Р Е Ш Е Н И Е
№ …………../…….07.2022
г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 51-ви състав, в закрито заседание, проведено на дванадесети
юли през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНТОНИЯ СВЕТЛИНОВА
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело № 5154 по описа на съда за 2018 година,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 247 и чл. 250 ГПК.
Постъпила е молба вх. №
265144/11.05.2022 г. от ищеца Н.К.К., действащ чрез адв. Ф.Д., за поправка
на очевидна фактическа грешка, допусната в постановеното по делото решение, в
частта му, с която е определена като дължима от Н.Д. на Н.К. сумата от 25 350
лв. за парично уравнение на дяловете по разпределените недвижими имоти вместо
сумата от 45 600 лв., която грешка е резултат от неправилни изчисления.
В молбата е обективирано и искане по
чл. 250 ГПК за допълване на решението в частта по присъдената в полза на
ищеца сума за уравнение на дяловете чрез присъждане на законна лихва върху
дължимата сума, считано от влизане в сила на съдебното решение до окончателното
изплащане на задължението.
В предоставения едноседмичен срок по чл. 247, ал. 2 ГПК и чл. 250, ал. 2 ГПК ответната страна не е депозирала отговор на молбата.
Постъпила е и молба вх. №
265755/31.05.2022 г. от ответницата Н.М.Д., действаща чрез адв. Т.П., за поправка
на очевидна фактическа грешка в постановеното по делото решение, в частта му, с
която Н.К. е осъден да заплаща на Н.Д. месечно обезщетение в размер на 41,79
лв. за лишаване от ползването на делбения лек автомобил за периода от
14.06.2021 г. до окончателното извършване на делбата.
Молбата е обоснована с твърдения, че сумата е изчислена при допусната от
съда техническа грешка, тъй като съгласно приетото заключение на
съдебно-оценителната експертиза наемът на автомобила бил 9,78 лв./ден, респ.
293,40 лв. на месец от 30 дни и 303,18 лв. на месец от 31 дни, съответно
дължимото обезщетение възлизало на половината от тези стойности – 146,70 лв. на
месец от 30 дни и 151,59 лв. на месец от 31 дни. В условията на евентуалност –
ако съдът счете, че не е налице хипотезата на чл. 247 ГПК, страната моли
молбата да се счита за въззивна жалба срещу тази част от решението.
В срока по чл. 247, ал. 2 ГПК ищецът депозира отговор на молбата, в който
излага становище за нейната неоснователност, доколкото липсва допусната
изчислителна грешка.
За да се произнесе,
съдът съобрази следното:
Молбите по чл. 247 ГПК за поправка на очевидна фактическа грешка в
съдебното решение са подадени от легитимирани лица (страни по делото),
действащи чрез надлежно упълномощени процесуални представители, поради което
същите са процесуално допустими.
Молбата по чл. 250 ГПК за допълване на съдебното решение е подадена от
ищеца в едномесечния срок по чл. 250, ал. 1 ГПК, поради което също е
процесуално допустима.
По основателността на молбите настоящият съдебен състав намира следното:
По молбата на ищеца с вх. № 265144/11.05.2022 г. за поправка на очевидна
фактическа грешка в решението:
Видно от мотивите на съдебното решение, съдът е формирал воля да бъде
извършена делбата на недвижимите имоти чрез разпределение по чл. 353 ГПК, като
в полза на съделителя Н.К. се възложи ап. № 2 с парична равностойност 193 500
лв., а в полза на съделителката Н.Д.- ап. № 15 с парична равностойност 95 700
лв. В мотивите е отразено още, че сумата за уравнение на дяловете следва да се
определи съобразно притежаваните от съделителите идеални части от така
разпределените имоти, но погрешно е посочено, че парична равностойност на дела
на Н.Д. възлиза на 22 500 лв. (19558300/********** от 193 500 лв.) вместо на 2
250 лв. В резултат от тази математическа грешка е определена и сумата от 25 350
лв. за уравнение на дяловете (47850 – 22500) вместо реално дължимата сума от
45 600 лв. (47 850-2250).
За яснота по изчисленията съдът намира за необходимо да отбележи още
следното: Съделителят Н. К. притежава дялове от делбените недвижими имоти на
обща равностойност 239 100 лв. (191 250 лв. от ап. 2 + 47 850 лв. от
ап. 15, където 191 250 лв. = **********/********** ид.ч. *193 500 лв., а 47 850 лв. = ½
ид.ч.*95 700 лв.). Съделителката Н.Д.
притежава дялове с обща равностойност 50100 лв. (2250 лв. от ап. 2 +
47 850 лв. от ап. 15, където 2250 лв. = 19558300/********** ид.ч. * 193
500 лв., а 47 850 лв. = ½ ид.ч.*95 700 лв.). След разпределението на имотите Н.К.
получава ап. № 2 с левова равностойност 193 500 лв., при което се получава
разлика от 45 600 лв., която му се следва (239 100 лв. -193 500 лв.). Тази
именно разлика е дължима от Н. Д., която получава при делбата ап. 15 с левова
равностойност 95 700 лв., надвишаваща със същата сума от 45 600 лв. общата
стойност на дяловете й в съсобствеността (95 700 лв. – 50 100 лв.). Така след
заплащане на сумата от 45600 лв. от Н.Д. на Н.К. би се постигнало реалното
уравнение на дяловете между съделителите, като всеки от тях би получил
следващия му се дял (в имот/пари), съобразно притажаваните квоти в
съсобствеността на недвижимите имоти.
От гореизложеното следва, че в резултат от допуснатата грешка при
математическите изчисления е налице несъответствие между формираната от съда
воля и нейното отразяване в диспозитива, който недостатък следва да бъде
отстранен чрез извършване на поправка на допуснатата очевидна фактическа грешка
в съдебното решение по реда на чл. 247 ГПК.
Следователно молбата на ищеца в тази насока е основателна и следва да бъде
уважена.
По молбата на ищеца с вх. № 265144/11.05.2022 г. за допълване на решението:
Видно от изявлението на процесуалния представител на ищеца, направено в
хода на устните състезания на 21.03.2022 г. (л. 535-гръб), страната е поискала
присъждане на законна лихва върху дължимата сума за уравнение на дяловете,
считано от влизане в сила на съдебното решение до окончателното й изплащане.
Това искане не е обсъдено в мотивите на решението, нито поисканата лихва е присъдена
на страната с диспозитива.
При това положение липсва произнасяне по искането и условията за допълване
на решението по реда на чл. 250 ГПК са налице, като молбата на ищеца е
основателна. Дължимостта на законната лихва е последица от съдебно определеното
парично вземане за уравнение на дяловете, поради което и при изрично
направеното за това искане, в полза на съделителя Н.К. следва да се присъди
такава законна лихва върху сумата от 45 600 лв., считано от влизане в сила
на решението, до окончателното изплащане на задължението.
По молбата на ответницата с вх. № 265755/31.05.2022 г. за поправка на
очевидна фактическа грешка в решението:
От мотивите на решението е видно, че присъденото по реда на чл. 344, ал. 2 ГПК в полза на съделителката Н.Д. месечно обезщетение от 41,79 лв. за лишаване
от ползването на делбения лек автомобил е изчислено като половината от средномечения
пазарен наем за автомобила в общ размер на 83,57 лв., съобразно квотата й в
съсобствеността (1/2 ид.ч.). Последната сума е изчислена от съда като средна
аритметична стойност между наема за месец с 31 дни – 84,94 лв. и такъв с 30 дни
– 82,20 лв., които пък стойности са определени в заключението на съдебно
оценителната експертиза на вещото лице Ал.В. в неговия вариант към датата на изготвяне на заключението.
Към посочения момент експертът е определил среднодневния пазарен наем в размер
на 2,74 лв. и тази именно сума е съобразена от съда. Отразеният в молбата
на ответницата дневен наем в размер на 9,78 лв. според заключението е дължим
само за летния сезон, поради което съдът не е кредитирал тази част от
заключението, предвид състоянието на лекия автомобил, което предполага
невъзможност за реално наемане на МПС от туристи и реализиране на наем в
посочения завишен размер.
Следователно не е налице очевидна фактическа грешка в тази част на
решението и молбата на ответницата по чл. 247 ГПК следва да бъде оставена без
уважение.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ДОПУСКА ПОПРАВКА НА
ОЧЕВИДНА ФАКТИЧЕСКА ГРЕШКА в решение № 260238/20.04.2022
г., постановено по гр.д. № 5154/2018 г. по описа на Районен съд - Варна, 51-ви състав, В ЧАСТТА, с която е определено паричното уравнение на дяловете по разпределените
недвижими имоти,
И ДОПЪЛВА
РЕШЕНИЕТО в същата част чрез присъждане на законна лихва върху дължимата сума
за уравнение на дяловете от влизане в сила на решението до окончателното изплащане на
задължението, при което тази част от
решението ВМЕСТО: „ОСЪЖДА Н.М.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на Н.К.К., ЕГН **********, с
адрес: ***, сумата от 25 350 лв. (двадесет
и пет хиляди триста и петдесет лева) за
уравнение на дяловете по
разпределените недвижими имоти.“, СЕ
ЧЕТЕ: „ОСЪЖДА Н.М.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на Н.К.К., ЕГН **********, с
адрес: ***, сумата от 45 600 лв. (четиридесет
и пет хиляди и шестстотин лева) за
уравнение на дяловете по
разпределените недвижими имоти, ведно със законната лихва, считано от влизане в сила на решението, до
окончателното изплащане на задължението“,
на основание чл. 247 ГПК и чл. 250 ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ
молбата с вх. № 265755/31.05.2022 г., подадена от
ответницата Н.М.Д., действаща чрез адв. Т.П., за поправка по реда на чл. 247 ГПК на очевидна фактическа грешка в решение
№ 260238/20.04.2022 г., постановено по гр.д. № 5154/2018 г. по описа на Районен
съд - Варна, 51-ви състав, В
ЧАСТТА, с която Н.К.К. е осъден да
заплаща на Н.М.Д. сумата от 41,79 лв. месечно за лишаване от ползването на
делбения лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Пасат“, с рег. № В ***), рама
№ ***, двигател № ***, за периода от 14.06.2021 г. до окончателното извършване
на делбата, като вместо: „сумата от
41,79 лв. месечно“ се чете: „сумата от 146,70 лв. месечно за месец от 30 дни и
сумата от 151,59 лв. месечно за месец от 31 дни“.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна в двуседмичен срок от връчването
му на страните, на основание чл. 247, ал. 4 ГПК и чл. 250, ал. 3 ГПК.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните, чрез процесуалните им
представители.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: