№ 5149
гр. С., 23.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 176 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:БОРЯНА В. ПЕТРОВА
при участието на секретаря ТЕОДОРА ГР. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА В. ПЕТРОВА Гражданско дело №
20211110131317 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявени от „ФИРМА“ ЕАД срещу АНТ. Д. Г., с
ЕГН:********** по реда на чл.422, ал.1 ГПК, искове с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД,
вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, за сумата от 29 лева дялово разпределение за периода от
01.12.2017г. до 30.04.2020г., ведно със законна лихва от 22.01.2020г. до изплащане на
вземането и мораторна лихва в размер на 5,26 лева за периода от 31.01.2018г. до
12.01.2021г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК от 03.02.2021г. по ч.гр.д.№ 3788/2021г. по описа на СРС, 176 състав.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия, е доставил за процесния период на
ответника топлинна енергия, поради което в този имот е извършвано дялово разпределение,
което е било заплатено от ответница.
Ответницата оспорва исковете. Оспорва наличието на облигационно отношение с
ищеца и в имота изобщо да е доставяна ТЕ. Оспорва да е потребител ТЕ.
Третото лице – помагач на страната на ищеца – „ФИРМА“ ЕООД е заявило изрично,
че не обслужва топлинно сградата, в която се намира процесния имот с абонатен № ..., с
адрес : гр.С., ж.к. .. 2, бл...., ..., ...
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и
правни изводи:
Предявени са искове за установяване дължимостта на цената по извършена услуга
дялово разпределение на ТЕ и за лихва за забава.
1
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 Закона за енергетиката, в редакцията касаеща
процесния период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда -
Е.С., присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
клиенти/потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово
разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия
при условията и по реда определени в съответната наредба. Нормата на чл. 150 ЗЕ
постановява, че продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на
потребители/клиенти на топлинна енергия за битови нужди, се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие. Съгласно Наредбата
за топлоснабдяването №16-334 от 06.04.2007г. дяловото разпределение на ТЕ в СЕС като
количество се определя по данни от техническата характеристика на абонатната станция от
производителя, коригирана с емпичирна формула, посочена в наредбата.
От изслушаната и приета по делото без възражения на страните СТЕ е видно, че през
процесния период дяловото разпределение е извършвано от „ФИРМА“ЕАД, а не от
„ФИРМАЕООД, както твърди ищеца. Вход А от СЕС, в това число и процесния имот не
потребява ТЕ за отопление на имоти и ТЕ отдадена от сградна инсталация, а само за БГВ,
като имотът не потребява и ТЕ за БГВ. Вещото лице е установило, че ответницата не е
разполагала в жилището си отоплителни тела, които да са присъединени към топломер. В
жилището липсва и водомер за отчитане на БГВ. Заключението на вещото лице е че фирмата
за дялово разпределение не е разпределяла ТЕ в имота, поради липса на такава.
При тези факти искът за главница за дялово разпределение е недоказан и като такъв
следва да бъде отхвърлен.
Доколкото искът за лихви с правно основание чл.86 от ЗЗД, предявен в
производството се явява акцесорен, поради неоснователността на главната претенция,
също следва да бъде отхвърлен.
По отговорността на страните за разноски:
При този изход на спора, на основание чл.78, ал.3 ГПК право на разноски има
ответницата, каквито тя не доказва да е извършила.
На основание чл.38, ал.1 от ЗАдв на адв. В.Н. следва да се присъди адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна помощ на ответника в размер на 300 лева за исковото
и 300 лева в заповедното производство по ч.гр.д.№ 3788/21 по описа на СРС, 176 състав.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл.422, ал.1 ГПК от „ФИРМА” ЕАД, с ЕИК : ...
срещу АНТ. Д. Г., с ЕГН:**********, искове с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.
2
149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, за сумата от 29 лева дялово разпределение за периода от 01.12.2017г.
до 30.04.2020г. и мораторна лихва в размер на 5,26 лева за периода от 31.01.2018г. до
12.01.2021г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК от 03.02.2021г. по ч.гр.д.№ 3788/2021г. по описа на СРС, 176 състав, като
неоснователни.
ОСЪЖДА „ФИРМА” ЕАД, ЕИК ... на основание чл.38, ал.1 от ЗАдв да заплати на
адв. В.Н. адвокатско възнаграждение за оказана безплатна помощ на ответника, в размер на
300 лева за исковото и 300 лева в заповедното производство по ч.гр.д.№ 3788/21 по описа на
СРС, 176 състав.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на
ищеца – „ФИРМА“ ЕООД.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3