Р Е Ш Е Н И Е

№ ...............

 

гр.София,    03.06.2016 г.

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IV-а въззивен състав, в публично заседание на седми март  две хиляди и шестнадесета  година в състав:

 

                                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА

                                                                                              ЧЛЕНОВЕ: ДЖУЛИАНА ПЕТКОВА

                             НИКОЛАЙ ЧАКЪРОВ 

 

при секретаря Ц.Д. , като разгледа докладваното от съдия Петкова гражданско дело № 14319 по описа за 2015 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на А.М. против решението от 05.12.2014 г. по гр. дело № 50805/2013 г. на Софийския районен съд, 52 състав, с което е осъдена да плати на основание чл.200 КТ на Ц.А.Т. сумата 80 000 лева, като обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука, осъществила се на 06.12.2010г. и причинила смъртта на сина й С.С.Т., ведно със законната лихва от 06.12.2010г. до окончателното изплащане, както и разноските по делото за адвокатски хонорар.

В жалбата се излагат пространни оплаквания, които се свеждат до три групи възражения срещу изводите на първоинстанционния съд. На първо място се твърди, че ищцата не е легитимирана да търси обезщетение по чл. 200 КТ, тъй като такова вече са получили изключващитe я от наследяването на Т. негови преживяла съпруга и низходящи, поради което искът бил недопустим. На второ място  се настоява за основателност на възражението за съпричиняване по чл. 201 КТ поради проявена груба небрежност от страна на пострадалия, като за характеризиращо се с този признак се сочи следното негово поведение: употреба на алкохол в работно време и нарушаване правилата на безопасност чрез извършване на проверка на подпокривното пространство на влака, без да се изиска специализирана помощ на служители на БДЖ или електротехници. На последно място се възразява срещу размера на обезщетение, който бил определен в нарушение на принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД и при игнориране на факта, че за психическите травми на ищцата не били ангажирани писмени доказателства или експертиза и не била установена причинно- следствената им връзка със смъртта на Т.. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на ново, с което искът бъде отхвърлен, евентуално – обезщетението намалено.

Въззиваемата Ц. А. Т. оспорва жалбата.

Трети лица помагачи Х. „Б.” ЕАД и „БДЖ-П.П.” ЕООД заявяват в съдебно заседание, че поддържат жалбата на ответника.

Софийският градски съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 ГПК, намира обжалваното решение за валидно, допустимо и правилно. В отговор на оплакванията по жалбата излага следното:

Ищцата е майка на С. Т., починал на 06.12.2010г. в резултат на злополука, призната за трудова. Ответникът, в качеството му на работодател на починалия, е отговорен по реда на чл. 200 КТ за обезщетяване на болките и страданията на ищцата, причинени от смъртта на сина й. Като възходяща на починалия, ищцата е сред кръга на лицата, определени в ППВС № 4 /1961,  като  легитимирани да търсят обезвреда по чл.200 КТ. Обстоятелството, че и други такива лица, които като наследници по закон изключват ищцата от наследяване на сина й имат право да получат обезщетение, е изцяло ирелевантно за материалноправните й легитимация. В случая наследяването не е правопораждащ вземането за обезщетение факт, поради което не само призованите към наследяване лица са легитимирани да го претендират. Вземанията на лицата от кръга, определен в ППВС № 4 /1961, съществуват успоредно и независимо едно от друго. Ето защо е без значение изтъкнатият от въззивника  безспорен факт, че по друго дело, други лица, които изключват от наследяване ищцата,  са получили от ответника обезщетение за неимуществени вреди от настъпилата при трудова злополука смърт на С. Т.. Този факт е ирелевантен и за отговорността на ответника, и по – точно за определяне на справедливия размер на обезщетението, което следва да изплати.

С. Т. е работил като „старши митнически специалист” при въззивника в митница Столична, митнически пункт К.. Сред преките му задължения е осъществяване на митнически надзор и контрол на стоки, лица, документи, превозни средства, вкл. локомотиви и влакови състави, и в тяхно изпълнение на 06.12.2010г. е извършил контрол на вход на товарни МПС, влак № 292 и № 293 на гара К., когато е настъпила злополуката. По делото е безспорно установен механизмът й, а именно:  При проверка на тоалетната, разположена в задния край на последния вагон на влаковата композиция, с помощта на винтоверт, Т. е свалил двата закрепващи винта на капака (падащ), разположен на тавана на тоалетната непосредствено над мивката и през образувания отвор е предприел оглед на подпокривното пространство на вагона, като е поставил дясната си ръка върху изходящите клеми на инвертора (с променливо напрежение 220 волта) и при опиране на левия крайник до металните части, разположени в подпокривното пространство е затворил електрическата верига и през тялото му е протекъл ток.

Инверторът е изделие, конструктивен елемент на вагона, комплектувано със защитен кожух със или без вентилационни отвори. Към момента на злополуката инвертора, до който се е допрял Т., е бил необезопасен – със свален защитен кожух за електрическата част от конструкцията. Това съС.ие на уреда е позволило директен допир с изходящите клеми, които са с напрежение 220 волта, и които иначе ( при монтиран защитен кожух)  са изолирани.

