№ 413
гр. Габрово, 16.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на тридесети
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Велемира Д. Димитрова
при участието на секретаря Виолина Т. Тодорова
като разгледа докладваното от Велемира Д. Димитрова Гражданско дело №
20214210100171 по описа за 2021 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.422 от ГПК във вр.
с чл. чл. 79 от ЗЗД и чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 205 от ЗЗД.
С определение № 167/25.03.2021г. към настоящото дело е присъединено гр. д.№
404/2021г. по описа на ГРС, по което във връзка с договорите предмет на гр. дело №
171/2021г. на ГРС срещу ответника е предявен и иск с основание чл. 422 от ГПК във вр. с
чл. 92 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че въз основа на подадено заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК, срещу СВ. М. Р. е образувано
ч.гр.д №1324/2020г., по описа на PC Габрово, по което против длъжника е издадена Заповед
за изпълнение на парично задължение в размер на 620.99 лв. (шестстотин и двадесет лева и
99ст.)., от които 248.35 лева незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на
мобилни услуги и 372.64 лева незаплатени лизингови вноски по договор за мобилни услуги
от дата 28.09.2017г., Допълнително споразумение от дата 17.05.2018г. и Договор за лизинг
от същата дата 17.05.2018г. Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл. 47 ал.5 от ГПК,
поради което ищецът “ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” EАД предявява иск с основание чл. 422 от
ГПК за установяване съществуването на вземанията по издадената заповед по чл. 410 от
ГПК.
Въз основа на второ заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по реда на чл.410 от ГПК против СВ. М. Р. е образувано ч.гр.д № 1328/2020г. по
описа на Габровски РС, по което против длъжника е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение за сумата от 461.24 лева, от които 112.47 лева неустойка за предсрочно
прекратяване на абонамент по договор за мобилни услуги от дата 28.09.2017г., изменен с
Допълнително споразумение от дата 17.05.2018г. и 348.77 лева неустойка за предоставено за
ползване мобилно устройство SAMSUNG модел Galaxy S9 Black по Допълнително
споразумение и Договор за лизинг от дата 17.05.2018г. Заповедта е връчена на длъжника по
реда на чл. 47 ал.5 от ГПК, поради което ищецът “ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” EАД предявява
иск с основание чл. 422 от ГПК за установяване съществуването на вземанията по
1
издадената заповед по чл. 410 от ГПК.
Твърди се, че ответникът СВ. М. Р. е абонат на дружеството-доставчик на мобилни
услуги „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ" ЕАД със сключен договор за мобилни услуги от дата
28.09.2017г. с предпочетен мобилен номер 0899/112187, с уговорен срок на действие за 24
месеца, до 28.09.2019г., изменен посредством подписано между страните Допълнително
споразумение от дата 17.05.2018г, съгласно което абонатът е предпочел да ползва
абонаментен план Тотал 44,99, като е уговорен краен срок на действие до 17.05.2020г.
Абонатът е сключил и Договор за лизинг от същата дата 17.05.2018г., по силата на който му
е предоставено за ползване мобилно устройство SAMSUNG модел Galaxy S9 Black за период
от 23 месеца срещу заплащане на месечна лизингова вноска в размер на 23,29 лв., съгласно
уговорения погасителен план по лизинговия договор, както и с правото на абоната след
изтичане на 23-месечния срок на договора срещу заплащане на допълнителна сума от 23,29
лв. да придобие собствеността върху лизинговата вещ /чл.1, ал.2 от договора за лизинг/.
Въз основа на посочения договор ответникът е ползвал предоставяните от
Дружеството мобилни услуги, като потреблението е фактурирано под клиентския номер на
абоната №*********.
Съгласно чл. 26 от Общите условия на мобилния оператор „ при ползване на услуги
чрез индивидуален договор заплащането на ползваните услуги се извършва въз основа на
фактура, която се издава ежемесечно на името на потребителя. При сключване на
индивидуален договор всеки потребител - страна по договора бива уведомен за датата от
месеца, на която ще му бъде издавана фактура. Неполучаването на фактурата не
освобождава потребителя от задължението му за плащане на дължимите суми. ".
За потребените от абоната - ответник услуги за периода от 25.08.2018г. до
24.12.2018г. „Теленор” ЕАД е издал следните фактури :
фактура №**********/25.09.2018г. за отчетния период на потребление от 25.08.2018г.
- 24.09.2018г. с дължима стойност за плащане в размер на 99.60 лв. за месечни
абонаментни такси за потребените от абоната по договора услуги, от които: 64.10
лв./без ДДС/ за пропорционален месечен абонамент Тотал и 23,29лв. за месечна
лизингова вноска.
Дължимата сума е платима в срок 10.10.2018г. Към фактурата е приложено
извлечение от потреблението на ползвания мобилен номер.
фактура №**********/25.10.2018г. за отчетния период на потребление от 25.09.2018г.-
24.10.2018г. с дължима стойност за плащане в размер на 69.18лв. за месечни
абонаментни такси за потребените от абоната по договора услуги, от които:
37,49лв./без ДДС/ за месечен абонамент Тотал и 23,29лв. за месечна лизингова вноска.
Дължимата сума е платима в срок 09.11.2018г. Към фактурата е приложено
извлечение от потреблението на ползвания мобилен номер.
фактура №**********/25.11.2018г. за отчетния период на потребление от 25.10.2018г.-
24.11.2018г. с дължима стойност за плащане в размер на 68.28 лв. за месечни
абонаментни такси за потребените от абоната по договора услуги.
Дължимата сума е платима в срок 10.12.2018г. Към фактурата е приложено
извлечение от потреблението на ползвания мобилен номер.
фактура /Кредитно известие/ №**********/25.12.2018г. за отчетния период на
потребление от 25.11.2018-24.12.2018г. с дължима стойност за плащане в размер на
11.29 лв.
Дължимата сума е платима в срок 09.01.2019г. Към фактурата е приложено
извлечение от потреблението на ползвания мобилен номер.
2
По този начин ответникът е потребил и не е заплатил мобилни услуги на обща
стойност 248.35лв., фактурирани за четири последователни отчетни месеца: за месец
08/2018г., за месец 09/2018г., за месец 10/2018г. и м.11/2018г.
Горното неизпълнение ангажира договорната отговорност на абоната по т.11 от
процесиите договори за услуги, като във връзка с чл.75, вр.с чл. 196, в от ОУ на мобилния
оператор, „Теленор” ЕАД е прекратил едностранно индивидуалните договори на ответника
СВ. М. Р. за ползваните абонаменти и е издал по абонатен номер №********* на дата
25.01.2019г. крайна фактура №**********.
Датата на деактивация на процесния абонамент е 21.01.2019г., като същата се
генерира автоматично по вградената електронна система на Оператора при нерегистрирано
плащане и наличието на незаплатени суми след изтичането на предвидените в месечните
фактури срокове за заплащане и съобразно уговорения краен срок на действие на ползвания
абонамент.
Така, абонатът е в неизпълнение на договорите си, като същият не е спазил крайния
срок за ползване на абонаментите, както следва:
Тотал 44,99 за мобилен номер 0899/112187 до 17.05.2020г., съгласно Допълнителното
споразумение от дата 17.05.2018 г.
Неизпълнението на ответника е обусловило правото на мобилния оператор да
ангажира договорната отговорност на абоната, съгласно изричната клауза, съдържаща се в
t.IV-З от Допълнителното споразумение , като начисли в крайната издадена фактура
неустойка за предсрочно прекратяване на сключения абонамент. Предвид влизане в сила на
постигната Спогодба между Теленор и Комисия за защита на потребителите относно начина
на формиране на неустойките, претендирани при предсрочно прекратяванае на договорен
абонамент, начислената на абоната неустойка в размер на 461.24лв. е формирана съобразно
новите правила за изчисление, уговорен в в t.IV-З от Допълнителното споразумение както
следва :
1. Неустойка за ползване на лизинговото устройство SAMSUNG модел Galaxy S9
Black в размер на 348.77лв., представляваща такава част от разликата между стандартната
цена на устройството (в брой, без абонамент), съгласно действащата към момента на
сключване на договора ценова листа, и заплатената от него при предоставянето му (в брой
или обща лизингова цена по договора за лизинг), съответстваща на оставащия срок на
договора.
2. За предсрочното прекратяване на абонаментен план Тотал 44,99лв. се дължи
неустойка в размер на 112.47 лв. представляваща стойността на 3 месечни абонаментни
такси, където стойността на месечния абонамент е взета без ДДС, или 37.49 лв. х 3 =
112.47лв.
Предвид това, на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК за „Теленор България"ЕАД
депозира настоящата искова молба като моли съда да постанови решение, с което да признае
за установено, че „Теленор България" ЕАД има следните вземания срещу СВ. М. Р. , а
именно:
- 248.35лв. (двеста четиридесет и осем лева и 35ст.), представляваща дължими и
незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги, по договор от
дата 28.09.2017г., със сключено към него Допълнително споразумение от дата 17.05.2018г., с
абонатен номер №********* за периода от 25.08.2018г. до 24.12.2018г., ведно със законната
лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението по реда на чл. 41 ГПК по ч.
гр. д. №1324/2020г. на Габровски РС до окончателното плащане на сумата.;
- 372.64лв. (триста седемдесет и два лева и 64ст.), представляваща незаплатени
лизингови вноски по Договор за лизинг от дата 17.05.2018г. за мобилно устройство
3
SAMSUNG модел Galaxy S9 Black, дължими за периода от месец 01/2019 г. до месец 04/2020
г. ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението по реда
на чл. 41 ГПК по ч. гр. д. №1324/2020г. на Габровски РС до окончателното плащане на
сумата.;
-461.24лв. (Четиристотин шестдесет и един лв. и 24ст.) представляваща 112.47 лева
неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент за услуги от дата
17.05.2018г. за мобилен номер 0899/112187 и 348.77 лева неустойка за предоставено за
ползване устройство SAMSUNG модел Galaxy S9 Black , ведно със законната лихва, считано
от датата на подаване на заявлението по реда на чл. 41 ГПК по ч. гр. д. №1328/2020г. на
Габровски РС до окончателното плащане на сумата.;
Прави се искане да бъде осъден ответникът СВ. М. Р. да заплати сторените съдебно -
деловодни разноски в заповедното и исковото производство.
Изпълнена е процедурата по чл.131 и сл. от ГПК, като в законния срок е постъпил
отговор от особения представител на ответника, който заявява, че искът е допустим, но
неоснователен.
Въпреки че се ограничава до трикратния размер на стандартните месечни
абонаменти, неустоечната клауза по т. IV.3. от процесното Допълнително споразумение към
договор за мобилни/фиксирани услуги е нищожна поради неравноправност на основание чл.
146, ал. 1 вр. чл. 143, ал. 2, т. 5 от Закона за защита на потребителите.
По делото липсват доказателства ответникът да е приемал представените от ищеца
ОУ. И към двете ИМ са представени "Общи условия на Теленор България ЕАД за
взаимоотношения с потребителите на електронни съобщителни услуги". Върху документите
отсъстват подписи на страните и по-конкретно на ответника-потребител. Съгласно чл. 147а,
ал. 1 ЗЗП при сключване на договор при общи условия с потребител общите условия
обвързват потребителя само ако са му били предоставени и той се е съгласил с тях. Съгласно
ал. 2 съгласието на потребителя с общите условия се удостоверява с неговия подпис, а
съгласно ал. 4 тежестта на доказване на изразеното от потребителя съгласие с общите
условия и получаването им при подписване на договора се носи от търговеца.
Цитираните законови разпоредби са били в сила към момента на сключване на
процесиите договор за мобилни услуги и допълнително споразумение. Доколкото върху ОУ
липсват каквито и да било заверки, по делото е недоказано съгласието на ответника с тях. С
оглед разпоредбата на чл. 147а, ал. 5 ЗЗП този порок не би могъл да се санира чрез
декларацията в текста на договора за мобилни услуги, че потребителят е запознат с ОУ и е
получил екземпляр от тях (стр. 2, nap. i на Договора) или чрез споменаването на ОУ в текста
на допълнителното споразумение (стр. 2, т. III.4. на ДС), както и чрез представената с
исковата молба Декларация.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност прие за установено следното :
Видно от приложения договор от 28.09.2017г. с уговорен срок на действие за 24
месеца - до 28.09.2019г., е възникнало валидно облигационно отношение във връзка с
предоставянето на мобилни услуги от страна на „Теленор България” ЕАД на абоната СВ. М.
Р. за предпочетен номер +359*********. Договорът е сключен при общи условия като към
него е приложена изрична декларация – съгласие от 28.09.2017г., в която абонатът е
удостоверил, че е получил от представител на оператора екземпляр от Общите условия на
„Теленор България” ЕАД за взаимоотношенията с потребителите на мобилни телефонни
услуги и е съгласен с тях .
4
На 17.05.2018г. е подписано Допълнително споразумение към Договора за мобилни
услуги от 28.09.2017г., с което е изменен избраният абонаментен план от „Тотал 30.99” на
”Тотал 44.99” и е уговорен срок от 24 месеца за предоставяне на услугите по новия план.
По силата на същото Допълнително споразумение, на абоната СВ. М. Р. е
предоставено за ползване мобилно устройство SAMSUNG модел Galaxy S9 Black със
стандартна цена 1659.90 лева, при отстъпка в размер на 590.94 лева, или обща лизингова
цена с абонаментен план от 1068.96 лева. Подписан е Договор за лизинг от същата дата
17.05.2018г., по силата на който мобилното устройство SAMSUNG модел Galaxy S9 Black е
предоставено на абоната за период от 23 месеца срещу заплащане на месечна лизингова
вноска в размер на 23,29 лв., съгласно уговорения погасителен план по лизинговия договор,
с право след изтичане на 23-месечния срок на договора срещу заплащане на допълнителна
сума от 23,29лв. абонатът да придобие собствеността върху лизинговата вещ.
Видно от приложените по делото фактури № **********/25.09.2018г.,
№**********/25.10.2018г., №**********/25.11.2018г. и Кредитно известие
№**********/25.12.2018г., в уговорените срокове мобилният оператор е начислявал
дължимите суми за абонаменти, потребление и лизингови вноски, като същите не са
заплащани от абоната. За четири последователни отчетни периода СВ. М. Р. не е заплатил
задължение в общ размер на 248.35 лв., поради което „Теленор” ЕАД е прекратил
едностранно индивидуалните му договори и е деактивирал абонамента му на 21.01.2019г.
издавайки крайна фактура №**********/25.01.2019г., в която са начислени и дължимите
лизингови вноски за полученото устройство, както и неустойки за предсрочно прекратяване
на индивидуалните договори за мобилни услуги и лизинг, сключени с абоната.
За събиране на задълженията мобилният оператор е депозирал в ГРС две заявления .
По приложеното ч. гр. д. № 1324/2020г. по описа на ГРС, е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 4187/04.09.2020г. за сумата от
620.99 лева главница, формирана от 248.35лв. (двеста четиридесет и осем лева и 35ст.)
дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги и
372.64лв. (триста седемдесет и два лева и 64ст.), представляваща незаплатени лизингови
вноски , ведно със законната лихва считано от подаване на заявлението – 03.09.2020г. и
разноски по делото в размер на 145.00 лева.
По приложеното ч. гр. д. № 1328/2020г. по описа на ГРС, е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 4199/09.09.2020г. за сумата 112.47
лева неустойка за предсрочното прекратяване на абонаментен план Тотал 44,99лв. , 348.77
лева неустойка за предоставено за ползване устройство SAMSUNG модел Galaxy S9 Black
и 145.00 лева разноски по делото .
При така установените фактически обстоятелства съдът намира следното от правна
страна :
По безспорен начин от събраните по делото доказателства се установи
съществуването на валидно облигационно отношение между ищеца „Теленор България”
ЕАД и ответника СВ. М. Р. във връзка със сключени договор за мобилни услуги от
28.09.2017г., и Допълнително споразумение към него от 17.05.2018г. и Договор за лизинг от
17.05.2018г.
По двата договора ищецът е изпълнил задълженията си, предоставяйки на абоната Р.
използването на договорените мобилни услуги по план Тотал 44,99 и предоставяйки на
лизинг устройство SAMSUNG модел Galaxy S9 Black. Мобилният оператор е изпълнил и
задължението си ежемесечно на 25-то число да издава фактура за дължимите от абоната
суми за месечен абонамент, потребени услуги и лизингови вноски.
Ответната страна не оспорва, че от нейна страна е налице неизпълнение на
задължението да заплаща в срок сумите начислени по издадените фактури, като
5
неизпълнението й обхваща четири отчетни периода за месец 08/2018г., за месец 09/2018г., за
месец 10/2018г. и м.11/2018г.
С оглед неизпълнението на ответника мобилният оператор законосъобразно е
прекратил сключените договори на осн. т.11 от процесиите договори за услуги, във връзка с
чл.75, вр.с чл. 196, в от ОУ на „Теленор” ЕАД.
С оглед на изложеното съдът намира за изцяло основателен и доказан иска по чл. 422
от ГПК за установяване съществуването на вземанията по заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК № 4187/04.09.2020г., издадена по ч. гр. д. №
1324/2020г. по описа на ГРС за сумата от 620.99 лева главница, формирана от 248.35лв.
(двеста четиридесет и осем лева и 35ст.) дължими и незаплатени месечни абонаментни
такси за потребление на мобилни услуги и 372.64лв. (триста седемдесет и два лева и 64ст.),
представляваща незаплатени лизингови вноски , ведно със законната лихва считано от
подаване на заявлението – 03.09.2020г.
В тази връзка е неоснователно възражението на особения представител на ответника,
че двата договора за предоставяне на мобилни услуги и на устройство на лизинг са
нищожни, поради това, че на абоната не са били предоставени приложимите към тях Общи
условия. Това е така, понеже ответникът СВ. М. Р. в нарочна декларация – съгласие от
28.09.2017г. е удостоверил, че е получил от представител на оператора екземпляр от Общите
условия на „Теленор България” ЕАД за взаимоотношенията с потребителите на мобилни
телефонни услуги и е съгласен с тях, а Общите условия към договора за лизинг са
представени по делото с положен от лизингополучателя подпис на всяка страница.
По отношение на претендираните за заплащане неустойки за сумата 112.47 лева
неустойка за предсрочното прекратяване на абонаментен план Тотал 44,99лв., 348.77 лева
неустойка за предоставено за ползване устройство SAMSUNG модел Galaxy S9 Black, съдът
намира за основателно възражението на особения представител на ответника относно
нищожността на клаузите, с които те са уговорени.
Съгласно параграф 13, т. 1 от Закона за защита на потребителите "потребител" е
всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени
за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като
страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или
професионална дейност”. В т. 35 пък е предвидено, че "Договор за услуга" е договор,
различен от договор за продажба, по силата на който търговецът предоставя или се
задължава да предостави услуга на потребителя, а потребителят заплаща или се задължава
да заплати цената за нея."
Легална дефиниция на понятието неравноправна клауза в потребителски договор се
съдържа в разпоредбата на чл. 143 от Закона за защита на потребителя - "Неравноправна
клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря
на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя". Предпоставките за определяне
на клаузата за неравноправна са: клаузата да не е индивидуално договорена, а да е
предварително изготвена от търговеца, като потребителят няма възможност да влияе върху
съдържанието й - чл. 146, ал. 2 ЗЗП; не отговаря на изискванията за добросъвестност -
честно, почтено поведение на всеки участник в гражданския оборот при сключване и
изпълнение на сделки за потребление, респективно - съвкупност от правила, определящи
пазарното поведение, които произтичат от законите, обичайните търговски отношения и не
нарушават добрите нрави; уговорката да води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя - съществено несъответствие в
насрещните престации на страните по договора, водеща до тяхната нееквивалентност.
Според клаузите на договорите, сключен между ищцовото дружество и ответника, в
6
случай на прекратяване на договора през първоначалния му срок /какъвто е случая и с двата
договора/, в това число при прекратяване на договора по вина на потребителя преди
изтичане на срока му, последният дължи неустойка в размер на сумата от стандартните за
съответния абонаментен план месечни абонаменти за всяка една СИМ карта/номер, до края
на срока на договора / раздел ІІІ т.4 от Допълнителните споразумения /. В случай на
предоставено устройство на лизинг абонатът дължи неустойка представляваща такава част
от разликата между стандартната цена на устройството (в брой, без абонамент), съгласно
действащата към момента на сключване на договора ценова листа, и заплатената от него при
предоставянето му (в брой или обща лизингова цена по договора за лизинг), съответстваща
на оставащия срок на договора
В случая по делото договорите за мобилни услуги и лизинг са сключени с ответника
в качеството му на физическо лице, като по делото липсват както твърдения, така и
доказателства сключването им да е свързано с извършването на търговска или
професионална дейност, или във връзка с упражняване на търговска или професионална
дейност от потребителя, поради което ответникът като физическо лице има качеството на
"потребител" по смисъла на общата разпоредба на параграф 13, т. 1 ДР на Закона за защита
на потребителя. В това си качество той може да се позовава на наличието на неравноправна
клауза в договорите за мобилни, респективно - фиксирани услуги, засягаща правата му като
потребител на съответните услуги. Съгласно чл. 143, т. 5 ЗЗП неравноправна е тази клауза,
която задължава потребителя при неизпълнение на негови задължения да заплати
необосновано високо обезщетение или неустойка. Дали клаузата е неравноправна, се
преценява към момента на сключването на договора, като се вземат предвид видът на
стоката или услугата - предмет на договора, всички обстоятелства, свързани с неговото
сключване, както и всички останали клаузи на договора или друг договор, от който той
зависи /чл. 145, ал. 1 ЗЗП/. Неравноправните клаузи в договора са нищожни, освен ако са
уговорени индивидуално / чл. 146, ал. 1 ЗЗП/.
Предвид гореизложеното, като взе предвид съдържанието на самата неустоечна
клауза във всеки от договорите и съпоставяйки я с останалите клаузи за правата на
потребителя, съдът приема, че същата се явява неравноправна, поради което е нищожна.
Така както е уговорена, клаузата за неустойка създава значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца и потребителя на услугата. Клаузата е уговорена за
предсрочно прекратяване на договора без да са уговорени насрещни права за потребителя.
Видно от договорите, потребителят няма никакво право да прекрати договора, без това да
влече след себе си заплащане на неустойка. Не само при прекратяване на правоотношенията
между страните по вина на потребителя, но и при всяко предсрочно прекратяване на
договорните отношения, по желание на потребителя, последният следва да му заплати
всички дължими месечни такси до края на срока на договора, който в случая е 24 месеца от
сключването му. В този смисъл, потребителят е задължен да заплати необосновано висока
неустойка, поради предсрочното прекратяване на договора не само при неизпълнение на
негово задължение, но и във всеки случай на неспазване на срока, като размерът на
неустойката към момента на сключване на договора може да бъде до 24 месечни
абонаментни такси, без за същия да се създават някакви права, което се явява необосновано
висока неустойка /чл. 143, т. 5 ЗЗП/. Така както е уговорена на неустойката, мобилният
оператор получава имуществена облага от насрещната страна в размер, какъвто би получил,
ако договорът не беше прекратен, но без да се предоставя ползването на каквато и да било
услуга от потребителя, т.е. операторът не е предложил каквато и да е насрещна престация,
съпоставима с дължимата неустойка при прекратяване на договорните отношения между
страните, с което е създадено основание за значително облагодетелстване на търговеца над
физическото лице - потребител, който като икономически по-слаба страна се ползва с
предвидената в ЗЗП засилена защита. Освен това, самата клауза не урежда и каквито и да е
правила за изчисляване на неустойката с оглед размера на неизпълненото задължение на
7
потребителя. Във всеки случай на неизпълнено задължение, потребителят дължи заплащане
на неустойка в посочения размер. Това създава значително несъответствие в правата и
задълженията на страните по договора, както е и в настоящия случай.
С оглед на изложеното съдът намира, че неустоечните клаузи в процесните договори
за предоставяне на мобилни услуги и лизинг са неравноправни и с оглед на това нищожни,
поради което следва да бъде отхвърлен иска за установяване съществуването на вземане на
ищеца спрямо ответника по заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК № 4199/09.09.2020г. издадена по ч. гр. д. № 1328/2020г. по описа на ГРС, за сумата
112.47 лева неустойка за предсрочното прекратяване на абонаментен план Тотал 44,99лв. ,
348.77 лева неустойка за предоставено за ползване устройство SAMSUNG модел Galaxy S9
Black.
По отношение на разноските :
От страна на ищеца по делото е представен списък по чл. 80 от ГПК , съгласно който
се претендират за присъждане 810.00 лева разноски в исковото производство и 410 лева
разноски в заповедното производство.
С оглед изхода на делото на ищеца следва да бъдат присъдени направените в
исковото производство разноски в размер на 465.21 лева, както и 145.00 лева разноски в
заповедното производство по ч. гр. д. № 1328/2020г. по описа на ГРС.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на СВ. М. Р. ЕГН **********, с
адрес гр. Габрово, ул. “*************” № 5, представлявана по делото от особения
представител адвокат Н.Д. от АК - Габрово, че същият ДЪЛЖИ на “ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, п.к.
1766, район Младост, ж.к. „Младост 4” , Бизнес парк София, сграда 6, със законни
представители Джейсън Кристос Кинг и Марек Салчик, чрез адвокат В.Г. със съдебен адрес
гр. София, бул. „България” №81,ет.8,ап.22, сумата от 620.99 лева / шестстотин и двадесет лева
и деветдесети девет стотинки/ главница, ведно със законната лихва, считано от 03.09.2020г. до
окончателното й изплащане, за което е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК № 4187/04.09.2020г., по ч. гр. д. № 1324/2020г. по описа на ГРС , на
осн. чл. 422 от ГПК..
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск с основание чл. 422 от ГПК от „ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ” ЕАД против СВ. М. Р. ЕГН **********, с адрес гр. Габрово, ул.
“*************” № 5, представлявана по делото от особения представител адвокат Н.Д. от
АК - Габрово за установяване съществуването на вземане в размер на 461.24 лева
/четиристотин шестдесет и един лева и двадесет и четири стотинки/ главница, ведно със
законна лихва считано от 03.09.2020г. до окончателното й изплащане , за което е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 4199/09.09.2020г. по ч. гр. д.
№ 1328/2020г. по описа на ГРС, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА СВ. М. Р. ЕГН **********, с адрес гр. Габрово, ул. “*************” № 5,
8
представлявана по делото от особения представител адвокат Н.Д. от АК - Габрово ДА
ЗАПЛАТИ на “ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. София, п.к. 1766, район Младост, ж.к. „Младост 4” , Бизнес парк София,
сграда 6, със законни представители Джейсън Кристос Кинг и Марек Салчик, чрез адвокат
В.Г. със съдебен адрес гр. София, бул. „България” №81,ет.8,ап.22 сумата от 465.21 лева
/четиристотин шестдесет и пет лева и двадесет и една стотинки/ - разноски в исковото
производство, както и сумата от 145.00 лева /сто четиридесет и пет лева / разноски в
заповедното производство, на осн. чл. 78 ал.1 от ГПК.
Препис от решението да бъде връчен на страните.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в 2- седмичен срок от съобщаването му на
страните пред Габровски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Габрово: _______________________
9