№ 3558
гр. София, 04.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА
при участието на секретаря МАРИЯ АТ. ДРАГАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско
дело № 20241110116061 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба на Ю. Ж. Т. срещу „Вива Кредит“ АД (правоприемник
на „В.К.“ ООД), с която са предявени установителни искове с правно основание чл. 26, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК и чл. 19, ал. 4 и ал. 5 ЗПК, чл. 33
ЗПК, чл. 10а ЗПК, чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП, вр. чл. 146 ЗЗП, евентуално чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД;
осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и осъдителен иск с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, вр. чл. 82 ЗЗД, вр. чл. 52 ЗЗД за прогласяване
недействителността на Договор за паричен заем Standart 14 № 5688130/23.03.2021 г., а в
условията на евентуалност – за прогласяване нищожността на клаузата от договора,
предвиждаща заплащане на „такса за експресно разглеждане на документи“ в размер на
943,50 лв. (чл. 1, ал. 2 - 4), клаузата, уреждаща годишния процент на разходите (чл. 2, ал. 1, т.
8), както и клаузата, предвиждаща заплащане на неустойка за непредоставяне на
обезпечение в размер на 628,80 лв. (чл. 4, ал. 1 - 2); за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата от 1459,55 лв., представляваща общата стойност на неоснователно извършени
плащания за възнаградителна лихва, такса за неустойка и такса за експресно разглеждане по
посочения договор за паричен заем, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба – 20.03.2024 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата
от 1250 лв. – обезщетение за неимуществени вреди (стрес, безпокойство, негативни емоции,
напрежение, раздразнителност, проблеми със съня), претърпени от ищеца във връзка със
сключването и изпълнението на договора за паричен заем, ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба – 20.03.2024 г. до окончателното изплащане на
задължението.
1
Ищецът твърди, че на 23.03.2021 г. като заемател сключил с „Вива Кредит“ ООД
Договор за паричен заем № 5688130/23.03.2021 г. за сумата от 1500 лв. при фиксиран
годишен лихвен процент /ГЛП/ в размер на 40,32 % и годишен процент на разходите /ГПР/ в
размер на 49,49 % и срок на заема 14 месеца, разделен на 30 броя двуседмични вноски.
Твърди, че в чл. 1, ал. 2 - 4 от договора било уговорено, че преди подписването му
заемателят е избрал доброволно да се ползва от допълнителна услуга по експресно
разглеждане на документи за одобрение на паричен заем, като за извършената от кредитора
допълнителна услуга заемателят дължи такса за експресно разглеждане на документи (чл. 1,
ал. 3 от договора) за отпускане на паричен заем в размер на 943,50 лв., която следвало да се
заплати от заемателя разсрочено - на равни части, и да се включи в размера на всяка от
погасителните вноски. В чл. 4, ал. 1 от договора било предвидено в 3-дневен срок от
усвояването на сумата заемателят да предостави като обезпечение на задълженията му
поръчителство от физическо лице, което трябвало да отговаря на конкретно посочени
условия, или банкова гаранция. Съгласно чл. 4, ал. 2 при неизпълнение на задължението за
предоставяне на обезпечение заемателят дължал неустойка за неизпълнение в размер на
628,80 лв., платима разсрочено ведно с погасителните вноски чрез еднаква по размер
добавка към всяка от тях, на съответната падежна дата и в този случай дължимата
двуседмична вноска ставала в размер на 115,32 лв., а общото задължение по договора
възлизало на 3459,60 лв. Твърди, че по този договор е извършил плащания в общ размер от
2959,55 лв. за срок от 8 месеца (от 23.03.2021 г. до 24.11.2021 г.).
Твърди, че сключеният между страните договор е изцяло недействителен. Счита, че
клаузата за заплащане на неустойка в размер на 628,80 лв. противоречи на закона и добрите
нрави. Посочва, че тя не изпълнява присъщите на неустойката функции, а осигурява скрито
възнаграждение на кредитора. Освен това твърди, че клаузата, установяваща задължение за
заплащане на такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем в
размер на 943,50 лв. също противоречи на закона и добрите нрави. Посочва, че с
уговорената клауза заемодателят изисква допълнително възнаграждение за изпълнение на
присъщите му услуги. В допълнение на това счита, че таксата представлява пряк разход по
кредита, с оглед на което следва да бъде включена към ГПР. Твърди, че посоченият в
договора ГПР от 49,49 % не отговаря на действителния такъв в кредитното отношение,
доколкото само за периода от усвояването (23.03.2021 г.) до погасяването (24.11.2021 г.) е
било заплатено възнаграждение в размер, почти равен на главницата. Твърди, че при
включването в ГПР на начислените по договора такси за неустойка и експресно разглеждане
значително се надхвърля максимално установеният в чл. 19, ал. 4 ЗПК праг. Твърди, че
договорът е сключен при общи условия, като не е било налице индивидуално уговаряне на
клаузите, с оглед на което клаузата за ГПР се явявала нищожна, което от своя страна водело
до нищожността на целия договор за кредит – чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, вр. чл. 22 ЗПК. Счита,
че с оглед недействителността на договора и съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК дължи
единствено чистата стойност на кредита. Освен това сочи, че клаузите на договора не са
формулирани по ясен и недвусмислен начин и не позволяват на потребителя да прецени
икономическите последици от сключване на договора.
2
Твърди, че клаузата за неустойка за неосигуряването на обезпечение е недействителна
и доколкото кредиторът има задължение да се запознае с платежоспособността на
кредитополучателя преди сключването на договора, а не да включва неустойка, която да
осигурява обезпечението след сключването на договора за кредит. Посочва, че
неизпълнението на задължение, което не е пряко свързано с кредита не води до никакви
вреди за кредитора. В допълнение посочва, че клаузата налага допълнително задължение на
длъжника при неизпълнение на договора, което води до кумулирането на мораторна лихва и
неустойка за забава, което е недопустимо.
Поддържа, че в случая е налице неоснователно обогатяване, доколкото е заплатил
недължими по договора суми, тъй като недействителността на договора води до задължение
единствено за връщане на главницата по договора. Твърди, че надплатената от него сума е в
размер на 1459,55 лв., като същата подлежи на възстановяване.
Твърди, че във връзка със сключването на Договор за паричен заем №
5688130/23.03.2021 г. и изпълнението му е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в
стрес и силно безпокойство, негативни емоции, проблеми със съня, раздразнение и
напрегнатост, които неимуществени вреди възлизали на сумата от 1250 лв. С оглед
гореизложеното моли за уважаване на предявените искове и присъждане на сторените по
делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който
оспорва предявените искове като недопустими и неоснователни. Оспорва предявените
установителни искове за прогласяване на нищожност на договора и отделни негови клаузи
като недопустими, поради липсата на правен интерес, доколкото ищецът е предявил
осъдителни искове, в предмета на които подлежи на разглеждане действителността на
договора и неговите клаузи. Счита, че с предявения иск ищецът единствено цели
обогатяване с разноски, което представлява злоупотреба с право. По същество оспорва
исковете като неоснователни. По отношение на клаузата за неустойка посочва, че тя е
начислена с оглед неизпълнението на поети от заемателя договорни задължения. Твърди, че
не е принудил ищеца да сключи договора за заем, като той е бил наясно с клаузите и при
несъгласие с тях е имал възможност да не сключи договора. Твърди, че непредоставянето на
обезпечение поставя несигурност за ищеца да събере главницата, което е основният му
предмет на дейност и източник на приходи. Сочи, че при получаването на СЕФ ищецът е
бил информиран с изискванията за предоставяне на обезпечение, като е имал достатъчно
време да се снабди с поръчител или да осигури банкова гаранция. Ответникът твърди, че е
изпълнил европейските изисквания, като е проучил платежоспособността на длъжника и е
преценил, че може да сключи договора при посочените условия. Посочва, че заемателят е
разполагал със срок от 14 дни да се откаже от сключения договор, в който случай би дължал
единствено връщането на главницата по кредита. Посочва, че не е налице кумулиране на
неустойка за забава и мораторна лихва, доколкото неустойката се претендира от изтичането
на тридневния срок за предоставяне на обезпечението до крайния срок на договора, а
законната лихва от настъпването на падежа по договора до изплащането на задължението.
3
Оспорва услугата по експресно разглеждане на документи да е такава по управление или
усвояване на кредита, доколкото същата се извършва преди сключването на кредита.
Счита, че посоченият ГПР в договора е правилен. Счита, че задължението за
неустойка за неизпълнение на задължение по договора не следва да се включва в ГПР, а
включването й би представлявало нарушение на правилата на ЗПК. По отношение на
таксата за експресно разглеждане посочва, че същата е допълнителна услуга, като клиентът
доброволно е избрал да я ползва, поради което не следва да се прибавя към ГПР. Посочва, че
ГПР е под 50 %, с оглед на което не надвишава допустимата законова граница. Твърди, че в
процесния договор е посочен фиксиран годишен лихвен процент по кредита, като е
уговорен срок на договора, както и условията по прилагането му. Твърди, че при фиксиран
лихвен процент липсва задължение в договора да се съдържа информация по чл. 11, ал. 1, т.
9 ЗПК. Счита, че не е налице нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10, доколкото липсва задължение
да се посочва математически алгоритъм за изчисляване, както и изчерпателно изброяване на
всички разходи, включени в ГПР. Твърди, че договорът е сключен по предложение на
кредитополучателя, поради което същият е имал възможност да влияе върху съдържанието
на клаузите. Твърди, че ищецът се е запознал с преддоговорната информация, попълнил е
въпросници за кандидатстване по кредита, въз основа на които били договорени клаузите на
кредита. Оспорва договорът да съдържа неясни и двусмислени клаузи, тъй като съдържал
цялата изискуема от закона информация. Оспорва да е налице неоснователно обогатяване,
доколкото ищецът не бил заплатил суми без правно основание. Оспорва иска за
неимуществени вреди, тъй като счита, че не е налице виновно неизпълнение от ответното
дружество на договорно задължение и причинна връзка между него и твърдените от ищеца
вреди. С оглед гореизложеното моли за отхвърляне на предявените искове и присъждане на
сторените по делото разноски.
В открито съдебно заседание е допуснато изменение на размера на иска по чл. 55, ал.
1, пр. 1 ЗЗД по реда на чл. 214 ГПК чрез неговото увеличение до сумата от 1686,17 лв.,
включваща 329,46 лв. – възнаградителна лихва, 413,21 лв. – неустойка за непредоставяне на
обезпечение и 943,50 лв. – такса за експресно разглеждане.
Въз основа на съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и при
съобразяване становищата на страните, съдът приема за установено от фактическа
страна следното:
По делото е приет Договор за паричен заем Standart 14 № 5688130/23.03.2021 г.,
сключен между Ю. Ж. Т., като заемател и „В.К.“ ООД, като заемодател, по силата на който
на ищеца е предоставен заем в размер на 1500 лв., със срок на погасяване 60 седмици,
дължими на 30 двуседмични вноски, с падеж на първата вноска – 06.04.2021 г. и падеж на
последната вноска – 17.05.2022 г., с размер на седмичната погасителна вноска 94,36 лв., в
която са включени част от дължимите главница, лихва и такса за експресно разглеждане, с
уговорен фиксиран годишен лихвен процент по заема – 40,32 %, ГПР - 49,37 % и общо
задължение 2830,80 лв., представляващо сбор от общия размер на заемната сума и общите
разходи по кредита при взети предвид посочените допускания в т. 8, и включваща - 1500 лв.
4
- главница, 943,50 лв. – такса за експресно разглеждане, 387,30 лв. - договорна лихва.
Съгласно чл. 1, ал. 2 от договора, заемателят заявява, че преди подписване на
договора е избрал доброволно да се ползва от допълнителна услуга по експресно
разглеждане на документи за одобрение на паричен заем, предоставена от кредитора.
В чл. 1, ал. 3 от договора е предвидено, че за извършената от кредитора допълнителна
услуга по експресно разглеждане на заявката за паричен заем, заемателят дължи такса за
експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем в размер на 943,50 лв.,
която такса се заплаща от заемателя разсрочено на равни части заедно с всяка от
погасителните вноски – чл. 1, ал. 4 от договора.
В чл. 4, ал. 1 от договора е предвидено, че заемателят се задължава в 3-дневен срок от
усвояване на сумата по договора да предостави на заемодателя обезпечение на
задълженията му по този договор, а именно: 1. поръчител - физическо лице, което да
представи на заемодателя бележка от работодателя си, издадена не по-рано от 3 дни от деня
на представяне и да отговаря на следните изисквания: да е навършило 21-годишна възраст,
да работи по безсрочен трудов договор, да има минимален стаж при настоящия си
работодател 6 месеца и минимален осигурителен доход в размер на 1000 лв., през
последните 5 години да няма кредитна история в ЦКР към БНБ или да има кредитна история
със статус „период на просрочие от 0 до 30 дни“, да не е поръчител по друг договор за
паричен заем и да няма сключен договор за паричен заем в качеството си на заемател или 2.
банкова гаранция, издадена след усвояване на паричния заем, в размер на цялото
задължение на заемателя, валидна 30 дни след падежа за плащане по договора. Съгласно чл.
4, ал. 2, в случай на неизпълнение на задължението по чл. 4, ал. 1 на заемателя се начислява
неустойка в размер на 628,80 лв., която се разсрочва на равни части и се заплаща с всяка от
погасителните вноски, като всяка част е платима на съответната падежна дата, като в този
случай дължимата вноска е в размер на 115,32 лв., а общото задължение в размер на 3459,60
лв.
Представена е справка - погасителен план по договор за паричен заем № 5688130 от
23.03.2021 г.
По делото е приета съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ), неоспорена от страните,
която настоящият съдебен състав кредитира като компетентно изготвена, от която се
установява, че по Договор за паричен заем № 5688130/23.03.2021 г. дължимата сума е в общ
размер на 3459,60 лв., от които главница – 1500 лв., договорна лихва – 387,30 лв., такса за
експресно разглеждане – 943,50 лв. и неустойка – 628,80 лв. Платената сума от ищеца по
процесния договор е в размер на 3191,17 лв., с която са погасени вземания както следва:
главница в размер на 1500 лв., договорна лихва в размер на 329,46 лв., неустойка в размер
на 413,21 лв., такса за експресно разглеждане в размер на 943,50 лв., разходи за събиране на
вземането в размер на 5 лв. Вещото лице е изчислило, че ГПР по погасителен план с
включени договорна лихва, неустойка и такса експресно разглеждане е в размер на 418,95 %,
като е налице разминаване между посочения в договора и действителния размер на ГПР.
За доказване на търпените от ищеца неимуществени вреди по делото е разпитан
5
свидетелят Димитър Здравков Д.. Същият заявява, че познава ищеца от повече от 15 години,
приятели са, чуват се по телефона поне по веднъж – два пъти на ден. През март 2021 г.
ищецът изтеглил кредит, „нещо с Вива“. Ищецът и свидетелят ходили в офиса на
заемодателя на Ломско шосе, където ищецът разбрал, че има да връща 3-4 пъти повече от
това, което изтеглил, включително лихви и огромни неустойки. Поведението на служителите
било нагло, съобщили на ищеца, че когато е подписвал договора е трябвало да гледа.
Свидетелят заявява, че ищецът много се разстроил, когато разбрал колко пари е загубил, бил
ядосан, притеснен, раздразнен, вдигнал кръвно, започнал да се самообвинява. Д. пояснява,
че не си спомня точно кога е било посещението в офиса, мисли, че ищецът е сключвал
договори и с други институции за кредити, но не може да каже със сигурност, имало и
заплашителни телефонни обаждания.
При така установеното от фактическа страна, съдът приема следното от правна
страна:
По исковете с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал.
1, т. 9 и т. 10 ЗПК и чл. 19, ал. 4 и ал. 5 ЗПК, чл. 33 ЗПК, чл. 10а ЗПК, чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП,
вр. чл. 146 ЗЗП, евентуално чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже, че
договорът за паричен заем, респ. оспорените клаузи са нищожни на заявените с исковата
молба основания, а именно, че чрез същите се нарушават изискванията на чл. 11, ал. 1 ЗПК,
чл. 19, ал. 4 и ал. 5 ЗПК, чл. 33 ЗПК, чл. 10а ЗПК, че са неравноправни клаузи по смисъла на
чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗПК, евентуално че накърняват добрите нрави.
В тежест на ответника е да докаже основателността на възраженията си, както и че на
потребителя при сключването на договора е предоставена ясна и коректна информация, за да
бъде в състояние последният да прецени икономическите последици от сключването на
договора.
Ответникът е заявил възражение за недопустимост на предявените установителни
искове, което е неоснователно. За ищеца винаги е налице правен интерес с иск да прогласи
нищожността на договор, по който той е страна, за да обвърже със силата на пресъдено нещо
страните по нищожния договор. Съединяването на такъв иск с иск за връщане на даденото
по нищожния договор не е недопустимо, като доводите на ответника, че с иска по чл. 55
ЗЗД инцидентно се проверява действителността, респективно се разглеждат доводите за
нищожност на договора, са верни, но с решението по този иск ответникът няма да бъде
обвързан от силата на пресъдено нещо по отношение на нищожността на договора с оглед
на това, че мотивите не обвързват страните. Ето защо за всяка от страните по договора
съществува правен интерес да предяви иск за прогласяване на нищожността му, респ. на
отделни клаузи от него, едновременно с иск за връщане на даденото по нищожния договор
(клаузи).
Когато искът е за прогласяване недействителност на сделка (или на отделна клауза от
договор), а в обстоятелствената част на исковата молба са заявени повече от едно от
законовите основания за недействителност, съдът е длъжен да съобрази, че е сезиран с
множество обективно съединени искове. Независимо от поредността и съотношението,
6
посочени от ищеца, исковете са предявени при условията на евентуалност. Ако сделката е
недействителна на едно основание, предвидено в закона, е безпредметно прогласяването на
нейната недействителност на друго основание. Съдът е длъжен да разгледа основанията за
недействителност в поредност според сочения от ищеца порок. Разглеждането на исковете
преминава от най-тежкия порок (противоречие със закона или заобикалянето му) към по-
леките, каквито са липсата на основание (за каузалните сделки), липсата на съгласие,
привидност, невъзможен предмет, противоречие на морала или липса на форма (така
решение № 40/07.04.2020 г. по гр. д. № 2383/2019 г. по описа на ВКС, III г. о.). Следователно,
първо следва да се разгледат доводите за нищожност на договора за паричен заем поради
противоречие на закона – ЗПК.
Сключеният между страните договор е потребителски, поради което намира своята
правна регламентация в Закона за потребителския кредит (ЗПК), като според легалната
дефиниция, дадена в чл. 9 ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът
предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем,
разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на
договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за
продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите,
съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното
предоставяне. Условие за действителност на договора е писмената форма – чл. 10, ал. 1 ЗПК.
С проекта за доклад (обявен за окончателен в открито заседание на 20.11.2024 г.)
съдът е отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че между
страните е сключен Договор за паричен заем Standard 14 № 5688130/23.03.2021 г., като е
безспорно, че по силата на договора ищецът е получил сумата от 1500 лв. – главница; че в
договора е уговорена такса за експресно разглеждане на документите за отпускане на кредит
в размер на 943,50 лв. – чл. 1, ал. 3 и неустойка в размер на 628,80 лв., дължима при
неизпълнение на задължението на заемателя да осигури обезпеченията, предвидени в
договора – чл. 4, ал. 1 и ал. 2. Не се спори също, а и от приетото заключение на ССчЕ се
установява, че ищецът е погасил сума в размер на 3191,17 лв. във връзка с процесния
договор за паричен заем.
С оглед предмета на процесния договор за кредит съдът приема, че страна по същите
е лице, притежаващо качеството „потребител“, предвид което приложими в настоящия
случай са разпоредбите на ЗПК. Разпоредбите на чл. 10 и чл. 11 ЗПК уреждат формата и
съдържанието на договора за потребителски кредит. За да е налице валидно сключен
договор за потребителски кредит, необходимо е същият да отговоря кумулативно на всички
предвидени в разпоредбите на чл. 10, ал. 1 ЗПК, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 и ал. 2 ЗПК и чл.
12, ал. 1, т. 7-9 ЗПК изисквания. Неспазването на което и да е от изискванията, залегнали в
посочените разпоредби, според цитираната императивна норма на чл. 22 ЗПК води до извод
за недействителност на договора за потребителски кредит. Същата има характер на
изначална недействителност, защото последиците са изискуеми при самото сключване на
договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на
7
чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.
С оглед заявените по делото възражения срещу действителността на процесния
договор, съдът дължи обсъждане на доводите за нарушение на императивните норми на чл.
11, ал. 1, т. 10 и чл. 19, ал. 4 ЗПК във връзка с изискванията на закона към годишния процент
на разходите по договор за потребителски кредит.
По силата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на
разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като
се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент
на разходите по определения в приложение № 1 начин.
Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер
на предоставения кредит.
В процесния договор за паричен заем е посочен ГПР 49,37 %, т. е. формално е
изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК. Така посоченият размер не надвишава
максимално допустимия по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Според настоящия състав на съда обаче този
размер не отразява действителния процент на разходите в случая, тъй като не включва част
от разходите по кредита, а именно – таксата за експресно разглеждане и неустойката за
непредоставяне на обезпечение по кредита, които също следва да се включат в общите
разходи по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК.
По силата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК „Общ разход по кредита за потребителя“ са
всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за
кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да
заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и
по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за
услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.
Прочитът на съдържанието на клаузите, по силата на които се предвижда
дължимостта на такса за експресно разглеждане и неустойка в полза на кредитора и
съпоставянето им всяка с естеството на сключения договор за заем, налага извод, че по
силата на същите ответникът е договорил скрито възнаграждение за него. Въведените
изисквания за вида обезпечение, което следва да се предостави по избор на заемателя:
физическо лице - поръчител, отговарящо на изключително завишени изисквания към
финансовия и кредитния им статус или банкова гаранция в размер на цялото задължение на
заемателя по договора и срока за представянето му - тридневен, създават значителни
затруднения на длъжника при изпълнението на това задължение до степен, че то изцяло да
се възпрепятства. Така се стига до значително нарастване на цената на кредита и възлагане
8
на потребителя на финансова тежест, което е в противоречие със закона - чл. 16 ЗПК.
Основателно от страна на ищеца по предявените искове се поддържа, че е налице
нарушение на императивното изискване на чл. 19, ал. 4 ЗПК, съгласно който ГПР не може да
бъде по - висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове
и във валута, определена с постановление на Министерския съвет. В конкретния случай
дори не са необходими специални знания, за да приеме съдът, че размерът на ГПР, без да се
включва в същия таксата за експресно разглеждане и неустойката, не нарушават това
изискване, а при тяхното включване е надхвърлен законоустановеният максимум по чл. 19,
ал. 4 ЗПК – съгласно експертното заключение с включване на тези суми в ГПР същият би
бил в размер на 418,95 %. Уговорената такса за експресно разглеждане и неустойката за
непредоставяне на обезпечение са разходи, свързани с предмета на договора за
потребителски кредит, доколкото де факто се явяват за потребителя разход, пряко свързан с
кредита - допълнително възнаграждение, дължимо наред и едновременно с погасителните
вноски по кредита, формално извън договорната лихва и все на кредитодателя. Последното
несъмнено води до съществено и необосновано оскъпяване на кредита и обременяване на
разходите по същия, които се възлагат в тежест на потребителя. Същите разходи са били
предварително известни на заемодателя при сключване на договора за паричен заем,
доколкото са включени и в погасителния план. В аспекта на изложеното следва да се приеме,
че след като неустойката и таксата не са включени като разход по кредита в обявения в
договора за кредит ГПР, то и този договор не съдържа реалния размер на процента на
разходите. В аналогичен смисъл е и решение по дело C‑714/22 от 21.03.2024 г. на СЕС,
относимо към изискването за реално посочване на ГПР в договор за кредит, сключен с
потребител.
При това положение се налага извод, че договорът за потребителски кредит не
отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като в него липсва посочен
действителният размер на разходите по кредита. Текстът на последната норма не следва да
се възприема буквално, а именно - при посочен, макар и неправилно ГПР, да се приема, че е
изпълнено изискването на закона за съдържание на договора. Годишният процент на
разходите е част е същественото съдържание на договора за потребителски кредит, въведено
от законодателя с оглед необходимостта за потребителя да съществува яснота относно
крайната цена на договора и икономическите последици от него, за да може да съпоставя
отделните кредитни продукти и да направи своя информиран избор. След като в договора не
е посочен ГПР при съобразяване на всички участващи при формирането му елементи, което
води до неяснота за потребителя относно неговия размер, не може да се приеме, че е спазена
нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Подвеждащото оповестяване на този елемент от
изискуемото съдържание на договора съставлява порок, изключващ валидността на договора
съгласно чл. 22 ЗПК. В този случай потребителят следва да върне само чистата стойност на
кредита, но не дължи лихви и или други разходи по кредита, съгласно разпоредбата на чл.
23 ЗПК (така решение № 260628 от 21.02.2022 г. по в. гр. д. № 2806/2021 г. на СГС, решение
№ 54 от 09.01.2023 г. по в. гр. д. № 7254/2022 г. на СГС, решение № 3136 от 09.11.2022 г. по
9
в. гр. д. № 8850/2021 г. на СГС, решение № 24 от 10.01.2022 г. по в. гр. д. № 7108/2021 г. на
СГС и др.).
Последицата, свързана с неспазване изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, е уредена
в нормата на чл. 22 ЗПК, която предвижда, че когато не са спазени изискванията на чл. 10,
ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски
кредит е недействителен, поради което доводите на ответника в обратен смисъл се явяват
неоснователни. Ето защо и предявеният установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, вр. чл. 22 ЗПК и чл. 19, ал. 4 и ал. 5 ЗПК е основателен
и следва да бъде уважен.
Предвид уважаването на главния иск, не се е сбъднало вътрешнопроцесуалното
условие за разглеждане на предявените в условията на евентуалност искове, поради което
съдът не дължи произнасяне по тях.
По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД:
По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже, че
е заплатил твърдените суми, че те са постъпили в патримониума на ответника, а ответникът
следва да докаже, че сумите са платени на годно правно основание, съоптветно че е налице
основание за задържането им.
С оглед изводите, до които съдът достигна за недействителност на договора за
паричен заем, то следва да бъде уважен и предявеният иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД,
доколкото потребителят не дължи на кредитора нищо над чистата стойност на кредита (чл.
23 ЗПК). В производството е установено, че по договора за паричен заем ищецът е заплатил
на ответника сумата от 3191,17 лв. Ето защо този иск е основателен и следва да бъде уважен
за пълния предявен размер от 1686,17 лв., включващ 329,46 лв. – договорна лихва, 413,21 лв.
– неустойка за непредоставяне на обезпечение и 943,50 лв. – такса за експресно разглеждане,
съобразно допуснатото изменение на иска чрез увеличаване на размера му.
Едва с увеличението на иска цялото вземане става предмет на спора и от момента на
молбата по чл. 214, ал. 1 ГПК е налице искане за присъждане на законната лихва върху
увеличената част - решение № 60141 от 25.11.2021 г. по т. д. № 2022/2020 г. по описа на ВКС,
I т. о. Поради това законната лихва върху първоначално предявения размер от 1459,55 лв.
следва да бъде присъдена от 20.03.2024 г. – датата на депозиране на исковата молба до
окончателното плащане, а върху разликата над 1459,55 лв. до пълния размер от 1686,17 лв.
(или за сумата от 226,62 лв.) – от подаването на молбата по чл. 214 ГПК – 20.11.2024 г. до
окончателното плащане.
По иска за неимуществени вреди:
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, вр. чл. 82 ЗЗД, вр. чл. 52 ЗЗД в
тежест на ищеца е да докаже възникването на валидно договорно правоотношение между
страните, неизпълнение на поето от ответната страна задължение по договора, претърпените
от ищеца неимуществени вреди и техния размер, причинно-следствена връзка между
неизпълнението и твърдените вреди.
10
Ответникът следва да докаже възраженията си, включително заплащане на
обезщетение.
В случая в исковата молба се твърди, че ищецът е търпял вреди във връзка със
сключването и изпълнението на договора. Съгласно чл. 82 ЗЗД обезщетението за
неизпълнение на договорно задължение обхваща вредите, които са пряка и непосредствена
последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждането му, а ако
длъжникът е недобросъвестен, той отговаря за всички преки и непосредствени вреди. Без
значение какъв е видът на вредите, те следва да са в пряка причинно - следствена връзка с
неизпълнението на длъжника. Пряка е онази вреда, която нормално произтича от
неизпълнението на поетото задължение, която е закономерен негов резултат. Когато вредите
се дължат на други фактори, независещи от волята и желанието на длъжника - на поведение
на кредитора, на трети лица или на непреодолима сила, вредите са косвени. Вредата следва
да е и предвидима, освен в случаите, когато длъжникът е недобросъвестен. Предвидими са
вредите, които нормално би трябвало да се допуснат при пораждане на задължението, като
закономерен резултат от неговото неизпълнение. Това са тези вреди, които кредиторът е
могъл да предвиди при полагане на дължимата грижа, според обстоятелствата, които са били
известни на страните при сключване на договора, и обстоятелствата, които е могло да им
бъдат известни. Предвидимостта на вредата е фактически въпрос, но във всеки случай това е
онази вреда, която към момента на пораждане на задължението човек със среден интелект и
здрав разум би могъл, а и е бил длъжен да предвиди, че е вероятно да настъпи като
последица от неизпълнението. Предвидимостта се отнася до настъпването на вредите, а не
до техния размер.
Съгласно дадените с ТР № 4/29.01.2013 г. по тълк. дело № 4/2012 г. по описа на
ОСГТК на ВКС тълкувателни разяснения, и при договорна отговорност може да бъде
присъдено обезщетение за неимуществени вреди, тогава, когато се докаже, че те са пряка и
непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при
пораждане на задължението, като единствено в случаите на установена недобросъвестност
на неизправния длъжник, на обезщетяване подлежат всички преки и непосредствени
неимуществени вреди.
Съдът приема, че по делото не се установява неизпълнение на договорно задължение
от страна на ответника, от което като пряка и непосредствена последица да са претърпени
неимуществени вреди от ищеца, и то такива, които са могли да бъдат предвидени при
пораждане на задължението. В случая не е налице неизпълнение или неточно изпълнение на
договорно задължение на ответника към ищеца по процесния договор за паричен заем.
Задължението на ответника по договора за паричен заем, сключен между страните, е да
предостави на заемателя съответна сума, според клаузите на договора, което задължение
ответникът е изпълнил. На първо място, не се установява твърдението в исковата молба, с
което ищецът свързва неизпълнението по договора – събиране на по-високи суми, тъй като в
договора са посочени дължимите суми, както и общо подлежащата на връщане главница,
включително са посочени размерите на таксата за експресно разглеждане и на неустойката
при непредоставяне на обезпечение. При съобразяване на вида на неимуществените вреди,
които ищецът твърди, че е претърпял в резултат на поведението на ответника по събиране
на по-високи от дължимите суми, настоящият съдебен състав намира, че вредите не са
такива, които са могли да бъдат предвидени при сключване на процесния договор, поради
което и не подлежат на обезщетяване по реда на чл. 79, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, дори и да са
11
доказани по делото - не са ангажирани доказателства, от които да се направи обоснован
извод, че служители на ответника при сключване на договора и събиране на сумите по него
са действали недобросъвестно, тях като няма данни да са събирани суми, над тези, посочени
в договора, с които ищецът се е запознал при подписването му. В тази връзка, не би могло да
се приеме, че е нормално и закономерно да се допусне при сключване на договора за паричен
заем, че заемателят по тази сделка ще преживее силно притеснение, стрес в резултат от
събиране на сумите по договора, особено при наличието на включени в съдържанието му
клаузи, предвиждащи възникването на задълженията както на неустойка, така и на такса за
експресно разглеждане, при посочени в договора условия за начисляването им. Ищецът се е
запознал със съдържанието на тези уговорки и е подписал договора за паричен заем, в чието
съдържание те са включени. Ето защо и събирането на сумите по договора не е неочаквано
събитие, което да предизвика у него стрес, притеснение. Доколкото вредите, чието
обезщетяване се претендира с предявения иск, по своя характер не са предвидими, то
договорната отговорност на ответника за тяхното репариране не може да бъде ангажирана.
За пълнота следва да се посочи, че от показанията на разпитания свидетел не се
доказва, че вредите са търпени именно във връзка с процесния договор, доколкото
свидетелят заявява, че ищецът може би има и договори за кредит с други кредитни
институции, освен това, свидетелят заявява, че вредите са търпени по-скоро вследствие на
поведението на служители на ответното дружество, т. е. вредите са косвени, а не преки
такива във връзка със заплащането на дължимите по договора суми.
С оглед на изложеното, предявеният иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 2 ЗЗД,
вр. чл. 82 ЗЗД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди се явява неоснователен
и недоказан, и като такъв следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
С оглед изхода на спора, разноски се дължат както на ищеца, така и на ответника. От
ищеца се претендират такива както следва: 236,27 лв. – държавна такса, 350 лв. – депозит за
ССчЕ, както и адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв.
Разноските, сторени във връзка с исковете по чл. 26 ЗЗД и чл. 55 ЗЗД следва да се присъдят в
полза на ищеца (186,27 лв. – държавна такса и 350 лв. – депозит за ССчЕ, доколкото същата
е допусната за изясняване на въпроси относно действителността на договора за паричен
заем и на подлежащите за връщане суми по него), или общо 536,27 лв.
Претендира се и адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на
ищеца. С Решение на Съда на Европейския съюз от 25.01.2024 г. по дело C-438/22 е прието,
че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС следва да се тълкува в
смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на
адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална
правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да
откаже да я приложи. Посочено е още, че национална уредба, съгласно която, от една страна,
адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от
минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като
Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за
възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на
конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на посочената разпоредба от ДФЕС. При
наличие на такова ограничение не е възможно позоваване на легитимните цели, които се
твърди да са преследвани от посочената национална правна уредба.
С оглед даденото разрешение по преюдициалното запитване (задължително за
съдилищата - чл. 633 ГПК), при определяне размера на подлежащите на възстановяване
разноски за адвокатско възнаграждение на страната, в чиято полза е разрешен спорът и при
12
приложение на разпоредбата на чл. 38 ЗАдв., съдът не е обвързан от посочените в Наредба
№ 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минимални
размери. Възнаграждението следва да бъде определено при съобразяване на фактическата и
правната сложност на делото, и действително извършената работа (така и определение №
1016 от 06.03.2024 г. по ч. гр. д. № 4123/2023 г. по описа на ВКС, IV г. о.).
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв. в полза на
процесуалния представител на ищеца – адв. М. Д. - САК, следва да бъде присъдена сумата
от 480 лв. с ДДС - адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска защита на
ищеца по уважените искове. Размерът на последното съдът определи при съобразяване, че
осъщественото от адвоката процесуално представителство е в защита на един интерес, по
предявени искове, произтичащи от едно спорно правоотношение и имащи една цел – да се
признае нищожността на договора/съответни договорни клаузи и да се върне недължимо
заплатената сума по тях, както и съобразявайки липсата на фактическа и правна сложност
на делото, приключването му в рамките на едно съдебно заседание и постановената
актуална съдебна практика по сходни казуси.
В полза на ответника се дължат разноски за отхвърления иск за неимуществени
вреди, но от ответника не са представени доказателства за сторени разноски, поради което
съдът не му присъжда такива с решението си.
Мотивиран от изложеното, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА по предявения от Ю. Ж. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. С...........,
срещу „В.К.“ АД, ЕИК ********** (правоприемник на „В.К.“ ООД, ЕИК *******), със
седалище и адрес на управление: гр. С......................., иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр.
1 ЗЗД, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, вр. чл. 22 ЗПК и чл. 19, ал. 4 и ал. 5 ЗПК,
НИЩОЖНОСТТА на Договор за паричен заем Standard 14 № 5688130/23.03.2021 г.,
сключен между страните, поради противоречие на закона.
ОСЪЖДА „В.К.“ АД, ЕИК ********** (правоприемник на „В.К.“ ООД, ЕИК
*******), със седалище и адрес на управление: гр. С......................., да заплати на основание
чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, на Ю. Ж. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. С..........., сумата от 1686,17
лв., ведно със законната лихва върху сумата от 1459,55 лв. от 20.03.2024 г. – датата на
депозиране на исковата молба до окончателното плащане, а върху разликата над 1459,55 лв.
до пълния размер от 1686,17 лв. (или върху сумата от 226,62 лв.) – от подаването на молбата
по чл. 214 ГПК – 20.11.2024 г. до окончателното плащане, представляваща заплатена без
основание сума (329,46 лв. – договорна лихва, 413,21 лв. – неустойка за непредоставяне на
обезпечение и 943,50 лв. – такса за експресно разглеждане) въз основа на нищожния
Договор за паричен заем Standard 14 № 5688130/23.03.2021 г., сключен между страните.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Ю. Ж. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. С..........., срещу
„В.К.“ АД, ЕИК ********** (правоприемник на „В.К.“ ООД, ЕИК *******), със седалище и
адрес на управление: гр. С......................., иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, вр.
чл. 82 ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1250 лв – обезщетение
за неимуществени вреди (стрес, безпокойство, негативни емоции, напрежение,
раздразнителност, проблеми със съня), ведно със законната лихва от датата на подаване на
13
исковата молба – 20.03.2024 г. до окончателното изплащане на задължението, причинени във
връзка със сключването и изпълнението на задълженията по Договор за паричен заем
Standard 14 № 5688130/23.03.2021 г., сключен между страните, като неоснователен.
ОСЪЖДА „В.К.“ АД, ЕИК ********** (правоприемник на „В.К.“ ООД, ЕИК
*******), със седалище и адрес на управление: гр. С......................., да заплати на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК, на Ю. Ж. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. С..........., сумата от 536,27 лв. –
разноски по делото за държавна такса и депозит за експертиза.
ОСЪЖДА „В.К.“ АД, ЕИК ********** (правоприемник на „В.К.“ ООД, ЕИК
*******), със седалище и адрес на управление: гр. С......................., да заплати на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв. на адв. М. Д. Д. – САК, ЕГН
**********, със съдебен адрес: гр. С..........., сумата от 480 лв. с ДДС – адвокатско
възнаграждение за предоставена на ищеца Ю. Ж. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. С...........,
безплатна правна помощ в настоящото производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
14