Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 12.02.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 7
състав, в открито съдебно заседание, проведено на тринадесети януари две хиляди
и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГАЛЯ АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря Ивелина Атанасова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №
16524 по описа за 2019година на
Варненски районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
образувано по предявени от Х.Г.Г., ЕГН ********** с
адрес *** срещу ОД на МВР гр. Варна с адрес гр. Варна, ул. Цар Калоян № 2
искове с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр.
чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР да бъде осъден ответникът да заплати сумите, както
следва: главница от общо 1965,44лева,
представляваща незаплатено
допълнително възнаграждение
за положен извънреден труд за периода 01.10.2016г.- 30.09.2019г., общо 235,66часа, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба-
14.10.2019г. до окончателното изплащане на задължението формирани по периоди,
както следва: 171,74лева за периода
м.10-м.12.2016г.; 162,20лева за
периода м.01-м.03.2017г.; 200,36лева за
периода м.04-м.06.2017г.; 143,11лева
за периода м.07-м.09.2017г.; 190,82лева
за периода м.10-м.12.2017г.; 171,74лева
за периода м.01-м.03.2018г.; 133,57лева
за периода м.04-м.06.2018г.; 104,95лева
за периода м.07-м.09.2018г.; 114,49лева
за периода м.10-м.12.2018г.; 152,65лева за периода м.01-м.03.2019г.;
200,36лева за периода
м.04-м.06.2019г.; 152,65лева за
периода м.07-м.09.2019г.
Исковата претенция се
основава на следните фактически твърдения: Ищецът е полагал труд по служебно
правоотношение възникнало с ответника, на длъжност мл. инспектор при в сектор
Пътна полиция при ОД на МВР Варна в периода 01.10.2016г. до 30.09.2019г. В този
период е работил на 12часови смени, при сумирано изчисляване на работното
време. На основание чл. 178, ал.1, т. 3 ЗМВР към основното месечно
възнаграждение на държавните служители се заплащат и допълнителни
възнаграждения за извънреден труд. Нормалната продължителност на работното
време е 8часа дневно и 40часа седмично при 5-дневна работна седмица- чл. 187 ЗМВР. От 14.10.2016г. и на основание чл. 187, ал. 3 ЗМВР работното време на
държавните служители в МВР работещи на смени се изчислява сумирано за
тримесечен период. Работата извън редовното работно време се компенсира с
възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70часа на отчетен период.
Твърди, че за процесния период е положил нощен труд, които часове подлежат на
преобразуване към дневен такъв, за което се дължи допълнително възнаграждение
за така положения своеобразен извънреден труд. Посочва, че до м. април 2015г. е
имало изрична разпоредба за преобразуването му, но след тази дата и въвеждането
на изцяло нова нормативна уредба, този въпрос е останал неуреден, поради което
и приложение следва да намерят общите законови разпоредби на трудовото
законодателство. В тази връзка излага следните правни доводи: В чл.9 от
Наредбата за структурата и организацията на РЗ при сумирано изчисляване на
работното време, нощните часове се превръщат в дневни с коефициент равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време установени за подневно отчитане на работното
време, т.е 1.143. Съгласно чл. 140 КТ нормалната продължителност на нощния труд
при 5-дневна работна седмица е до 7часа и заплащането му като такъв и
заплащането след преобразуването му касае две отделни възнаграждения дължими
кумулативно. Твърди, че реално полаганият труд през нощта е 8часа и разликата
между номиналния брой часове нощен труд за тримесечен период и умножаването му
с коефициент 1.143 представлява своеобразен извънреден труд, за който следва да
се приложи съответната часова ставка. Предмет на настоящата искова претенция се
сочи да е разликата между часовете положен нощен труд преди и след
приравняването му към дневен с коефициент 1.143, формирана при завишаване на
нормалната часова ставка с 50% съгласно чл. 187, ал. 6 ЗМВР. Твърди, че в
периода 01.10.2016г. до 30.09.2019г. е положил общо 1648часа нощен труд, който
преизчислен към дневен води до извънреден труд от 235,66часа, което изчислено
на база основното месечно възнаграждение и увеличено с 50% възлиза в размер на
исковата сума. Молбата е за уважаване на исковата претенция, ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба и присъждане на разноски.
Ответникът е депозирал писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК. Исковете се оспорват по основание и размер. Не оспорва,
че ищецът за посочения период е полагал труд при него по служебно
правоотношение заемайки длъжност „мл.автоконтрольор“ в група ОДПКПД на сектор
“Пътна полиция“, към отдел Охранителна полиция при ОДМВР Варна. Потвърждава, че
ищецът е работил на 12часови смени /дневни и нощни/, определени в заповед №
365з-3139/31.08.2016г. относно разпределение на работното време на държавните
служители в ОДМВР Варна. Счита, че в случая приложение следва да намери
единствено специалния закон- ЗМВР и издадените въз основа на него подзаконови
нормативни актове, предвид спецификата на полаганата работа от полицейските
служители в МВР. Още повече, че в чл. 179, ал. 4 ЗМВР изрично е посочено, че
извън допълнителните възнаграждения по ал.1 и по чл. 178, ал. 1 ЗМВР, на
държавните служители се изплащат и други възнаграждения в случаи определени със
закон или акт на МС. Така, в чл. 187, ал. 3 и ал. 5 е предвидено сумирано
изчисление на работното време на тримесечие, като работата извън редовното
работно време до 280часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден
труд за отработени до 70часа на отчетен период за служителите работещи на
смени. Действаща за периода е Наредба № 8121з-776/29.07.2016г., в която се
сочи, че липсва разпоредба регламентираща преизчисляване на нощния труд в
дневен. В този смисъл оспорва приложимостта на Наредбата за структурата и
организацията на РЗ излагайки правни доводи за това. Позовава се и на писмо от
МТСП от 29.08.2011г., с което са дадени тълкувания относно преизчисляването на
дневния и нощен труд. Сочи да липсва основание за трансформиране на нощния в
дневен труд и определяне на извънреден такъв.Твърди, че положеният от ищеца
нощен и извънреден труд са били заплатени, като вид допълнителни възнаграждения.
Искането е за отхвърляне на претенциите и присъждане на разноски.
В съдебно заседание исковата молба и отговорът се поддържат.
След съвкупна преценка на събраните по делото
писмени и гласни доказателствата, съобразявайки приложимия закон и становището
на страните, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявени са искове
с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187,
ал. 5, т. 2 ЗМВР.
Касае се за трудово
възнаграждение, което работодателят дължи на работника за положен от него
извънреден труд. При така определения фактически състав на правото и съобразно
разпределението на доказателствената тежест, за успешното провеждане на иска,
ищецът е следвало да докаже, че е в служебно правоотношение с ответника, като в
периода 01.10.2016г.- 30.09.2019г. е полагал труд на смени; основанието, от
което произтича вземането му и размер на дължимото възнаграждение за положения
труд; падеж на задължението за плащане на допълнителното възнаграждение за
труда и размер на обезщетението за забава. Провеждане на това доказване възлага
на ответника доказателствена тежест по установяване изпълнение на задължението
за заплащане на положения по правоотношението труд.
Между страните е нямало
спор, поради което и на основание чл. 146, ал.1, т. 3 и т. 4 ГПК са били
обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване по следните факти:
- че между страните е съществувало служебно правоотношение в периода в
периода 01.10.2016г.- 30.09.2019г., по което ищецът е заемал длъжност
„мл.автоконтрольор“ в група ОДПКПД на сектор “Пътна полиция“, към отдел
Охранителна полиция при ОДМВР Варна;
- че в периода 01.10.2016г.- 30.09.2019г. ищецът е работил на 12-часови смени.
Спор между страните по фактите, няма.
Спорният въпрос е изцяло правен и той се свежда до това дали към настоящото
служебно правоотношение, предвид специфичния статут на държавните служители в
МВР регламентиран от специалния закон- ЗМВР и издадените въз основа на него
подзаконови нормативни актове, са приложими общите разпоредби на трудовото
законодателство предвиждащи преизчисляване на нощният труд в часове дневен
труд, умножавайки го с коефициент 1.143 и следва ли резултатът от изчислението
да се счита за извънреден труд, респ. да се начисли и изплати такъв.
В чл. 187,
ал. 3 ЗМВР е разписано, че работното време на държавните служители се изчислява
в работни дни- подневно, а за работещите на 8-, 12-
или 24- часови смени- сумирано за тримесечен период. Съгласно ал. 5 на същия
закон работата извън редовното работно време се компенсира с допълнителен платен
годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение за извънреден труд
за работата в почивни и празнични дни- за служителите на ненормиран работен
ден; и с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на
тримесечен период- за служителите, работещи на смени. Нормите предвиждат
компенсиране на работата извън редовното работно време с възнаграждение за
извънреден труд за служителите на смени. Съгласно чл. 187, ал. 3 ЗМВР в редакцията на ДВ бр.14/20.02.2015г.
работното време на държавните служители работещи на 8-, 12- или 24- часови
смени се изчислява сумирано за едномесечен период. С ДВ бр. 81/14.10.2016г. чл. 187, ал. 3 ЗМВР е изменен и в
актуалната си редакция предвижда, че работното време на държавните служители
работещи на 8-, 12- или 24- часови смени се изчислява сумирано за тримесечен
период. За исковия период 01.10.2016г. до 30.09.2019г. отчитането се извършва
на тримесечие /чл.187, ал.3 изр.1 ЗМВР ДВ бр.81/14.10.2016г./.
Съгласно чл. 176 ЗМВР брутното месечно
възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно
възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Последните са регламентирани в чл. 178 ЗМВР и сред тях в ал.1, т. 3 е и това за
извънреден труд. А в чл. 179, ал.1 ЗМВР е регламентирано допълнително възнаграждение
за полагане на труд през нощта от 22,00часа до 6,00часа. До изм. на
ал. 2 на чл. 179 ЗМВР с ДВ бр. 97/05.12.2017г., условията и редът за изплащане
на възнаграждението за нощен труд се определя със заповед на министъра на
вътрешните работи, а след изменението с наредба на министъра на вътрешните
работи се определят условията и реда, а техният размер- с негова заповед. В ал.
4 на чл. 179
е разписано, че на държавните служители се изплащат и други възнаграждения в
случаи, определени със закон или с акт на Министерския съвет за държавните
служители от МВР.
В чл. 187, ал. 9 ЗМВР е
предвидено, че редът за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън
редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за
държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. Така,
за процесния период от 17.10.2016г. до 30.09.2019г. действаща е била Наредба №
8121з- 776 от 29.07.2016г. /обн., ДВ, бр.
60/02.08.2016г., в сила от 02.08.2016г., отменена с решение №
16766/10.12.2019г. по адм.д. № 8601/2019г. на ВАС,
петчленен състав/ издадени от Министъра на
вътрешните работи. Текстът на чл. 3, ал. 3 предвижда, че при работа на смени е
възможно полагането на труд и през нощта между 22,00часа и 6,00часа, като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период. В Наредба № 8121з- 776 от 29.07.2016г. в сила от 02.08.2016г. няма
изрично предвидено основание за преизчисляване на положения от ищеца нощен труд
с коефициент 1.143. Такава е имало в чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-
407/ 11.08.2014г./ ДВ, бр. 69/19.08.2014г., в сила от 19.08.2014г., отм., бр.
40/02.06.2015г., в сила от 01.04.2015г./. Липсата на изрична норма не може да
се тълкува като законово въведена забрана за преизчисляване на положените от
служителите в МВР часове нощен труд в дневен, а представлява празнота в
уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време,
режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в
Министерството на вътрешните работи. Затова и приложение за така неуредения
въпрос следва да намери общото трудово законодателство. Приемането на обратното
би означавало служителите на МВР да бъдат поставени в това отношение в по-
неравностойно положение спрямо останалите работниците полагащи труд по трудови
правоотношения по КТ. Не може да се приеме като аргумент това да не е така и
обстоятелството, че на служителите от МВР им се следват пък допълнителни
привилегии от специалния ЗМВР, доколкото те се следват именно от специфичните
условия на полагания от тях труд. В чл. 9, ал. 2 от Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата е предвидено, че при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време, установени за подневно
отчитане на работното време за съответното работно място, който възлиза на 1.
143. Не може да се приемат и доводите на
ответника в писмената защита, че в случая за периода 01.01.2018г.
до 13.07.2018г. следва да намери приложение чл. 9г от Наредбата за работното
време, почивките и отпуските в редакцията й на ДВ бр. 41/2017г. в сила от 01.01.2018г. отм. с ДВ бр.58/13.07.2018г. предвиждаща, че отработените часове от работника или
служителя, които в края на периода, за
който е установено сумирано изчисляване на работното
време, са повече от часовете, определени
съгласно чл.9б, се отчитат за
извънреден труд по реда на чл. 149 КТ пред инспекцията по труда без превръщане
на нощните часове в дневни. Тази Наредба урежда въпросите относно организацията
на работното време, почивките и отпуските на работниците и служителите, и има характер на общ подзаконов
нормативен акт. Затова и регламентацията, която дава по тези въпроси не може да
намери приложение по отношение на работещите в МВР, доколкото за тях по
законовата делегация на чл. 187 ЗМВР, е регламентирано да се уреждат с акт на
министъра на вътрешните работи и това е именно действала за периода Наредба № 8121з- 776 от 29.07.2016г. В чл.1, от същата е регламентирано, че
с нея се определят редът за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители по чл. 142, ал.1, т.1 ЗМВР и по пар.
86 от ПЗР на ЗМВР/ДВ, бр. 14 от 2015г./. Т.е Наредбата за
работното време, почивките и отпуските би имала приложение единствено по
отношение на въпроси, които не са регламентирани от специалния подзаконов ред и
касаещи организацията и разпределянето на работното време,
неговото отчитане, компенсирането на работата извън редовното работно време,
режимът на дежурство, времето за почивка на държавните служители. Още повече, че чл. 9г. визира дейността по отчитането на положения
извънреден, а не тази по неговото заплащане на работниците и служителите.
Последните въпроси се регламентират от Наредбата за структурата и организацията
на работната заплата, единствено намираща приложимост в настоящия казус. Не
може да се обоснове неприложимост на Наредбата за структурата и организацията
на работната заплата и по аргумент, че чл.9, ал. 3 предвижда тя да не се
прилага за служителите по трудови правоотношения в държавната администрация. По
отношение на тях е налице изричната разпоредба на общия закон- чл. 107а КТ
регламентираща видовете допълнителни възнаграждения дължими на тези служители работещи
по трудово правоотношение в държавната администрация, като чл. 244, т. 2 КТ
делегира на МС определянето на допълнителните трудови възнаграждения, за които
няма уредба в КТ. В заключение налага се извод, че
исковата претенция е доказана в своето основание.
По отношение на размера й, съдът
съобрази неоспореното от страните и кредитирано от съда заключение по ССчЕ. От него и съобразно поясненията при изслушването му, се
установява, че след приравняване на нощните часове отработени от ищеца в дневни
и след отчитане на ползван отпуск за временна неработоспособност и платен годишен
отпуск съобразно разрешението дадено с ТР 8/2013г. на ОСГК на ВКС, размерът на допълнителното възнаграждение за положен
извънреден труд, възлиза на сумата от общо 1798лева, което не е заплатено на ищеца. По отделните периоди
същото е, както следва: 130,04лева за периода 01.10-31.12.2016г.; 150,13лева за
периода 01.01-31.03.2017г.; 114,19лева за периода 01.04-30.06.2017г.; 138,12лева
за периода 01.07-30.09.2017г.; 150,13лева за периода 01.10-31.12.2017г.; 165,85лева
за периода 01.01-31.03.2018г.; 165,85лева за периода 01.04-30.06.2018г.; 137,01лева
за периода 01.07-30.09.2018г.; 180,27лева за периода 01.10-31.12.2018г.; 233,22лева
за периода 01.01-31.03.2019г.; 104,52лева за периода 01.04- 30.06.2019г.; 128,68лева
за периода 01.07- 30.09.2019г. Следователно исковата претенция за отделно
заявените искови периоди следва да бъде уважена в размерите съобразно
заключението на в.л. и при съобразяване диспозитивното
начало в гражданския процес. Така, дължимото допълнително възнаграждение за
периода за периода 01.10-31.12.2016г. следва да се уважи до размера от 130,04лева и отхвърли за горницата до
заявения размер от 171,74лева; за периода 01.01-31.03.2017г. следва да се уважи
до размера от 150,13лева и отхвърли
за горницата до пълния заявен размер от 162,20лева; за периода 01.04-30.06.2017г.
следва да се уважи до размера от 114,19лева
и отхвърли за горницата до пълния заявен размер от 200,36лева; за периода 01.07-30.09.2017г.
следва да се уважи до размера от 138,12лева
и отхвърли за горницата до пълния заявен размер от 143,11лева; за периода 01.10-31.12.2017г.
следва да се уважи до размера от 150,13лева
и отхвърли за горницата до пълния заявен размер от 190,82лева; за периода 01.01-31.03.2018г.
следва да се уважи до размера от 165,85лева
и отхвърли за горницата до пълния заявен размер от 171,74лева; за периода 01.04-30.06.2018г.
следва да се уважи в пълния заявен размер от 133,57лева; за периода 01.07-30.09.2018г. следва да се уважи в
пълния заявен размер от 104,95лева;
за периода 01.10-31.12.2018г. следва да се уважи в пълния заявен размер от 114,49лева; за периода 01.01-31.03.2019г.
следва да се уважи в пълния заявен размер от 152,65лева; за периода 01.04- 30.06.2019г. следва да се уважи до
размера от 104,52лева и отхвърли за
горницата до пълния заявен размер от 200,36лева; за периода 01.07- 30.09.2019г.
следва да се уважи до размера от 128,68лева
и отхвърли за горницата до пълния заявен размер от 152,65лева. Или общо за
сумата от 1587,32лева.
Предвид изложеното, като съобрази ангажираните
доказателства съдът приема, че извънредният труд след преобразуване на нощния в
дневен такъв с коефициент 1.143 не е начислен и изплатен на ищеца, поради което
претенцията следва да бъде уважена в пълен размер, ведно със законната лихва от
датата на депозиране на исковата молба – 14.10.2019г. до окончателното
изплащане на задължението, така както е било поискано.
На основание чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК,
ищецът е освободен от заплащане на ДТ, като предвид основателността на
исковете, ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на ВРС съразмерно
на уважената искова претенция направените в производството разноски за ДТ от 63,49лева
и 161,52депозит за вещо лице, общо в размер от 225,01лева.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на
поискани и доказани разноски. Представен е списък по чл. 80 ГПК, съобразно
който реализираните такива в настоящото производство са 400лева платено адв.
възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 13.01.2020г. Съобразно
уважената част от исковите претенции в полза на ищеца следва да се присъдят
разноски в размер на 323,05лева.
На основание чл. 78, ал.
3 ГПК ответникът имат право на поискани и доказани разноски. На основание чл.
78, ал. 8 ГПК /ДВ бр. 8/24.01.2017г./ и чл. 23, т.1 от Наредбата за заплащане
на правната помощ, съдът определя юк. възнаграждение
в полза на ответника в размер на 100лева, отчитайки факта, че процесуалното
представителство от юрисконсулт е осъществено в едно проведено съдебно заседание
и липсва фактическа и правна сложност на спора. Съобразно отхвърлената част на
исковата претенция в полза на ответника следва да се присъдят разноски в размер
на 19,24лева.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ОД на МВР гр. Варна с
адрес гр. Варна, ул. Цар Калоян № 2 ДА
ЗАПЛАТИ на Х.Г.Г., ЕГН ********** с адрес *** сумата
от общо 1587,32лева, представляваща незаплатено допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода
ОСЪЖДА
ОД на МВР гр. Варна с адрес гр. Варна, ул. Цар Калоян № 2 ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд Варна в полза на бюджета на
съдебната власт сумата в размер на 225,01лева, представляваща разноски за дължима държавна такса и
депозит за вещо лице, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК и чл. 1 от Тарифа
за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
ОСЪЖДА ОД на МВР гр. Варна с
адрес гр. Варна, ул. Цар Калоян № 2 ДА
ЗАПЛАТИ на Х.Г.Г., ЕГН ********** сумата от 323,05лева, представляваща съдебно-
деловодни разноски направени в първоинстанционното
производство за платено адв. възнаграждение съобразно уважената част на
исковите претенции, на основание чл. 78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Х.Г.Г.,
ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на ОД на
МВР гр. Варна с адрес гр. Варна, ул. Цар Калоян № 2 сумата от 19,24лева, представляваща съдебно-
деловодни разноски направени в първоинстанционното
производство съобразно отхвърлената част на исковите претенции, на основание
чл. 78, ал.3 и ал.8 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: