Р Е
Ш Е Н
И Е
№ …
гр. София, 14.01.2022 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ІІ-д въззивен състав, в публичното заседание на дванадесети
ноември две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: К. МАЗГАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
Мл.с. СИЛВИЯ ТАЧЕВА
при
секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от мл. съдията Тачева гр.д. №2926 по описа на СГС за 2021 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 –
273 ГПК.
С решение №20202831
от 19.09.2020год., постановено по гр.дело №27644/2018 год. по описа
на СРС, ГО, 145 с-в, ответникът „Х.“ ЕООД, ЕИК********, със седалище и адрес на
управление ***, е осъден да заплати на А. Н.Х., ЕГН **********, с постоянен
адрес ***, на основание чл. 200 КТ, сумата от 10 000 лв. /десет хиляди
лева/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие
на смъртта на К.М.Х., ЕГН ********** - съпруг на А. Н.Х., починал на 21.01.2017
г. вследствие на трудова злополука, настъпила на 12.11.2016 г. по време на
извършваната работа при работодателя „Х.“ ЕООД, ведно със законната лихва върху
главницата от 21.01.2017 г. до окончателното погасяване на сумата, както и
сумата 785.65 лв. /седемстотин осемдесет и пет лева и шестдесет и пет
стотинки/ - представляваща 1/3 част от обезщетение за имуществени вреди за
заплащане на преглед, потребителска такса, закупуване на импланти и лекарства,
претърпени от наследодателя й К.М.Х., вследствие на трудова злополука от
12.11.2016 г., като е отхвърлен искът по чл. 200 КТ за разликата над
уважения размер от 10 000 лв. до пълния предявен размер от 70 000 лв. и
искането за присъждане на законната лихва върху присъденото обезщетение за неимуществени
вреди за периода от 12.11.2016 г. до 20.01.2017 г. вкл., както и иска за
разликата над уважения размер от 785.65 лв. до пълния предявен размер от 1
571.33 лв. и иска за сумата в размер на 1 000 лв., представляващи обезщетение
за имуществени вреди за заплащане на погребален ритуал на К.М.Х..
С решението „Х.“ ЕООД, ЕИК********, със седалище и
адрес на управление ***, е осъден да заплати на Т.М.Х., ЕГН **********, с
постоянен адрес ***, на основание чл. 200 КТ, сумата от 10 000 лв. /десет
хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди
вследствие на смъртта на К.М.Х. - баща на Т.М.Х., починал на 21.01.2017 г.
вследствие на трудова злополука, настъпила на 12.11.2016 г. по време на
извършваната работа при работодателя „Х.“ ЕООД, ведно със законната лихва върху
главницата от 21.01.2017 г. до окончателното погасяване на сумата, както и
сумата 785.65 лв. /седемстотин осемдесет и пет лева и шестдесет и пет
стотинки/ - представляваща 1/3 част от обезщетение за имуществени вреди за
заплащане на
преглед, потребителска такса, закупуване на импланти и лекарства, претърпени от
наследодателя й К.М.Х., ЕГН **********, вследствие на трудова злополука от
12.11.2016 г., като е отхвърлен искът по чл. 200 КТ за разликата над
уважения размер от 10 000 лв. до пълния предявен размер от 60 000 лв. и
искането за присъждане на законната лихва върху присъденото обезщетение за
неимуществени вреди за периода от 12.11.2016 г. до 20.01.2017 г. вкл., както и
иска за разликата над уважения размер от 785.65 лв. до пълния предявен размер
от 1 571.33 лв.
Със същото решение „Х.“ ЕООД, ЕИК********, със седалище и адрес на
управление ***, е осъден да заплати на О. К. Х., ЕГН **********, с постоянен
адрес ***, на основание чл. 200 КТ, сумата от 10 000 лв. /десет хиляди
лева/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие
на смъртта на К.М.Х., ЕГН ********** - баща на О. К. Х., починал на 21.01.2017
г. вследствие на трудова злополука, застъпила на 12.11.2016 г. по време на
извършваната работа при работодателя „Х.“ ЕООД, ведно със законната лихва върху
главницата от 21.01.2017 г. до окончателното погасяване на сумата, както и
сумата 785.65 лв. /седемстотин осемдесет л пет лева и шестдесет и
пет стотинки/ — представляваща 1/3 част от обезщетение за имуществени вреди за
заплащане на преглед, потребителска такса, закупуване на импланти и лекарства,
претърпени от наследодателя й К.М.Х., вследствие на трудова злополука от
12.11.2016 г., като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 200 КТ за разликата над
уважения размер от 10 000 лв. до пълния предявен размер от 60 000 лв. и
искането за присъждане на законната лихва върху присъденото обезщетение за
неимуществени вреди за периода от 12.11.2016 г. до 20.01.2017 г. вкл., както и
иска за разликата над уважения размер от 785.65 лв. до пълния предявен размер
от 1571.33 лв.
Съдът се е произнесъл по направените разноски.
Решението е постановено при
участието на трето лице - помагач ЗАД „А.“АД.
Срещу така постановеното решение е
подадена в законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК въззивна жалба от
ответника по делото „Х.”ЕООД, в частта, в която исковете са частично уважени.
Жалбоподателят споделя извода на
районния съд, че починалият работник е проявил груба небрежност, но оспорва
възприетата степен на съпричиняване от 50 %. Поддържа, че с оглед проведения
инструктаж и поведението на починалия степента на съпричиняване е 90 %. Оспорва
също така извода на районния съд, че е налице причинно – следствена връзка
между злополуката и причината за смъртта, тъй като по отношение на пострадалия
не е била проведена стриктно антикоагулантна терапия и не е бил раздвижван. Иска
от въззивния съд да отмени решението в обжалваната, с всички произтичащи от
това последици. Претендира разноски.
В подадения срок отговор на
въззивната жалба ищците А. Н.Х., Т.М.Х. и О. К. Х., чрез надлежно упълномощен
представител, оспорват въззивната жалба. Оспорват спрямо пострадалия да е бил
провеждан инструктаж. Оспорват искането на въззивника да се признае
съпричиняване в размер на 90 % като изцяло неоснователно. Твърдят, че по делото
нямало данни в подкрепа на твърденията на въззивния, че спрямо пострадалия не е
била проведена стриктно антикоагулантна терапия и че не е бил раздвижван.
Заявяват, че причинно – следствената връзка между трудовата злополука и
двустранната пневмония е установена по несъмнен начин от двете съдебно –
медицински експертизи, Искат от въззивния съд да остави без уважение въззивната
жалба и да потвърди първоинстанционното решение.
Софийски градски съд, след като прецени
събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба
пороци на атакуваното съдебно решение, намира за установено следното:
Предявен е иск с правно основание
чл.200, ал.1 КТ за сумата от 70000 лева по отношение на А. Н.Х., за сумата от
60 000 лв. по отношение на Т.М.Х. и за сумата от 60 000 лв. по
отношение на О. К. Х. (след допуснато увеличение на размера в о.с.з на
01.07.2020г.)- обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на
смъртта на К.М.Х., починал на 21.01.2017г. вследствие на трудова злополука на
12.11.2016г. ведно със законната лихва върху главницата за периода от датата на
смъртта до окончателното изплащане.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че
първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение
на императивни материални норми.
Решението е и правилно, като на
основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС.
Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да
се добави и следното:
Между страните не се спори относно
наличието на трудово правоотношение между „Х.”ЕООД и К.М.Х., както и фактът на
настъпване на процесната злополука и характеризирането й като трудова такава по
смисъла на чл.55, ал.1 КСО.
Спорен между страните е въпросът
налице ли е причинно - следствена връзка между злополуката и причината за
смъртта наХ.и в какъв процент е съпричиняването.
От заключението на изготвената СМЕ
/л.128-130 от гр.д. № 27644/2018г. на СРС/, което и настоящият съдебен състав
кредитира напълно, се установява, че на 12.11.2016г. при скачане от камион К.М.Х.
е получил счупване на костите на лявата подбедрица към коляното и счупване на
дясната петна кост. В периода 12.11.2016г. до 20.11.2016г.Х.е бил на лечение на
УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ ЕАД, като му е извършена операция - медиално на
подбедрицата и фиксация с подпорна плака и винтове. В периода 20.11.2016г. до
24.11.2016г. той е приет повторно в същото болнично заведение по повод закрито
счупване на дясната петна кост, като отново му е извършена опарация. Лекуването
на счупването на големия пищал е изисквало имобилизация за не по – малко от
2-2,5 месеца, дозирано натоварване не по – рано от 85 дни и възстановяване (ходене)
не по – малко от около 4-5 месеца. По отношение на другото счупване на петната
кост е изяснено, че това е изисквало имобилизация за около 1,5-2 месеца и
възстановяване (ходене) след не по – малко от 2-4 месеца. Вещото лице е
посочило, че при аутопсията е установена двустранна бронхопневмония, която е и
причината за смъртта на К.Х.. Описан е и некротично хеморагичен ентерит. При
пациент със залежаване поради затруднено придвижване често се развива
възпаление в белите дробове. В заключение вещото лице е приело, че причината за
смъртта на К.Х.– двустранна бронхопневмония е в пряка причинно – следствена
връзка със залежаването, настъпило от счупванията на големия пищял на лявата
подбедрица и петната кост на десния долен крайник.
В съдебно заседание на 03.10.2019г.
вещото лице е дало допълнителни разяснения, че именно с възстановяването на
травматичните увреждания се свързва залежаването с възпалителните процеси в
белите дробове, намерени при аутопсията. Допълнило е още, че принципно след
получаване на подобно счупване се препоръчва физиотерапия, че по делото няма
данни, включително и медицинска документация за извършване на прегледи,
провеждане на лечение на бронхопневмонията, както и данни за съпътстващи
заболявания, включително и, че теглото няма отношение към възстановяването, а
има значение за натоварването на самия крайник.
В конкретния случай исканията и на
двете страни относно оспореното заключение на изготвената СМЕ като непълна са
удовлетворени чрез назначаване на нова СМЕ /л. 195 и сл. от първоинстанционното
дело/ с вещото лице кардиолог, което след запознаване с документацията от НЗОК
е установило, че преди трудовата злополука и леталният крайХ.е имал 5 вида
регистрирани диагнози, въпреки това е бил в добро общо здравословно състояние.
Вещото лице е посочило още, че липсата на лечение на които и да е от
констатираните болести не може да доведе до развитие на двустранна
бронхопневмония. По експертен път е установено още, че причиненото от трудовата
злополука залежаване се е отразило тежко на здравословното състояние на
пациента, което е довело до невъзможност лицето да се самообслужва и предвижва.
В заключение експертът е категоричен, че причината за смъртта на К.Х.е
двустранна пневмония с последваща остра дихателна и сърдечна недостатъчност.
Причината за възникването на пневмонията е инфекциозна, чиято предпоставка е
обездвижването, продължителното хоризонтално положение на тялото и затрудненото
пълноценно вентилиране на белия дроб.
Разпоредбата на чл.201 ал.1 КТ
предвижда, че работодателят не отговаря по предходния член, ако пострадалият е
причинил умишлено увреждането, а съгласно чл.201 ал.2 КТ отговорността на
работодателя може да се намали, ако пострадалият е допринесъл за трудовата
злополука, като е допуснал груба небрежност. Грубата небрежност по чл.201 ал.2 КТ по съдържание съвпада със съзнаваната непредпазливост в наказателното право.
Работникът или служителят действа при груба небрежност когато съзнава, че може
да претърпи злополука, но се надява да я предотврати. Приема се, че грубата
небрежност е тежко нарушение на дължимата грижа при положение, че в конкретната
обстановка пострадалият работник е могъл да я съблюдава по начин, по който
обикновен човек в идентична ситуация не би допуснал. В рамките на трудовото
правоотношение дължимата грижа се свързва със спазване правилата на организация
на труд и правилата за безопасност и нарушаването им по начало е предпоставка
за отговорно поведение, но не във всички случаи това има за последица
намаляване обезщетението по чл.201 ал.2 КТ /решение №79/2012 г. по гр.д.
№673/2011 г. на ІV ГО на ВКС; решение от 21.06.2011 г. по гр. д. №1248/2010 г.
на ІІІ ГО на ВКС; решение от 14.01.2010 г. по гр. д. №298/2009 г. на VІ ГО на
ВКС, решение №94 от 29.05.2019 г. по гр. д. № 2649/2018 г. на IV ГО на ВКС и
др./. Изводът за съпричиняване от страна на работника не може да почива на
предположения, нито може да се обоснове само с допуснати от него нарушения на
правилата за безопасност – работникът е допуснал груба небрежност само в
случаите, когато поведението му съставлява тежко нарушаване на задължението да
положи дължимата грижа при изпълнение на работата. Следователно, за да се приеме, че увреденият
работник или служител е действал при груба небрежност, трябва да е установено
нарушение на правилата за безопасност на труда и посоченото субективно
отношение на пострадалия към нарушението.
Настоящият съдебен състав споделя
извода на първоинстанционния съд, че в конкретния случай се установява категорично
и несъмнено, че при настъпване на процесната злополука ищецът е действал при
условията на груба небрежност, т.е. налице е съпричиняване на вредоносния
резултат от страна пострадалия по смисъла на чл.201 ал.2 КТ, което и не се
спори от страните.
От длъжностната характеристика наХ.се
установява, че същият е заемал длъжността „арматурист“ и извършването на товаро
– разтоварна дейност не фигурира в посочените задължения и отговорности.
От показанията на свидетелите П.
/бивш служител в ответното дружество/, който е непосредствен очевидец на
случилото се установява, че на процесната датаХ.сам е изявил желание да се качи
на товарния автомобил и да разтовари арматурата, което по принцип се извършва
от по – млади и по – слаби отХ.служители. Свидетелят заявява още и, че не е
видял на автомобила да има помощно средство, осигурено от работодателя, което
да помага за качване и слизане на служителите.
От показанията на техническия
ръководите (свидетеля Х.), който се намирал на мястото на инцидента и, който
също е пряк очевидец на скачането наХ.от преципа се установява, че въпреки че
предупредилХ.да не се качва на прицепа, същият не го послушал.
При тези данни и настоящият съдебен
състав намира, че при тази ситуацияХ.сам се е поставил в опасност и е улеснил
настъпването на процесните травматични увреждания. Опасността от падане е могла
да бъде предвидена и при най – елементарната положена грижа и преценка, че
дейността по разтоварване не е била задължение наХ.и въпреки изричното
предупреждение на прекия му ръководител да не се качва върху превозното
средство. От представената служебна бележка № 206/01.07.2016г. и списък към
същата е видно, че наХ.е проведен единствено начален инструктаж по безопасност
и здраве при работа на 01.07.2016г.. Всичко изложено води до правния извод, чеХ.е
допринесъл за настъпването на процесната трудова злополука, поради което
отговорността на работодателя следва да бъде намалена.
По отношение на възражението за
процентното съпричиняване, този въззивен състав намира следното:
За да приеме 50 % съпричиняване СРС
е обсъдил подробно и аргументирано всички събрани по делото доказателства, в т.ч. неизпълнението на устна заповед на
техническия ръководител и предприемане на поведение, което не съответства на
нормалното осъществяване на товаро- разтоварната дейност, проведения
първоначален инструктаж, липсата на осигурено от работодателя помощно средство
за качване и слизане от процесния автомобил, възможносттаХ.да слезе без скок,
предвид данните за ниския му ръст.
Неоснователно е възражението във
въззивната жалба, че при определяне размера на причиняването съдът не е взел
предвид завишеното тегло и сърдечното заболяване на пострадалия. Като се посочи
по – горе, в съдебно заседание на 03.10.2019г. вещото лице по първоначалната
СМЕ е дало допълнителни разяснения, че теглото няма отношение към
възстановяването, а има значение за натоварването на самия крайник, когато
трябва да стъпва. Относно сърдечното заболяване, вещото лице – кардиолог по
изготвената втора СМЕ е посочило, че липсата на лечение на които и да е от
констатираните 5 вида болести, вкл. и сърдечното заболяване, не може да доведе
до развитие на двустранна бронхопневмония.
Настоящият съдебен състав изцяло
споделя извода на първостепенния съд, че възражението на ответника, изразяващо
се в това, че не е било проведено своевременно лечение на заболяването, което е
довело до прекъсване на причинно – следствената връзка между трудовата
злополука, телесните увреждания , залежаването на Х., бронхопневмонията и
настъпилата смърт, остава единствено в сферата на предположенията и не се
доказа по делото.
В случаятХ.е проявил груба
небрежност, но предвид обсъдените по – горе конкретни факти по делото, не
следва да му се определи по – голям принос в настъпване на вредата, в каквато
насока са доводите във въззивната жалба, тъй като върху работодателя пада
отговорността за цялостната организация на трудовия процес. По делото не се
установява ответното дружество да е възложило осъществяването на
товаро-разтоварната дейност на строителните обекти на конкретен служител,
заемащ специално обособена за целта длъжност. Освен това на процесната дата не
се установява да е проведен инструктаж, единствено такъв е проведен първоначален
на 01.07.2016г. На следващо място не са взети всички мерки по извършване на
безопасност при товарени и разтоварване, предвид на това, че не се установи
наличие на помощно средство при качване и слизане от товарния автомобил, което
е отговорност на работодателя.
С оглед изложеното, доводите в
жалбата за определяне по – голям процент съпричиняване от страна на пострадалия
са неоснователни.
Поради изложеното и поради съвпадането на крайните изводи на
въззивния съд с тези на първоинстанционния съд, въззивната жалба следва да бъде
оставена без уважение като неоснователна, а обжалваното решение на СРС –
потвърдено.
С оглед изхода на делото
въззиваемите страни има право на разноски. Доколкото обаче такива не се претендират, не
се и дължат.
Воден от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 19.09.2020 г., постановено по гр.д. №27644/2018 г. по
описа на СРС, ГО, 145 състав, в обжалваната му част.
Решението е постановено при
участието на трето лице - помагач ЗАД „А.“АД, ЕИК********.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред ВКС с касационна жалба в едномесечен срок от
съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.