Р Е Ш Е Н И Е
№ 274
гр. Пловдив, 08 февруари 2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд- Пловдив, VІІІ-ми състав, в открито заседание на двадесет
и осми януари, две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКО БЕКИРОВ,
при секретаря Диана Караиванова, като разгледа административно дело №3115 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.268 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
А.Д.М., ЕГН **********, с адрес: ***, представляван от адвокат Т.Б.- пълномощник, обжалва Решение №356 от 03.11.2020г. на директора на Териториална дирекция (ТД), гр. Пловдив, на Националната агенция за приходите (НАП), с което е оставена без уважение жалба на М. против Разпореждане с Изх.№С200016-137-0007297 от 27.08.2020г. на Б.К.- главен публичен в ТД- Пловдив на НАП, с което е оставено без уважение възражение за изтекла погасителна давност спрямо 2 броя публични вземания в общ размер от 7 528,31 лв., от които общо 3 928,25 лв. главници и общо 3 600,06 лв. законни лихви, по изпълнително дело №********* по описа на ТД- Пловдив на НАП за 2019г.
Претендира се отмяна на оспореното решение поради незаконосъобразност; отмяна на отказа за погасяване по давност на процесните публични задължения; присъждане на направените по делото разноски; както и присъждане на адвокатско възнаграждение на адвокат Т.Б. по реда на чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата (ЗАдв). Възразява се за прекомерност на претендираното юрисконсултско възнаграждение от ответната страна.
Ответникът- директор на ТД- Пловдив на НАП, не се явява и не се представлява в съдебно заседание. Чрез юрисконсулт В.З.З.- пълномощник (лист 59), по делото постъпва молба с Вх.№1600 от 27.01.2021г. (лист 84), в която изразява становище за неоснователност на жалбата; претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер от 500,00 лв., определен по реда на чл.8, ал.3 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредба №1/09.07.2004г.), за което е представен списък на разноските (лист 85); възразява за евентуална прекомерност на поисканото от жалбоподателя адвокатско възнаграждение. Освен това, по делото е налично становище (листи 5-6) от юрисконсулт Б.Ш.- пълномощник (лист 8), за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер от 500,00 лева, определен по реда на чл.8, ал.3 от Наредба №1/09.07.2004г., за което е представен списък на разноските (лист 7).
Окръжна прокуратура- Пловдив, редовно уведомена за възможността да встъпи в производството, не се представлява и не изразява становище по жалбата.
По допустимостта на жалбата съдът констатира следното:
Оспореното решение (листи 11-13) е изпратено до жалбоподателя по пощата като приложение към писмо с Изх.№РД-16-4242#3 от 03.11.2020г. (лист 10) получено на 20.11.2020г., според приетото по делото заверено копие на известие за доставян (лист 9). От своя страна, жалбата (листи 3-4) е подадена чрез директора на ТД- Пловдив на НАП на 24.11.2020г., видно от поставения върху същата Вх.№94-00-7502 от 24.11.2020г., или в рамките на законоустановения срок. Също така, жалбата е подадена и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
На първо място, съдът намира оспореното решение за издадено от компетентен орган, а именно директорът на компетентната ТД на НАП, каквато в случая се явява ТД- Пловдив на НАП, съгласно чл.8, ал.1, т.1 от ДОПК, и по отношение на което обстоятелство между страните няма формиран спор.
Спрямо жалбоподателя е образувано изпълнително дело №********* по описа на ТД- Пловдив на НАП за 2019г. за принудително събиране на публични задължения, представляващи неправилно изплатена сума за пенсия за периода 01.01.2013г. – 31.05.2014г., установена с Разпореждане №ЕГН ********** Протокол №3045-15-41 от 12.06.2018г. (лист 34а, 36а, 78), издадено от ръководител на “Пенсионно осигуряване“ (ПО) в Териториално поделение (ТП), гр. Пловдив на Националния осигурителен институт (НОИ), на основание чл.98, ал.2, чл.114, ал.1 и чл.114а, ал.3, т.2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).
Според приетото по делото заверено копие на Решение №739 от 02.04.2019г. (листи 37а-44) по административно дело №2607 по описа на Административен съд- Пловдив за 2018г., XII-ти състав, образувано по жалба на М. против Решение №2153-15-150 от 13.07.2018г. (листи 73-74) на директора на ТП- Пловдив на НОИ, с което е изменено Разпореждане №ЕГН ********** Протокол №3045-15-41 от 12.06.2018г., жалбата на М. против процесното Разпореждане №ЕГН ********** Протокол №3045-15-41 от 12.06.2018г., в частта му, с която на М. е разпоредено възстановяване на неправилно изплатени суми за пенсия в общ размер от 7 834,77 лв., от които 5 270,81 лв. главница за периода 01.01.2013г. – 31.05.2014г. и лихва от 2 563,96 лв., начислена към 12.06.2018г., е отхвърлена.
Решение №739 от 02.04.2019г., в частта му, с която жалбата на М. против частта от Разпореждане №ЕГН ********** Протокол №3045-15-41 от 12.06.2018г. е отхвърлена, е влязло в законна сила на 03.05.2019г., според нарочна заверка на решението, направена от съдията-докладчик по делото (лист 44а).
Освен това, според Разпореждане №ЕГН ********** Протокол №3045-15-41 от 12.06.2018г., от пенсията на М. следва да се удържа сума в размер на 52,38 лв. месечно за погасяване на неправилно изплатената му сума за пенсия и законните лихви върху нея.
С Разпореждане №********** Протокол №3045-15-92 от 06.08.2018г. (лист 79), е определено, че от пенсията на М. следва да се удържа сума в размер на 54,39 лв. месечно за погасяване на неправилно изплатената му сума за пенсия и законните лихви върху нея, считано от 01.08.2018г.
С Решение №2153-15-177 от 12.09.2018г. (листи 60-61) на директора на ТП- Пловдив на НОИ е оставена без уважение жалба на М. против Разпореждане №********** Протокол №3045-15-92 от 06.08.2018г., като по делото не са ангажирани доказателства за датата, на която последно посоченото решение е съобщено на жалбоподателя.
Според приетото по делото нарочно Удостоверение с Изх.№1029-15-425 от 15.01.2021г. (лист 82), издадено от експерт по осигуряването в ТП- Пловдив на НОИ, в периода 01.08.2018г. – 31.07.2019г. от пенсията на М. е удържана сума от 54,39 лв. месечно; в периода 01.08.2019г. – 31.07.2020г. от пенсията на М. е удържана сума от 57,49 лв. месечно, а в периода 01.08.2020г. – 31.01.2021г. от пенсията на М. се удържа сума от 61,34 лв. месечно.
А според нарочна справка за цялостно движение на суми по партида (листи 87-89), за периода 01.08.2018г. – 01.10.2020г. от пенсията на М. са направени месечни удръжки в общ размер от 1 526,58 лв. (12 месеца х 54,39 лв. + 12 месеца х 57,49 лв. + 3 месеца х 61,34 лв.).
Според последно посочената справка за цялостно движение на суми по партида, на 13.06.2019г. “12 – предаден на НАП“ (лист 88).
Като доказателство по делото са приети нарочни разпечатки (лист 48, листи 75-77, дело №2178/2020г.) от специализиран програмен продукт (ИС СЪБИРАНЕ), според които разпечатки на 14.06.2020г. по електронен път в НАП постъпва Заявление за принудително събиране с Вх.№Е190002-225-0017337 от ТП на НОИ- Пловдив по отношение на жалбоподателя М., за принудително събиране на сумата от общо 7 422,54 лв., от които общо 3 744,23 лв. главници и общо 3 678,31 лв. законни лихви.
До жалбоподателя е изпратено Съобщение за доброволно изпълнение (СДИ) с Изх.№С190016-048-0141246 от 11.10.2019г. (лист 31) от Б.К.- главен публичен изпълнител в ТД- Пловдив на НАП, с което е поканен да заплати доброволно сумата от общо 7 732,12 лв., от която общо 4 503,15 лв. главници (неправилно изплатена сума за пенсия за периода 01.01.2013г. – 31.12.2013г. от общо 2 928,10 лв. и неправилно изплатена сума за пенсия за периода 01.01.2014г. – 31.05.2014г. от общо 1 572,05 лв.) и общо 3 228,97 лв. законни лихви, изчислени към 11.10.2019г. (общо 2 327,68 лв. лихва върху неправилно изплатена сума за пенсия за периода 01.01.2013г. – 31.12.2013г. и общо 901,29 лв. лихва върху неправилно изплатена сума за пенсия за периода 01.01.2014г. – 31.05.2014г.). Жалбоподателят е поканен в 7-дневен срок от получаване на съобщението да заплати посочената обща сума по банкова сметка *** (IBAN: ***, BIC: ***, в Търговска банка “Инвестбанк“).
Според нарочна разписка, обективирана върху посоченото СДИ (лист 31а), същото е получено лично от жалбоподателя на 17.07.2020г.
По делото не са ангажирани доказателства за направено плащане на посочените в процесното СДИ суми.
С Постановление за налагане на обезпечителни мерки (ПНОМ) с Изх.№С200016-022-0041958 от 06.07.2020г. (лист 23) на Борислава Костадинов- главен публичен изпълнител в ТД- Пловдив на НАП, са наложени обезпечителни мерки, представляващи запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, по депозити, вложени вещи в трезори, включително и съдържанието на касетите, както и суми, предоставени за доверително управление, находящи се в “ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“, BIC: ***, за сумата от 7 587,68 лв.; в “УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД, BIC: ***, за сумата от 7 587,68 лв.; както и в “ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, BIC: ***, за сумата от 7 587,68 лв.
Според нарочна разписка, обективирана върху посоченото ПНОМ (лист 23а), същото е получено лично от жалбоподателя на 17.07.2020г.
Против ПНОМ с Изх.№С200016-022-0041958 от 06.07.2020г. е подадена жалба от М. с Вх.№РД-16-3135 от 24.07.2020г. (лист 22), адресирана до ответника по делото. Според посочената жалба, М. заявява искане за прекратяване на изпълнителното дело на основание чл.225, ал.1, т.7 от ДОПК, тъй като, съгласно чл.98, ал.2 от КСО, събирането на суми за неправилно изплатена пенсия става единствено от пенсията, която пенсионерът получава. Ако такава (пенсия) е прекратена, тогава се прилага ДОПК. Пенсията на М. не е прекратена и от нея се правят ежемесечни удръжки, поради което НАП не е компетентна и няма основание да образува изпълнителното дело. Съгласно чл.115 от КСО, вземанията за надвзети пенсии се погасяват с изтичане на 5-годишен давностен срок. Претендираните за събиране суми не са съобразени с този факт и не е направено съответното приспадане. Моли за отмяна и премахване на запора и прекратяване на образуваното изпълнително дело.
С Решение №268 от 06.08.2020г. (листи 19-21) на директора на ТД- Пловдив на НАП, е потвърдено като законосъобразно и правилно ПНОМ с Изх.№С200016-022-0041958 от 06.07.2020г. Преписката се изпраща на публичния изпълнител за произнасяне по компетентност относно възражението за изтекла погасителна давност, по искането за отмяна на наложените с ПНОМ с Изх.№С200016-022-0041958 от 06.07.2020г обезпечителни мерки ??? и прекратяване на производството по изпълнително дело №********* по описа на ТД- Пловдив на НАП за 2019г.
По жалба на М. (лист 3, дело №2178/2020г.) против Решение №268 от 06.08.2020г. на директора на ТД- Пловдив на НАП е образувано административно дело №2178 по описа на Административен съд- Пловдив за 2020г., VI-ти състав.
С Решение №2272 от 09.12.2020г. (листи 81-83, дело №2178/2020г.), е отменено Решение №261 от 06.08.2020г. на директора на ТД- Пловдив на НАП, както и ПНОМ с Изх.№С200016-022-0041958 от 06.07.2020г.
На следващо място, според процесното Разпореждане с Изх.№С200016-137-0007297 от 27.08.2020г. (листи 15-16) на Б.К.- главен публичен в ТД- Пловдив на НАП, от жалбоподателя М. е подадена молба/възражение с Вх.№С200016-000-0392452 от 27.08.2020г. (неприложена по делото), с искане за погасяване на публични вземания поради изтекла погасителна давност.
А според оспореното по делото решение (лист 11а), Разпореждане с Изх.№С200016-137-0007297 от 27.08.2020г. е поставено по повод Решение №268 от 06.08.2020г.
Според нарочна разпечатка (лист 17) от електронната поща на Боряна Петкова Костадинова, пощенска пратка, вероятно съдържаща Разпореждане с Изх.№С200016-137-0007297 от 27.08.2020г., е получена от жалбоподателя на 16.10.2020г.
На 20.10.2020г. в ТД- Пловдив на НАП постъпва жалба с Вх.№РД-16-4242 (лист 14) от А.М., против Разпореждане с Изх.№С200016-137-0007297 от 27.08.2020г., след което е издадено оспореното по делото решение.
При така установената фактическа обстановка, настоящият състав на съда намира, че Решение №356 от 03.11.2020г. се явява издадено при липсата на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Разпореждане с Изх.№С200016-137-0007297 от 27.08.2020г. е издадено от компетентен орган- публичен изпълнител в ТД- Пловдив на НАП, по отношение на което обстоятелство и между страните липсва формиран спор.
Няма спор между страните, че вземанията за незаконосъобразно извършени осигурителни доходи (каквито са процесните) са публични държавни вземания по смисъла на чл.162, ал.2, т.4 от ДОПК.
Според чл.171, ал.1 от ДОПК, публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. Според чл.171, ал.2 от кодекса, с изтичането на 10-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, се погасяват всички публични вземания независимо от спирането или прекъсването на давността освен в случаите, когато задължението е отсрочено или разсрочено, изпълнението е спряно по искане на длъжника или е подадена жалба за разрешаване на спор по глава шестнадесета, раздел IIа.
Според чл.172, ал.1 от ДОПК, давността спира: 1. когато е започнало производство по установяване на публичното вземане - до издаването на акта, но за не повече от една година; 2. когато изпълнението на акта, с който е установено вземането, бъде спряно - за срока на спирането; 3. когато е дадено разрешение за разсрочване или отсрочване на плащането - за срока на разсрочването или отсрочването; 4. когато актът, с който е определено задължението, се обжалва; 5. с налагането на обезпечителни мерки; 6. когато е образувано наказателно производство, от изхода на което зависи установяването или събирането на публичното задължение.
Според чл.172, ал.2 от ДОПК, давността се прекъсва с издаването на акта за установяване на публичното вземане или с предприемането на действия по принудително изпълнение. Ако актът за установяване бъде отменен, давността не се смята прекъсната. А според чл.172, ал.3 от ДОПК, от прекъсването на давността започва да тече нова давност.
От своя страна, разпоредбите на чл.115 от КСО (в редакция към 01.01.2013г.) установяват, че 1) вземанията на НОИ за неправилно извършвани осигурителни плащания, неоснователно изплатени парични обезщетения и надвзети пенсии и лихвите върху тях се погасяват с изтичане на петгодишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, за която се отнася. С изтичане на десетгодишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, за която се отнасят, се погасяват всички вземания, независимо от прекъсването на давността; 2) давността се прекъсва: 1. с влизането в сила на разпореждането за установяване на вземането; 3. с предприемане на действия по принудително изпълнение; 3) от прекъсването на давността започва да тече нова давност.
В случая, 5-годишната давност по смисъла на чл.115, ал.1 от КСО (респективно по чл.171, ал.1 от ДОПК) по отношение на задълженията на жалбоподателя (надвзета пенсия) за периода 01.01.2013г. – 31.12.2013г. започва да тече от 01.01.2014г. и изтича на 31.12.2018г. Но тъй като, според чл.117а, ал.1 от КСО обжалването на Разпореждане №ЕГН ********** Протокол №3045-15-41 от 12.06.2018г. не спира изпълнението му, а на 01.08.2018г. от пенсията на М. е удържана сума в размер от 54,39 лв., което действие представлява действие по принудителното изпълнение на посоченото разпореждане, то, според настоящия състав на съда, разглежданата 5-годишна давност е прекъсната на 01.08.2018г., съгласно чл.172, ал.2 от ДОПК и чл.115, ал.2, т.3 от КСО. Още повече, че и Разпореждане №ЕГН ********** Протокол №3045-15-41 от 12.06.2018г. е издадено преди изтичането на 5-годишната давност в хипотезата на чл.172, ал.2 от ДОПК.
Съответно, 5-годишната давност по смисъла на чл.115, ал.1 от КСО (респективно по чл.171, ал.1 от ДОПК) по отношение на задълженията на жалбоподателя (надвзета пенсия) за периода 01.01.2014г. – 31.05.2014г. започва да тече от 01.01.2015г. и изтича на 31.12.2019г. Но тъй като, Разпореждане №ЕГН ********** Протокол №3045-15-41 от 12.06.2018г. влиза в сила на 03.05.2019г., то давността е прекъсната, според настоящия състав на съда, съгласно чл.172, ал.2 от ДОПК и чл.115, ал.2, т.т.2 и 2 от КСО.
Аналогично, 10-годишната давност по смисъла на чл.115, ал.1 от КСО (респективно по чл.171, ал.2 от ДОПК), по отношение на задълженията на жалбоподателя (надвзета пенсия) за периода 01.01.2013г. – 31.12.2013г. започва да тече от 01.01.2014г. и изтича на 31.12.2023г., поради което очевидно не е изтекла към 27.08.2020г., на която дата е издадено Разпореждане с Изх.№С200016-137-0007297.
Съответно, 10-годишната давност по смисъла на чл.115, ал.1 от КСО (респективно по чл.171, ал.2 от ДОПК), по отношение на задълженията на жалбоподателя (надвзета пенсия) за периода 01.01.2014г. – 31.05.2014г. започва да тече от 01.01.2015г. и изтича на 31.12.2024г., поради което очевидно не е изтекла към 27.08.2020г., на която дата е издадено Разпореждане с Изх.№С200016-137-0007297.
Следователно, вменените на жалбоподателя задължения за възстановяване на надвзета пенсия за периода 01.01.2013г. – 31.12.2013г., както и за периода 01.01.2014г. – 31.05.2014г. не са погасени по давност.
Според чл.98, ал.2 от КСО (в редакция към 01.01.2019г.), длъжностните лица по ал.1 издават разпореждания и за възстановяване на неоснователно изплатените суми за пенсии. Дължимите суми по разпорежданията се събират чрез удръжки от пенсията съгласно чл.114а, ал.3 или чрез предвидените в чл.114, ал.5 способи.
Според чл.114,
ал.5, пр.1 от КСО, дължимите суми по разпореждания, които не са погасени доброволно
в срока по ал.3, подлежат на принудително изпълнение по реда на чл.110, ал.5, т.1
от този кодекс или по реда на ДОПК, или чрез прихващане от изискуеми вземания
на осигурения от държавното обществено осигуряване.
В случая, разглежданото изпълнителното производство (изпълнително дело № №********* по описа на ТД- Пловдив на НАП за 2019г.) по реда на ДОПК е образувано въз основа на посоченото по-горе Заявление за принудително събиране с Вх.№Е190002-225-0017337 от ТП на НОИ- Пловдив, подадено по електронен път в НАП на 14.06.2019г., поради което не са налице две изпълнителни производство, съответно по реда на КСО и по реда на ДОПК, противно на твърдяното от страна на жалбоподателя.
Предвид гореизложеното, настоящият състав на съда намира процесното Разпореждане с Изх.№С200016-137-0007297 от 27.08.2020г. за правилен и законосъобразен акт и като оставя без уважение жалбата против разпореждането на публичния изпълнител с оспореното по делото решение, директорът на ТД- Пловдив на НАП постановява валиден и законосъобразен акт, жалбата против който акт е неоснователна и като такава не следва да бъде уважена.
С оглед очерталия се изход на делото, искането за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя, както и искането за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗАдв в полза на адвокат Т.Б. са неоснователни и не следва да бъдат уважени.
В полза на ответната администрация- юридическото лице, в чиято структура е органът, издал оспорения акт, каквото в случая е НАП, следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, в минимален размер, определен по реда на чл.78, ал.8 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), чл.37 от Закона за правната помощ ЗПП) и чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ (НЗПП), във връзка с §2 от ДР на ДОПК.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.Д.М., ЕГН **********, с адрес: ***, против Решение №356 от 03.11.2020г. на директора на ТД- Пловдив на НАП, с което е оставена без уважение жалба на М. против Разпореждане с Изх.№С200016-137-0007297 от 27.08.2020г. на Б.К.- главен публичен в ТД- Пловдив на НАП, с което е оставено без уважение възражение за изтекла погасителна давност спрямо 2 броя публични вземания в общ размер от 7 528,31 лв., от които общо 3 928,25 лв. главници и общо 3 600,06 лв. законни лихви, по изпълнително дело №********* по описа на ТД- Пловдив на НАП за 2019г.
ОСЪЖДА А.Д.М., ЕГН **********, да заплати в полза на Националната агенция за приходите, ЕИК *********, сумата от 100,00 (сто) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно.
Адм. съдия:.........................
/Н.Бекиров/