Определение по дело №1058/2019 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 101
Дата: 10 януари 2020 г. (в сила от 11 януари 2022 г.)
Съдия: Дарина Ангелова Костова
Дело: 20192100101058
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 17 юли 2019 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

  101                                          10.01.2020 г.                                  гр.Бургас

 

Бургаският окръжен съд                                   Първо гражданско отделение

На десети януари през две хиляди и двадесета  година

В закрито заседание в следния състав :

 

                                                Председател:   ДАРИНА  КОСТОВА

 

като разгледа докладваното от съдията Костова

 гр.д.№ 1058 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Делото е образувано по повод исковата молба от ,,Еликон“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Цветна градина“ №15, ат.3, представлявано от управителя Красимир Моллов, чрез адв. Борислав Златков, АК-София, против: „ЕФГ билд груп“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. „Патриарх Евтимий“ №26, партер, офис 1, представлявано от управителя Пенка Иванова Йовчева; „Таурус 2001“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. „Фердинандова“ №43, ет.4, представлявано от управителя Ангел Грудев Ангелов, и против „Динстрой 16“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. „Патриарх Евтимий“, №26, партер, офис 1, представлявано от управителя Пенка Иванова Йовчева, с която са предявени следните обективно и субективно съединени искове с посочено правно основание чл. 496, ал. 3 от ГПК и чл. 124 от ГПК: да бъде прогласена за недействителна на основание чл. 496, ал. 3 от ГПК публична продан и постановление за възлагане от 26.02.2016 г. на поземлен имот с идентификатор 07079.820.1106, находящ се в гр. Бургас, м. „Манастирското“, с площ 2 600 кв.м., /УПИ ХХIХ-46 по плана на м. Манастирското, кв. Сарафово, гр. Бургас/, с номер по предходен план 015046, при съседи поземлени имоти с идентификатори: 07079.820.1138, 07079.820.1139, 07079.820.1049, 07079.820.1035, 07079.820.1075, издадено по изп.д.№ 20157090400553, по описа на ЧСИ Янко Бъчваров, рег.№709, с район на действие-ОС-Бургас, вписано в СВ-Бургас под акт № 95, том 13, дв.вх.рег.№ 4419 от 08.04.2016 г., поради неплащане на продажната цена и поради нарушение на чл.490 ГПК; да бъде прогласена недействителността на посоченото постановление за възлагане като издадено в полза на привиден кредитор; да бъде признато за установено, че „Динстрой 16“ ЕООД не е станал собственик на гореописания имот, тъй като праводателят му „Таурус 2001“ ЕООД е придобил имота въз основа на недействителна публична продан, респективно праводателят му няма права на собственост, които да преминат в патримониума на „Динстрой 16“ ЕООД, както и да бъде отменен нотариален акт, вписан в СВ-Бургас под акт номер 172, том 50, книга прехвърляния 2016 г., дв.вх.рег.№17046 от 01.12.2016 г.

При проверка на допустимостта на предявените искове съгласно предл.2 на ал.1 на чл.140 от ГПК съдът констатира по отношение на исковете за прогласяване недействителността на публичната продан на процесния имот ищецът релевира и двете предвидени в закона основания, както и привидност на кредитора, на когото е възложен имота. В действителност обаче, липсват твърдения за неплащане на цената. В подкрепа на този иск ищецът излага твърдения по отношение на кредитора „Таурус 2001“ ЕООД: за липса на изпълняемо, привидност на кредитора, че не е имал право да участва в публичната продан без внасяне на задатък, тъй като не е имал вземане, надвишаващо размера на необходимия задатък за участие в проданта, предвид което счита, че продажната цена не е платена. От всичко гореизложено се налага извода, че на практика липсват твърдения за неплащане на цената. Видно от представеното с исковата молба постановление за възлагане, имотът е възложен на кредитора „Таурус 2001“ ЕООД, взискател по делото, който не дължи внасяне на задатък, тъй като вземането по изпълнителното дело надхвърля цената на продаваемия имот, като сумата се приспадне от задълженията на длъжника по делото. Т.е. цена за внасяне не е била определена, тъй като такава не е била дължима.

По същество ищецът се домогва да оспори вземането на кредитора „Таурус 2001“ ЕООД с аргументи, че същият е привиден кредитор и не е налице вземане, като същевременно не твърди с това да са засегнати  негови права. Видно от твърденията в исковата молба и уточненията към нея с така предприетите оспорвания ищецът цели защита на чужди правни интереси – тези на Банка ДСК, ипотекарен кредитор по изпълнителното дело. Ищецът не заявява самостоятелни права върху имота, нито твърди да е налице оспорване на такива, няма качеството страна в изпълнителния процес, нито трето задължено лице.

Твърденията на ищеца за участие в проданта на подставено на длъжника лице, респективно на свързано с длъжника лице, освен чисто формалното позоваване  на чл. 490 от ГПК, по съществото си не съдържат изявления за нарушението му. Съгласно цитираната разпоредба длъжникът, неговият законен представител, длъжностните лица от канцеларията на районния съд, служителите на съдебния изпълнител, както и лицата, посочени в чл. 185 от Закона за задълженията и договорите, нямат право да вземат участие в наддаването. В исковата молба не се твърди, имотът да е възложен на длъжника „ЕФГ билд груп“ ЕООД, нито на длъжностно лице, от кръга на изрично изброените в посочените текстове. Освен това, правният си интерес от оспорването на публичната продан, ищецът отново обосновава с твърдения за „схеми“, целящи да „освободят имотите от принудително изпълнение от Банка ДСК“. Сочи, че съгласно чл. 490, ал. 3 от ГПК внесената от купувача сума се задържа за удовлетворяване вземанията по изпълнителното дело, а имотът продължава да е собственост на длъжника. Липсват твърдения, а и от приложените доказателства е видно, че ищецът не е нито взискател по изпълнителното дело, нито заявява самостоятелни права върху имота. Т.е. позоваването на посочената разпоредба, не обосновава личен интерес на ищеца, напротив, правният си интерес ищецът обосновава в защита на чужди права.

Оспорването на собствеността на третия ответник е основано на горните оспорвания на публичната продан и постановлението за възлагане.

Предвид горното и като взе предвид, че наличието на правен интерес е абсолютна процесуална предпоставка за установителните искове, съдът намира, че горните искове са недопустими и делото следва да се прекрати. 

 

По изложените съображения и на основание чл.130 от ГПК съдът

 

                               О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

ВРЪЩА исковата молба и приложенията на ,,Еликон“ ООД, ЕИК *********.

ПРЕКРАТЯВА  производството по настоящото дело. 

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съд-Бургас в едноседмичен срок от съобщаването му на ищеца.

 

                                                                                              Съдия: