№ 13434
гр. София, 24.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 159 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ДЕНИЦА Н. УРУМОВА
при участието на секретаря СТИЛИАНА В. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА Н. УРУМОВА Гражданско дело №
20211110131326 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното :
Предявен е иск от „Изи Финанс“ ЕООД, ЕИК НОМЕР, със седалище и адрес на
управление: АДРЕС, представлявано от Б.И.Н, с който е поискало да бъде установено по
отношение на ответника Н. А. С., ЕГН **********, с адрес АДРЕС, че същия дължи на
ищеца следните суми: сумата от 833,34 лв., представляваща главница по Договор за
предоставяне на кредит от разстояние №282644 от 27.01.2020г., ведно със законна лихва от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК -
27.01.2021 г. до изплащане на вземането и сумата от 151,25 лв., представляваща договорна
лихва за периода от от 27.03.2020 г. до 21.01.2021 г.
Претендира присъждане на сторените в исковото и заповедното производство
разноски и релевира възражение за прекомерност на разноските на ответника.
В исковата молба се твърди, че между страните е сключен Договор за предоставяне
на потребителски кредит от разстояние № 282644 от 27.01.2020 г. по реда на ЗПФУР, с
който на ответника е отпуснат кредит в размер на 1000,00 лв., която сума била получена от
последния на каса в офис на „Изипей“ АД. В договора бил уговорен и годишен лихвен
процент в размер на 40.15 %, който не подлежал на изменение. Кредитът следвало да се
погаси на 12 месечни вноски, от които 11 в размер на 83,33 лв., а последната в размер на 83,
37 лв., като останала непогасена главница за периода 26.04.2020 г. – 21.01.2021 г. в общ
размер от 833, 34 лв. Не била заплатена и договорна лихва за периода 27.03.2020 г. –
21.01.2021 г. в размер на 151, 25 лв. Ищецът признава, че вземането за неустойка в размер
на 406, 88 лв., което е било предмет на издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, е
погасено от ответника, поради което не се претендира в настоящото исково производство.
В срока за отговор, ответникът по делото е депозирал такъв, с който оспорва исковете
при възражения, че следва да дължи единствено чистата стойност на отпуснатия кредит, тъй
като процесния договор е недействителен, поради нарушение на правилото на чл.11, ал. 1, т.
10 ЗПК. В тази връзка твърди, че не били посочени компонентите, които са включени в
изчисления ГПР. Към ГПР следвало да бъде включен и размерът на начислената неустойка
1
за липса на обезпечение, което не било сторено, като това въвеждало в заблуждение
потребителя и водило до недействителност на целия договор. Ответникът релевира
възражение за прихващане със сумата от 83, 08 лв., представляваща недължимо платена
неустойка, поради нищожност на клаузата на чл. 3, ал. 2 от договор за предоставяне на
кредит.
Претендират се разноски.
В съдебно заседание ищеца се представлява от юрк. Гюров, който поддържа исковата
молба. Моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски, за което представя
списък. По делото е постъпила писмена защита.
Ответника, редовно призован, се представлява от процесуален предствител, който
поддържа писмения отговор. Моли съда да отхвърли исковете. Претендира разноски, за
което представят списък.
По делото са събрани писмени доказателства.
От събраните по делото писмени доказателства се установява следното:
От приложеното към настоящето, ч.гр.д.№ 4992/2021 г. по описа на СРС е видно, че
въз основа на заявление по реда на чл.410 ГПК, в полза на дружеството ищец е била
издадена заповед за изпълнение за сумата от сумата от 833,34 лв., представляваща главница
по Договор за предоставяне на кредит от разстояние №282644 от 27.01.2020г., ведно със
законна лихва от 27.01.2021 г. до изплащане на вземането, договорна лихва в размер на
151,25 лв. за периода от 27.03.2020 г. до 21.01.2021 г., неустойка по чл. 3 от Договора в
размер на 406,88 лв. С възражение от 22.04.2020 г. ответника е оспорил вземането с мотив,
че не дължи, поради което и с Разпореждане от 28.04.2021г. съдът е указал на заявителя, че
може да предяви иск за установяване на вземането си.
На 27.01.2020 г. ответникът е сключил Договор за предоставяне на кредит от
разстояние № 282644 с ищеца, в който в чл. 2, ал. 2 е посочено, че договорената сума ще
бъде предадена чрез превод по банкова сметка или в офис на „Изи Пей“ АД. Представени са
Общи условия към договорите за предоставяне на кредит от „ФИРМА ЕООД, разпечатки от
кореспонденция по имейл, копие от лична карта на Н. С..
По делото е представена разписка за извършено плащане №
2000000202496955/27.01.2020 г. в полза на ответника, в размер на 1000 лв.
При така установеното съда направи следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 ГПК и има за предмет
установяване дължимостта на посочените суми в издадената по реда на чл.410 ГПК заповед
за изпълнение на парични задължения. От данните по делото се установява, че ищецът е
провел заповедно производство по отношение на процесните вземания и искът е предявен в
срока по чл.415, ал.1 ГПК, поради което и същият се явява процесуално допустим.
По основателността на иска, съдът намира следното:
За да бъде уважен предявения главен иск, следва да бъде установено наличието на
облигационно правоотношение между страните по делото, по силата на което ищецът да е
предоставил на ответника процесната сума.
От представените писмени доказателства по делото съдът намира, че безспорно се
установява обстоятелството, че страните са обвързани от договор за кредит. Това не се
оспорва и от процесуалния представител на ответника. Също така безспорно е и че на
ответника е предоставена в заем сумата от 1000.00 лв. на каса на „Изипей“ АД. В същото
време, падежът на задължението е настъпил с изтичане на погасителния план и последната
погасителна вноска от 21.01.2020 г.
От страна на ищеца в исковата молба се признава, че до завеждане на съдебното
производство ответникът е платил доброволно сума в общ размер на 312,99 лв., с която са
погасени част от дължимите главница /в размер на 166,66 лв./, договорна лихва /в размер на
63,25 лв./ и неустойка /в размер на 83.08 лв./. Ответника не оспорва предявените искове по
размер. Ето защо, при тези данни и предвид липсата на ангажирани от ответника
доказателства, чиято е доказателствената тежест за установяване на положителния и изгоден
за него факт на извършено плащане, съдът следва да приеме, че ответникът дължи главница
в размер на сумата от 833,34 лв. (1000- 166,66=833,34), както и сумата от 151,25 лв. (214,50-
2
63,25=151,25) договорна лихва.
Неоснователни са съображенията на ответника за неспазване на правилото на чл. 11
ЗПК, респ. чл. 22 ЗПК. В случая, съдът намира, че сключеният договор отговаря на
изискванията на закона и съдържа предвиденото в чл. 11 ЗПК необходимо съдържание. В
договора ясно и точно са посочени както размера на кредита, така и дължимата лихва, а така
също и общата дължима сума по договора за кредит. В тази насока в самия договор са
уговорени вноски, като ясно и точно е посочено каква част е за главница, съответно за
възнаградителна лихва и глобален размер на вноската, респ. датата на падежът им. Също
така е спазено и изискването на чл. 19 ЗПК - като изрично е посочен ГПР, който е в рамките
предвидено с императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК.
Не може да се приеме, че договорът е нищожен поради противоречие с добрите нрави
- поради размера на уговорената лихва. В случая се касае за необезпечен потребителски
кредит, който по правило е с по-висок риск, поради което е допустимо да бъде уговорен и
по-голям размер на възнаградителната лихва, което само по себе си не противоречи на
общите разбирания за честно и добросъвестно сключване и изпълнение на договорите.
Добрите нрави са морални норми, на които законът придава правно значение, защото
правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието на
договора със закона (чл. 26, ал.1 ЗЗД). Понятието "добрите нрави" по смисъла на чл. 26, ал.
1, пр. 3 ЗЗД е обща правна категория, приложима към конкретни граждански, респ.
търговски правоотношения, изведена от юридическите факти, обуславящи тези
правоотношения, понятие, свързано с относително определени правни норми, при
приложението на които съдът прави конкретна преценка на обстоятелствата. Една сделка
противоречи на добрите нрави, ако с нея се договарят необосновано високи цени,
неравноправно се третират икономически слаби участници в оборота, използва се недостиг
на материални средства на един субект за облагодетелстване на друг, със сделката се цели
недобросъвестна конкуренция, използва се монополно положение, за да се наложи на
другата страна неизгодно условие. В случая законодателят е регламентирал възможността за
оскъпяване на кредита - до сумата от пет пъти законната лихва, която към момента на
сключването на договора е била около 10 %, поради което уговореният размер на
възнаградителната лихва е в рамките на закона, което е допълнителен аргумент, защо не е
налице противоречие с добрите нрави.
По отношение на наведените от ответника съображения за недействителност на
клаузата за неустойка, съдът намира същите за неотносими, доколкото същите не са предмет
на исковия процес, предвид факта, че не е налице предявен иск по реда на чл. 422 ГПК
относно това вземане на ищеца и по което искане заповедния съд следва да се произнесе по
реда на чл.415, ал.5 ГПК. Същите следва да бъдат обсъдени само, досежно направеното
възражение за прихващане.
По възражението за прихващане:
Съгласно чл. 3, ал. 1 от договорните условия, потребителят се задължава в срок до
три дни, считано от датата на сключване на договора, да предостави на кредитора: 1/
банкова гаранция за сумата по кредита със срок на валидност 30 дни след крайния срок за
изплащане на задълженията по договора за кредит или две физически лица поръчители,
които да отговарят на посочените в чл. 3, ал. 1, т. 2 от договора условия. В чл. 3, ал. 2 от
договора е уговорено, че неизпълнението на задължението по чл. 3, ал. 1 от договора,
причинява вреди на заемодателя, като е определен и размерът на дължимата неустойка, а
именно 489,96 лева. Съдът намира, че клаузата от договора, установяваща, че длъжникът
дължи и неустойка за неизпълнение на задължението за осигуряване на обезпечение, е
нищожна и не поражда права и задължения за страните. Основното задължение на длъжника
по договора за потребителски кредит е да върне предоставените му в заем парични средства,
да заплати уговореното възнаграждение за ползването им и съответно реалните разходи по
събирането на задължението, но с процесната неустойка възстановяване на тези вреди не се
гарантира, поради което с неустойката не се осъществява обезщетителната й функция.
Липсва и обезпечителният елемент на неустойката, тъй като изначално не е ясно какви
вреди на кредитора би покрила тази неустойка. В интерес на кредитора е да подсигури
длъжник, който да бъде надежден и от когото да очаква точно изпълнение на договорните
задължения, като проверката за кредитоспособността на потребителя следва да предхожда
вземането на решението за отпускане на кредита, за което на кредитора са предоставени
редица правомощия да изисква и събира информация (чл. 16 и сл. ЗПК) и едва след анализа
й да прецени дали да предостави заемната сума. Не може да се приеме, че изпълнява и
3
санкционната функция, тъй като задължението на кредитополучателя отнасящо се до
осигуряване на поръчители не е определено като предварително условие за сключване на
договора, а регламентираните изисквания към поръчителите съдът преценява като утежнени
и затрудняващи получаването на информация за тях, чието реално изпълнение е
невъзможно в предвидения 3-дневен срок от подписване на договора, като по този начин се
нарушава и принципът за добросъвестност и равнопоставеност на страните. На следващо
място по отношение претендираната неустойка /при неосигуряване на обезпечение от
страна на длъжника/, съдът намира, че съгласно разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от ЗПК, при
забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за
времето на забавата. В случая, с процесната клауза за неустойка се добавя още едно
обезщетение за неизпълнение на едно акцесорно задължение- недадено обезпечение от
длъжника. Ето защо съдът намира, че клаузата за неустойка в договора за заем е
недействителна като противоречаща на законови разпоредби. При достигане до този правен
извод съдът съобрази постановките на т. 4 от ТР № 1/15.06.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г.
ОСТК на ВКС.
