№ 410
гр. Дупница, 24.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, V-ТИ СЪСТАВ НО, в публично
заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Страхил Н. Гошев
при участието на секретаря Румяна М. Агонцева
като разгледа докладваното от Страхил Н. Гошев Административно
наказателно дело № 20231510200616 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Същото е образувано след масов отвод на всички съдии от РС-Кюстендил, като
производството по НАХД № 207/2023 г. е прекратено от този съд и изпратено на ВКС за
определяне на друг равен по степен съд. С Определение № 251/07.06.2023 г., по КНЧД №
391/2023 г., по описа на ВКС делото е изпратено и разпределено за разглеждане от
настоящия съдебен състав на РС-Дупница.
Настоящият съдебен състав е сезиран с обжалвано Наказателно постановление (НП)
№ 23-1139-000279 от 15.02.2023 г., издадено от Началник сектор „Пътна полиция“ към
ОДМВР-Кюстендил, упълномощен със Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г., на МВР, с което
на Б. Д. Л., с адрес: гр. К., ул."Х.Д." № ***, ет.**, ап.**, с ЕГН **********, на основание
чл. 53 от ЗАНН и по чл. 174, ал.3, пр. 1, и чл. 183, ал. 1, т. 1 от ЗДвП са наложени
административни наказания, както следва:
1. „глоба“ в размер на 2000,00 лева, както и наказание „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 24 месеца, за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП и
2. „глоба“, в размер на 10,00 лева, за нарушение на чл. 100, ал.1, т. 2 от ЗДвП.
НП е обжалвано в срок от санкционирания водач. В жалбата се развиват множество
доводи за неправилност и незаконосъобразност на НП. Твърди се липса на извършено
нарушение и допуснати множество съществени процесуални нарушения свързани с липса на
реквизити в АУАН и НП, както и нарушение на административнопроизводствените
правила.
1
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован се явява лично и поддържа
жалбата си, като прави доказателствени искания, оспорва част от събраните гласни и
писмени доказателства и пледира за отмяна на обжалваното НП, поради допуснати
съществени процесуални нарушения и недоказаност на нарушението.
Въззиваемата страна е редовно уведомена, но не изпраща процесуален представител
в съдебно заседание. Взема становище за неоснователност на жалбата в съпроводително
писмо до съда и с молба изпратена по делото от АНО, чрез редовно упълномощен
юрисконсулт – Б. Л., в която моли за потвърждаване на НП.
Съдът като анализира доводите на страните и събраните по делото писмени и
гласни доказателства намира за установено от фактическа страна следното:
На 03.02.2023 г., около 23:15 ч., при спускане на „Конявска планина“ в посока
движейки се към гр. Кюстендил свидетелите П. Г. и К. Р. – служители на Гранична полиция
се прибирали от работа на Аерогара София с управляван от св. Г. лек автомобил, като пред
тях в същата посока се движел бавно друг лек автомобил, джип„Хонда С-RV“, с Рег.№ №
******, управляван от жалбоподателя Б. Л.. Управляваният от жалбоподателя автомобил
криволичел и се приближавал опасно в завоите до края на пътното платно с опасност да
катастрофира, поради което св. Г. подал продължителен звуков сигнал с клаксона на
автомобила си, при което жалбоподателят натиснал спирачките и спрял близо до
мантинелата на пътя. Св. Г. приближил спрелия автомобил, за да види дали всичко е наред с
водача му, при което жалбоподателят потеглил, като свидетелят започнал да се движи вече
пред него. При последващото движение по пътя към гр. Кюстендил св. Г. и спътникът му св.
Р. забелязали, че следващия ги автомобил отново криволичи по пътното платно, поради
което подали на няколко пъти сигнал и дали информация на тел. 112 за местоположението
на автомобила управляван от жалбоподателя, като при с. Ябълково изчакали и започнали
отново да се движат на безопасна дистанция зад същия при навлизането му в гр. Кюстендил.
На ул. Бузлуджа срещу блок № 95 автомобилът на жалбоподателя бил спрян със светлинен
и звуков сигнал от патрул на РУ-Кюстендил, ООР, съставен от свидетелите В. И. и Д. Д..,
като зад полицейския автомобил спрели и свидетелите Г. и Р., които останали на място до
края на проверката. След като служителите на МВР И. и Д. установили самоличността на
жалбоподателя и обстоятелството, че същият се легитимирал като прокурор от ОП-
Кюстендил докладвали на ОДЧ, който им казал да изчакат на място пристигането на патрул
на КАТ.
На място пристигнал и автопатрул на РУ-Кюстендил, ПУ - Изток съставен от
свидетелите К. Ф. и Р. М., които се отзовали на същия сигнал подаден по-рано от ОДЧ във
връзка с движението на автомобила управляван от жалбоподателя. Малко след тях
пристигнал и автопатрул на сектор „ПП“ при ОДМВР-Кюстендил съставен от свидетелите
мл. автоконтрольор К. Д. и мл. автоконтрольор и В. С., които започнали да извършват
проверка на документите на водача и автомобила. При проверката водачът не предоставил
на контролните органи СРМПС част II за автомобила, който управлявал. По време на
проверката служителите на пътна полиция усетили силен мирис на алкохол от водача и
2
помолили същия да даде проба за употреба на алкохол с техническо средство Алкотест
дрегер 7510 с фабр. № ARPL-0261. Жалбоподателят категорично отказал да бъде изпробван.
На място пристигнал и дежурния офицер по линия на КАТ – св. Б. С., който бил изпратен
на място от ОДЧ. Същият лично и отново помолил жалбоподателя да му бъде извършен тест
за употреба на алкохол с наличното техническото средство Алкотест дрегер 7510 с фабр. №
ARPL-0261, но жалбоподателят отново отказал. С оглед отказа му да даде проба св. В. С.
издал и се опитал да връчи на жалбоподателя Талон за медицинско изследване /ТМИ/ с №
139423, който последният категорично отказал да подпише и получи, като отказът му е
удостоверен надлежно в ТМИ с подписа на св. В. Р. И., най-долу като в изрична разписка за
подписване и получаване на талона от лицето. Жалбоподателят не се явил изобщо в
процесната нощ за даване на кръвна проба в посоченото му в ТМИ лечебно заведение.
С оглед непредоставянето на контролните органи на СРМПС част II за автомобила
управляван от жалбоподателя и с оглед отказа на водача да бъде тестван с техническо
средство св. К. Д. съставил на същия АУАН, в присъствието на свидетелите В. И. и П. Г.,
който бил подписан от актосъставителя и свидетелите. Жалбоподателят отказал да подпише
и да получи срещу подпис препис от акта, което било надлежно удостоверено с подписа на
св. К. Р. положен в съответната разписка за това в края на АУАН. В акта е отбелязано, че
нарушителят има възражения, но такива не са изложени писмено в указания му в акта срок.
Въз основа на този АУАН е издадено и обжалваното НП с № 23-1139-000279 от
15.02.2023 г., издадено от Началник сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР-Кюстендил,
упълномощен със Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г., на МВР, с което на Б. Д. Л., с адрес:
гр. К., ул."Х.Д." № ***, ет.**, ап.**, с ЕГН **********, на основание чл. 53 от ЗАНН и по
чл. 174, ал.3, пр. 1, и чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 3-то от ЗДвП са наложени административни
наказания, както следва:
1. „глоба“ в размер на 2000,00 лева, както и наказание „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 24 месеца, за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП и
2. „глоба“, в размер на 10,00 лева, за нарушение на чл. 100, ал.1, т. 2 от ЗДвП.
По доказателствата:
Горната фактическа обстановка съдът възприе изцяло въз основа на показанията на
разпитаните в съдебно заседание свидетели, полицейските служители-очевидци на
нарушенията, вкл. на отказа на жалбоподателя да бъде тестван с техническо средство – Д.,
И., С., Ф., М. и С., както и служителите на ГД „ГП“ – свидетелите П. Г. и К. Р.. Съдът
базира изводите си и въз основа на събраните по делото множество писмени доказателства,
вкл. служебно изисканите писма и справки, всички приобщени по реда на чл. 283 НПК.
Съдът се доверява изцяло на казаното от посочената група полицейските служители, които
последователно, еднопосочно, ясно, логично и точно описват възприетите от всеки от тях
лично и непосредствено, преди, по време и след проверката, както и съобщените им от
някой от останалите лица факти и обстоятелства по повод извършените спрямо
жалбоподателя служебни действия, съобразно качеството, компетентностите и длъжността
на всеки от полицейските служители. Добросъвестно сами отбелязват, че не си спомнят с
3
категоричност определени по-дребни и несъществени обстоятелства. Казаното от тях
съвпада напълно с отразеното в съставените във връзка с проверката документи – Талон за
медицинско изследване, АУАН, ЗПАМ, справка от ЦСМП, справка с резултати от
техническо средство и др. С категоричност авторството на управлението на автомобила се
установява безспорно от показанията на свидетелите В. И., П. Г. и К. Р., а този факт не се
оспорва и от самия жалбоподател. Несъществените разминавания в разказа на полицейските
служители съдът отдава едиснтвено и само на изминалия значителен период от време,
ежедневната им заетост с подобни нарушения по ЗДвП, както и на различните им служебни
задължения, степен на ангажираност и извършени действия по отношение на проверката на
жалбоподателя. Няма данни за каквато и да е предубеденост или преднамереност на същите
към жалбоподателя. Няма никакви данни за злоупотреба с власт или права от някой от
полицейските служители по време на извършване на проверката в ущърб на водача.
Съдът възприема само частично за достоверни показания на свидетелите М. С. и Й.
Т., които са познати и близки на жалбоподателя и то в частите им незасягащи пряко
предмета на доказване по делото. Същите не са непосредствени очевидци на нарушенията
или на извършването на проверката от полицейските служители спрямо жалбоподателя, а са
били ангажирани по молба на същия с други последващи дейности по управление на
автомобила му и запознаване с преписката по издадените му АУАН и ЗПАМ на следващия
ден.
Съдът приема с доверие и информацията отразена в писмените доказателства по
делото и приложения снимков материал отразяващ района около мястото на проверката,
доколкото същите намират опора в останалия доказателствен материал и не са налице
никакви противоречия или възражения спрямо тях от страните, респ. не се отричат от
свидетелските показания възприети от съда за достоверни. Авторството на част от
документите се потвърди и в съдебно заседание от подписалите и съставилите ги лица.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Въз основа на извършена служебна проверка съдът счита, че при съставянето на
АУАН и издаването на атакуваното НП не са допуснати съществени процесуални
нарушения – АУАН, както и НП са издадени от компетентен административен орган,
спазена е формата за съставянето им, като същите съдържат всички необходими реквизити.
Колкото до описанието на всяко от нарушенията, съдът намира, че изложеното в НП и
АУАН е напълно достатъчно, за безспорното им установяване. Ясно е посочено мястото и
времето на извършване на нарушенията, описано е поведението на водача на МПС
изразяващо се в неговия ясен и недвусмислен отказ да бъде тестван с техническо средство за
употреба на алкохол, а именно Алкотест дрегер 7510, с фабр. № ARDM-0261, както и
последвалото издаване на задължителния талон за медицинско изследване, който
жалбоподателят самоволно е отказал да подпише и получи, което е било надлежно
удостоверено в разписка с подписа на св. В. И.. В тази насока последният не оспорва
изобщо обстоятелството, че в процесната вечер след приключване на проверката не се е
4
явил да даде кръвна проба в МБАЛ- гр. Кюстендил. Не спори и относно обстоятелството, че
не е представил на контролните органи СРМПС част II за управлявания от него автомобил.
По нарушението на чл. 174, ал.3 от ЗДвП
Съдът намира, че защитната версия изложена в жалбата, че жалбоподателят поради
претърпяна операция на коляното и по лекарско предписание приемал хранителни добавки и
лекарства, вкл. шведска горчивка е тотално опровергана и самият жалбоподател в съдебно
заседание практически я изоставя и не акцентира на нея. Най-малкото от етикета и
съдържанието разяснено от лекаря на пациента относно въпросната горчивка, медикаменти
и хранителни добавки жалбоподателят е бил предварително наясно, че след употребата им
изобщо не следва да управлява МПС. От друга страна ясно е описано поведението на пътя
на същия от свидетелите Р. и Г., които продължително време са шофирали пред и зад него и
са възприели тотално неадекватното му поведение на пътя като опасен водач движещ се на
зиг-заг и напускащ очертанията на пътните ленти. Поради всичко това и тези твърдения в
жалбата и пледоарията на жалбоподателя се явяват напълно изолирани от достоверния
според съда доказателствен материал и по никакъв начин не се явяват легитимно
оправдание за отказа на водача да бъде тестван за употреба на алкохол. Още повече при
евентуална проба с техническо средство или даване алтернативно на кръвна проба би могла
да бъде установена концентрация на алкохол в стойност много по-ниска от нормативно
предвидената от 0,5 промила на хиляда, което би било и логично при съответен извършен от
жалбоподателя еднократен вечерен прием на предписани му от лекар медикаменти и
добавки. Въпреки това явно целта на водача е била да осуети изначално възможността за
наказателно преследване срещу него по реда на чл. 343б, ал.1 от НК при евентуално
установена стойност на пробата над 1,2 промила на хиляда, поради което и категорично е
отказал даването на проба с техническо средство, както и възможността да даде кръв за
изследване. Такава съставомерна стойност не би била съответна никога на еднократен
вечерен прием на каквато и да е шведска горчивка, а вероятно на изпита бутилка или
евентуално литър от същата, за какъвто прием и предписания от лекар липсват изобщо
твърдения от жалбоподателя. Напротив видно от представената с жалбата и приложена на л.
18 от АНД № 207/2023 г., на РС-Кюстендил рецепта издадена от личния лекар на
жалбоподателя д-р В. Брайков е посочено, че му е предписан прием на 3 пъти по 1 чаена
лъжичка от въпросната горчивка. Ето защо, при отказа на жалбоподателя като водач на
автомобила да бъде тестван с посоченото техническо средство, полицейските служители са
действали по единствено законосъобразния за това начин – установяване на
административното нарушение посредством съставяне на акт за това и издаване на талона за
медицинско изследване цитиран в акта. Относно доказателствената стойност на талона за
медицинско изследване и отказът да бъде получен виж и Решение № 21 от 4.02.2016 г. на
АдмС - Кюстендил по к. а. н. д. № 342/2015 г.
Абсолютно несъответни на установените факти са и твърденията на жалбоподателя,
че във въпросната вечер е пътувал към село Копиловци, обл. Кюстендил, за да укаже
незабавна помощ на родителите му, доколкото движението на управлявания от него лек
5
автомобил е било проследено продължително време от свидетелите Р. и Г. и посоката му на
движение от Конявска планина към гр. Кюстендил изобщо не съответства на тези твърдения
на жалбоподателя, а напротив категорично ги опровергава. Водачът е шофирал именно в
посока към гр. Кюстендил където живее, а не напускайки гр. Кюстендил в посока към някое
друго населено място.
Не е относимо и посоченото разминаване в посочения с цифри и букви номер на
управлявания лек автомобил с марка и модел "**** *-**", което явно представлява
еднократна очевидна фактическа грешка, като видно от съдържанието на АУАН и НП
номера на МПС-то е посочен на няколко пъти абсолютно коректно като ** **** КА и е
сгрешен единствено с размяна на местата на двете последни букви /КН 0057АК/ и то само
на едно място в АУАН, най-долу при описание на иззетите регистрационни табели на
автомобила, което по никакъв начин не затруднява правото на защита на жалбоподателя,
който би следвало да е наясно кой свой, собствен автомобил е управлявал в процесната нощ.
На следващо място не представлява каквото и да е, а още по-малко съществено
нарушение на административнопроизводствените правила обстоятелството, че след като св.
К. Д. е съставил АУАН на дата 04.02.2023 г., то при проверката след това този свидетел е
връчил на жалбоподателя при отказ удостоверен с подписа на св. В. С. допълнително и
призовка за явяването на нарушителя в Сектор „Пътна полиция“ на ОДМВР-Кюстендил на
06.02.2023 г., в 10:00 часа, във връзка с издадените на жалбоподателя 2 броя ЗПАМ, връчени
му по-късно срещу подпис на 08.02.2023 г. Двете производства са самостоятелни, като
приключват и със самостоятелни, отделни и подлежащи на обжалване по различен ред и
пред различен съд крайни административнонаказателни актове, съответно НП и ЗПАМ.
Участието на актосъставителя по настоящото административнонаказателно производство е
приключило със съставянето и връчването на място при проверката в условията на отказ на
процесния АУАН, като след това за същия няма пречка да изпълнява правомощията си и
възложените му задачи, в качеството му на полицейски орган, вкл. и да връчи призовка или
други документи, вкл. и на жалбоподателя, на който по-късно са издадени 2 броя ЗПАМ.
Същото важи и за посочения свидетел на отказа да се получи призовката от жалбоподателя
Л. - В. С., който явно е бил на това място по това време и е усдостоверил отразеното
обстоятелство и поведение на жалбоподателя при опита да му бъде връчена призовката от
св. Д.. Друго различно разбиране и ограничаване на полицейските правомощия и функции
на актосъставителя, а и на свидетеля С. по отношение на този жалбоподател е абсолютно
contra lege и несъответства на смисъла на закона, а и на здравия разум. Същите са
извършили надлежно възможените им от закона функции и служебни действия.
По повод релевираните от жалбоподателя в пледоарията му пред съда доводи, че е
налице нарушение на процедурата по тестване с дрегер на място след спирането му от
полицейските служители и издаването на АУАН в патрулния автомобил, респ.
предявяването на издадения след отказа ТМИ 139423, съдът държи да отбележи, че не
споделя същите, тъй като нарушението е за отказ за даване на проба. Тоест след като
обективно е отказал да даде проба с дрегер, вкл. предпочел е да не се яви и даде и кръвна
6
такава в указания му срок до 40 минути и в лечебно заведение – МБАЛ-гр. Кюстендил
жалбоподателят Л. сам се е лишил от възможността да установи насрещно различни факти
от безспорните такива обективирани в АУАН и НП. Талонът не страда от никакви
неточности и пороци, същият е надлежно издаден и подписан от св. В. С., предявен е на
водача и след това е подписан и от св. В. И. относно отказа за връчването му на
жалбоподателя. Всичко това е сторено в присъствието на свидетелите-очевидци С., Р., Г. и
останалите полицейски служители от ПУ-Изток. В случая от събраните доказателства е
установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на
нарушителя и неговата вина, което обусловило и необходимостта от издаване на НП срещу
същия.
Съгласно разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП: „Водач на моторно превозно
средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка
с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за
установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни
предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и
вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно
изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се
наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или
самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв.“.
Посочената разпоредба регламентира състав на административно нарушение, чието
изпълнително деяние е отказ да бъде извършена проверка за употреба на алкохол. В тази
разпоредба не са уредени две или повече изпълнителни деяния, респ. няма повече от едно
нарушение. Обстоятелството дали проверката за наличието на алкохол ще се извърши
посредством техническо средство, доказателствен анализатор или анализ на кръвна проба не
определя броя на визираните нарушения. Различните начини за установяване на алкохол са
просто различни средства за проверка наличието на алкохол у водача, но изпълнителното
деяние е само едно и то е отказ. Това означава, че ако лицето откаже да бъде тествано с
техническо средство за наличие на алкохол, но даде кръв за анализ и по този начин бъде
установено наличието или липсата на алкохол в кръвта, това лице няма обективно да е
извършило нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, защото не е отказало да му бъде извършена
проверка за наличие на алкохол, напротив - такава би била извършена надлежно
посредством резултата от безспорния кръвен анализ. Същият извод следва да се направи и в
обратната хипотеза, когато водачът се съгласи да му бъде извършен тест с техническо
средство, но откаже такъв чрез анализ на кръвна проба. В този смисъл виж и актуалната
практика на касационната инстанция – Решение № 268/08.12.2022 г., по КАНД № 290/2022
г., на АС-Кюстендил; Решение № 159 от 17.07.2020 г. по к. адм. н. д. № 100 / 2020 г. на
Административен съд – Кюстендил и Решение № 355 от 31.12.2019 г. на АдмС -
Кюстендил по к. а. н. д. № 333/2019 г и др. В посочените касационни съдебни актове се
акцентира еднозначно, че от писмените доказателства /АУАН, който се ползва с
7
презумптивна доказателствена сила, неразколебана от други годни доказателствени
средства, талон за изследване, отговор на лечебното заведение за липса на дадена кръвна
проба за изследване/ и от гласните доказателства /показанията на контролните органи/ се
установява категорично и безспорно, както е и в настоящия случай, че е явно и несъмнено
доказано извършеното от водача нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП – отказ на водача да му
бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол.
В случая жалбоподателят е наказан именно за отказа му като водач да му бъде
извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в
кръвта, както и последвалия отказ да изпълни предписанието за медицинско изследване и
вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта му , както е цитирано в НП, поради което с този отказ
формално е осъществен съставът на нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП от обективна
страна.
От субективна страна това нарушение е извършено при форма на вината пряк
умисъл, доколкото жалбоподателят, отказвайки да бъде тестван за концентрация на алкохол
в кръвта му с техническо средство и с последващо непредоставяне на кръвна проба ясно е
съзнавал, че извършва нарушение на ЗДвП. Поведението му според съда е било пряко
мотивирано от желанието за избягване на евентуална наказателна отговорност, като видно
от показанията на полицейските служители и на свидетелите Р. и Г. жалбоподателят Б. Л.
явно предварително е бил употребил сериозно по обем количество алкохол в процесната
вечер.
По нарушението на чл. 100, ал.1, т. 2 от ЗДвП
Доказано от обективна страна е и второто посочено в АУАН и НП нарушение на чл.
100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, която разпоредба гласи: „ Водачът на моторно превозно средство е
длъжен да носи:
т. 2 свидетелство за регистрация на моторното превозно средство, което
управлява...“ В случая при проверката водачът не е представил задължителното СРМПС част
II и дори сам не оспорва това обстоятелство.
От субективна страна и това нарушение е извършено с пряк умисъл, доколкото всеки
правоспособен водач е длъжен да знае какви документи следва да носи у себе си при
управление на МПС и съответно да ги представи на контролните органи при извършена му
проверка, което жалбоподателят умишлено не е сторил, като не е представил изисканото му
СРМПС.
Съдът намира, че АНО изцяло правилно е приложил материалния закон като е
наказал жалбоподателя с наказанията, предвидени в чл. 174, ал. 3 от ЗДвП и съответно по
чл. 183, ал.1, т. 1, пр. 3-то ЗДвП, които наказания в дадения случай са строго фиксирани от
закона като вид и размер, поради което за съда не съществува възможност да ревизира
същите като ги намали. Не е съществено нарушение, че наказанието лишаване от право да
управлява МПС е посочено като 24 месеца, вместо изписаното в закона 2 години. Така
8
описаната продължителност на наказанието е идентична и не води до някакво двусмислие.
Деянието е с много висока степен на обществена опасност. Липсват каквито и да е
основания за приложение на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.
При изложените мотиви, настоящият съдебен състав достигна до извод, че
издаденото наказателно постановление следва да бъде потвърдено изцяло като правилно и
законосъобразно.
Така мотивиран и на основание чл. 63 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 23-1139-000279 от 15.02.2023 г., издадено от Началник
сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР-Кюстендил, упълномощен със Заповед № 8121з-
1632/02.12.2021 г., на МВР, с което на Б. Д. Л., с адрес: гр. К., ул."Х.Д." № ***, ет.**, ап.**,
с ЕГН **********, на основание чл. 53 от ЗАНН и по чл. 174, ал.3, пр. 1, и чл. 183, ал. 1, т. 1
от ЗДвП са наложени административни наказания, както следва:
1. „глоба“ в размер на 2000,00 лева, както и наказание „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 24 месеца, за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП и
2. „глоба“, в размер на 10,00 лева, за нарушение на чл. 100, ал.1, т. 2 от ЗДвП, като
ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните пред Административен съд – Кюстендил, на основанията предвидени в НПК и
по реда на Глава дванадесета от АПК.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
9