М О Т И В И
По НОХД №3391/2012 г. по описа на Районен
съд-Пловдив, ХХVІ н.с., с подсъдими С.И.М. *** и И.Г.В. ***
Подсъдимият С.И.М.
*** е предаден на съд по обвинение в извършване на престъпление по чл.210 ал.1
т.4 вр. чл.209 ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. чл.28 ал.1 от НК.
Подсъдимата И.Г.В.
*** е предадена на съд по обвинение в извършване на престъпление по чл.209
ал.1 вр. чл.20 ал.2 от НК.
С протоколно
определение от 18.09.2012 г. А.П. е конституиран като частен обвинител по
делото, а адв.Р. като негов повереник.
С протоколно
определение от 18.09.2012 г. С. П. е конституирана като частен обвинител по
делото, а адв.Р. като нейн повереник.
В съдебно
заседание представителят на Районна прокуратура поддържа обвинението. Предлага
на съда да признае всеки от подсъдимите за виновен в извършване на
престъплението, за което е предаден на съд, като на подсъдимия М. наложи
наказание „лишаване от свобода” за срок не по-малък от две години, изпълнението
на което да бъде отложено за срок от четири години, а на подсъдимата В. наложи
наказание „лишаване от свобода” за срок до една година, изпълнението на което
да бъде отложено за срок от три години. Моли в тежест на подсъдимите да бъдат
възложени направените по делото разноски.
Частните
обвинители А.П. и С. П., редовно и своевременно призовани, се явяват лично.
Повереникът им адв.Р. ***, редовно упълномощен, моли съда да наложи на всеки от
подсъдимите предложеното от представителя на държавното обвинение наказание,
като бъде постановено ефективното му изтърпяване. Моли да бъдат присъдени на
частните обвинители направените по делото разноски.
Подсъдимият С.М.,
редовно и своевременно призован, се явява лично в съдебно заседание. Не дава
обяснения. Моли съда да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение. Защитникът
му адв. Б. от Адв.колегия-Х., редовно упълномощен, моли съда да признае
подзащитния му за невиновен в извършване на престъплението, за което е предаден
на съд, и оправдае същия по повдигнатото му обвинение.
Подсъдимата И.В.,
редовно и своевременно призована, се явява лично в съдебно заседание. Не дава
обяснения. Моли съда да бъде оправдана по повдигнатото й обвинение. Защитникът й
адв. Б. от Адв.колегия-Х., редовно упълномощен, моли съда да признае
подзащитната му за невиновна в извършване на престъплението, за което е предадена
на съд, и оправдае същата по повдигнатото й обвинение.
Съдът, след
като анализира събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, прие за установено следното от фактическа страна:
С.И.М. е
роден на *** ***, българин, български гражданин, със средно образование,
безработен, неженен, ЕГН **********.
От
приложената на л.13-15 от съдебното производство справка за съдимост се
установява, че С.М. е осъждан.
Съгласно характеристичната
справка /л.68/, подсъдимият няма криминални прояви.
И.Г.В. е
родена на *** ***, българка, българска гражданка, със средно-специално
образование, в майчинство, неомъжена, ЕГН **********.
От
приложената на л.18 от съдебното производство справка за съдимост се
установява, че И.Г.В. е неосъждана.
Съгласно
характеристичната справка /л.65/, подсъдимата няма криминални прояви.
А.П. е
трудово ангажиран като таксиметров шофьор. Клиент на таксиметровата компания,
за която работи, е С.М.. При осъществен превоз на последния от страна на П.,
двамата се запознават. В хода на проведения разговор подсъдимият споделя на
частния обвинител, че работи самостоятелно, като докарва в страната автомобили
от чужбина, както и че ако някой си търси автомобил, П. може да му се обади.
Предвид
обстоятелството, че А.П. и съпругата му С. П. искат да си закупят лек автомобил
марка „Р.” модел „С.” за сума до 2 500 лева, при обсъждане покупката на
такъв, П. споделя на съпругата си възможността да се свърже със С.М., на когото
да възложи докарването на такова моторно превозно средство от чужбина. П. от
своя страна се съгласява с направеното от частния обвинител предложение.
В началото на
месец март 2011 г., докато се намира на стоянката за таксита на автобусната
спирка на ПУ „П.Х.” в гр.П. с управлявания от него таксиметров автомобил, П.
вижда М.. Пита последния възможно ли е до му докара от чужбина лек автомобил
марка „Р. С.” за сума до 2 500 лева. От своя страна подсъдимият посочва, че
му предстои пътуване до Чехия с оглед закупуване и внасяне на автомобили в
България, поради което не съществува никакъв проблем да достави искания от П.
лек автомобил. Дори показва на частния автомобил снимка на лек автомобил, отговарящ
на търсения такъв като марка и модел от страна на П., за който посочва, че се
намира се в автосалон в Чехия и цената на същия е 2 500 лева. Устроен от
предложената му цена и външния вид на показаното му моторно превозно средство, П. се съгласява М. *** заснетия на снимката лек
автомобил.
Една седмица
след срещата в близост до ПУ „П.Х.” в гр.П. подсъдимият се обажда на частния
обвинител, посочвайки му, че се намира в Чехия и е намерил търсения от П. лек
автомобил. Предвид обстоятелството, че преди заминаването си С.М. не поисква от
П. парична сума във връзка с предстоящото закупуване на поръчаното му моторно
превозно средство, при разговора, в рамките, на който съобщава, че е в Чехия,
подсъдимият сочи на частния обвинител, че последният трябва да се срещне с
жената на подсъдимия-И.В., заедно с която следва да отидат при адвоката им с
оглед оформяне на договор за докарване на лекия автомобил и предаване на
половината от паричната сума за закупуване на последния – 1 250 лева.
На 24.03.2011
г. в гр.П. е сключен договор за доставка на лек автомобил между С. П. в
качеството на възложител и И.В. като изпълнител /л.11-12/ с предмет „доставка
на лек автомобил Р. С.”, производство 2001 г. в срок от 7 дни от подписване на
договора за сумата от 2 500 лева, включваща и транспортните разходи за
доставката на моторното превозно средство. Половината от указаната сума в
размер на 1 250 лева следва да бъде заплатена при подписване на договора,
а остатъкът от 1 250 лева – при доставката на лекия автомобил. В
съответствие с клаузите на сключения договор, при подписването му А.П. предава
на И.В. сумата от 1 250 лева, за която последната му посочва, че ще
изпрати на С.М. по банков път.
Около 14 дни
след сключване на горепосочения договор, при проведен разговор между подсъдимия
и П., М. посочва на последния, че качва закупения лек автомобил на платформа и
същият ще бъде транспортиран до гр.В.. Няколко дни по-късно М., отново по
телефона, посочва на частния обвинител, че отива да вземе колата от гр.В.. При
последващ телефонен разговор подсъдимият съобщава на П., че се намира в гр.В.,
но компютърът на автомобила е повреден. Не указва точното местонахождение на
моторното превозно средство в гр.В.. При осъществените впоследствие разговори, М.
вече не споменава на П. обстоятелства, свързани с поръчания от последния лек
автомобил, поради което и частният обвинител поисква от подсъдимия да му върне
предадената за закупуване на МПС-то парична сума в размер на 1 250 лева. От
своя страна М. обещава на П. да върне
последната. При по-късно реализирана среща между двамата, подсъдимият посочва
на П., че няма пари и не може да му върне дадените парични средства, както и че
е наложен запор върху намиращите му се в банката пари. П. споделя на съпругата
си, че М. няма да докара поръчания лек автомобил, както и че не може да върне
дадените 1 250 лева.
На 11.04.2011
г. между С. Ц. като възложител по
договор за доставка на лек автомобил от 24.03.2011 г. и И.В. като
изпълнител по същия договор е сключено споразумение с нотариална заверка на
подписите /л.37/, съгласно което постигат съгласие, че поради пълно
неизпълнение на сключения договор от страна на изпълнителя, то последният
следва да върне на възложителя получената сума от 1 250 лева на 26.05.2011
г.
Въз основа на
горепосоченото споразумение, на осн. чл.117 от ГПК е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ №***/28.07.2011 г.
/л.38/ за сумата от 1 250 лева, а като подлежаща на изпълнение, на базата
на Заповедта е издаден изпълнителен лист /л.39/ в полза на С. П., по силата на
който И.В. следва да й заплати 1 250 лева .
Съгласно
изготвената справка за пътувания на лице /л.42/, не са налице данни С.М. да е
напускал пределите на България в рамките на инкриминирания период.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото писмени доказателствени
средства / договор за доставка на лек автомобил, споразумение,
заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ,
изпълнителен лист, справка за пътувания на лице, характеристични справки и справки
за съдимост/, прочетени и приети по
надлежния ред, и гласни доказателствени средства /показанията на
свидетеля А.П. и на свидетеля С. П. -
дадени от последната в хода на съдебното следствие и тези,
дадени в хода на досъдебното производство пред орган на същото относно
разказаното й от А.П. за казаното му от С.М. след връщането му в България във
връзка с автомобила и парите, за които обстоятелства в съдебно заседание
свидетелят П. посочи, че не си спомня с точност, приобщени към доказателствения
материал на делото на осн. чл. 281 ал.5 вр. ал.1 т.2 пр.2 от НПК, тъй като в
съдебно заседание свидетелят потвърди, че е вярно казаното от него в хода на
досъдебното производство пред орган на същото, а от друга страна, прочетените
показания в посочената им част са дадени в един по-близък до процесното събитие
момент. На посочените показания на свидетелите А.П. и С. П. съдът дава вяра
като обективни, логични, последователни и кореспондиращи на писмените доказателствени
средства по делото.
Относно подсъдимия С.М.
С оглед на гореизложеното
съдът приема, че от обективна страна извършеното деяние от С.М. е съставомерно по чл. 210 ал.1 т.4 вр. чл.209
ал.1 вр. чл.28 ал.1 от НК, тъй като в началото на месец март 2011 г. в гр. П. с
цел да набави за себе си имотна облага, е възбудил и до 24.03.2011 г. е
поддържал заблуждение у А.Р.П. и с това му е причинил имотна вреда в размер на
1 250 лева, като
измамата е извършена повторно в немаловажен случай, след като е осъден с влязла
в сила присъда за друго такова престъпление /присъда № 129/21.12.2007 г. по
НОХД № **/2007 г. по описа на Районен съд гр. С., в сила от 08.01.2008 г., и
присъда № 338/18.06.2009 г. по НОХД № ***/2009 г. по описа на ПРС, ХVІ н.с., в сила
от 04.07.2009 г./
От
доказателствения материал по делото се установява по безспорен начин, че
подсъдимият осъществява обективните признаци на състава на престъплението.
Въз основа на
споделеното при запознанството с А.П. като клиент на последния при използване
на таксиметровите услуги, а именно че работи самостоятелно, като докарва в
страната автомобили от чужбина, както и че ако някой си търси автомобил, П.
може да му се обади, подсъдимият успява да убеди последния относно
осъществяваната от него трудова дейност. В началото на месец март 2011 г. по
време на срещата на М. и частния обвинител на стоянката за таксита на
автобусната спирка на ПУ „П.Х.” в гр.П., възползвайки се от горепосоченото, на
въпроса на П. възможно ли е да му докара от чужбина лек автомобил „Р. С.” за
цена до 2 500 лева, М. го убеждава, че му предстои пътуване до Чехия за
закупуване и внасяне на автомобили в страната. Така създаденото убеждение в
началото на месец март 2011 г. подсъдимият подкрепя чрез показване на снимка на
търсения от П. лек автомобил, за който посочва, че се намира в автосалон в
Чехия и стойността на същия е 2 500 лева. От своя страна, доволен от
предложената му цена и външния вид на показаното му моторно превозно средство, П.
се съгласява да му бъде доставен предложеният от подсъдимия лек автомобил. По
този начин С.М. създава неверни представи у П., че е налице обстоятелство
/предстоящото закупуване на лек автомобил/, обуславящо извършването на
имуществено разпореждане /заплащане стойността на лекия автомобил/. Вследствие
на така създадените неверни представи, подкрепени и с обаждане по телефона, при
което М. посочва на частния обвинител, че се намира в Чехия и е намерил
търсения лек автомобил, А.П. предава в съответствие с указаното му от
подсъдимия сумата от 1 250 лева на И.В. при сключване на договор за
доставка на лек автомобил на 24.03.2011 г. /л.11-12/, която от своя страна
посочва, че ще преведе сумата на М. по банков път. Следователно измамливите
действия на подсъдимия повлияват на волята на П. по такъв начин, че последният извършва имуществено разпореждане, което не
би направил, без заблуждението, в което е въведен. В резултат на осъщественото
имуществено разпореждане, настъпва имотна вреда за А.П. в размер на 1 250
лева, която засяга актива му, тъй като представлява намаляването му с
посочената стойност.
Престъплението
е извършено при квалифициран случай с оглед на субекта, а именно при условията
на повторност по чл.28 ал.1 от НК, тъй като с присъда №129/21.12.2007 г.,
влязла в сила на 08.01.2008 г., по НОХД №**/2007 г. по описа на Районен съд-С.,
С.М. е признат за виновен в извършване
на друго такова престъпление - по чл.209 ал.1 от НК, и му е наложено
наказание “пробация”, включващо следните пробационни мерки: задължителна
регистрация по настоящ адрес за срок от една година, задължителни периодични
срещи с пробационен служител за срок от една година и безвъзмезден труд в полза
на обществото в размер на 200 часа за срок от една година; и с присъда
№338/18.06.2009 г., влязла в сила на 04.07.2009 г., по НОХД №***/2009 г. по
описа на ПРС, ХVІ н.с., С.М. е признат
за виновен в извършване на друго такова престъпление - по чл.209 ал.1 от НК, и му е наложено наказание “пробация”, включващо следните пробационни мерки:
задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от две години и задължителни
периодични срещи с пробационен служител за срок от две години, а високата
стойност на причинените вреди обуславя наличието на немаловажен случай.
От субективна
страна подсъдимият извършва престъплението умишлено под пряк умисъл като форма
на вина, с непосредствено целени и настъпили
общественоопасни последици. Съзнава противоправния му характер, като цели и иска
настъпването на забранените му последици. Налице е и допълнителният признак от
субективна страна, а именно специална цел да набави за себе си имотна облага.
Макар и изпълнението на целта /като признак от субективна страна/ да не е
необходимо, за да се приеме, че престъплението е довършено, то осъществяването
му безспорно го доказва. Въпреки невъзможността да достави на П. *** търсения
от последния лек автомобил на посочената цена, подсъдимият не възстановява дадената
му сума, тоест единствената цел на М. е вземане на парите. Именно и поради това
същият по никакъв начин дори не предлага на П. да отиде последният било сам,
било заедно с подсъдимия до гр.В., за да се увери частният обвинител, че
поръчаният лек автомобил действително е доставен в съответствие с уговоР.то. От
друга страна, видно и от приложената справка за пътувания на лице, не са
налице данни С.М. да е напускал пределите на България в рамките на
инкриминирания период.
От доказателствения материал безспорно
се установява, че относно доставянето на лек автомобил «Р. С.» за сумата от
2500 лева от Чехия, разговорите са проведени между подсъдимия и А.П.. Не се
установява С.М. да е осъществил възбуждането и поддържането на заблуждение у А.П.
в съучастие като извършител с И.В. и с цел да набави и за същата имотна облага,
от една страна, а от друга страна, не се установява реализираното възбуждане и
поддържане на заблуждение да е осъществено от страна на подсъдимия и спрямо С. П.,
съответно и на последната да е причинил имотна вреда в размер на 1 250 лева.
Предвид
изложените по–горе съображения, съдът призна С.М. за виновен в това, че в
началото на м. март 2011 г. в гр. П., с цел да набави за
себе си имотна облага, е възбудил и до 24.03.2011 г. е поддържал заблуждение у А.Р.П.
и с това му е причинил имотна вреда в размер на 1 250 лева, като
измамата е извършена повторно в немаловажен случай, след като е осъден с влязла
в сила присъда за друго такова престъпление /присъда № 129/21.12.2007 г. по
НОХД № **/2007 г. по описа на Районен съд гр. С., в сила от
08.01.2008 г., и присъда №338/18.06.2009 г. по НОХД № ***/2009 г. по описа
на ПРС, ХVІ н.с., в
сила от 04.07.2009 г., като
го призна за невиновен в това да е извършил
престъплението в съучастие като извършител с И.Г.В. и с цел да набави и за
същата имотна облага, както и да е
възбудил и поддържал заблуждение и у С. Ц.П. и да е причинил и на последната имотна
вреда в размер на 1 250 лева, поради което и на
основание чл. 304 от НПК го оправда по първоначално повдигнатото обвинение за
престъпление в този смисъл.
Съдът,
след като призна С.М. за виновен в извършване на
горепосоченото престъпление, счете, че не са налице изключителни
или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, които да обуславят
наказанието да бъде определено на осн. чл.55 от НК, наложи на подсъдимия
при условията на чл.54 от НК - при превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства - наказание “лишаване от свобода” за срок от една
година и шест месеца.
При определяне на срока на
наказанието “лишаване от свобода” съдът взе предвид като смекчаващо отговорността
обстоятелство създаването на семейство от страна на подсъдимия, за издръжката
на което същият полага грижи. Не се установи наличието на отегчаващи
отговорността обстоятелства.
Съдът,
след като призна С.М. за виновен в извършване на
престъпление по чл. 210 ал.1 т.4 вр. чл.209 ал.1 вр. чл.28 ал.1 от НК и
му наложи наказание „лишаване от свобода” за срок от една година и шест месеца,
взе предвид, че към момента на
извършване на престъплението подсъдимият не е осъждан на „лишаване от свобода”
за престъпление от общ характер и счете, че за постигане целите на наказанието
и преди всичко за поправянето и превъзпитанието на С.М. не се налага същият да
изтърпи ефективно наложеното му наказание. Поправително-възспиращото
въздействие на наложеното наказание върху бъдещото му поведение може да бъде
постигнато много по-успешно именно в рамките на изпитателен срок, отколкото с
изолирането му от обществото чрез ефективно изтърпяване на наказанието в
пенитенциарно заведение. При определяне на срока, за който да бъде отложено
изпълнението на наказанието “лишаване от свобода” съдът взе предвид високата степен на обществена
опасност както на подсъдимия, така и на престъплението, поради което счете, че следва
да бъде определен четиригодишен срок, за който да бъде отложено изпълнението на
наказанието “лишаване от свобода”, тъй като само по този начин би се ограничила
възможността подсъдимият да извърши и друго престъпление и то най-вече такова,
за каквото е предаден на съд в настоящето производство. Предвид изложените
съображения и на осн. чл.66 ал.1 НК съдът отложи изпълнението на така
наложеното на С.М. наказание една година и шест месеца “лишаване от свобода” за
срок от четири години, считано от влизане на присъдата в сила.
Така определеното на подсъдимия
наказание съдът намира, че е необходимо, достатъчно и справедливо за постигане
целите на наказанието по чл.36 от НК и преди всичко с оглед поправянето и
превъзпитанието му, както и за постигане на генералната превенция.
Относно подсъдимата И.В..
От доказателствения материал безспорно се
установява, че разговорите относно доставянето на лек автомобил марка «Р. С.» за сумата от 2500 лева от Чехия са проведени между
подсъдимия и А.П.. И.В. е единствено страна по сключения на 24.03.2011 г. договор за доставка на лек
автомобил със С. П., като в съответствие с клаузите на сключения договор, при
подписването подсъдимата получава от А.П. сумата от 1 250 лева. За
последната В. посочва, че ще изпрати на С.М. по банков път. В този смисъл не се установява И.В. в началото на м. март 2011
г. в гр.П. в съучастие като извършител със С.И.М., с цел да
набави за себе си и за С.И.М. имотна облага, да е възбудила и до 24.03.2011 г. да
е поддържала заблуждение у С. Ц.П. и А.Р.П. и с това да им е причинила имотна
вреда в размер на 1 250 лева.
С оглед на гореизложеното съдът призна И.Г.В. за невиновна в това в началото на м. март 2011 г. в гр. П., в съучастие като извършител
със С.И.М., с цел да набави за себе си и за С.И.М. имотна облага, да е възбудила
и до 24.03.2011 г. да е поддържала заблуждение у С. Ц.П. и А.Р.П. и с това да им
е причинила имотна вреда в размер на 1 250 лева, поради което и на осн. 304 от
НПК я оправда по повдигнатото обвинение
за престъпление по чл. 209 ал. 1 вр. чл. 20 ал. 2 от НК.
С оглед
признаване на подсъдимия за виновен в извършване на престъпление по чл.210 ал.1
т.4 вр. чл.209 ал.1 вр. чл.28 ал.1 от НК, на осн. чл.189 ал.3 от НПК съдът осъди
С.М. да заплати на частния обвинител А.Р.П., ЕГН ********** сумата от 150 лева,
представляващи направени от последния разноски по делото, съгласно приложено
пълномощно /л.26/.
Предвид
изложените съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
СЕКРЕТАР: Г.П.