Определение по дело №1314/2019 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 2813
Дата: 27 септември 2019 г.
Съдия: Иван Стойнов
Дело: 20193100501314
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 16 юли 2019 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№………./      .09.2019 г.

гр.  Варна

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, II с-в, в закрито съдебно заседание проведено на 26.09.2019 г., в състав:

                      

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРЕНА ПЕТКОВА

                                ЧЛЕНОВЕ: НАТАЛИЯ НЕДЕЛЧЕВА

мл.с. ИВАН СТОЙНОВ

 

като разгледа докладваното от младши съдия Стойнов

въззивно гражданско дело № 1314 по описа за 2019 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК, образувано по постъпила молба вх.№ 24485/14.08.2019 г. от М. Тодоров Д.,***, чрез адв. Х.Б., в която е обективирано искане за изменение на постановеното по делото Решение № 955 от 29.07.2019 г. в частта за разноските.

Молителят М. Тодоров Д. твърди, че минималното адвокатско възнаграждение за обжалване на действията на съдебен изпълнител е 200 лв., а когато жалбата се разглежда в открито съдебно заседание 300 лв. Счита, че присъденото с решението възнаграждение в размер на 500 лв. е прекомерно, предвид фактическата и правната сложност на делото. Моли за изменение на решението в частта за разноските и редуцирането им до 200 лв.

Препис от молбата е връчен на ответната страна „АДВАНС ТЕРАФОНД“ АДСИЦ, която в срока е подала отговор с твърдения за неоснователност на молбата. Твърди, че определеното адвокатско възнаграждение е в съответствие с чл. 9, ал. 1, вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 и § 2а от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за МРАВ, като дори е в по-нисък размер. Излага, че не следва във всички случаи възнаграждението да се редуцира до минимума. Моли за отхвърляне на молбата.

Молбата е подадена в едномесечния преклузивен срок (решението е необжалваемо) от легитимирана страна, поради което е процесуално допустима.

 

За да се произнесе по направеното искане, съдът взе предвид следното:

С Решение № 955 от 29.07.2019 г. по делото съдът е приел, че в тежест на жалбоподателя Марин Тодоров Д. следва да се възложат разноските по делото в размер на 500 лв.

Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от определения размер съобразно чл. 36 ЗА.

В конкретния случай молителят своевременно е релевирал възражение за прекомерност на възнаграждението, предвид липсата на насрочено открито съдебно заседание и запознаването му за първи път с претенцията на насрещната страна едва след постановяване на съдебния акт. Възражението следва да се разгледа по същество.

Съгласно чл. 10, т. 5 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за МРАВ за процесуално представителство, защита и съдействие на страната по изпълнително дело възнаграждението е за обжалване на действията на съдебен изпълнител - 200 лв., а когато жалбата се разглежда в открито заседание - 300 лв.

Подадената жалба не е била разглеждана в открито заседание, поради което минималното адвокатско възнаграждение за обжалване отказа на ЧСИ да прекрати изпълнителното дело е 200 лв. Съдът намира, че този размер на възнаграждението е адекватен на осъществената защита, и е съобразен с правната и фактическа сложност на делото, поради което определения с Решение № 955 от 29.07.2019 г. размер на разноските следва да се редуцира до 240 лв. с ДДС (след прилагането на § 2 от ДР на Наредба № 1).

Настоящият състав не споделя изводите на насрещната страна „АДВАНС ТЕРАФОНД“ АДСИЦ, че възнаграждението следва да се определи по чл. 9, ал. 1, вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 и § 2а от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за МРАВ, доколкото тези разпоредби касаят други хипотези на осъществено процесуално представителство и доколкото в настоящото производство липсва материален интерес, който да служи за основа за пропорционално определяне на адвокатското възнаграждение. Критерият за интерес по смисъла на Наредбата е неприложим.

Въз основа на горното съдът приема, че са налице основания за изменение на решението в частта му за разноските, като в тежест на жалбоподателя следва да остане сумата от 240 лв. с ДДС.

С оглед на гореизложеното и на основание чл. 248 ГПК, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

ИЗМЕНЯ Решение № 955 от 29.07.2019 г., постановено по в.гр.д. № 1314/2019 г. на ВОС в частта за разноските, като намалява присъдените на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на АДВАНС ТЕРАФОНД“ АДСИЦ, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Лозенец“, ул. „Златовръх“ № 1 и дължими от М. Тодоров Д., ЕГН **********, с адрес: ***, разноски за адвокатско възнаграждение пред настоящата инстанция до сумата от 240 /двеста и четиридесет/ лева с ДДС.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                         ЧЛЕНОВЕ: