Решение по дело №1141/2021 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 519
Дата: 28 април 2021 г. (в сила от 15 октомври 2021 г.)
Съдия: Зорница Николова Тухчиева Вангелова
Дело: 20215330201141
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 15 февруари 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 519
гр. Пловдив , 28.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на шести април, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Зорница Н. Тухчиева Вангелова
при участието на секретаря Таня Д. Стоилова
като разгледа докладваното от Зорница Н. Тухчиева Вангелова
Административно наказателно дело № 20215330201141 по описа за 2021
година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалван е Електронен фиш серия К, № 4061269, издаден от ОД на МВР-
Пловдив, с който на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 2, т. 3 ЗДвП на Т.
К. – законен представител на фирма „Булкос БГ“ ЕООД е наложена глоба в
размер на 100,00 лева за нарушение на чл. 21, ал.1 ЗДвП.
С жалбата и в съдебно заседание се релевират конкретни доводи за
незаконосъобразност на атакувания електронен фиш, като е формулирано
искане за неговата отмяна. Претендират се разноски за адвокатско
възнаграждение.
Въззиваемата страна ангажира писмено становище за неоснователност на
въззивната жалба, поради което моли същата да бъде оставена без уважение, а
процесния електронен фиш да бъде потвърден като правилен и
законосъобразен. Претендират се разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност прие за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред,
1
поради, което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по
същество.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Съображенията в тази
насока са следните:
Процесният електронен фиш е издаден за това, че на 08.10.2020 г. в 05,51
часа на републикански път II – 86 км. 19 + 240 в посока Асеновград, е
извършено нарушение за скорост с МПС Тойота Авенсис, Лек Автомобил, с
рег. № ***, установено и заснето с автоматизирано техническо средство №
00209D32ACE1, при максимално разрешена стойност на скоростта извън
населено място – 90 км. / ч., установена стойност на скоростта 113 км/ч. и
превишаване на разрешената скорост с 23 км/ ч.
Установеното било определено като нарушение по чл. 21 ал. 1 от ЗДвП, за
което бил издаден и обжалваният електронен фиш, с който на основание чл.
189, ал.4 вр. чл. 182, ал. 2, т. 3 ЗДвП на жалбоподателя е наложено
административно наказание – глоба в размер на 100,00 лева.
По отношение правилността на атакувания ЕФ, настоящата съдебна
инстанция намира, че от формираната по делото доказателствена съвкупност
се установява по безспорен начин осъществяването от обективна и
субективна страна състава на административното нарушение по чл. 21, ал. 1
ЗДвП.
Правилно е определен и субектът на отговорността съобразно правилото на
чл. 188, ал. 1 ЗДвП, като жалбоподателят не се е възползвал от възможността
по чл. 189, ал. 5 ЗДвП и не е предоставил в съответната териториална
структура на МВР писмена декларация с данни за лицето, извършило
нарушението и копие от свидетелството му за управление на МПС.
На следващо място, съдът намира, че обжалваният ЕФ е издаден в
съответствие с изискванията на чл. 189, ал. 4 ЗДвП, която разпоредба визира
задължителните реквизити, които трябва да съдържа ЕФ. Така, в същия са
посочени, териториалната структура на Министерството на вътрешните
работи, на чиято територия е установено нарушението /ОД на МВР Пловдив/,
мястото /републикански път II – 86, км. 19 + 240, посока град Асеновград /,
датата /08.10.2020г./, точния час на извършване на нарушението /05,51 ч./,
регистрационния номер на МПС /***/, собственикът, на когото е
регистрирано превозното средство /Булкос БГ ЕООД/, описание на
нарушението, а именно - с описаното в ЕФ МПС е извършено нарушение за
2
скорост, като фактическите признаци на извършеното са посочени в пълнота,
така че по безсъмнен и категоричен начин да се разбере, че се касае за
управление на автомобил извън населено място с превишена скорост 23 км/ч
при ограничение от 90 км/ч/, нарушената разпоредба / чл. 21, ал. 1 от ЗДвП/,
размерът на глобата /100 лева/, срокът, сметката и мястото на доброволното
заплащане / четиринадесет дневен срок, в БНБ по указаната банкова сметка/.