При описания механизъм възражението на ответника по чл. 201, ал.2 КТ за съпричиняване предполага твърдения за конкретното поведение на Т., което му е позволило директния допир с изходящите клеми на необезопасения инвертор. Такива твърдения липсват. Без да оспорва обстоятелството, че обезопасяването на инвертора, не е било задължение на пострадалия и  не той е свали капака му, ответникът сочи, че Т. е бил в алкохолно опиянение  по време на проверката. Съгласно заключението на в.л. Гатев, проведеното при аутопсията на Т. изследване е установило наличие на етилов алкохол в кръвта му с концентрация 0,5 промила, което означава, че към момента на злополуката – 06.12.2010г., 7,00 часа, Т. е бил в лека степен на алкохолно опиване. Според експерта, симптоми на повлияност при тази степен на алкохолно опиване се откриват само със специални тестове, а такива не са извършени. Следователно по делото е доказан главно и пълно единствено факта, че пострадалият е употребил алкохол в работно време т.е. нарушил е трудовата дисциплина, но не и необходимото в случая конкретно, повлияно от употребата на алкохол  негово действие или бездействие, стоящо в причинно-следствена връзка с фаталния изход. Дори да се допусне, че в резултат от употребата на алкохол концентрацията и съобразителността на Т. при проверката са били отслабени, не следва извод, че той е действал при груба небрежност, която единствено е основание за намаляване имуществената отговорност на работодателя по чл. 200 КТ.  Груба небрежност по смисъла на чл. 201 , ал. 2 КТ е налице, когато  пострадалият при извършване на работа си, в нарушение на технологичните правила и на правилата за безопасност, е проявил липса на елементарно старание и внимание, и не е положил грижа, каквато и най – небрежният би положил. За да докаже съпричиняване при груба небрежност, работодателят следва да установи при условията на пълно и главно доказване, че работникът е допуснал нарушение на правилата на безопасност на труда и че е извършвал работата при липса на елементарно старание и внимание, и пренебрегване на основни технологични правила и правила за безопасност. Такова доказване не е проведено. Напротив, по делото е безспорно установено, че злополуката е настъпила в резултат от работа с необезопасен уред ( инвертор със свален защитен капак) и без да е проведен на пострадалия инструктаж за технологичните правила и правилата за безопасност при митническа проверка на локомотиви и влакови състави. Преди датата на злополуката на Т. е проведен начален и периодичен инструктаж за безопасна работа, но той обхваща единствено правилата за работа на територията на митническото учреждение и не включва правило за съвместна проверка на подпокривното пространство на влаковете със служител на БДЖ или електротехник ( както се сочи в жалбата). С безопасните условия на работа при митнически проверки на локомотиви и влакови състави пострадалият не е бил запознат, тъй като подобен инструктаж митническите служители са получили едва на 10.12.2010г. – 4 дни след злополуката. Когато работодателят не е осигурил безопасни условия на труд и трудовата злополука е настъпила, без да е проведен точен инструктаж за технологичните правила и правилата за безопасност при работа, поведението на работника не може да бъде окачествено като груба небрежност, освен когато от обстоятелствата е било несъмнено ясно, че определени негови действия могат да доведат до злополука, увреждаща здравето му. В казуса такива обстоятелства не са налице.

Мотивиран от изложеното, въззивният съд приема, че няма основание за намаляване отговорността на работодателя. Същата следва да бъде ангажирана в пълен обем, като за определяне размера на обезщетението съдът следва да изходи от принципа на справедливост по чл. 52 ЗЗД.

От разпитаните по делото свидетели се установява, че ищцата изключително тежко  понася загубата на сина си, който е единственото й дете и не може да се примири със смъртта му. Приема антидепресанти и понастоящем, не може да спи. Всички разпитани са категорични, че връзката между майка и син е била много силна, ищцата го е отглеждала сама от петнадесетата му година, винаги са живели в едно домакинство и са разчитали на взаимната си подкрепа и грижа. Влошеното психично здраве на ищцата, за което дават показания свидетелите, е констатирано и с епикриза от 18.11.2013г., с която й е поставена диагноза „смесено тревожно – депресивно разстройство“. Основателно е оплакването на жалбоподателя, че причинно-следствената връзка между трудовата злополука и така проявеното няколко години по – късно болестно съС.ие, не е доказана. За целта е било необходимо изслушване на СМЕ, каквато ищцата, в чиято тежест е, не е поискала. Независимо от това,  болките и страданията (извън заболяването), които ищцата изпитва са с много висок интензитет и като го отчита заедно с други фактори като продължителността на проявлението им и възрастта на ищцата, прилагайки принципа на чл. 52 ЗЗД, въззивният съд намира присъдената сума от 80 000 лева за справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди.

С оглед изложеното, като намира оплакванията по жалбата за неоснователни и достига до еднакви крайни изводи с първоинстанционния съд, въззивният следва да потвърди решението му.

 На въззиваемата се следват сторените пред настоящата инстанция разноски, които са за адвокатско възнаграждение в размер на 800 лева.

Така мотивиран, Софийският градски съд

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решението от 05.12.2014 г. по гр. дело № 50805/2013 г. на Софийския районен съд, 52 състав.

ОСЪЖДА А.М., гр.**** да плати на  Ц.А.Т. ЕГН ********** , съдебен адрес ***, на основание чл. 78, ал.1 ГПК, сумата 800 лева – разноски пред въззивния съд за адвокатско възнаграждение.

Решението е постановено при участието на Х. „Б.” ЕАД и „БДЖ-П.П.” ЕООД  като трети лица помагачи на ответника.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК  в едномесечен срок от  връчването му на страните.

 

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: 

 

                                                                   ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                        2.