РЕШЕНИЕ
№ 306
Смолян, 13.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Смолян - III-ти касационен състав, в съдебно заседание на двадесет и втори ноември две хиляди и двадесет и трета година в състав:
| Председател: | ДОБРИНКА ГРИБАЧЕВА |
| Членове: | КРАСИМИРА СЕЛЕНОВА ПЕТЯ ОДЖАКОВА |
При секретар ЗОРКА ГАНИНСКА и с участието на прокурора НИКОЛИНКА ЧАМОВА като разгледа докладваното от съдия ДОБРИНКА ГРИБАЧЕВА кнахд № 20237230600104 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.210 и следващите от АПК във връзка с чл.63в от ЗАНН. Образувано е по касационната жалба на М. В. Д. срещу решение № 37/07.09.2023г., постановено по а.н. дело № 69/2023 г. по описа на Районен съд гр. [община], с което е потвърден електронен фиш за налагане на глоба серия К №7394015, издаден от ОД на МВР-[област], срещу М. Д., с наложена глоба в размер на 300 лв., на основание чл. 182, ал.2, т.4 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).
Поддържа се в касационната жалба, че решението на районния съд е незаконосъобразно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон.Оспорва приетото от състава на районен съд-[община],че електронния фиш съдържа всички реквизити, предвидени в чл.189 ал.4 от ЗДвП.Твърди се,че в ел.фиш не било уточнено мястото,където е констатирано нарушението – не се сочи град, село, местност, землище.
На следващо място се прави оплакване,че засичането на скоростта на автомобила не било обозначено по предвидения ред с поставяне на пътен знак Е24,съгласно чл.7 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г.
Предвид изложените оплаквания в жалбата, се иска отмяна на оспореното решение на РС-[община].
Пред касационната инстанция жалбоподателят се представлява от упълномощен адвокат – Н. П., която поддържа жалбата.Претендира присъждане на разноските по делото.
Ответникът по касация чрез упълномощен юрисконсулт В. моли да се остави без уважение касационната жалба.Поддържа становище,че решението на РС-Ч. е правилно.Претендира разноски.
Представителят на Окръжна прокуратура-[област] дава заключение, че касационната жалба е неоснователна.Счита, че решението на районния съд е законосъобразно. Поради това моли да се потвърди решението на съда.
Пред касационната инстанция не са представени нови писмени доказателства.
Административен съд-[област], като взе предвид оплакванията в касационната жалба и след преценка на събраните по делото доказателства пред въззивния съд, установи следното:
Електронният фиш е съставен на М. Д. за това, че на 19.04.2023г. в 10.46 часа на път ІІІ 864-1+940км до бензиностанция „Петрол“(извън населено място),в участъка с въведено ограничение на скоростта от 40 км с пътен знак В26 и допълнителна табела Т2-200м, поставени на път ІІІ 864-1+790км, камерата е насочена към [населено място], като е установено и заснето нарушение за скорост, с автоматизирано техническо средство TFR1-M №617. При разрешена стойност на скоростта 40км/ч е установена стойност на скоростта 77 км/ч, или превишение 37 км/ч, за което е наложена глоба в размер на 300лв., на основание чл.189 ал.4 във връзка с чл.182 ал.2 т.4 от ЗДвП.
Районният съд в обжалваното решение е направил извод, че е спазена процедурата, регламентираща режима за използване на автоматизираните технически средства за измерване на скоростта. Прието е също,че обжалваният електронен фиш съдържа всички реквизити,предвидени в чл.189 ал.4 от ЗДвП - мястото на нарушението, датата и точния час, включително описание на нарушението.Направен е извод,че използваното техническо средство е от одобрен тип.
Настоящият касационен състав приема,че касационната жалба е процесуално допустима,а разгледана по същество е неоснователна, предвид следното:
Видно от разпоредбата на чл.21 ал.1 от ЗДвП,в нея са посочени конкретни стойности на скоростта,които водачът е забранено да превишава. Според тях, ограничението за извън населено място е 90 км/ч, което е общо правило, без пътен знак.
Според нормата на чл.21 ал.2 от ЗДвП, когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак.Следователно в разпоредбите на чл.21 ал.1 и чл.21 ал.2 от ЗДвП се касае за различни хипотези за скорост, като нормата на чл.21 ал.2 се явява специална по отношение на чл.21 ал.1 от ЗДвП.
Действително процесният електронен фиш съдържа описание на всички релевантни обстоятелства на нарушението на чл.21 ал.2 от ЗДвП,като е посочено в него,че ограничението 40км/ч е въведено с пътен знак В26 и допълнителна табела.
Касационната инстанция споделя изводите, направени от районния съд в оспореното решение. Процесният електронен фиш съдържа задължителните елементи, изискуеми съгласно чл.189 ал.4 от ЗДвП, включително място на извършване на нарушението и описание на самото нарушение.Тъй като нарушението е допуснато извън населено място, неоснователни са оплакванията на касационния жалбоподател,че не било посочено място – град, село, където е извършено нарушението.Като се има предвид самото нарушение, достатъчно е да се посочи пътят и километрите, включително посоката на насочване на камерата.
На следващо място,обоснован е и извода на въззивния съд,че според съдържанието на Протокола за използване на автоматизирано техническо средство с дата на използване 19.04.23г. са спазени изискванията на Наредба №8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата на МВР, обнар. ДВ бр.36/19.05.2015г.
Неоснователно е оплакването в касационната жалба,че засичането на скоростта на автомобила не било обозначено по предвидения ред с поставяне на пътен знак Е24, съгласно чл.7 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. Към датата на нарушението -19.04.2023г., нормата на чл. 7 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. е вече отменена, като е отпаднало изискването местата за контрол с мобилни и стационарни автоматизирани технически средства и системи да се обозначават с пътен знак Е24 и оповестяват чрез средствата за масово осведомяване или на интернет страницата на Министерството на вътрешните работи.
По изложените съображения касационната жалба е неоснователна, а решението на районния като постановено в отсъствие на отменителни основания по чл.348 ал.1 от НПК, ще следва да бъде оставено в сила.
При този изход на делото основателно е искането на ответника за присъждане на разноски.Пред касационната инстанция ответникът е представляван от юрисконсулт, поради което следва да му се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв.
Водим от гореизложеното,Административен съд гр.[област], в настоящия касационен състав,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 37/07.09.2023 г. по а.н.дело № 69/2023г. на Районен съд гр.[община].
ОСЪЖДА М. В. Д. от [населено място] да заплати на Областна дирекция на МВР-[област] сумата 100лв. разноски за касационната инстанция.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
| Председател: | |
| Членове: |