Съдът намира, че установяването на нарушението е извършено в
съответствие с нормативно разписаните правила и при използването на
одобрен тип средство за измерване. Налице е и ясна връзка между процесния
електронен фиш и приложения към него клип от радар.
Допълнително и с оглед релевираните от страна на процесуалния
представител на жалбоподателя възражения е необходимо да се отбележи, че
изцяло несподелимо остава възражението, че собственик на процесния лек
автомобил е физическото лице – Михаил И. И.. Видно от приложената по
преписката справка за собственици на превозното средство единствен
собственик на лек автомобил Тойота Авенсис, с рег. № *** е Булкос БГ
ЕООД. И. е лицето, което е подало документите и получило свидетелството
за регистрация на превозното средство.
На следващо място, настоящата съдебна инстанция не споделя и доводите,
че доколкото в атакувания ЕФ законният представител на дружеството –
собственик на лекия автомобил е посочен с имена Т. К. не ставало ясно дали
именно Т. К. е адресат на процесния ЕФ. Действително в атакувания ЕФ
законния представител на дружеството – собственик на автомобила е посочен
с имена Т. К., а не с имената Т. К.. Последното обаче, по мнение на съда, не
води до невъзможност да се разбере кой е точният адресат на процесния ЕФ.
Това е така, доколкото, видно от съдържанието на ЕФ, в същия коректно и
ясно са описани останалите индивидуализиращи белези на законния
представител – ЕГН, постоянен адрес, както и пълно наименование на
дружеството собственик – Булкос БГ, правноорганизационната му форма –
ЕООД и ЕИК.
Не се споделя и възражението, че в атакувания ЕФ не е описано ясно
мястото на нарушението, включително от посочените географски координати
не ставало ясно местоположението на АТСС. В тази връзка по искане на
процесуалния представител на жалбоподателя беше изискана нарочна
информация от ОПУ – Пловдив. Така, видно от писмо изх. № 11 – 00 – 171 /
3
30.03.2021 г. /л. 36/ на посочените координати на описани в ЕФ пътен участък
е монтирано АТСС за контрол на скоростта, което се използва от органите на
ОД на МВР Пловдив.
За пълнота на изложението следва да се отбележи, че с ДВ бр. 6 от
16.01.2018 г. разпоредбата на чл. 7 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г.
беше отменена, поради което от 16.01.2018 г. мястото за контрол с АТСС не
следва да бъде обозначавано с пътен знак Е24, както и точната му локация не
се оповестява чрез средствата за масово осведомяване или в интернет
страницата на МВР, поради което липсата на тези обстоятелства не
съставлява нарушение на процедурата и не засяга нейната законосъобразност.
Техническото средство, с което е установено нарушението, отговаря на
одобрения тип, доказателство за което е приложеното по преписката -
Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.12.4888.
Системата за контрол е вписана под № 4888 в Регистъра на одобрените за
използване типове средства за измерване към Български институт по
метрология. По инициатива на съда е изискан и представен заверен препис от
Протокол № 43 – С – ИСИС/21.08.2020 г. /л. 17/ за последваща метрологична
проверка, видно от който АТСС е преминало такава проверка на 21.08.2020 г.
и отговаря на всички метрологични изисквания.
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП при нарушение,
установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за
което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно
превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен
фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в
размер, определен за съответното нарушение. Безспорно в случая
противоправното деяние е установено именно по посочения от закона начин –
чрез клип, изведен от паметта на АТСС. Поради настъпилата законодателна
промяна в сочената правна норма от 05.07.2017 г. санкционирането на
нарушенията, визирани по-горе се извършва чрез облекчената процедура на
издаване на ЕФ по чл. 189, ал. 4 от ЗДвП.
За нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП при хипотезата на чл. 182, ал. 2, т. 3
от ЗДвП се налага административно наказание "глоба" от 100 лв. и не се
отнемат контролни точки по Наредба №Iз-2539/17.12.2012 г. Следователно
правилно АНО е провел съкратената процедура по чл. 189, ал. 4 от ЗДвП за
санкциониране на административно нарушение. В тази връзка е и
4
разпоредбата на § 6, т. 65 от ЗДвП, според която "автоматизирани технически
средства и системи" са уреди за контрол, работещи самостоятелно или
взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията,
които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или
отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни - прикрепени
към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни -
прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от
пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който
поставя начало и край на работния процес. Следователно установяването на
нарушението със стационарно средство за видеоконтрол, с каквото е било
заснето и процесното нарушение, е възможно и законосъобразно.
За така извършеното административно нарушение от жалбоподателя
съгласно разпоредбата на чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП е предвидено
административно наказание "глоба" в размер на 100 лева. Съдът счита, че в
случая правилно е определена приложимата санкционна разпоредба. В
конкретния случай превишаването на разрешената максимална скорост е с 23
км/ч, поради което то попада в приложното поле на цитираната разпоредба, с
която се санкционират случаите на превишаване от 21 до 30 км/ч на
разрешената максимална скорост извън населено място. Съдът намира и че
правилно е била установена превишената стойност на скоростта от 23 км/ч. В
електронния фиш изрично е посочено, че в него е отбелязана не измерената
скорост, а установената стойност на скоростта, както и че приспаднатият
толеранс от измерената скорост е от "минус 3 км/ч". Следователно
установената стойност на скоростта се получава като от измерената скорост,
която в случая по делото се установи да е 117 км/ч, се извадят 3 км/ч толеранс
в полза на водача. След извършване на изчислението се получава и
установената стойност на скоростта, а именно 23 км/ч, каквато стойност е
посочена и в електронния фиш. Стойността на разрешената скорост пък е
била 90 км/ч, поради което правилно е установено превишаване с 23 км/ч.
Съобразявайки, че видът и размерът на приложимото в случая наказание са
определени от законодателя във фиксиран размер, то съдът приема, че
наложеното наказание е правилно определено и не се налице основания за
неговото изменение.
Коректното обосноваване на настоящия съдебен акт изисква да се
подчертае, че настоящият случай не разкрива белези, дефиниращи го като
5
маловажен по смисъла на чл. 28, б. "а" ЗАНН. Дори напротив- измерената с
техническото средство скорост на движение е 113 км/ч. при въведено
ограничение на скоростта извън населено място от 90 км/ч. Следва да се
посочи и че обществените отношения, гарантиращи спокойното и безопасно
придвижване по пътната мрежа, отворена за обществено ползване са от
особено значение. Установеното в случая превишение на скоростта ги
накърнява с особен интензитет и предвид това не следва да бъде определяно
като маловажно.
С оглед изхода на спора на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени
разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер от 80 лева, като
жалбоподателят се осъди да ѝ ги заплати.
По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че
обжалваният електронен фиш е законосъобразен и правилен и като такъв
следва да бъде потвърден.
Мотивиран от горното Пловдивският районен съд, Пети наказателен
състав,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия К, № 4061269, издаден от ОД на
МВР гр. Пловдив, с който на Т. К. / посочен като Т. К./, ЕГН ********** –
законен представител на „Булкос БГ“ ЕООД, ЕИК ********* е наложена
глоба в размер на 100.00 лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП

ОСЪЖДА Т. К., ЕГН ********** – законен представител на „Булкос БГ“
ЕООД, ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на ОД на МВР гр. Пловдив сума в
размер от 80 лева, представляваща разноски за юрисконсултско
възнаграждение за представителство пред Районен съд Пловдив.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен съд
в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6