Р Е
Ш Е Н
И Е № 260081/27.10.2020 г.
гр. Ямбол, 27.10.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, VІ-ти наказателен състав, в открито съдебно
заседание на двадесет и първи октомври две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: П.ПАНАЙОТОВА
с участието на секретаря М. П., като разгледа
докладваното от съдията АНД № 789 по
описа на ЯРС за 2020 г. , за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано
е по жалбата на „Каприз 2005“ ООД– гр.
Ямбол, подадена чрез редовно упълномощен адвокат, против НП № 496009–F534935/19.02.2020г., издадено от Началник отдел
„Оперативни дейности“ – Бургас в ЦУ на НАП, с което на основание чл.185, ал.2,
изр.2 вр. чл.185, ал.1 от ЗДДС, на дружеството е наложена имуществена санкция в
размер на 500 (петстотин) лева за нарушение по чл.118, ал.4 от ЗДДС вр. § 21,
ал.2 от Наредба № Н-18/2006г. ПЗР към Наредба за изменение и допълнение на
Наредба Н-18 от 2006г. за регистриране и отчитане чрез ФУ на продажбите в
търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания
към лицата, които извършват продабжи чрез електронен магазин (обн. ДВ бр.52 от
2019г., в сила от 02.07.2019г.).
С жалбата се иска НП да бъде отменено по
съображения за допуснати при издаването му съществени процесуални нарушения,
изразяващи се в неясно фактическо и юридическо описание на нарушението, както и
в липсата на изискуеми от закона резквизити. Искането за отмяна се обосновава и довода, че
към момента на проверката за дружеството не е съществувало нормативно
установено задължение за водене на книга на дневните финансови отчети за
2020г., като се счита, че това задължение е отпаднало с измененията в ДВ
бр.52/02.07.2019г.
В с.з. жалбоподателят,
реовно призован, не изпраща представител.
Въззиваемата
страна, редовно призована, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата, като я намира за
неоснователна. Счита, че обжалваното НП е правилно и законосъобразно и пледира
да бъде потвърдено.
Всяка
от страните претендира присъждане на разноски.
След като обсъди събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На 06.01.2020 г. свидетелите А. и М. -
инспектори по приходите в ЦУ на НАП, извършили проверка в ресторант „Каприз“,
находящ се на в Индустриална зона в гр. Ямбол, стопанисван от дружеството –
жалбоподател. Проверяващите прегледали книгата за дневните финансови отчети и
установили, че за 03.01.2020г. не е отпечатан и поставен дневен отчет с
нулиране и запис във фискалната памет и в КЛЕН за всеки ден, през който в
устройството са регистрирани продажби. Посредством електронна разпечатка (КЛЕН)
от касовия апарат в обекта, проверяващите извлекли информация за всички
извършени операции, и установили, че на тази дата са регистрирани извършени
продажби. В последователност, на 21.01.2020г. срещу дружеството бил съставен
АУАН № F534926 от същата дата за това, че:
„При проверка на Книгата за дневни
финансови отчети за 2020г., съхранявана в обекта, е установено, че за дата 03.01.2020г.
Каприз – 2005 ООД не е изпълнило
задължението си да отпечатва дневен финансов отчет с нулиране и запис във
фискалната памет и в КЛЕН за всеки ден (за всеки 24 часа), през които в
устройството са регистрирани продажби/сторно или служебно въведени операции.
Фискалното
устройство не е с коригирана версия на фърмуера и не генерира дневен финансов
отчет с нулиране и запис във
фискалната памет и в КЛЕН за всеки ден (за всеки 24 часа), през които в
устройството са регистрирани продажби/сторно или служебно въведени операции, в
случай че през последните 24 часа такъв отчет не е отпечатан от лицето по чл.3,
с което Каприз – 2005 ООД е нарушило разпоредбите на § 21, ал.2 от Наредба №
Н-18/2006г. ПЗР към Наредба за изменение и допълнение на Наредба Н-18 от 2006г.
