Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 12.08.2022 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Софийски градски съд, Гражданско отделение, IV-Г с-в, в
публичното заседание на девети февруари през 2021 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ
ОРЕШАРОВА
мл.с. ИРИНА СТОЕВА
при секретаря А.Тодорова, като разгледа докладваното от съдия Александрова
гр.д.№ 2638 по описа за 2020 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273 ГПК.
С решение №
283555 от 24.11.2019 г. СРС, 158 с-в, по гр.д.№ 9309/2018 г. е отхвърлил
предявените от „А.“ ЕООД искове за осъждане на „И.“ ООД да заплати на ищеца
сумата от 8 097,14 лв. с ДДС-представляваща дължима главница за извършен
транспорт по заявка-договор за извършване на транспортна услуга № 44/03.07.2017
г., която сума е включена във фактура № 3527 от 21.07.2017 г.; сумата от
1 642,90 лв. с ДДС, представляваща дължима главница за претърпени загуби
от неизпълнението на ответника на задълженията си по заявка-договор за
извършване на транспортна услуга № 44/03.07.2017 г. по фактура №
3527/21.07.2017 г.; обезщетение за забава върху главницата за извършен
транспорт на 309,27 лв. за периода от 28.08.2017 г. до 08.02.2018 г. както и
обезщетение за забава върху главницата за претърпени загуби в размер на 62,75
лв. за периода 28.08.2017 г. до 08.02.2018 г.Решението е постановено при
участието на „Т.Т.9.“ ООД като трето лице-помагач на страната на ответника.
Срещу решението е постъпила
въззивна жалба от ищеца-„А.“ ЕООД.Въззивникът излага оплаквания, че
първоинстанционното решение е постановено в нарушение на материалния закон и на
съдопроизводствените правила и е необосновано.Твърди, че първоинстанционният
съд не е анализирал доказателствата в тяхната пълнота и съвкупност.Излага
твърдения, че съдът неправилно е приел, че
заявка-договор № 44/03.07.2017 г. е непълна, като поддържа, че в нея е
посочен товарния автомобил, и че превозвачът е изпълнил точно заявката, като е
изпратил посочения автомобил с означени размер и вид на заявения за прикачване
транспортен механизъм: тип контейнеровоз с размери 13,60 м, и че
ответникът-изпращач не е правил възражение, че не е бил осигурен необходимият
товарен автомобил за осъществяване на конкретния превоз.Твърди, че съдът не е
анализирал заявка № 4299/03.07.2017 г., която е представена от третото
лице-помагач и е изготвена по силата на сключен договор за спедиция и в която
по същото искане е посочен същия автомобил.Излага оплаквания, че съдът
неправилно е кредитирал показанията на свидетеля И.Г., като ги е съпоставил с погрешно
преценено съдържание на заявка-договор № 44/03.07.2017 г., но не и със заявка №
4299/03.07.2017 г.Излага доводи, че съдът е приел за приложима нормата на
чл.17, т.3 от Конвенция CMR вместо относимата норма
на чл.17, т.2.Поддържа, че от събраните доказателства е установено, че е налице
противоправно поведение на ответника, а превозвачът е изпълнил безусловно
заявката по договора, като превозът на стоката не е извършен по вина на
изпращача, който е бил принуден да върне транспорта в страната, за което
ответникът следва да заплати възнаграждение /обезщетение ведно с претърпените
загуби.Моли съда да отмени обжалваното решение и да уважи предявените искове.Претендира
разноски.
Ответникът по въззивната жалба- „И.“ ООД оспорва същата.Твърди, че въззивникът не е изпълнил задължението си да
превози процесния товар, което го лишава от правото да претендира заплащане на
договорената транспортна услуга.Излага твърдения за ирелевантност към предмета
на спора на регистрационния номер на товарния автомобил, още повече че той е
посочен от превозвача и възложителят по договора няма как да знае номера на
автомобила, който той ще предостави.Оспорва и твърдението на въззивника, че
свидетелятГ. е разпитан по искане на въззиваемия, като твърди, че същият е
поискан от ищеца /въззивника/, както и твърдението, че въззиваемият е изпращач
по смисъла на Конвенцията на CMR.Заявява, че въззивникът не е доказал твърдението си, че въззиваемият е
осчетоводил издадената от него фактура и е изтеглил неправомерно данъчния
кредит по нея.Твърди, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно,
постановено при правилно установена фактическа обстановка и е обосновано.Моли
съда да потвърди обжалваното решене.Претендира разноски.Прави възражение за прекомерност по чл.78, ал.5 ГПК.
Третото лице-помагач-„Т.Т.9.“ ООД оспорва въззивната
жалба.Изразява становище, че при постановяване на първоинстанционното решение
не са допуснати нарушения на процесуалните правила, че съдът е анализирал
събраните доказателства в тяхната съвкупност, и че оплакванията във въззивната
жалба са неоснователни.Правилно съдът е приел, че заявка № 4299/03.07.2017 г. е
неотносима към спора, и че от показанията на свидетеляГ. е установено, че
причината за неосъществяване на превоза е била невъзможността товарът да се
натовари на изпратения от превозвача товарен автомобил.Моли съда да потвърди
обжалваното решение.
Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди
представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа
страна следното:
Районният съд е бил сезиран с обективно съединени искове с правно основание
чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.372, ал.1 ТЗ вр. чл.1 от Конвенция за договора за
международен автомобилен превоз на стоки /CMR/, чл.79, ал.1, пр.2 ЗЗД вр. чл.82, пр.1 ЗЗД вр. чл.1 от
Конвенция за договора за международен автомобилен превоз на стоки /CMR/ и чл.86, ал.1 ЗЗД.Ищецът- „А.“ ЕООД твърди, че с ответника „И.“ ООД е сключил
договор за международен превоз по заявка № 44/03.07.2017 г., по силата на който
ответникът като изпращач му е възложил извършването на международен превоз на
товар с контейнеровоз с рег.№ *******ВХ/С 0776 ЕК.Твърди, че на 07.07.2017 г. в база на US Army гр.Илещейн, ФРГ ищецът е следвало да натовари
специален товар, да го превози и да го достави на получателя в Република
България,търговска зона Ново село, с.Мокрен-Бургас.Срокът на доставката е бил
определен за 13.07.2017 г.Размерът на договореното навло възлиза на 3 450
евро плюс ДДС, платимо както следва: 30 дни след получаване на заверено CMR и фактура.Ищецът излага твърдения,
че на 06.07.2017 г. в 9,42 ч. контейнеровозът е пристигнал от България в
определената база за товарене на стоката/товара в гр.Илещайм, Германия,
превозвачът е уведомил по телефона изпращача в 10,55 ч.На 07.07.2017 г. без да
е натоварен товара съгласно договора, с писмо от електрониния адрес на
изпращача в 11,21 ч. превозвачът е бил уведомен за промяна на адреса/мястото на
товарене-друга военна база Хохенфелс, Германия, което задание е било изпълнено
от превозвача, като контейнеровозът е тръгнал от Илещайм в 11,36 ч. на
07.07.2017 г. и е пристигнал на адреса на 07.07.2017 г. в 14,07 ч.Превозвачът е
уведомил за това изпращача в 14,14 ч. по телефона, като на същата дата е провел
още няколко телефонни разговори с негови служители и до 10.07.2017 г., 16,31 ч.,
на новопосочения адрес контейнеровозът е бил в принудителен престой, без да се
извърши товара и без указания от изпращача.Твърди, че контейнеровозът не е бил
натоварен по вина на изпращача, а водачът на транспорта Иван Гловучки е бил
предупреден от управата на базата да напусне мястото за товарене без обяснения
и за да не търпи повече загуби превозвачът е взел решение за прибиране на
контейнеровоза в страната.Ищецът твърди, че като превозвач е изпълнил всички
условия по сключения договор за превоз, и че от страна на изпращача е налице
пълно неизпълнение.Твърди, че за извършените разходи в изпълнение на условията
на договора за промяна на адреса на товарене и престой на товарен автомобил е
издал фактура № 3527/21.07.2017
г. за дължима сума от 9 740,04 лв. с ДДС с включени услуги-извършен
международен транспорт София-Нюрнберг по договор № 44/03.07.2017 г. със
специализиран товарен автомобил рег.№ *******и на платформа рег.№ С *******с
цена на услугата/навлото в размер на
6 747,62 лв.; 195,58 лв. за промяна на адрес на товарене;
1 173,50 лв. престой на товарен автомобил.Твърди, че е изпратил фактурата
с обратна разписка, получена от управителя на получателя-„Извънгабаритни“ ООД
на 03.08.2017 г., но ответникът не е изпълнил задължението си за плащане на
превозвача.Твърди, че е претърпял вреди от неправомерното поведение на
ответника и неплащане на задълженията по точно изпълнения транспорт, и че за
наетия за нуждите по договора за превоз специализиран контейнеровоз с рег. № *******,
собственост на „Ж.Т.К.“ ЕООД чрез спедиторска фирма „МАТ Е.“ ЕООД по издадена
фактура № 7390/14.07.2017 г. на стойност 7 040,99 лв. с ДДС, по която
ищецът е извършил частично плащане в размер на 3 500 лв.Моли съда да
постанови решение, с което да осъди ответника „И.“ ЕООД да заплати на ищеца
сумата от 6 747,62 лв.-възнаграждение за извършен транспорт София,
България-Нюрнберг, Германия-София, България; сумата в размер на 1 369,08
лв. /195,58 лв.-разходи за промяна на адреса и 1 173,50 лв.-разходи за
престой/, представляваща претърпени загуби от неправомерното поведение на
ответника, сумата от 309,27 лв.-обезщетение за забава от 28.08.2017 г. до
08.02.2018 г. върху главницата за възнаграждение за транспорт и 62,75
лв.-обезщетение за забава върху главницата за претърпени загуби за периода
28.08.2017 г. до 08.02.2018 г. със законната лихва върху главниците от датата
на подаване на исковата молба до окончателното плащане.
С отговора на исковата молба ответникът е оспорил
исковете с твърдения, че ищецът не е извършил транспортната услуга, не е поел
товара за превоз и не е представи товарителница CMR.Изложил е
твърдения, че поради промяна на датата на товарене с три дни по искане на
спедитора, което ищецът е приел, е последвал отказ от страна на ищеца да
изпълни заявката-договор да натовари, превози и предаде на получателя по
договора товара непосредствено преди натоварването.
С определение от 20.03.2019 г. СГС, I ГО, по ч.гр.д.№ 16632/2018 г. е
конституирал на основание чл.219, ал.1 ГПК „Т.т.9.“ ООД като трето лице-момагач
на ответника.
По заявка-договор № 44/03.07.2017 г. „И.“
ЕООД е възложил на „А.“ ЕООД извършване на превоз на товар с 1 бр. 13.60
контейнеровоз *******ВХ/СО 7776 ЕК, представляващ 2х20 container дата
и място на товарене-07.07.2017 г., US Army,
Илещайм и получател и място
на разтоварване: Ново село, Traiding Area,
Мокрен-Бургас.Срокът на доставка е
13.07.2017 г.Договореното навло е в размер на 3 450+ДДС, платимо 30
дни след получаване на заверена товарителница CMR и фактура за превоза.
Представена е фактура № 3527/21.07.2017 г., издадена от ищеца за
транспортна услуга София-Нюрнберг-София по транспортна заявка № 44/03.07.2017 г. със
специализиран товарен автомобил *******/******* на стойност 6 747,62 лв. без ДДС, за промяна на адрес за товарене-195,58
лв. без ДДС и за престой на товарен автомобил-391,17 лв. без ДДС или общо
8 116,70 лв. с ДДС с получател „И.“ ЕООД.
Видно от писмо изх.№ 53-06-4126/2005 от 2019 г. на НАП посочената фактура
не е отразена в дневниците за покупки на „И.“ ЕООД.
Представена е и фактура № 1237/14.07.2017 г. на „Ж.Т.К.“
ЕООД за сумата 5 671,90 лв. за международен транспорт с получател „МАТ Е.4
ЕООД, по която е извършено частично плащане в размер на 3 500 лв. с
платежно нареждане от 14.11.2017 г.
Видно от заповед № 25/03.07.2017 г. „Ж.Т.К.“ ЕООД е командировал
И.Б.Г.-шофьор на товарен автомобил за международен транспорт с рег. № *******ВХ
от България до Германия и обратно за периода 04.07.2017 г. до 14.07.2017 г. със
задача-транспортиране на товар по заявка на „МАТ Е.“ ЕООД.
Разпитаният по делото свидетел на ищеца-И.Г. твърди, че от пет години
работи в „Ж.Т.К.“ ЕООД като шофьор на товарен автомобил.През лятото на 2017 г.
е трябвало да натовари товар от една американска база в района на гр.Нюнберг за
Румъния.Обиквовено се товарят контейнери.Твърди, че стоката не е била
натоварена.Чакал е почти 4 дни на двете бази.Твърди, че техният стандарт на
контейнерите не отговаря на нашия стандарт, и че не е било възможно
натоварването на контейнера върху ремаркето.Накрая са му казали да си тръгва,
без за обяснят защо няма да товари.На втория адрес, на който е трябвало да
товари, също не са могли да натоварят.
Останалите доказателства, включително представените пред на стоящата
инстанция, не установяват релевантни за предмета на спора факти.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна
страна следното:
Първоинстанционният
съд е приел, че страните по делото са били обвързани от договор за превоз, като
със заявка-договор за извършване на транспортна услуга № 44/03.07.2017 г.
ответното дружество е възложило на ищеца извършването на транспортна
услуга.Приел е, че товарът не е бил натоварен и не е бил превозен до мястото на
разтоварване и товарителница не е изготвена.Ищецът не е изпълнил основното си
договорно задължение да превози товара от мястото на товарене до мястото на
разтоварване, поради което не му се дължи възнаграждение за извършен превоз.Съдът
е счел за ирелевантно обстоятелството коя страна е виновна за неизвършването на
превоза на товара и отношенията на ищеца с последващи превозвачи, които не са
станали страни по договора за превоз съгласно чл.34 от Конвенцията.
Настоящият
съдебен състав споделя мотивите на първоинстанционния съд.Решението е
постановено след обсъждане на всички относими към предмета на спора
доказателства.Не се установи при постановяването му да е допуснато нарушение на
императивни материално-правни разпоредби.
Страните
не спорят, а и от събраните по делото доказателства се установи, че са били
обвързани от правоотношение по договор за превоз съгласно заявка-договор №
44/03.07.2017 г.Ищецът твърди, че е извършил превоз и претендира договореното
възнаграждение в качеството му на превозвач, както и загуби от неизпълнение на
задълженията на изпращача да натовари стоката.Съгласно разпоредбата на чл.372,
ал.1 ТЗ товародателят плаща
възнаграждението при сключването на договора, освен ако е уговорено друго.В
случая страните са уговорили заплащане на възнаграждение 30 дни след
получаване на заверена товарителница CMR и фактура за превоза.Ищецът, чиято е доказателствената тежест, не е
установил да е извършил лично превоза, за да е активно материалноправно
легитимиран да претендира както заплащане на навло /възнаграждение за превоз/,
така и на обезщетение за неизпълнение.Напротив, от представената заповед за
командироване на И.Г., както и от свидетелските показания на същия е
установено, че превозвач е бил „Ж.Т.К.“ ЕООД, а не ищецът, в какъвто смисъл е
направено изрично възражение с отговора на исковата молба.Не е установено и
ответникът да е бил изпращач, поради което не са налице и основания за
ангажиране на отговорността на ответника за нанесени загуби от непредаване на
товара на превозвача.По делото не е представена товарителница, нито други
доказателства за установяване на твърденията на ищеца относно качеството му на
превозвач на процесния товар, поради което исковете за главници следва да се
отхвърлят на предявеното основание, без да се разглеждат доводите за
неизправност на ответника.С оглед отхвърляне на главните искове неоснователни
са и претенциите за мораторни лихви, които предполагат наличие на главно
вземане.
Неоснователно е
оплакването на въззивника, че съдът неправилно е кредитирал показанията на
свидетеляГ..Свидетелят възпроизвежда лични впечатления, показанията му не са в
противоречие с останалите събрани по делото доказателства.Изложените във
въззивната жалба доводи са ирелевантни към преценка на достоверността на
показанията.Съдът няма правомощия да преценява показанията, дадени пред друг
съдебен състав, а преценява показанията по настоящото дело във връзка с
останалия събран доказателствен материал.
С оглед
липсата на активна материалноправна легитимация на ищеца останалите доводи във
въззивната жалба са ирелевантни.
Поради
съвпадане крайните изводи на двете инстанции обжалваното решение следва да се
потвърди.
С оглед
изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 ГПК въззивникът следва да бъде
осъден да заплати на въззиваемата страна сумата от 800 лв., представляваща
разноски за адвокатско възнаграждеие.
Водим от горното
съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 283555 от 24.11.2019 г. на СРС, 158
с-в, по гр.д.№ 9309/2018 г.
ОСЪЖДА „А.“ ЕООД с ЕИК ********и със седалище и адрес на
управление:*** да заплати на „И.“ ООД с ЕИК ******** и със седалище и адрес на
управление-***-Валозите 2 сумата 800 лв. на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Решението е постановено при участието на „Т.Т.9.“ ООД с
ЕИК ******** като трето лице-помагач на страната на ответника.
Решението не
подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.