№ 6
гр. гр.Монтана, 05.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:ЕЛЕОНОРА ФИЛИПОВА
при участието на секретаря ТАТЯНА ИВ. СТЕФАНОВА
хххо разгледа докладваното от ЕЛЕОНОРА ФИЛИПОВА Гражданско дело
№ 20211630101485 по описа за 2021 година
Производството по делото е по иск с правно основание чл.45 ЗЗД.
Предявен е иск от Р. Й. В., по който е конституиран хххо ответник ИВ. Б. Р. .
Ищецът твърди, че с определение от 13.05.2021г. по НОХД No 1646/2020г. на
РС М, ответникът е признат за виновен в извършване на престъпление
по чл.131, ал.1, т.1 вр. с чл.130, ал.2 НК и престъпление по чл.270, ал.1 НК на
13.06.2018г. и му е наложено общо наказание на основание чл.23, ал.1 НК.
Твърди, че в резултат на престъпното деяние, извършено от ответника, са
му причинени неимуществени вреди, причиняване на лека телесна повреда с
претърпяна болка и страдание, увреждания описани подробно в приложената
съдебно-медицинска експертиза, стрес и уплаха. Заявява, че от причинените
му увреждания била затруднена способността му за самообслужване,
накърнена е неприкосновеността и достойнството му на гражданин, както и
способността да изпълнява служебните си задължения за около месец, за
което бил и в отпуск поради временна нетрудоспособност за около 30 дни, в
рамките, на които протекъл и оздравителния период. Моли съда, да постанови решение,с
което ответникът бъде осъден да му заплати сумата от 3 000 лева представляваща
обезщетение за причинените неимуществени вреди, изразяващи се в
причиняване на лека телесна повреда с претърпяна болка и страдание,
причинените охлузвания и драскотини по горните крайници и натъртване в
тазовата област, стрес и уплаха от предприетите от ответника противоправни
действия, накърняване на неприкосновеността и достойнството му хххо
1
гражданин и способността да изпълнява служебните си задължения, ведно със
законната лихва от датата на увреждането 13.06.2018г. до окончателното
изплащане на сумата и разноските по делото.
В срока по чл.131 ГПК ответникът ИВ. Б. Р. представя отговор, в който оспорва
предявения иск по размер.
Поддържа, че описаните в исковата молба от ищеца твърдения за
затруднена способност за самообслужване, както и затруднение да изпълнява
служебните си задължения не съответстват на описаните констатации в СМЕ.
Заявява, че въпреки вината му за настъпилата лека телесна повреда, то
същата е настъпила в резултат на незнанието му за извършване на проверка от
контролните органи и уплаха от грубото и неадекватно за такива служители
поведение, в тъмната част на денонощието.
В хода на съдебното дирене са събрани писмени и гласни доказателства, приложено
е и НОХД 1646 по описа на РС М за 2020 година.
Установи се следната фактическа обстановка :
Ищецът е главен инспектор в Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури –
М. За ответника и св.Пламен С се установяват данни, че са системни нарушители на
Закона за рибарство и аквакултурите. На 12.06.2018 година бил получен сигнал, че двамата
са се отправили с автомобил в посока град Видин, в който натоварили риболовни мрежи.
Ищецът и св.Валери Спасов (също инспектор и ИАРА) се отправили в посока, в която
предполагали, че Б и С имат намерение да ловуват. Отишли на изхода на град М на път Е –
79 с личния автомобил на ищеца. Друг екип изчаквал евентуално на изхода на град М по
посока град Лом. За операцията били уведомени и органите на МВР. Около един часа през
нощта видели колата, управлявана от ответника да спира на отбивка за местността
„Палековото”. Ищецът спрял автомобила си след този на ответника, приближил се до
вратата на шофьора и се представил. С него бил и другият инспектор св.Спасов. Поискал
да изгасят двигателя и да изчаххх органите на полицията. Б не се подчинил на издаденото
разпореждане и потеглил рязко. В същия момент обаче, ищецът се пресегнал към
контролното табло с цел да вземе ключа на автомобила и да осуети бягството.
Потеглилата рязко кола повлякла ищеца по пътното платно, при което последният
получил охлузвания и наранявания. Няколко минути по – късно ответникът бил установен
от пристигналия междувременно полицейски патрул в близка нива.
За извършеното от Б деяние, на последния било повдигнато обвинение. С влязло в
сила определение по НОХД 1646 по описа на РС М, съдът одобрил постигнато от РП М и
защитника на подсъдимия споразумение, по силата на което Б се признал за виновен в
това, че на 13.06.2018 година около 01.30 часа на път Е – 79 в близост до разклона за град
Чипровци в местността „Палековото” в землището на град М причинил лека телесна
повреда на ищеца в качеството му на длъжностно лице – престъпление по чл.131, ал.1, т.1
във връзка с чл.130, ал.2 НК, както и за това че по същото време и място противозаконно
попречил на орган на власт – гл.инспектор в ИАРА Р.В. – да изпълни служебните си
2
задължения по извършване на проверка на управляваното от ответника МПС хххо не
изпълнил разпореждането му да изгаси двигателя на автомобила, потеглил рязко по време
на проверххха и повлякъл по пътното платно проверяващия инспектор – престъпление по
чл.270, ал.1 НК.
Извършеният на ищеца медицински преглед след инцидента установил охлузна рана
по задната повърхност на лявата лакетна става, охлузна рана и охлузвания по задната
повърхност на лява предмишница, дълбока драскотина в областта на гънххха между
четвърти и пети пръст на лява ръка, охлузвания и драскотини по задно – вътрешната
повърхност на дясна предмишница, охлузна рана по предно – вътрешната повърхност на
лява подбедрица в средната й трета, натъртване в областта на задната повърхност на
таза в ляво. Съдебно медицинсххха експертиза, изпълнена в наказателното производство е
хххегорична, че получените наранявания отговарят да са получени по време и начин,
описани по – горе. Нараняванията са от хххегорията на лека телесна повреда и
причиняват болки и страдания. Оздравителният период за ищеца е траел около един месец,
през който период е ползвал отпуск поради временна неработоспособност, според
представените по делото два болнични листа. Присъствалият по време на инцидента
свидетел В.Спасов установява, че ищецът „не е човек, който го е страх и се плаши лесно,
но в този момент имаше уплаха в него, защото ако не се беше отскубнал Иван можеше да
го влачи по пътя и 50 и 100 метра. Аз наблюдавах пред мен как на отворена врата буквално
той го влачи по пътя, можеше да го прегази, да му прегази крак или нещо по – лошо да му
се случи...”.
При така установените факти, съдът намира предявения иск за основателен.
Съгласно разпоредбата на чл. 45 ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е
причинил другиму. Виновното поведение се презюмира по силата на ал.2. За да е
основателен такъв иск, следва да е установено, че е налице вреда с конкретен обем или в
конкретни размери, причинена от действията на конкретно физическо лице. Тези действия
трябва да са противоправни. Освен всичко останало трябва да е налице пряка причинна
връзка между поведението на деликвента и настъпилия вредоносен резултат. От анализа
на събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин, че на
посочената в исковата молба дата ответникът е причинил на ищеца вреда, изразяваща се
както в причинената лека телесна повреда с нанесени множество охлузвания и
натъртвания в лявата част на тялото (подробно посочени по – горе), но и в причинен
стрес и уплах.
Неоснователни са направените от ответника възражения, че ищецът е
съпричинител на деянието, тъй хххо не носел униформа, не бил със служебен автомобил и
самият ответник се уплашил и затова потеглил рязко. Налице е влязла в сила присъда,
задължителна за гражданския състав относно извършителя на деянието и вината. По
време на инцидента както ищецът, така и свидетелят В.Спасов са били дежурни нощен
график, според представен такъв от ИАРА на л.79 по ДП (страните изрично са заявили, че
ще се ползват от събраните в наказателното производство доказателства). Двамата
3
инспектори са се представили и са издали разпореждане двигателят на автомобила да
бъде изгасен. За ответника, както и за спътника му св.Пламен С инспекторите не са били
непознати лица, тъй хххо многократно са им съставяли актове за нарушения на ЗРА.
Макар инцидентът да се е разиграл в тъмната част на денонощието, ищецът е могъл да
възприеме и разпознае проверяващите на светлината на автомобилните фарове както на
своята, така и на тяхната кола.
Причинените в резултат на деянието наранявания са отразени в представената по
делото медицинска документация. Същата документация е представена и в
наказателното производство, поради което следва да се приеме за безспорно установено,
че именно това са нараняванията, получени от ищеца при деянието от 13.06.2018 година.
Естеството на вредата – в случая увреждане на здравето, предполага да бъде
доказано със съответните медицински заключения. С други доказателства може да бъдат
установени болките и страданията, които е изпитал ищецът в резултат на
нараняването, което има отношение към размера на присъденото обезщетение. От
представените по делото болнични листи е видно, че оздравителният период за
получените от ищеца наранявания е продължил около един месец, т.е. в този период
последният е търпял болки, дискомфорт. Отделно от показанията на св.Спасов се
установи, че в резултат на деянието ищецът е изпитал силен уплах и стрес – бил е влачен
по асфалта от движещ се автомобил, т.е. с деянието са нанесени и психически и
емоционални травми, пряка последица от противоправното поведение на ответника. При
този анализ съдът намира, че от деянието на 03.06.2018 г. ищецът е претърпял
неимуществени вреди, причинени от ответника. За тези неимуществени вреди при
действие на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД настоящият състав намира, че болките и
страданията, продължили през целия оздравителен период, уплаха и емоционалните
травми ще бъдат обезщетени със сумата от 3 000.00 лева, платима от ответника, ведно
със законната лихва от датата на деянието до окончателното и изплащане.
По изложените съображения, съдът намира предявения иск основателен.
Основателно е и искането за присъждане на разноски по реда на чл. 38, ал.2 ЗА, хххо
размерът се определя от съда съгласно Наредба 1 за минималния размер на адвохххските
възнаграждения - 440 лева. Ответникът следва да бъде осъдене да заплат дължимата ДТ
в размер на 120.00 лева.
По горните съображения съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ИВ. Б. Р. с ЕГН ********** от град М, ул. Стефан савов 29 ДА ЗАПЛАТИ
на Р. Й. В. с ЕГН ********** от град М, бул. М 27, вх.А, ет.2, ап.3 сумата от 3000.00 лева,
представляваща обезщетение за причинените му с деянието на 03.06.2018 година
неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 03.06.2018
г. до изплащане на вземането.
4
ОСЪЖДА ИВ. Б. Р. с ЕГН ********** от град М, ул. Стефан Савов 29 ДА ЗАПЛАТИ
на адв.й. г. в. с ЕГН ********** – АК М сумата от 440.00 лева за процесуално
представителство на ищеца на основание чл.38, ал.2 ЗА.
ОСЪЖДА ИВ. Б. Р. с ЕГН ********** от град М, ул. Стефан Савов 29 ДА ЗАПЛАТИ
в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС М сумата от
120.00 лева ДТ, както и 5.00 лева ДТ в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист.
Решението подлежи на обжалване пред МОС в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
5