ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 260438
гр. Пазарджик, 31.03.2021 г.
Пазарджишкият
окръжен съд, търговско отделение, в закрито заседание на трийсет и първи март през две хиляди двайсет и първа година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ВЕНЦИСЛАВ ПЕТРОВ
като
разгледа докладваното от съдията гр. д. № 146/2021 г. по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано след изпращането му по силата на влязло в сила определение № 254 от
05.02.2021 г. по гр. д. № 522/2021 г. на РС – Пазарджик, на основание чл. 118,
ал. 2 от ГПК.
Образувано е по подадена искова молба вх. № 1770/03.02.2021 г. на Т.М.Б., ЕГН **********,
срещу С. Н. К., действащ като ЕТ
„Климатед – Станимир Кацарски“, ЕИК *********.
Съдът с разпореждане № 260362/19.02.2021
г. е дал указания на ищеца да отстрани констатираните нередовности по исковата
молба, а именно да уточни твърденията си налице ли е трудов договор, респ. друг
договор с ответника, като при положителен отговор, да посочи кога е сключен, къде и при какви права и
задължения; да
изложи ясни фактически твърдения кои са действията или
бездействията
на ответника или негови длъжностни
лица, които
са довели до претърпяната вреда; да представи доказателства за внесена държавна такса в размер на
2 000 лева.
Във връзка с указанията на съда,
дадени с разпореждането от 19.02.2021 г., ищецът с молба вх. № 262588 от
04.03.2021 г. е посочил, че в исковата молба изрично е било записано, че се
касае до трудов спор, както и че ищецът работел
при ответника по безсрочен трудов договор като общ работник.
Имайки предвид противоречието в изложените твърдения - в исковата молба
ищецът изрично е посочил, че работи при ответника от 2016 г., въпреки че той не
му е „пуснал трудов договор“, т. е. без
сключен трудов договор, а в уточнителната молба от 04.03.2021 г. ищецът
сочи обратното – че има трудов договор,
съдът с ново разпореждане № 260471 от 08.03.2021 г. е дал указания на ищеца в
едноседмичен срок от съобщението: да изложи
дали твърди, че между него и ответника е възникнало трудово правоотношение,
като предявената в настоящото производство искова претенция касае имуществената
отговорност на работодателя за заплащане на обезщетение от трудова злополука или ищецът търси обезщетение за
причинените неимуществени вреди от ответника по силата на друго правоотношение
(извън трудовото), като в последния случай следва да индивидуализира договора по време и място на сключване, субекти и характеризиращи
престации, както и да посочи кои са действията или бездействията на ответника или
негови длъжностни лица, които са довели до претърпяната вреда.
Тези указания на съда са вследствие на изискването в съдебната практика, в
исковата молба да са изложени обстоятелствата, на които
ищецът основава претенцията си за защита, като когато се твърди, че по силата на
някакво правоотношение едно лице дължи пари на друго, обстоятелствата, на които
се основава искането, задължително включват източника на правоотношението с
всичките му индивидуализиращи белези. Ищецът дължи уточнение дали вземането,
чиято защита търси, е елемент от правоотношение, възникнало от договорен или от
извъндоговорен източник. При твърдения за липса на договор следва да бъдат
описани фактите, които да могат да бъдат подведени под съответния състав на
неоснователното обогатяване, деликта или гестията. При изложени твърдения за
договорен източник на задължението (съответно на кореспондиращото му субективно
право, чиято защита се претендира) ищецът не е длъжен да квалифицира договора,
но е длъжен да го индивидуализира по време и място на сключването му, субекти и
характеризиращи престации. Това е така, защото правните последици от различните
видове договори са различни и съдът не може да реши спора без да е изяснено
какви точно последици от какъв договор се претендират – в този смисъл Решение № 494 от 15.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 673/2010 г., IV г. о.
Разпореждането на съда от 08.03.2021 г. е получено лично
от ищеца на 17.03.2021 г., като едноседмичният срок за изпълнение на подробните
указания е изтекъл на 25.03.2021 г., като и до днес няма изпълнение на
указанията на съда.
Водим
от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА
производството по гр. д. № 146/2021 г. на Окръжен съд – Пазарджик на
основание чл. 129, ал. 3 от ГПК.
Определението
подлежи на обжалване пред Пловдивския апелативен съд в едноседмичен срок от
връчване на препис от акта на ищеца.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: