Номер 42916.09.2020 г.Град Шумен
Окръжен съд – ШуменСъстав II
На 16.09.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Азадухи О. Карагьозян
Членове:Теодора Е. Димитрова
Соня А. Стефанова
като разгледа докладваното от Теодора Е. Димитрова Въззивно частно
гражданско дело № 20203600500294 по описа за 2020 година
Делото е образувано по частна жалба с вх. № 8727/26.06.2020 г. депозирана от
„Пътинженеринг” АД, със седалище и адрес на управление, гр. Русе, ул. ... №
14, к-с ЕВАС, вх. Б, ет.4, ЕИК *********, представлявано от изп. директор
П.Й.Н., действащ чрез адв. Н.С. от АК – Русе срещу определение № 1416 от
11.06.2020 г. по гр. д. № 906/2020 г. по описа на РС - Шумен, с което
производството по делото е прекратено и същото е изпратено по подсъдност
на ОС – Шумен, на осн. чл. 119, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 118, ал. 1 от ГПК
във вр. чл. 104, т. 4 от ГПК.
Жалбоподателят счита определението за незаконосъобразно и неправилно,
тъй като решаващият съд е приел, че е сезиран с един главен осъдителен иск в
размер на 56 500.44 лева, представляващ аритметичен сбор на претенциите за
плащане по всяка една от представените с исковата молба фактури, както и с
акцесорен осъдителен иск с цена в общ размер на 7 768.74 лева, а не с отделни
искови претенции, основани на отделни продажбени правоотношения. Също
така неправилно е приел, че в случая се касае за периодични доставки и
продажби на натурални видове строителни и монтажни работи –
производство на асфалтобетон, за които от страна на ищеца са издавани
множество фактури за дължими плащания по тях, което говори за трайни
търговски отношения между страните през процесния период, въз основа на
което е заключил, че вземанията произтичат от едно правоотношение между
страните, т.е. от един и същи юридически факт. Сочи, че в исковата молба
ищецът не е твърдял да е в трайни търговски отношения с ответника във
1
връзка с доставката и продажбата на натурални видове строителни и
монтажни работи – производство на асфалтобетон и, че с исковата молба се
цели допускане принудително изпълнение на парични задължения не с
периодични платежи за определен период от време, каквито доводи е навел
първоинстанционният съд в обжалваното определение, а на парични
задължения обективирани в различни договори за търговска продажба,
възникнали между двете дружества. Касаело се за отделни доставки, всяка
със своите съществени елементи като вид, стока, количество и цена, като
установените отношения между двете търговски дружества не произтичали от
едно единствено правоотношение по договор за продажба, а от множество
реализирани между тях търговски сделки. Излага, че в трайната си съдебна
практика ВКС приема, че при фактури, издадени на различни дати и
материализиращи всяка фактура отделен договор за покупко – продажба на
различни стоки, искът за изпълнение на задължението за плащане на цената е
самостоятелен съгласно разпоредбата на чл. 69, ал. 1, т. 1 от ГПК. Цената се
определя с оглед цената на всяка доставка и когато са разгледани искове за
отделни доставки е налице обективно кумулативно съединяване исковете. В
случая, цената на всеки от обективно съединените искове по чл. 327, ал. 1 от
ТЗ и на акцесорните искове по чл. 86 от ЗЗД е под 25 000.00 лева и спорът е
подсъден като първа инстанция на районен съд. Обстоятелството, че сборът
от всички главни и акцесорни искове надвишава сумата от 25 000.00 е без
значение за родовата подсъдност и компетентен да разгледа така предявения
иск е РС – Шумен. Поради изложеното, моли въззивният съд да отмени
обжалваното определение и да върне делото на РС – Шумен, за продължаване
на съдопроизводствените действия по него.
Въззиваемият „Автомагистрали Черно море“ АД, със седалище и адрес на
управление гр.Шумен, ул. ... № 8, ЕИК *********, представлявано от
изпълнителния директор Д.Х.Д., редовно уведомен не изразява становище по
жалбата.
Настоящата съдебна инстанция, след като се запозна с изнесените доводи в
жалбата, становището на ответника, материалите по делото и като съобрази
закона, приема за установено следното:
Частната жалба е подадена в срок, от надлежно легитимирано лице, редовна и
2
процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна, поради следните
съображения:
Производството пред първата инстанция е започнало по искова молба на
жалбоподателя срещу въззиваемия, в която са изложени твърдения, че в
периода м. март – м. ноември 2019 г., съгласно предвърителна договорка
между страните, ищецът предоставил на ответника натурални видове
строителни и монтажни работи – производство на асфалтобетон на обща
стойност 56 500.44 лева. За произведените и доставени количества
асфалтобетон са били издадени четири фактури № **********/29.03.2019 г.,
на стойност 134 683.44 лева, по която са извършени две прихващания в
размер на 45 950.58 лева – на 22.04.2019 г. и в размер на 7 232.50 лева – на
31.12.2019 г., както и частично плащане в размер на 80 000.00 лева – на
13.11.2019 г., като оставащата като дължима сума е в размер на 1 500.36 лева;
№ **********/31.07.2019 г., на стойност 21 914.28 лева, №
**********/31.10.2019 г., на стойност 24 805.44 лева и №
**********/30.11.2019 г., на стойност 8 280.36 лева. Общата стойност на
дължимите суми по фактурите е 56 500.44 лева, като върху всяка от тях
ответникът дължи и лихви за забава, в размер на 6 101.33 лева – по първата
фактура, 1 028.75 лева – по втората, 530.56 лева – по третата и 108.10 лева –
по четвъртата, или общо 7 768.74 лева. Позовавайки се на изложеното,
ищецът е поискал съдът да осъди ответника да му заплати сумата от 64 269.18
лева, от която 56 500.44 лева – главница и 7 768.74 лева – лихви за забава,
ведно със законната лихва от предявяване на исковата молба до
окончателното изплащане на задължението и направените деловодни
разноски.
Ответникът е оспорил исковите претенции като частично неоснователни, по
съображения, че доставените количества асфалтобетон са били фактурирани
по единични цени, които не са били договорени между страните в сключения
между тях договор и са били променени без негово знание и съгласие.
Видно от мотивите на обжалваното определение, първоинстанционният съд е
счел, че не е родово компетентен да разгледа предявените искове, тъй като е
налице един договор между страните (представен от ответника с отговора на
3
исковата молба), сключен преди първата доставка по него и в случая се касае
за един договор с множество издадени фактури за дължими плащания по
него, с оглед на което и трайно установената практика е налице една искова
претенция. Предвид това и, че самият ищец е формулирал в петитума на
исковата молба, че предявява един главен иск за цената на доставките по
договора (за които са издадени фактурите) в общ размер на 56 500.44 лева и
един акцесорен иск за лихва за забава в общ размер на 7 768.74 лева, а не
отделни искови претенции, основани на отделни продажбени
правоотношения, съдът е приел, че, на основание чл.104, т.4 от ГПК, родово
компетентен да се произнесе по исковете като първа инстанция е Окръжен
съд – Шумен, поради което прекратил производството по делото пред себе си
и го е изпратил по подсъдност на компетентния съд.
От представените от страните доказателства се установява по безспорен
начин, че отразените в процесните фактури количества натурални видове
строителни и монтажни работи са били доставени от ищеца на ответника на
основание сключен помежду им договор за продажба и доставка на
строителни материали от 12.03.2019 г., по силата на който ответникът –
купувач по договора е възложил на ищеца – продавач, а той се е съгласил, да
произвежда и му продава необходимите материали за обекти на дружеството
– купувач. В чл.2 от договора е изрично уговорено, че купувачът представя
предварителен график за заявка на необходимите количества два дни
предварително, а продавачът предава на купувача изработените материали в
срок до два дни от направената заявка. В чл.3, ал.1 са посочени единичните
цени за тон на договорените материали – неплътен асфалтобетон, плътен
асфалтобетон и асфалтова смес за основен пласт, като в ал.3 е вписано, че
фактурирането на реално закупените количества материал се извършва в края
на всеки месец, а заплащането до 20 число на следващия месец след
фактурирането. В чл.4 е отразено, че срокът на договора е до края на 2019 г. и
започва да тече от датата на подписването му. Доставените количества СМР
са били отразявани в двустранно подписани приемо-предавателни протоколи,
след което за тях са били издавани фактури от продавача. Видно от
приложените 2 бр. протоколи за двустранни прихващания, две от които са
отразени в първата от процесните фактури, страните са били в трайни
търговски взаимоотношения, датиращи отпреди 2019 г..
4
Съгласно ТР № 3/18.05.2012 г. на ОСГК на ВКС по т.дело 3/2011 г.,
понятието "периодични плащания" се характеризира с изпълнение на
повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи,
имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през
предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са
изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са
равни и плащанията да са еднакви. Отличителната разлика на периодичните
плащания е предварително определеният и известен на страните момент, в
който повтарящото се задължение за плащане трябва да бъде изпълнено.
Повтарящите се задължения за плащане обаче са периодични само тогава,
когато падежът е предварително определен, а не и в случаите когато те
случайно са се оказали изискуеми през определени периоди. Съгласно чл.
332 от ТЗ, продажбата с периодично изпълнение изисква задължението да се
погасява с многократни, периодично повтарящи се престации, съобразно
уговорените срокове. Срокът е уговорен принципно в интерес и на двете
страни в правоотношението. В конкретната хипотеза, с оглед начина на
уговаряне на насрещните престации, съдът намира, че същите отговарят на
критериите за периодичност. Страните са уговорили в един договор, че в
срока му на действие продавачът ще извършва периодични доставки на
натурални СМР въз основа на периодични заявки на купувача, при
предварително определяеми, въз основа на направените заявки, количество и
цена на тези доставки и при отнапред уговорени в договора еднакви условия
за всяка доставка. Съгласно цитираното тълкувателно решение, периодични
са плащанията, при които длъжникът трябва да престира повече от един път в
течение на определен срок като тези множество престации се обединяват от
това, че имат един и същ правопораждащ факт и падежът им настъпва
периодично. Размерът на задължението за плащане няма отношение към
характеристиката му като периодично, а единствено е необходимо да е
предварително определен или определяем. Не е необходимо и интервалът
между отделните доставки да е еднакъв. Задължителна характеристика на
повтарящите се задължения за плащане е предварително определеният и/или
определяем момент, в който задължението за плащане следва да бъде
изпълнено. С оглед съдържанието на процесния договор, уговорените
отделни доставки не могат да се типизират като самостоятелни, юридически
отделни договори, както се твърди от жалбоподателя, тъй като от
5
постигнатите между страните договорки се налага извод, че договорът е
сключен за уреждане на трайни отношения помежду им по реализиране на
периодично повтарящи се еднотипни доставки, като всяка отделна доставка
се осъществява въз основа на изрична заявка на купувача. Заявката
конкретизира количеството и вида на доставените СМР, като срокът за
заявяване на всяка доставка, срокът за изпълнението й и цената на
доставените количества са изначално и общо определени за всички доставки,
което сочи и за намерението на страните да създадат системна, ритмична
дейност по захранване обектите на дружеството – купувач с необходимите
СМР. Доказателство за това е и, че, според уговореното в договора, за всяка
една доставка важат предвидените в него общи правила, условия и
отговорности при неизпълнение. В подкрепа на извода за периодичност на
доставките и плащанията, а не за юридическа самостоятелност на всяка от
тях е и обстоятелството, че, страните са договорили изрично влизане в сила
на договора от датата на подписването му, а не от датата на първата
постъпила от купувача заявка, както и разпоредбата на чл.3, ал.3 от договора,
според която фактурирането на закупените СМР се извършва в края на всеки
месец, без значение колко доставки са направени през това време, а не за
всяка една доставка поотделно. Изложеното потвърждава тезата, че
сключеният договор съставлява юридически факт, пораждащ конкретни,
изначално определени задължения на страните за периодични, а не за отделни
и независими една от друга доставки, които нямат общо с общия
правопораждащ ги договор.
В трайно установената си практика ВКС приема, че когато вземанията
произтичат от едно правоотношение по договор за изработка или доставка,
респ. от трайно установени търговски взаимоотношения във връзка с
неговото изпълнение, претенцията за вземания относно цената по повод
неговото изпълнение / чиято стойност може да бъде предмет на отделни
фактури / представлява един иск.
В съответствие с горното, настоящата инстанция приема, че процесният
договор предвижда периодичност в изпълнението на задълженията и на двете
страни, поради което вземанията на продавача, макар и за различни доставки
и по различни фактури произтичат от едно единствено облигационно
правоотношение, основано на него. Предвид това и заявения от ищеца
6
петитум, заключава, че с исковата молба е предявен един иск за главница в
размер на 56 500.44 лева – стойност на доставени, но неизплатени доставки на
натурални СМР, обективно съединен с един акцесорен иск за лихва за забава
върху главницата в размер на 7 768.74 лева.
Като съобрази изложеното, цената на главния иск, която е над 25 000.00 лева
и правилото на чл.104, т.4 от ГПК съдът приема, че първоначално обективно
съединените искови претенции за главница и лихви за забава са родово
подсъдни като първа инстанция на Окръжен съд – Шумен, поради което
обжалваното определение, с което районен съд е прекратил производството
пред себе си и е изпратил делото на съответния окръжен съд се явява
правилно и следва да се потвърди.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 1416 от 11.06.2020 г. по гр. д. № 906/2020
г. по описа на РС - Шумен, с което производството по делото е прекратено и
същото е изпратено по подсъдност на ОС – Шумен, на осн. чл. 119, ал. 1 от
ГПК във вр. с чл. 118, ал. 1 от ГПК във вр. чл. 104, т. 4 от ГПК.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен
касационен съд, в едноседмичен срок от връчването му на страните, при
условията на чл. 280, ал. 1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7