длъжника на разноски за предоставена на длъжника безплатна правна защита в размери над минималните такива по Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, предвид обстоятелството, че на ЧСИ по реда на чл. 18 ЗЧСИ е възложено да определи начина на изпълнението, с оглед на което не са били нужни, а не са били и предприемани конкретни действия от страна на адвоката, за да се постигне събиране на сумата, която е постъпила в срока за доброволно изпълнение, без да се прилага изпълнителен способ. При това положение съдът приема, че се дължи адвокатско възнаграждение единствено за образуване на изпълнителното дело по чл.10, т.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 200 лв., но не и за процесуално представителство, защита и съдействие по изпълнителното дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на паричното вземане по чл. 10, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, с оглед липсата на кумулативно изискуемото условие от пълномощника да са осъществени действия с цел удовлетворяване на вземането.

Така формираните изводи относно размера на дължимото адвокатско възнаграждение следва да бъдат съобразени от съдебния изпълнител по отношение таксата по т.26 от Тарифа към ЗЧСИ.

По изложените съображения, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ по частна жалба на Г. фонд с вх. № 26817/23.04.2021 г. по описа на ЧСИ В.М. разпореждане от 12.04.2021 г., инкорпорирано в съобщение изх. № 32980/12.04.2021 г. на ЧСИ В.М., рег. № 860  по изп. дело № 20218600400524, в ЧАСТТА, с която е отказано намаляването на приетите разноски за адвокатско възнаграждение над 200 лв., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

 

НАМАЛЯВА размера на дължимото по чл.38, ал.2 ЗА адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на взискателя А.И.С.– адв. Г.Р. по изпълнително дело на № 20218600400524 по описа на ЧСИ В.М., рег. № 860, до сумата от 200 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна защита за образуване на изпълнителното дело по чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

           ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                   2.