Предвид горното възражението за прихващане на платената от ответника сума в
размер на 83.08 лв., представляваща дължима неустойка по договора се явява основателно и
следва да бъде уважено, поради което предявеният иск за главница следва да бъде уважен до
размера от 750,26 лв., като за разликата до пълния предявен размер, следва да бъде
отхвърлен, поради извършено прихващане със сумата от 83,08 лв., представляваща
недължимо платена от ответника неустойка.
С оглед гореизоженото, предявеният иск за главница, следва да бъде уважен за сумата
от 750,26 лв., като за разликата до пълния предявен размер от 833,34 лв., същият следва да
бъде отхвърлен. Предявеният иск за лихва следва да бъде уважен изцяло.
По разноските:
Предвид изхода на спора, всяка от страните има право на разноски. В съответствие с
възприетото в т.12 на ТР 4/2014 г. на ОСГТКВКС, следва съдът в настоящето производство
да се произнесе и по разноските, направени в предхождащото го заповедно такова, като
разпредели отговорността за тях съобразно изхода по делото. Ищеца е направил разноски в
общ размер от 500 лв., от които 100 лв. за заплатена ДТ по двата иска в двете производства,
300 лв. за юриконсултско възнаграждение в исковото производство и 100 лв.- в заповедното
(в последното са предявени 3 бр. претенции, а в исковото- 2бр.). С оглед на това и съобразно
чл. 78, ал. 1 ГПК, ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по
делото разноски в общ размер на сумата от 457,81 лв. Съдът намира за неоснователно
искането на ответника за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение по
насрещния иск, доколкото производсвтото по него е прекратено с определение, влязло в
сила на 22.06.2022г., като за същото не е отправено искане по реда на чл. 248 ГПК.
Ответника е направил разноски в размер на 300 лв. за адвокатско възнаграждение,
като съразмерно с уважената част от исковете, ищеца следва да бъде осъден на основание
чл. 38, ал. 2 вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., да заплати на адв. Д. Т. Т., вписана в АК-Хасково, с
личен №**********, сумата от 25,31 лв. – възнаграждение за оказана безплатна адвокатска
помощ на ответника.
Водим от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Н. А. С., ЕГН **********, с
адрес АДРЕС, че дължи на „ФИРМА ЕООД, ЕИК НОМЕР, със седалище и адрес на
управление: АДРЕС, представлявано от Б.И.Н,, следните суми: сумата от 750,26 лв.
(седемстотин и петдесет лева и 26 стотинки), представляваща главница по Договор за
предоставяне на кредит от разстояние №282644 от 27.01.2020г., ведно със законна лихва от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК -
27.01.2021 г. до окончателното плащане на дължимото и сумата от 151,25 лв. (сто петдесет
и един лева и 25 стотинки), представляваща договорна лихва за периода от 27.03.2020 г. до
21.01.2021 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за разликата над уважения размер до
пълния предявен размер от 833,34 лв.
ОСЪЖДА Н. А. С., ЕГН **********, с адрес АДРЕС, да заплати на „ФИРМА
4
ЕООД, ЕИК НОМЕР, със седалище и адрес на управление: АДРЕС, представлявано от
Б.И.Н, сумата от 457,81 лв. (четиристотин петдесет и седем лева и 81 стотинки),
представляваща направени от ищеца разноски по настоящето дело и по ч.гр.д. №4992/2021г.
по описа на СРС, съобразно изхода по делата.
ОСЪЖДА „ФИРМА ЕООД, ЕИК НОМЕР, със седалище и адрес на управление:
АДРЕС, представлявано от Б.И.Н, да заплати, на основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2
ЗАдв., на адв. Д. Т. Т., вписана в АК-Хасково, с личен №**********, сумата от 25,31 лв.
/двадесет и пет лева и д31 стотинки/, представляваща възнаграждение за оказана безплатна
адвокатска помощ на ответника Н. А. С. по настоящето дело.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
След влизане на решението в сила, да се изготви заверен препис от същото, който да
се докладва с частно гражданско дело №4992/2021г. по описа на СРС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5