Решение по дело №2417/2020 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: 260076
Дата: 15 февруари 2021 г. (в сила от 9 март 2021 г.)
Съдия: Димитър Христофоров Кирилов
Дело: 20204430202417
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 9 декември 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

№ ………..

15.02.2021г.

гр.Плевен

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, първи наказателен състав в публичното съдебно заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и първа година в състав:


  ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ДИМИТЪР КИРИЛОВ

 

         При секретаря Захаринка Петракиева като разгледа докладваното от съдията Кирилов НАХД № 2417 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по чл.59 от ЗАНН.

 

         Постъпила е жалба от М.И.П. ***, ЕГН ********** против НП № 19-0938-004581/02.09.2019г. на *** сектор  към ОД на МВР – гр. Плевен, Сектор „Пътна полиция“ Плевен, с което на жалбоподателя П., са наложени административни наказания, както следва: на основание чл.179, ал.1, т.3 от ЗДвП – глоба в размер на 150.00 лева, за нарушение на чл.146, ал.1 от ЗДвП; на основание чл.175, ал.1, т.1, пр.3 от ЗДвП – глоба в размер на 200.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месец, за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП.

         В жалбата се иска отмяна на наказателното постановление, като неправилно и незаконосъобразно.

В съдебно заседание жалбоподателят поддържа жалбата. Излага доводи, че не е извършил вмененото му нарушение, тъй като е прибирал автомобила си от автосервиз. Моли да бъде отменено НП.

В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично.

         Ответникът по жалбата ОД на МВР град Плевен Сектор „Пътна полиция“ Плевен, редовно призован, не се явява представител.

         Съдът, като прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид доводите на жалбоподателя, констатира следното:

         Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което се явява процесуално допустима.

         Съдът намира, че жалбата е основателна, поради следните съображения:

            Видно от представения по делото АУАН Серия GA № 15332/24.08.2019 год., на същата дата в 17.30 часа в гр. Плевен, ул.  „***“ до кръстовището с бул. „***“, движейки се в посока към парк „***“ (спрян за проверка на ул. „***“ ***) управлява собственият си лек автомобил „Мерцедес МЛ 270“ с регистрационен номер ***, като е с променена конструкция, автомобила е с демонтирана предна броня и демонтиран задна броня (по смисъла на чл.179, ал.1, т.3 от ЗДвП). Управлява горепосоченото МПС като предна регистрационна табела не е на определеното за това място, същата поставена във вътрешната страна на купето, върху арматурно табло. Нарушенията са заснети с РСОД номер 537, с което е нарушил чл.146, ал.1 от ЗДвП и чл.140, ал.1, пр.3 от ЗДвП.

Жалбоподателят П. е подписал акта като е отразил, че има възражения.

Въз основа на акта за установяване на административно нарушение било издадено Наказателно постановление № 19-0938-004581/02.09.2019г. на *** група към ОД на МВР – гр. Плевен, Сектор „Пътна полиция“ Плевен, с което на жалбоподателя П., са наложени административни наказания, както следва: на основание чл.179, ал.1, т.3 от ЗДвП – глоба в размер на 150.00 лева, за нарушение на чл.146, ал.1 от ЗДвП; на основание чл.175, ал.1, т.1, пр.3 от ЗДвП – глоба в размер на 200.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месец, за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, за това че на 24.08.2019г. в 17.30 часа в гр. Плевен, ул.  „***“ до кръстовището с бул. „***“, движейки се в посока към парк „***“ (спрян за проверка на ул. „***“ ***) управлява собственият си лек автомобил „Мерцедес МЛ 270“ с регистрационен номер ***, като е с променена конструкция, автомобила е с демонтирана предна броня и демонтиран задна броня (по смисъла на чл.179, ал.1, т.3 от ЗДвП). Управлява горепосоченото МПС като предна регистрационна табела не е на определеното за това място, същата поставена във вътрешната страна на купето, върху арматурно табло. Нарушенията са заснети с РСОД номер 537.

По време на съдебното заседание е разпитан свидетелят Б.П.М..

В хода на съдебното следствие по искане на жалбоподателя, съдът е допуснал до разпит в качеството на свидетел А.Б.Ц..

Съдът като прецени събраните доказателства и служебно провери изцяло законосъобразността на НП, намери за установено следното:

От разпита на свидетеля Б.П.М. се установява, че същият няма спомени по случая и е свидетел по акта.

Видно от показанията на свидетеля А.Б.Ц. е, че същият е *** на автосервиз. Жалбоподателят е закарал процесното МПС за ремонт, като за целта били свалени предна и задна броня на автомобила. След което жалбоподателят П. прибрал автомобила си, тъй като нямало място в сервиза където да го остави.

В своите обяснения жалбоподателят твърди, че се е движил с автомобила, след като е оставил броните за поправка. Предната рег.табела се е намирала на предното стъкло. От обясненията на жалбоподателя се установява, че същият не е управлявал автомобила през периода, когато броните са били в сервиза.

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Констатациите в Наказателното постановление се потвърждават от показанията на разпитаните свидетели Б.П.М. и А.Б.Ц., както и от приетите и вложени по реда на чл.283 от НПК чрез прочитането им в делото писмени доказателства по НАХД№ 2417/2020г. по описа на ПлРС.

Същественото при производството от административно-наказателен характер е да се установи спазена ли е процедурата по съставяне на АУАН; съставеният акт съдържа ли императивно определените в закона реквизити; компетентността на актосъставителя; има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН, дали това деяние е извършено от лицето, посочено в акта като нарушител и дали е извършено виновно /умишлено или непредпазливо/; наказателното постановление издадено ли е при спазване на императивните разпоредби за съдържание, реквизити и срокове, както и компетентността на административно наказващия орган. За процесуални предпоставки при съставяне на акта и издаване на наказателното постановление съдът следи служебно.

В преценката си дали да издаде НП, административно-наказващият орган се основава на фактическите констатации по АУАН, които в рамките на производството по налагане на административни наказания се считат за верни, до доказване на противното. С оглед така изложеното, съдът е длъжен, разглеждайки делото да установи чрез допустимите от закона доказателства дали е извършено административното нарушение, извършено ли е от лицето сочено като извършител, както и обстоятелствата, при които е извършено.

В съставения АУАН е посочено, че жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл.140, ал.1, пр.3 от ЗДвП.

Като в издаденото Наказателно постановление жалбоподателят П. е санкциониран за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП (Доп. – ДВ, бр. 11 от 2017 г., в сила от 31.01.2017 г., изм., бр. 105 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г.) - По пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. По пътищата, включени в обхвата на платената пътна мрежа, се допускат само пътни превозни средства, за които са изпълнени задълженията по установяване на размера и заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата.

Съгласно разпоредбата чл.175, ал.1, т.1 от ЗДвП (изм. – ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г.) - Наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, на което табелите с регистрационния номер не са поставени на определените за това места.

Следва да се установи по безспорен и категоричен начин, както обективните елементи на нарушението, така и субективният елемент, които се явяват част от основанието за налагане на административното наказание. В случай, че се установи липсата на който и да е от двата елемента-обективният или субективният на нарушението, издаденото НП се явява незаконосъобразно, поради противоречие на материалния закон. 

От посочените по-горе разпоредби следва, че нарушение ще е налице, когато МПС не е регистрирано по надлежния ред; когато МПС е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер. Тоест в случая става въпрос за две отделни нарушения. В тази връзка в обстоятелствената част на постановлението от една страна е посочено, че управляваният от жалбоподателя автомобил е с променена конструкция, автомобила е с демонтирана предна броня и демонтирана задна броня. Управлява като предна регистрационна табела не е на определеното за това място, същата поставена във вътрешната страна на купето, върху арматурно табло. Нарушение на чл.146, ал.1 от ЗДвП – *** или длъжностно лице, което допуска в движение по пътищата ППС, чиято конструкция е изменена без съответното за това разрешение. По-надолу обаче в постановлението е отразено, че жалбоподателя е извършил нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП, тъй като е управлявал МПС, като табелите с регистрационен номер не са поставени на определените за това места.

На следващо място в оспореното НП, предмет на настоящата жалба е посочено, че жалбоподателя е допуснал нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП. Същевременно обаче, законовият текст гласи: „По пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. По републиканските пътища, отворени за обществено ползване, включени в трансевропейската пътна мрежа, и по такива, които са извън нея, или по техни участъци се допускат само моторни превозни средства с валиден винетен стикер, залепен по начин, възпрепятстващ повторното му ползване", т.е. цитираният текст от закона съдържа две основни хипотези (визирани в двете отделни изречения), при което тези две основни хипотези, съдържат в себе си отделни „под хипотези", които АНО не е прецизирал, и не е посочил коя точно е приел, че е осъществена, при което в оспореното НП общо и бланкетно е посочена общата норма на цитирания чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, тоест не е налице яснота на приетото от АНО извършено нарушение и от там възможността да се прецизира и наказанието, което също води до незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление, поради нарушено право на защита и е самостоятелно основание за отмяна на наложеното наказателно постановление.

Наред с горното следва да се отбележи и това, че в конкретния случай управлението на МПС, което не е регистрирано, респективно без регистрационни табели, следва да се приеме за маловажен случай. От показанията на свидетеля А.Ц. се установява, че случаят за санкционираното лице е изолиран, тъй като става въпрос за кратковременно придвижване на автомобила от автосервиза до дома на жалбоподателя, с оглед това, че предна и задна броня на автомобила са оставени за ремонт.

В  чл.146, ал.1 от ЗДвП е предвидено, че изменение в конструкцията на регистрираните пътни превозни средства и индивидуално одобряване на пътни превозни средства, регистрирани извън държавите - членки на Европейския съюз, или друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, се извършват при условия и по ред, определен с наредба от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Тоест цитираната разпоредба е бланкетна и препраща към условията и реда, предвидени в Наредбата, в която с точност е посочено как и в кои случаи да се осъществи изменение в конструкцията на МПС. Видно от съдържанието на АУАН и НП, е посочена санкционната разпоредба на чл.179, ал.1, т.3 от ЗДвП, не е посочена разпоредбата нарушена виновно, от страна на жалбоподателя, тъй като посочената разпоредба на  чл.146, ал.1 от ЗДвП е препращаща и не съдържа състав на нарушение. В случая не е посочена конкретна разпоредба от нарушението в АУАН и в НП, като този пропуск води до неяснота на обвинителната теза. В обстоятелствената част на АУАН и в тази на НП, не се сочат никакви факти, от които да се направи извод какъв ред е следвало да бъде спазен, за да се преценява има ли осъществен състав на административно нарушение, както и коя точно норма и от кой нормативен акт е нарушена.

На следващо място следва да се отбележи, че наказващият орган дори формално не е посочил, респективно не е обсъдил изобщо възможността за приложение на чл.28 от ЗАНН, в каквато насока са и част от възраженията на процесуалният представител на жалбоподателя. При извършване на преценка дали са налице основанията на чл.28 от ЗАНН наказващият орган е длъжен да приложи правилно закона, като разграничи “маловажните” случаи на административно нарушение, от нарушенията обхванати от чл.6 от ЗАНН, съобразно с относимите към конкретният случай смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства.

В случаите, когато деянието представлява маловажен случай на административно нарушение, наказващият орган, следва да приложи чл.28 от ЗАНН. Като не е приложил посочената норма административно-наказващият орган е нарушил материалния закон и е издал незаконосъобразно  НП.  Това е така, съгласно ТР №1/12.12.2007г. на ВКС по н.д. №1/2007г., ОСНК.  Според цитираната съдебна практика, когато деянието представлява маловажен случай на административно нарушение, административно-наказващия орган следва  да приложи чл. 28 от ЗАНН, като преценката за “маловажност на случая” подлежи на съдебен контрол. В неговия обхват се включва и проверка на законосъобразността на преценката по чл.28 от ЗАНН. Когато съдът констатира, че са налице предпоставките на чл.28 ЗАНН, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление, поради издаването му в противоречие с материалния закон. С оглед посоченото по-горе съдът приема, че не съществува реална възможност за проверка на извършената от наказващият орган преценка за маловажност на извършеното нарушение на правилата за движение, доколкото липсва изобщо произнасяне на наказващият орган, което от своя страна води до процесуално основание за отмяна на НП. В този смисъл липсата на такава оценка, означава липса на мотиви в тази част на наказателното постановление, което пряко засяга правото на защита на жалбоподателя и води до неговата отмяна. Поради което съдът счита, че издаденото НП е незаконосъобразно и следва да бъде отменено, а подадената жалба следва да бъде уважена.

 

 

 

 

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Плевенски районен съд

        

РЕШИ:

 

         ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 19-0938-004581/02.09.2019г. на *** сектор  към ОД на МВР – гр. Плевен, Сектор „Пътна полиция“ Плевен, с което на жалбоподателя М.И.П., са наложени административни наказания, както следва: на основание чл.179, ал.1, т.3 от ЗДвП – глоба в размер на 150.00 лева, за нарушение на чл.146, ал.1 от ЗДвП; на основание чл.175, ал.1, т.1, пр.3 от ЗДвП – глоба в размер на 200.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месец, за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП.

         Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. Плевен, в 14 дневен срок от получаване на съобщението за постановяването му до страните.

 

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: