МОТИВИ към Решение № 20/13.02.2017 г. по ЧНД № 51 по описа за 2017 година на
Старозагорски окръжен съд
Производството е по чл.32, ал.1
във връзка с чл.16, ал.1 – 8 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на
решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции
(наричан по-долу ЗПИИРКОРНФС) и е
образувано за разглеждане въз основа на постъпило в Окръжен съд – Стара Загора
Удостоверение по чл.4 от Рамково
решение № 2005/214/ПВР на СЕ относно прилагането на принципа за
взаимно признаване на финансови санкции, издадено от несъдебен орган по искане на– *****, в качеството и на
изпълнителен орган, за признаване и изпълнение на решение за плащане на финансова санкция, а именно- Решение № ********* от 28.06.2016 г., влязло в сила на 09.08.2016 г., за заплащане на финансова санкция, постановено от *****, за прилагане на финансова санкция.
В съдебно заседание
представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора изразява становище за
признаване на решението за налагане на финансовата санкция поради наличие на
законовите предпоставки за това.
Засегнатото лице- българския гражданин А.А., роден на *** г., с последен известен
адрес: *****, с ЕГН **********, редовно
призован чрез *****, не се явява. Вместо него по делото се явява **** Н.
В. С., упълномощена с нотариално заверено генерално пълномощно, която взема становище искането да
бъде уважено. Заявява, че е разговаряла със **** и има готовност да заплати
размера на финансовата санкция.
Въз основа на данните по делото и
закона, съобразявайки се с изразените становища от страните съдът прие за
установено следното:
С Удостоверение по чл.4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на
СЕ относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции е
представено за признаване и изпълнение Решение
№ ********* от 28.06.2016 г., влязло
в сила на 09.08.2016 г., за заплащане на финансова санкция, постановено от ******* за прилагане на
финансова санкция, издадено от ***********.
Със същото на българския
гражданин А.А., роден на *** г., с последен известен адрес: *****, е наложена
финансова санкция в размер от 90 евро, която сума е бил осъден да
заплати, като в удостоверението се иска заплащането само на тази сума без разходите за
административно производство в размер на 9 евро, или финансовата санкция е само в размер от 90 евро, равностойна на 176 лв. по курса на БНБ към деня на издаване на решението/28.06.2016 г./. за извършено на датата 22.05.2016 г. деяние, наказуемо съгласно нейното законодателство, а
именно за нарушение на разпоредбите за
движение по пътищата, а именно за нарушение на разпоредбата на чл. 2 от Закона относно
административната уредба при нарушаване на разпоредби относно *****, за това, че на 22.05.2016 г. в 15, 52
часа, в *****, оставил МПС в парк, градина, обществена зелена площ или зелена
ивица.
По силата на Рамково решение
2005/214/ПВР на Съвета на Европа/СЕ/ относно прилагането на принципа за взаимно
признаване на финансови санкции, Република България е сезирана като изпълняваща
държава в производството по признаване на решение на чуждестранен съд за
налагане на финансова санкция. В случая горното решение на несъдебен орган на *****власти
има статут на решение по смисъла на акта на СЕ. Изпратеното в Окръжен съд – гр.Стара
Загора Удостоверение по чл.4 от Рамковото решение 2005/214/ПВР на Съвета
относно прилагане на принципа за взаимно признаване на финансови санкции/ по
образец и в превод на български език/, съдържа необходимата информация, съответстваща на данните
в приложения акт, чието признаване се
иска. Касае се за решение на компетентен
несъдебен орган на решаващата държава за налагане на финансова санкция по
смисъла на чл.3, ал.1, т.1 от ЗПИИРКОРНФС.
Деянието, осъществено от
засегнатото лице А.А., с ЕГН **********, попада сред изброените в чл.30, ал.2, т.1 от
ЗПИИРКОРНФС случаи. Същото представлява нарушение на предписанията, които
установяват нарушения на разпоредбите за
движение по пътищата. И по българското законодателство аналогично
поведение се санкционира като административно нарушение, съобразно разпоредбите
на Закона за движение по пътищата и Закона за административните нарушения и
наказания.
Не е налице нито едно от
основанията, при които може да се откаже признаването и изпълнението на решението за налагане на
финансова санкция от чужд съд, посочени в чл.35 от ЗПИИРКОРНФС. Удостоверението
е издадено по образец, съгласно Приложение № 2 към чл.4, ал.1 от ЗПИИРКОРНФС.
Същото е в писмена форма, придружено
е с превод на български език, с подписа на издалия го орган е
удостоверена верността на съдържанието му и отговаря на изискванията,
залегнали в разпоредбите на чл.4 и чл.5 от ЗПИИРКОРНФС. Липсват
доказателства, че срещу засегнатото лице А.А., с ЕГН **********, за същото деяние в
Република България или в друга държава, различна от издаващата или изпълняващата,
е постановено и приведено в изпълнение разглежданото решение за налагане на
финансова санкция. Изпълнението на решението не е с изтекла давност по
българското законодателство и не се отнася за деяние, подсъдно на български съд.
Не са налице данни за имунитет или привилегия по българското
законодателство, които да правят изпълнението на решението недопустимо.
Решението не се отнася за деяние, което по българското законодателство се счита
за извършено изцяло или отчасти на територията на Р България или да е било
извършено извън територията на издаващата държава и българското законодателство
не позволява предприемане на наказателно производство по отношение на такива
деяния. Наложената финансова санкция с решението не е по-малка от 70 евро, респ.
левовата им равностойност. Осъдителният диспозитив на решението, подлежащо на
изпълнение, е за финансова санкция в размер от 90 евро, която сума е бил
осъден да заплати, равностойна на 176 лева по курса на БНБ към деня на издаване на решението/28.06.2016 г./. Същото касае извършено на датата 22.05.2016 г. деяние, наказуемо
съгласно нейното законодателство, а именно за нарушение на разпоредбите за движение по пътищата, а именно за нарушение на
разпоредбата на чл. 2 от Закона относно административната уредба при нарушаване
на разпоредби относно ****, за това,
че на 22.05.2016 г. в 15, 52 часа, в *****, оставил МПС в парк,
градина, обществена зелена площ или зелена ивица. Освен това същото е постановено
срещу пълнолетно съгласно българското законодателство лице, което
може да носи наказателна отговорност и подлежи на наказателно преследване за
деянието, предмет на решението. Видно от удостоверението, производството срещу засегнатото лице А.А., с
ЕГН **********, е било писмено,
и той е бил уведомен съгласно законодателството на издаващата
държава лично за правото си да обжалва решението както и за сроковете на
обжалването му. Същият не се е явявал на делото и не е обжалвал
постановеното решение.
По гореизложените съображения съдът
постанови решението си, с което призна на основание чл.32, ал.1 във връзка с
чл.16, ал.7, т.1 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за
конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции
(ЗПИИРКОРНФС) – Решение № ********* от 28.06.2016
г., влязло в сила на 09.08.2016 г., за
заплащане на финансова санкция, постановено от *****, за
прилагане на финансови санкции, издадено от несъдебен орган по искане на *****, с което на българския гражданин А.А., с ЕГН **********, е наложена финансова санкция в размер на от 90 евро, която сума е бил осъден да заплати, равностойна на 176 лв. по курса на БНБ към деня на издаване на решението/28.06.2016 г./.
В съдебния си акт съдът се
произнесе и относно въпросите по чл.36 във връзка с чл.22, ал.1 от ЗПИИРКОРНФС (изпълнение на признатото
решение), по чл.38, ал.1, т.1 и т.4 от ЗПИИРКОРНФС
(задължение за уведомяване за признаване и приключване изпълнението на
решението) и по чл.38, ал.2 от ЗПИИРКОРНФС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.