за регистриране и отчитане чрез ФУ на продажбите в търговските обекти,
изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които
извършват продабжи чрез електронен магазин (обн. ДВ бр.52 от 2019г., в сила от
02.07.2019г.).“
Актът бил съставен в присъствието на Д.Г.Т., упълномощен с нотариално заверено пълномощно, което не съдържа изрична
клауза за осъществяване на
представителство пред НАП във връзка със съставяне на АУАН.
На 19.02.2020г. въз основа на акта, и при
идентично фактическо и юридическо описание на нарушението, срещу дружеството е
издадено обжалваното НП.
Горната фактическа обстановка съдът прие за
установена от показанията на свидетелите А. и М., както и от писмените
доказателства.
При
така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Жалбата
е допустима - подадена е в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от лице, което има
право да обжалва и чрез редовно упълномощен адвокат, доколкото от справката в
търговския регистър се установява, че дружеството се представлява от
управителите А.И.П. и С.К.П., поотделно.
Разгледана
по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Предвид константната практика на
Административен съд – Ямбол, застъпена в Решение № 16/15.02.2016г. по КАНД №
129/2015г., Решение № 10/01.02.2016г. по КАНД № 140/2015г., Решение №
36/01.03.2016г. по КАНД № 26/2016г., Решение № 42/14.03.2016г. по КАНД №
25/2016г., Решение № 95/22.06.2016г. по КАНД № 83/2016г. и др., НП следва да
бъде отменено на процесуално основание. Нарушена е разпоредбата на чл.40, ал.1
от ЗАНН, която императивно предвижда, че съставянето на акта по чл.36 от ЗАНН
се извършва в присъствие на нарушителя, респ. на неговия законен представител
или на упълномощено лице. Както вече се посочи, в случая актът е съставен в
присъствието на Д.Г.Т., който, поради липсата на изрична клауза за
осъществяване на представителство пред НАП във връзка със съставяне на АУАН, не
е бил надлежно упълномощен да представлява дружеството. Тъй като нарушаването
на чл.40, ал.1 от ЗАНН съставлява съществено нарушение на процесуалните
правила, то представлява основание за отмяна на издаденото НП.
При съставяне на
акта и издаване на НП са допуснати и други съществени процесуални нарушения,
изразяващи се в неясно фактическо описание на нарушението, неяснота на
приложения закон, обуславяща се от некоректно посочване на нарушената законова
разпоредба, непълно посочване на основанието за определяне и налагане на
наказанието, а също и в несоътветствие между основанието за налагане на
наказанието и фактическото описание на нарушението.
Фактическото
описание на нарушението е неясно, защото от изложените по идентичен начин факти
в акта и в НП не може еднозначно да се разбере за какво деяние дружеството е
привлечено да отговаря – за това, че „не
е изпълнило задължението си да отпечатва дневен финансов отчет“ или за
това, че „фискалното устройство не е с
коригирана версия на фърмуера и не генерира дневен финансов отчет“, като
при това именно с последното деяние е свързано нарушаването на §21, ал.2 от
Наредба Н-18/2006г. Допълнителна неяснота в това отношение внася и посочената
за нарушена разпоредба на §21, ал.2 от ПЗР на Наредбата, която също установява
две отделни задължения за адресатите, всяко от които представлява самостоятелно
основание за ангажране на отговорността му. Според първото изречение от текста,
до привеждане на въведените в експлоатация ФУ в съответствие с изискванията на чл.39,
ал.1, но не по-късно от 30 септември 2020 г., лицето
по чл.3
е задължено да отпечатва дневен финансов отчет с нулиране и запис във фискалната памет и в КЛЕН за всеки ден (за
всеки 24 часа), през които в устройството
са регистрирани продажби/сторно или служебно въведени
операции. Същевременно в следващото
изречение от нормата е установено и задължение за обновяване версията на фърмуера на
въведените в експлоатация
ФУ. При това положение,
доколкото от фактическа страна на дружеството са вменени две нарушения, а му е
наложено едно наказание, е напълно неясно за кое от тях е ангажирана
отговорността му.
На следващо място, в
оспореното НП нормата на §21, ал.2 от от Наредбата не е посочена за нарушена
самостоятелно, а заедно с разпоредбата на чл.118, ал.4 от ЗДДС. Освен че не
установява конкретно правило за поведение, тъй като регламентира правомощията
на Министъра на Финансите, текстът на ал.4 от чл.118 от наредбата съдържа и пет
точки. Поради това, посочвайки я като нарушена, АНО е следвало да я
конкретизира и да даде разбираем отговор на въпроса за нарушение във връзка с
коя точка от текста е ангажирана отговорността на жалбоподателя. В противен
случай се създава неяснота по отношение на вмененото нарушение и на приложения
закон, която представлява основание за отмяна на НП, тъй като нарушава правото
на наказаното лице да разбере какво нарушение му е вменено.
Отделно от горното, не е ясно и
основанието за налагане на наказанието. Като такова АНО е посочил изр.2-ро на чл.185, ал.2 от ЗДДС, което
гласи следното: „Когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се
налагат санкциите на ал.1.“. Видно е, че тази норма не визира хипотезите, за
които се прилагат санкциите по ал.1, респ. не съдържа фактически състав, а е
препращаща норма, и то единствено по отношение размера на санкциите, но не и по
отношение на нарушенията, за които се налагат. Затова не може да се приеме, че
е посочено ясно и основанието за налагане на наказанието. Друг е въпросът, че в
случая в акта и в НП изобщо липсват факти относно обстоятелството дали
конкретното нарушение води или не води до неотразяване на приходи.
Всичко изложено налага извод, че при
издаване на НП са допуснати съществени процесуални нарушения, представляващи
основание за неговата отмяна. В този смисъл е и константната практика на
Административен съд – Ямбол, застъпена в Решение № 119/30.05.2014г. по КАНД №
105/2014г., в Решение № 121/14.09.2016г. по КАНД № 108/2016г., в Решение №
46/16.03.2017г. по КАНД № 15/2017г. и в Решение № 61/30.03.2017г. по КАНД №
22/2017г., в Решение № 9/31.01.2020г. по КАНД № 177/2019г. на ЯАС, в Решение №
12/03.02.2020г. по КАНД № 178/2019г. на ЯАС и др.
При този изход на делото основателно се
явява искането на жалбоподателя за присъждане на разноски в размер на 100 лева,
представляващи платено адвокатско възнаграждение. Съгласно разпоредбата на
чл.63, ал.3 от ЗАНН, в съдебните производства по обжалване на НП страните имат
право на разноски по реда на АПК. По въпроса за отговорността за разноски
чл.143, ал.1 от АПК предвижда, че когато съдът отмени обжалвания акт, както е в
случая, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат следва
да се възстановяват от бюджета на органа, издал акта.
Мотивиран от изложеното, и на основание
чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ НП № 496009–F534935/19.02.2020г.,
издадено от Началник отдел „Оперативни дейности“ – Бургас в ЦУ на НАП, с което
на основание чл.185, ал.2, изр.2 вр. чл.185, ал.1 от ЗДДС, на „КАПРИЗ – 2005“
ООД – гр. Ямбол, БУЛСТАТ ***, със седалище и адрес на управление гр. Ямбол,
Индустрилана зона, представлявано от А.И.П. и С.К.П., поотделно, е наложена
имуществена санкция в размер на 500 (петстотин) лева за нарушение по чл.118,
ал.4 от ЗДДС вр. § 21, ал.2 от Наредба № Н-18/2006г. ПЗР към Наредба за
изменение и допълнение на Наредба Н-18 от 2006г. за регистриране и отчитане
чрез ФУ на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за
управлението им и изисквания към лицата, които извършват продабжи чрез
електронен магазин (обн. ДВ бр.52 от 2019г., в сила от 02.07.2019г.).
На основание
чл.63, ал.3 от ЗАНН вр. чл.143, ал.1 от АПК, ОСЪЖДА НАП – София за заплати на „КАПРИЗ – 2005“ ООД – гр. Ямбол, с посочени по-горе данни,
сумата от 100 (сто) лева, представляваща разноски за възнаграждение на един
адвокат.
Решението
ПОДЛЕЖИ на касационно обжалване пред
Административен съд - Ямбол в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е
изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: