РЕШЕНИЕ

 

Номер 2378                           Година  2019                   Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски районен съд                   VІІІ граждански състав

 

На  10.06                                                                                        Година 2019

 

В публично заседание на 13.05.2019 г. в следния състав:

 

                                    Председател: ПАВЕЛ ПАВЛОВ

 

Секретар: РОСИЦА МАРДЖЕВА

 

като разгледа докладваното от съдията

 

гражданско дело номер 17093   по описа за   2018         година,      

 

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Иск с правно основание чл.422 във връзка с чл.415, ал.1, т.1 и чл.124, ал.1 от ГПК..

            Ищецът „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД - гр. София моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответницата, че последната му дължи сумата 585, 43 лева – главница, дължима по Договор за паричен заем № ***/01.07.2013 г. и Договор за цесия от 10.01.2017 г., заедно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 23.08.2018 г. до окончателното й погасяване, която сума е било разпоредено ответницата да заплати на ищеца със Заповед за изпълнение на парично задължение № 7779/27.08.2018 г., издадена по ч. гр. дело № 13745/2018 г. по описа на ПРС – ІV гр. състав,  по изложените в исковата молба съображения. Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение – включително и тези, направени в заповедното производство.

            Ответницата Ф.П. *** оспорва иска и моли съдът да го отхвърли като неоснователен и недоказан, по изложените в отговора на исковата молба съображения. Претендира разноски.

            Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства заедно и поотделно, и с оглед на наведените от страните доводи, намира за установено следното:

Не се спори между страните, а и от представените в тази насока писмени доказателства – включително и тези, съдържащи се в приложеното частно гражданско дело № 13745/2018 г. по описа на ПРС – ІV гр. състав,  се установява, че с издадената по това дело Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 7779/27.08.2018 г., е било разпоредено ответницата да заплати на ищцовото дружество сумата 585, 43 лева – главница, дължима по Договор за паричен заем № ***/01.07.2013 г. и Договор за цесия от 10.01.2017 г.; сумата 357, 57 лева – договорна възнаградителна лихва за периода 12.07.2013 г.– 20.12.2013 г.; сумата 296, 73 лева – договорно обезщетение за забава за периода 13.07.2013 г. – 07.08.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда - 23.08.2018 г., до окончателното погасяване, както и разноските по делото в размер на 25 лева за държавна такса и 50 лева - юрисконсултско възнаграждение. В срока по чл.414 от ГПК ответницата е подала възражение против Заповедта, поради което в срока по чл.415, ал.1, т.1 от ГПК ищецът е подал искова молба за установяване на вземанията си, въз основа на която е било образувано настоящето дело – поради което съдът намира, че искът се явява допустим.

Както се установява от събраните по делото писмени доказателства, отговорите на Законния представител на ищеца на поставените му от ответницата въпроси по реда на чл.176 от ГПК и заключението от 05.04.2019 г. на вещото лице по ССЕ М.М., действително между ответницата и „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, е бил сключен Договор за паричен заем № ***/01.07.2013 г., а на 10.01.2017 г. в гр. София между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и ищцовото дружество е бил сключен Договор за продажба и  прехвърляне на вземания, от приложение № 1 към който е видно, че са били прехвърлени и вземанията на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД срещу ответницата по Договора за паричен заем (584, 53 лева главница, 357, 57 лева – лихва и 203, 12 лева – неустойка за забава) – като за цесията ответницата е била уведомен с връчването на преписите от исковата молба и приложенията към нея (включително и Уведомление за извършено прехвърляне на вземания – л.24 от делото). Както се установява от посоченото заключение на ССЕ, ответницата дължи на ищеца като цесионер по Договора за продажба и прехвърляне на вземания от 10.01.2017 г. сумата 585, 43 лева – главница по Договора за паричен заем; сумата 357, 57 лева – договорна надбавка/възнаградителна лихва за периода 19.07.2013 г. – 20.12.2013 г. и сумата 286, 15 лева – обезщетение за забава за периода 20.07.2013 г. – 07.08.2018 г.

До приключване на устните състезания по делото ответницата не е ангажирала доказателства, че е заплатила на ищеца дължимите суми – като с предявения по настоящето дело иск ищецът претендира да бъде установено само вземането му за дължимата главница.

Видно от изложеното в отговора на исковата молба, макар и ответницата да е поискала откриване на производство по чл.193 от ГПК по отношение на Договорите за паричен заем и за цесия, приложенията към тях, потвърждението за цесията и Уведомлението за цесията и пълномощно на ищеца за уведомяването за цесията, се касае за оспорване на тези доказателства по същество, а не за тяхната истинност (доколкото не е оспорила нито датите, посочени в тях, нито – истинността на подписите на страните по тези документи), поради което и съдът не е открил производство по чл.193 от ГПК по отношение на тези писмени доказателства и не ги е изискал в оригинал – като, както вече бе посочено, от заключението на ССЕ се установява, че действително ответницата дължи на ищеца сумите по Заповедта. Неоснователни са и наведените от ответницата доводи за липсата на правосубектност на ищеца и за липсата на представителна власт на Законния представител на ищцовото дружество и на пълномощника му – предвид представеното пълномощно и вписаните обстоятелства относно дружеството в сайта на Търговския регистър.

При така установената фактическа обстановка, доколкото размерът на главницата, която е било разпоредено ответницата да заплати на ищеца със Заповедта за изпълнение, съвпада с установения от ССЕ действително дължим, съдът намира, че искът се явява доказан по основание и по размер и следва да се уважи изцяло.

С оглед на изхода от спора ответницата следва да заплати на ищцовото дружество направените разноски за производството по настоящето и частното гражданско дело в размер общо на 170 лева – платени ДТ за двете дела и депозит за ССЕ, а на основание чл.78, ал.8 от ГПК – юрисконсултско възнаграждение в размер общо на 100 лева (по 50 лева за двете дела).

Мотивиран от горното, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

            ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО ПО ОТНОШЕНИЕ НА Ф.П.А., ЕГН **********,***, адв. Б.З., ЧЕ ТЯ ДЪЛЖИ НА “Фронтекс Интернешънъл” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. “Хенрик Ибсен” № 15, ет.7, представлявано от *** ***, сумата 585, 43 лева – главница, дължима по Договор за паричен заем № ***/01.07.2013 г. и Договор за цесия от 10.01.2017 г., заедно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 23.08.2018 г. до окончателното й погасяване, която сума е било разпоредено ответницата да заплати на ищеца със Заповед за изпълнение на парично задължение № 7779/27.08.2018 г., издадена по ч. гр. дело № 13745/2018 г. по описа на ПРС – ІV гр. състав.

            ОСЪЖДА Ф.П.А., с посочените ЕГН и съдебен адрес, ДА ЗАПЛАТИ НА “Фронтекс Интернешънъл” ЕАД, с ЕИК, седалище и адрес на управление и Законен представител, направените разноски за производството по делото И за производството по ч. гр. дело № 13745/2018 г. по описа на ПРС – ІV гр. състав В РАЗМЕР НА 170 лева И юрисконсултско възнаграждение за производството по двете дела В РАЗМЕР НА 100 лева.

            Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ПОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

            СЛЕД влизане в сила на Решението, ДА СЕ ВЪРНЕ НА ПРС – ІV гр. състав ч. гр. дело № 13745/2018 г., ЗАЕДНО СЪС ЗАВЕРЕН ПРЕПИС от настоящето съдебно Решение.

           

 

 

                                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ:/П/

                                                                                                ПАВЕЛ ПАВЛОВ

 

Вярно с оригинала!

В.Т.