Р Е Ш Е Н И Е №3991
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
23.10.2019г., гр. Пловдив
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГК, XVII – ти съдебен състав в открито съдебно заседание 19.09.2019г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕСЕЛИН АТАНАСОВ
при участието на секретаря Елена Лянгова като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 7294 по описа за 2018г. на съда, за да се произнесе взе предвид следното.
Предмет на делото е иск с правна квалификация чл. 75 ЗС вр. с чл. 356 и сл. ГПК.
Ищец М.С.Г. с ЕГН ********** с адрес: *** чрез. адв. Д.Б. твърди, че е осъществявала владението върху недвижим имот, апартамент, който представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***. с площ от 81 кв.м. ведно с 28.85 % ид.части от общите части на сградата и ½ ид.част правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор ***с площ от 404 кв.м по действащите КК и КР на гр. П. с адрес: ***. Посочва се, че владението било установено от ищцата преди повече от 50 години като на ***. продала така описаните имоти на ответник М.П.Г. като ищцата си запазила правото на ползване.
Твърси се, че в края на м.април 2018г. ответник М.Г. дошъл и изнесъл покъщнината и обзавеждането от жилището, сменил патронниците на бравите и се настанил да живее в жилището със своите родители – П. и Г. Г., а ищцата била набутана в съседна пристройка, която представлява един килер от 4 кв.м без прозорец, находящ се в съседна сграда извън описаното жилище като ответника заявил на ищцата, че апартамента щял да се ползва от него и от родителите му.
Ищцата изрично посочва, че владението не е отнето чрез насилие, а чрез измама. Ищцата твърди, че с отнемане фактическата й власт върху процесния апартамент е нарушено владението й поради което иска осъждането на ответника да го възстанови за процесните имоти. Ангажират се доказателства. Претендират се разноски.
Ответник М.П.Г. заявява, че е израстнал в процесното жилище и че след прехвърлянето на собствеността и запазване правото на ползване ищцата е дала съгласието си той да живее с нея и родители си. Посочва се, че психичното здраве на ищцата е влошено и че има образувано производство срещу нея за поставянето й под пълно запрещение за което е образувано гр.д. № 1122/2018г. на Окръжен съд Пловдив. Претендира се отхвърляне на иска. Ангажират се доказателства. Претендират се разноски.
Съдът след като се запозна с представените по делото доказателства поотделно и в съвкупност и на основание чл. 12 ГПК като взе предвид становищата на страните намира за установено от фактическа и правна страна следното.
Ищцата М.С. е установила владението си върху процесния апартамент и земя считано от *** насам до момента на нарушването на това владение от страна на ответника. Този извод се прави въз основа на обясненията дадени от ответника М.Г. и показанията на св.П. Г.. От обясненията на ответника се установява, че процесното жилище се ползва съвместно с ищцата, ответника и неговите родители. Съдът не кредитира обаче обясненията на свидетеля относно обстоятелството, че ищцата е дала съгласието си родителите на ответника да живеят в жилището, нито кредитира показанията на св. П. Г. затова, че е имало уговорка ищцата да отиде в западното жилище, а на него да му бъде оставен апартамент. Показанията на св. Г. съдът отчита като заинтересовани с оглед обстоятелството, че фактическата власт върху жилището се упражнява съвместно с ответника за когото пък ищцата твърди, че е нарушил владението й чрез отнемането му. Обясненията на ответника също не се кредитират, тъй като те са в противоречие с показанията на св. П.Г., който си спомня за жалби от страна на ищцата за осъществен от ответника психически тормоз, заповеди за защита от домашно насилие и прочие. Следоватлено и нелогични са обясненията, от една страна на ответника, а от друга страна показанията на неговия баща – свидетеля П. Г. за наличието на съгласие за начина на ползване на процесното жилище, за което пък са налице и категорични писмени доказателства, че ищцата притежава вещно право на ползване.
Следователно по първия елемент от предмета на доказване съдът намира, че е безспорно установено, че ищцата е владяла непрекъснато за повече от 6 месеца сграда с идентификатор ***. с площ от 81 кв.м. ведно с 28.85 % ид.части от общите части на сградата и ½ ид.част правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор ***с площ от 404 кв.м по действащите КК и КР на гр. П.с адрес: ***.
Относон факта на извършването на нарушението на владението съдът намира следното.
Видно от обясненията на ответника и схемата на процесния обект на л..18 от делото обекти 1 и 2 са функционално свързани с общи врати, преходни врати и това представлява етаж от къща, който е обособен в два самостоятелни обекта. Налице са два външни входа и вътре има два входа на етажа. Следователно, за да е нарушено владението на ищцата е необходимо тя да няма достъп до обект № * поради това, че няма ключ или поради това, че й се пречи, респ. поради това, че владението й е отнето чрез установяване владение от страна на ответника. Последния посочва, че живее в обект № *, който е функционално свързан с обект № *, които ищцата е владеела при което по делото обаче няма категорични доказателства за отнемане владението на ищцата и установяване владението от страна на ответника по начин който да изключва възможността за ползването на обект № *. Извън разпита на св. П.Г. по делото не са налични други преки или косвен доказателствени източници. Поисканото вещо лице, което да огледа имота и да каже кой и къде живее е недопустим доказателствен способ за установяване на тези факти и обстоятелства поради което и съдът е оставил без уважение това искане. Не е допуснат до разпит и п. А. Г., тъй като служебните му посещения не могат да разкрият достоверни факти относно обстоятелството което касае упражняването на фактическата власт на процесното жилище, както и обстоятелството, къде живее ищцата, по какъв начин е нарушено владението й, каква е съпричастността на ответника към това събитие, има ли ключове ищцата за жилището си, кой живее преимуществено в обект № *, респ. лишена ли е тя от ползването му.
В тази връзка в тежест на ищцата е да установи нарушаването на владението от страна на ответника във формата на отнемането му и установяване на негова фактическа власт до колкото не се твърди нарушаване на владението поради създаване на пречки от ответника за ползването му от страна на ищцата. Горепосочените факти и обстоятелства обаче останаха неизяснени и недоказани.
Ето и защо предявения иск се отхвърля като неоснователен и недоказан.
На основание чл. 78 ГПК в полза на ответника с оглед изхода на спора по делото следва да се присъдят сторените от него разноски в размер на 550 лева.
Така мотивиран съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от М.С.Г. с ЕГН ********** с адрес: *** против М.П.Г. с ЕГН ********** иск за възстановяване на нарушеното владение върху недвижим имот, апартамент, който представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***. с площ от 81 кв.м. ведно с 28.85 % ид.части от общите части на сградата и ½ ид.част правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор ***с площ от 404 кв.м по действащите КК и КР на гр. П. с адрес: *** като неоснователен и недоказан.
ОСЪДЖА М.С.Г. с ЕГН ********** с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на М.П.Г. с ЕГН ********** с адрес: *** сумата от 550 лева разноски за настоящата инстанция.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – гр. Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ:/П/
ВЕСЕЛИН АТАНАСОВ
ВЯРНО С
ОРИГИНАЛА.
В.С.