№ 176
гр. Благоевград, 08.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми март през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Надя Узунова
Членове:Румяна Бакалова
Миглена Йовкова
при участието на секретаря Мирела Гълъбова
като разгледа докладваното от Румяна Бакалова Въззивно гражданско дело
№ 20211200501064 по описа за 2021 година
Производството е образувано на основание чл.258 и сл ГПК.
Против решение №74 от 19.10.2021г.,постановено по гр.д.№816/2020г. на
РС Разлог е постъпила въззивна жалба от от ЮС. Х. СТ. от с.Конарска
общ.Якоруда,с която решението се обжалва в частта,с която са предоставени
упражняването на родителските права върху роденото от брака на страните
дете Дж. Ю- С.. На нейната майка Дж. Ст.,съответно е определен режим на
лични контакти и в частта,с която въззивникът е осъден да заплаща издръжка
на малолетното дете в размер на 170 лв.Според въззивникът съдът не е
съобразил, че майката не е полагала необходимите грижи по време на
боледуване на детето,като не са съобразени и показанията на св.д-р
И.В..Освен това жалбоподателя има подкрепата на своята майка.Счита се за
сериозен и отговорен родител и може да възпитава детето си.От друга страна
твърди,че под въздействие на майка си другата им дъщеря Х. е напуснала
училище,за да може да работи.Твърди се във въззивната жалба,че майката на
детето прави всичко възможно да отчужди детето от бащата,като
възпрепятства и личните контакти.Поддържа,че социално битовите условия
при него са по-добри.
1
Моли да се отмени обжалваното решение в посочената част,като
родителските права се предоставят на него,съответно се определи режим на
контакти с другия родител ,както и размера на дължимата издръжка.
От ответната страна е постъпил писмен отговор,който се поддържа и в
съдебно заседание чрез пълномощника на Д.С. Ст.,като се оспорва въззивната
жалба и моли да се потвърди съдебния акт.
Подадената въззивна жалба е допустима,като постъпила в срок,от страна
по делото,която има право и интерес да обжалва постановения съдебен акт.
Въззивният съд,съобразно правомощията си по чл.269 ГПК,намира
обжалваното решение за валидно и допустимо,а по правилността му прие
следното:
От Ю.Ст. е подал искова молба против Дж. Ст. за прекратяване на
сключения по между им брак като дълбоко и непоправимо разстроен по вина
на ответницата.С решението на РС Разлог брака е прекратен по вина и на
двамата съпрузи.Решението не е обжалвано в тази част и е влязло в сила.
Установено е,че от брака си страните имат две деца-Х.,която е
непълнолетна и дете Дж.,родена през 2014г.-малолетна.Решението по
предоставяне на родителските права и контактите с другия родител,както и
издръжката за детето Х. е влязло в сила.Първоинстанционният съд е
определил родителските права да се упражняват от майката.
За детето Дж. е установено,че страда от тежка,застрашаваща живота болест
,ако не се лекува-остра лимфобластна левкемия.За лечението на тази болест и
поведението на родителите подробно е била разпитана свидетелката д-р
И.В.,която е участвала в лечението.Тя обяснява,че при констатиране на
болестта са започнали лечение,като в първите 42 дена са овладяли
заболяването и са постигнали ремисия,което пояснява лекарката на по-
обикновен език означавало,че детето е оздравяло.После се е налагало
поддържащо лечение,като към настоящ момент лекаря е заявил,че детето е
оздравяло.
При началото на лечението-месец юни на 2018г. ,около 33 дни по
правилата на болницата майката следва да е придружител.Не е спорно,че през
този период майката на детето го е придружавала.След като по отношение на
детето е установена ремисия,лекаря е забелязал едно нежелание детето да се
2
лекува по правилата т.е. със сравнително чести посещения в болницата.Това е
наложило свидетелката да събере роднините на детето-
майката,бащата,бащата и брата на Дж. Ст.,като им е заявила,че ако не се
продължи лечението,ще се обърне към социалните служби.След това бабата
/майката на жалбоподателя/ е придружавала продължително детето,а след
това при извършване на допълнителните медицински процедури в период от 2
години и повече,лекарката твърди,че е виждала само бабата и бащата на
детето.Св.В. е заявила,че при разговор с Дж. ,тя е казала,че няма да я доведе,а
не,че няма да я лекува.Няма спомен майката да й е звъняла по телефона,за да
се интересува от здравето на детето си.Показанията на тази свидетелка се
потвърждават и от издената служебна бележка от УМБАЛ „Царица Йоана“
ЕАД гр.София,приета от въззивния съд.По начало тези факти не се оспорват
от ответната страна по отношение на това кой и кога е придружавал детето в
лечебното заведение.
За отношенията между страните,поведението им,съответно отношението
към децата им са събрани и други гласни доказателства.Тъй като показанията
са депозирани от близки родственици/майка на ищеца,негови
братовчедки,бащата на ответницата,брат на ответницата/ в обобщение,съдът
ги намира за пристрастни,доколкото с оглед родството,постъпките на Ю.Ст.
и Дж. Ст. са преценявани емоционално и едностранно.Съдът изгражда цялата
картина на семейния живот и отношението към децата от отделни
факти,които свидетелите съобщават и които си съвпадат и с други
доказателства-писмени доказателства,данни от социалния доклад,показанията
на св.д-р В.,които са обективни и липсва заинтересаваност.Нито едни от
показанията на свидетелите роднини,съдът не кредитира изцяло на основание
чл.172 ГПК.
Фактите съвпадат единствено относно обстоятелството,че страните и в
момента живеят в двуетажна пристройка ,която е към друга
къща.Пристройката е с по две стаи на етаж,а според социалния работник с по
една стая.Има баня и тоалетна.Майката и двете деца ползват стаите на първия
етаж,а бащата стаите на горния етаж.В къщата живее майката на ответника
със семейството на другия й син.
И двете групи свидетели установяват,че ответника е имал извънбрачна
връзка,от която може би има дете,напуснал е за известно време семейството
3
си,поради тази връзка,а след това се е прибрал.Св.Т. дава показания,че се
знаело от цялото село,че Юсеин има любовница и дете от нея,обаче не живеел
с нея.Св.М. и А. М. дават сведения за същите обстоятелства.
Майката на ищеца дава показания,че Дж. е много привързана към баща
си,той й купувал много работи,отделя й внимание.С другото дете бащата е
бил в добри отношения,но според свидетелката без негова знание тя се е
сгодила.При станала кавга Х. е поискала да удари баща си и той за това я е
ударил.Сега вече Х. не била сгодена,но не ходела и на училище,защото
майката командвала.
Другата свидетелка Т. сочи,че бащата се интересува от децата си,докато
майката не.Тя не е останала при детето си,защото не искала да го
гледа.Пояснява,че Юсеин пие само,когато е в компания ,но не е
алкохолик.Дж. спяла при майка си,но ходи и при баща си в работилницата
му.Баща й купувал всичко.Св.М. с автомобил е карал Ю.Ст. и майка
му,когато се е налагало да посетят болницата с детето Дж..За това Юсеин му е
плащал.Свидетелят дава показания,че когато е трябвало да тръгват,детето не
винаги е излизало чисто и спретнато.Бабата го е ресала в колата,сменяла е
памперси. Според свидетеля детето го е било страх от бащата под
въздействие на майка му.
Бащата на ответница характеризира Ю.Ст. като мързелив човек,който
непрекъснато му искал пари ,спял до късно, после ходел при любовницата и
цяла нощ пиел.Свидетелят дава друга версия,защо в известен период Х. не е
ходела на училище.Момичето се е срамувало,защото са й казвали,че сега
баща й ще се ожени за жена с леко поведение.Свидетелства и за осъществено
домашно насилие от ищеца спрямо ответницата.Според свидетеля малката
Дж. е привързана към майка си и сестра си,а бащата не го иска,защото той
нищо не й купува.
Брата на ответницата свидетелства както за брачната изневяра на
Ю.Ст.,така и за осъщественото домашно насилие спрямо Дж. и дъщерята
Х..Счита,че Х. сега не ходи на училище,защото са онлайн.
От социалния доклад и устните обяснения на социалния работник Г. се
установява,че на детето са създадени добри условия за живот.Стаята е чиста и
подредена.Сочи,че е говорил с директора на училището,в което учи дъщерята
Х.,като той е заявил,че Х. посещава училище,но сега имат неприсъствено
4
обучение.Г. не е забелязал наличие на отчуждение между бащата и детето
Дж.,нито че майката ограничава контактите с бащата.
През 2016 г. има постановено решение против Ю.Ст.,с което са му
наложили мерки по ЗЗДН спрямо съпругата и двете му деца,а през 2020г. му е
съставен протокол за предупреждение по ЗМВР.
При така установеното от фактическа страна, от правна съдът съобрази
следното:
В чл.59 ал.4 СК са изброени критериите, спрямо които съдът преценява
на кого да възложи упражняването на родителските права - възпитателските
качества на родителите,полаганите до момента грижи и отношение на
родителите към децата, желанието на родителите, привързаност на децата към
родителите, полът и възрастта на децата,възможност за помощ от трети лица,
социално обкръжение и материалните възможности,като изброяването е
примерно, а не изчерпателно. Такова е изброяването и в ППВС № 1/1974 г.,
тъй като съдът може да вземе предвид и други, непосочени изрично в него
обстоятелства, като мотивира значението им по отношение на спора при кого
да живее детето и кой да упражнява родителските права. Изброените в ППВС
№ 1/ 1974 г.обстоятелства са минимумът, който трябва да бъде взет предвид
при изследване на най-добрия интерес на детето (по смисъла на пар.1 т.5 ДР
от ЗЗакр.Д/ Съдът дължи обсъждането им и излагане на мотиви по кои от тези
критерии ,дава предпочитание на някой от родителите. Т. е. съдът следва да
следи служебно за най-добрия интерес на детето, като в този смисъл да
преценява всички относими обстоятелства при произнасяне относно
родителските права.
Съвкупното обсъждане на така установените по делото обстоятелства
сочат, че най[-добрият интерес на детето ще бъде задоволен, ако остане да
живее при майка си и на нея бъде предоставено упражняването на
родителските права.
И двамата родители разполагат с неособено големи,невпечатляващи и
неудовлетворителни възпитателски и родителски качества.Бащата е
поддържал или поддържа извънбрачна връзка,станала достояние на
неограничен кръг лица,включително и на порасналата му дъщеря Х..Напуснал
е семейството си по този повод,не е имал скрупули да отиде в друг град,след
което отново да се върне.Употребява алкохол,в което състояние е по-
5
агресивен.Писмени доказателства има за упражнено домашно насилие както
върху майката,така и върху децата.
Майката е проявила ограниченост при факта на заболяване и лекуване на
детето.Приела е,че като е постигната ремисия ,това е достатъчно и не е
необходимо такова стриктно лечение.Придружавала е детето първия
месец,като след това майката на ищеца и той са поели грижата за лечението
му.Фактът е налице,като няма данни дали това поведение на майката е от
невежество или пък от невъзможност да подсигури личен транспорт на
детето до гр.София,каквато възможност е имал ищеца или е било по преценка
на близките на детето.Не следва да се имат предвид данните,които по-
голямото дете Х. е споделила при изслушването си пред съда за причините за
това.Детето не е свидетел и обстоятелствата,които излага следва да се ценят
единствено в посока,желанието на детето при кой родител да остане.
Установено е,че майката е безработна и извършва при възможност надомна
работа,като баща й я подпомага в издръжката.
Според съда и двамата родители имат желание да отглеждат детето
си,полагат грижи съобразно техните възможности и разбиране за възпитание,
детето е привързано и към двамата си родители,но при преценка на
релевантните ,съответно посочени по-горе критерии, спрямо които съдът
преценява на кого да възложи упражняването на родителските права,майката
има приоритет. Тя е полагала непосредствените грижи за детето от неговото
раждане,няма данни да се е отнасяла грубо с него или с поведението си да го
е застрашавала при физическото и психическото му развитие.Не се установи
да е проявявала действия,с които да е искала да го отчужди от
бащата.Свидетелите на ответника сочат,че детето е спяло при майка си,но е
посещавало и баща си,още повече,че и работилницата му е близо до къщата,в
която живее семейството /по данни на соц.работник/ т.е. контактът с бащата
не е прекъснат.Детето се отглежда от майката.Действително бащата може да
разчита на подкрепата на своята майка,но от друга страна и значително по-
голямата сестра,която скоро навършва пълнолетие може да се включва във
физическото му отглеждане.Не без значение е и пола на детето,на която
възраст в момента съдът намира,че има по-голяма нужда от майка си.Няма
основание да се разкъсва връзката между двете сестри,при установеното,че Х.
и баща й са в лоши отношения и детето Х. не желае да контактува с него.
Няма данни за конфликти и напрежение между трите в тази среда,в която
6
преимуществено е живяло детето, с майка си и сестра си.Тъй като майката
разполага със свободно време тя има и повече възможности да има
пълноценен контакт с детето и да му помага.
Според настоящия състав на съда ,бащата е по-неподходящия родител,с
оглед лежерното му поведение към другия пол,употребата на алкохол и
склонност към насилие.Това сочи според съда на невъзможност да осигури на
детето една стабилна среда,без изменения и сътресения.
Битовите условия при единия и другия родител са еднакви.
По тези съображения,обжалваното решение следва да се потвърди в тази
обжалвана част.
Размерът на издръжката е определен по критериите на чл.142 ал.1 СК,към
момента на постановяване на решението.Нито една от страните не е
представила доказателства за доходите си.Майката е безработна и
инцидентно извършва надомна работа.Бащата има собствен автосервиз,като е
заявил пред социалния работник,че печели прилично.Издръжката е
определена почти в минимален размер за 7 годишното дете,което вече е
ученичка.При една издръжка от 290 лв. общо,нормално по критериите на
закона е бащата да заплаща 170 лв.,а майката да дава издръжка чрез грижите
и възпитанието на детето.
Режима на контакти е стандартен.Няма доказателства,които сочат,че следва
да се разшири или стесни,още повече,че детето и баща му живеят в почти
една къща и могат да имат ежедневен контакт,който майката към този момент
не ограничава.
Решението следва да се потвърди.
В отговора си въззиваемата страна претендира разноски,но в
пълномощното на л.29 от делото не са отразени направени такива за
страната,поради което разноски не се присъждат.
По изложените съображения съдът
7
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №74 от 19.10.2021г.,постановено по гр.д.
№816/2020г. на РС Разлог в обжалваната част относно предоставяне на
родителските права,личните контакти и издръжката на детето Дж. Ю. Ст..
В останалата част решението е влязло в сила.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС с касационна
жалба,подадена в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8