Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 67
гр. Дряново, 03.10.2017 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Дряновският районен съд в публично
заседание на 20.09.2017 година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ : МАРИЕТА СПАСОВА
при секретаря Славка Иванова, като разгледа докладваното
от съдията гр. дело № 356 по описа на съда за 2016 г., за да се произнесе взе
предвид следното :
Предявени са обективно съединени искови
претенции с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1 и 3 от Кодекса на труда
(КТ) и иск с правна квалификация чл. 128, т. 2 от КТ.
Ищцата А.Т.Д. основава исковата си
претенция на обстоятелството, че от 05.01.2016г. работела при ответното
дружество като “производител – млечни продукти” в мандра на предприятието в с.
Гостилица, общ. Дряново. Посочва, че с постъпването си на работа предала два
броя трудови книжки на работодателя, като е подписала трудов договор № 14/
05.01.2016г.
Твърди, че на 22.08.2016г. отишла на
работното си място в с. Гостилица и установила, че мандрата не работи и било
затворено. На следващия ден отново се явила, но сградата също била заключена.
На 07.09.2016г. чрез куриер от “ЕКОНТ” получила искане за даване на обяснения
по чл. 193, ал. 1 от КТ защо не се е явявала на работа в периода от
22.08.2016г. до 01.09.2016г. На 09.09.2016г. писмените обяснения били изпратени
до седалището на работодателя, а на 12.09.2016г. били получени в офиса на
дружеството. На 19.09.2016г. получила чрез куриер заповед № 1/ 14.09.2016г., с
която на основание чл. 188, т. 3, вр. чл. 190, ал. 1, т. 2 от КТ ѝ било
наложено дисциплинарно наказание “Уволнение” поради това, че не се е явявала на
работа от 22.08.2016г. до 01.09.2016г. Заявява,
че не е получила трудово възнаграждение за м. август 2016г., като същото не е
заплатено до уговорената дата 30.09.2016г. Дължимата сума била в размер на
482,88 лв. На 30.09.2016г. ищцата сключила трудов договор с “***” ЕООД и
встъпила в длъжност на 01.10.2016г. Предвид предявените претенции за отмяна на
наложеното наказание и при евентуално уважаване на иска работодателят следва да
заплати на работника обезщетение за времето, през което е останал без работа
или да заплати разликата между заплатите, когато работникът е работил на
по-нископлатена работа.
Поради което моли съда да постанови
решение, с което да признае дисциплинарното уволнение за незаконно и да го
отмени. Да осъди ответника да заплати на ищцата обезщетение в размер на
брутното трудово възнаграждение за всеки месец за времето, през което е
останала без работа поради незаконно уволнение за периода от 19.09.2016г. до
01.10.2016г., както и да заплати обезщетение в размер на 52,88 лв. за всеки
месец, представляващ разликата между заплатата, получавана от “***” ООД и “***”
ЕООД, считано от 01.10.1016г. до отпадане на основанията за това, но не повече
от шест месеца. Моли съда да постанови нанасяне на поправка на основанието за
уволнение, вписано в трудовата книжка. Както и да осъди ответника да заплати на
ищцата сумата 482,88 лв., представляващо дължимо и незаплатено възнаграждение
за положен труд за месец август 2016г., ведно със законната лихва от деня на
предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на същата. Претендира
разноски.
С определение от 30.06.2017г. съдът е прекратил
производството по делото само в частта относно предявения иск по чл. 344, ал.
1, т. 4 от КТ, поради недопустимост. Определението не е обжалвано и е влязло в
сила.
В съдебно заседание
на 20.09.2017г. е допуснато изменение на предявените искове в частта за размера
на дължимото обезщетение по чл. 225, ал. 2 от КТ, като същият да се счита
предявен вместо 52,88 лева месечно в размер на 55,76 лева месечно. Както и
относно размера на дължимото възнаграждение за м. август 2016 г., като вместо
за 482,88 лева искът да се счита предявен за 485,76 лева.
Ответникът “***” ЕООД в дадения от съда
срок не е депозирал отговор на исковата молба. Същите, редовно призовани по
реда на чл. 50, ал. 4 от ГПК, не се явяват и не вземат становище.
След преценка на събраните доказателства
и доводите на страните, съдът прие за установено следното :
По силата на сключен
между страните трудов договор № 14/ 05.01.2016г. ищцата работила при ответника
на длъжност “Производител – млечни продукти”. Със заповед № 1/ 14.09.2016г. за
извършено дисциплинарно нарушение, изразяващо се в неявяване на работа в
периода 22.08.2016г. – 01.09.2016г. на ищцата е наложено наказание “уволнение”,
като трудовият договор е прекратен на основание чл. 330, ал. 2 от КТ. Заповедта
е получена от ищцата на 19.09.2016г., видно от приложената товарителница № *********
на “Еконт Експрес” ООД.
На 01.10.2016г. ищцата
започнала работа по трудов договор, сключен с “***” ЕООД, с. Царева ливада на
длъжност “Общ работник”. От представената справка актуално състояние на всички
трудови договори от ТД на НАП В. Търново ищцата е работила при това дружество
до 16.01.2017г. От 13.01.2017г. А.Д. е започнала работа при друг работодател “***”
ООД, гр. Варна. Със заповед от 01.08.2017г. този трудов договор бил прекратен,
считано от същата дата.
От заключението на
назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза се установи, че брутното
трудово възнаграждение на ищцата при ответното дружество за м. август 2016г.
възлиза на 485,76 лв. Обезщетението по чл. 225, ал. 1 от КТ е в размер на
190,08 лв. Обезщетението по чл. 225, ал. 2 от КТ за м. октомври 2016г., ноември
2016г. и декември 2016г. възлиза на 55,76 лв. месечно, а за м. януари 2016г. –
9,84 лв. или общо 177,12 лв.
Предвид установената
фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Предявеният иск с
правно основание чл. 344, ал.
1, т. 1 от КТ – за признаване уволнението за незаконно и неговата
отмяна е основателен и следва да бъде уважен. Тежестта за доказване по този иск
се носи от работодателя, който следва да докаже фактическия състав, от който
възниква правото му да прекрати трудовото правоотношение с ищцата. В процесния
случай ответникът не представи никакви доказателства за това, че за периода 22.08.2016г.
– 01.09.2016г. ищцата не се е явявала на работа без представяне на оправдателен
документ. Поради което съдът следва да възприеме поддържаното от ищцата
становище, че не е извършила нарушение на трудовата дисциплина и да отмени
уволнението по атакуваната заповед, като незаконосъобразна.
Съдът взе предвид, че ответникът
не е подал отговор на исковата молба и не е заел становище по обстоятелствата,
на които се основава искът, като не е оспорил същестуването, респективно
възникването на твърдените в исковата молба факти. Нещо повече – от
ангажираните от ищцата гласни доказателства чрез разпита на св. С.Д. и Т.Д.се
установи, че на 19.08.2016г. в предприятието била извършена проверка от
икономическа полиция, данъчни и ДВСК. След приключването ѝ работниците
узнали от управителя, че предприятието ще бъде затворено. На 22.08.2016г. трите
са се явили на работното си място в мандрата в с. Гостилица, общ. Дряново и
намерили затворен портала. На многократните позвънявания на телефоните на
управителя никой не отговарял. По-късно трите работнички получили по куриер
документи да дадат обяснения защо не се явяват на работа, след което отново по
същия начин получили и заповеди за прекратяване на трудовото им правоотношение
поради дисциплинарно уволнение.
От представените по
делото писмени доказателства от Областна дирекция по безопасност на храните гр.
Габрово се установи, че действително на 19.08.2016г. била извършена проверка на
обект млекопреработвателно предприятие в с. Гостилица, общ. Дряново. След което
на 22.08.2016г. била извършена повторна проверка за връчване на уведомление за
отказ за регистрация на обекта. Поради което следва да се приеме, че нарушение
на трудовата дисциплина не е извършено, тъй като на 22.08.2016г. ищцата се е явила
на работното си място, но не е получила достъп и информация от работодателя.
Съдът намира за
основателен и доказан и предявения от ищцата иск с правно основание чл. 344, ал. 1,
т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1
и ал. 2 от КТ.
Предвид акцесорния характер на този иск постановяването на съдебно решение по
него зависи от изхода по главният иск за отмяната на уволнението, с който иск е
кумулативно съединен. По делото като доказателство бяха представени трудови
договори на ищцата при ответното дружество и при новия работодател, от които се
установява, че след прекратяването на трудовото правоотношение до 30.09.2016г. включително
ищцата е била без работа. А считано от 01.10.2016г. е започнала работа при друг
работодател на по-нископлатена работа. Поради което следва да се приеме, че
предявеният иск е основателен. По отношение размера на дължимото обезщетение с
правно основание чл. 225, ал. 1 от КТ съдът възприема заключението на вещото
лице, което не беше оспорено от страните, че същото възлиза на 190,08 лв. По
отношение обезщетението по чл. 225, ал. 2 от КТ същото е дължимо за времето,
през което работникът е работил на по-ниско платена работа, но не повече от 6
месеца, считано от датата на уволнението. Поради което следва да се приеме, че
обезщетение се дължи за периода от 01.10.2016г. до 12.01.2017г. включително за
времето, през което ищцата е работила в “***” ЕООД в размер на 55,76 лв.
месечно или общо 177,12 лв. съгласно изчисленията по втори въпрос на
заключението на вещото лице. След тази дата ищцата е започнала работа при друг
работодател “***” ООД с по-високо трудово възнаграждение, поради което
обезщетение за париода от 13.01.2017г. до 19.03.2017г. не е претендирано и не
следва да се дължи.
С оглед изложеното,
съдът намира предявеният иск с правно основание чл. 344, ал. 1,
т. 3 от КТ, във вр. с чл. 225, ал. 1
и ал. 2 от КТ
за основателен и доказан, поради което следва да се осъди ответното дружество
да заплати на ищцата сумата 190,08 лв. – обезщетение за времето, през което е
останала без работа за периода от 19.09.2016 г. до 30.09.2017 г. включително, както
и да заплати сумата 177,12 лв. обезщетение за времето, през което ищцата е
работила по-нископлатена работа при друг работодател за периода от 01.10.2016г.
до 12.01.2017г. включително.
Предвид установената
фактическа обстановка и процесуалното поведение на ответника, съдът приема, че
искът с правно основание чл. 128 КТ
също е основателен и доказан и следва да бъде уважен. Безспорно по делото се
установи съществуването на валидно трудово правоотношение, по силата на което
работникът се е задължил да престира труд срещу ответното задължение на
работодателя да заплати в срок полагащото се трудово възнаграждение. По делото
не се спори, че ищцата е изпълнила задълженията си по трудовия договор. Поради
което следва да се приеме, че работодателят е неизправна страна, като не е
изплатил изцяло и в срок трудовото възнаграждение на ищцата за м. август 2016г.
в размер на 485,76 лв. С оглед на горното съдът следва да осъди ответника да
заплати на ищцата дължимата сума, заедно със законната лихва от датата на подаване
на исковата молба (17.11.2016г.) до окончателното й изплащане.
Процесуалният
представител на ищцата е направил искане за разноски. При този изход на делото
и на основание чл. 78, ал. 1
от ГПК съдът следва да му осъди ответното дружество да заплати на
ищцата направените разноски в размер на 100 лв. – адвокатско възнаграждение.
Ответникът дължи
заплащането на държавните такси за разглеждане на уважените искове, от
заплащане на които ищецът е освободен. Поради което следва да бъде осъден да
заплати по сметка на Районен съд Дряново сумата 80 лв. държавна такса за иска
по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, сумата 50 лв. държавна такса за иска по чл. 344, ал. 1,
т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1
и ал. 2 от КТ,
както и 50 лв. държавна такса за иска по чл. 128 от КТ.
Ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на Районен съд Дряново
направените по делото разноски, от които ищецът е освободен, а именно 80 лв. –
възнаграждение на вещо лице.
Воден
от горното съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
за незаконно и ОТМЕНЯ на основание чл. 344, ал.
1, т. 1 от КТ извършеното със заповед № 1/ 14.09.2016 г. на "***"
ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. ***, ***, представлявано
от управителя С.Х.Т.уволнение на А.Т.Д., ЕГН **********,*** на основание чл.
330, ал. 2, т. 6 от КТ.
ОСЪЖДА на основание чл. 344, ал. 1,
т. 3 от КТ "***" ООД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление гр. ***, ***, представлявано от управителя С.Х.Т.ДА
ЗАПЛАТИ на А.Т.Д., ЕГН **********,*** СУМАТА 190,08 лв. (сто и деветдесет лева
и осем стотинки) – обезщетение за времето, през което е останала без работа за
периода от 19.09.2016г. до 30.09.2016г. включително, както и СУМАТА 177,12 лв.
(сто седемдесет и седем лева и дванадесет стотинки) – обезщетение за времето,
през което е работила на по-нископлатена работа за периода от 01.10.2106г. до
12.01.2017г. включително.
ОСЪЖДА "***" ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр. ***, ***, представлявано от управителя С.Х.Т.ДА ЗАПЛАТИ на А.Т.Д.,
ЕГН **********,*** СУМАТА 485,76 лв. (четиристотин осемдесет и пет лева и
седемдесет и шест стотинки) – главница, представляваща неизплатено брутно
трудово възнаграждение за м. август 2016г., ведно със законната
лихва от датата на исковата молба – 17.11.2016 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА "***" ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр. ***, ***, представлявано от управителя С.Х.Т.ДА ЗАПЛАТИ на А.Т.Д.,
ЕГН **********,*** СУМАТА 100 лв. (сто лева) разноски по делото на
основание чл. 78, ал. 1
от ГПК.
ОСЪЖДА "***" ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр. ***, ***, представлявано от управителя С.Х.Т.ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд Дряново сумата 80 лв. (осемдесет лева) -
държавна такса за иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, сумата 50 лв. (петдесет
лева) - държавна такса за иска по чл. 344, ал. 1,
т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1
и ал. 2 от КТ,
сумата 50 лв. (петдесет лева) – държавна такса за иска по чл. 128 от КТ,
сумата 80 (осемдесет) лева – разноски за вещо лице, както и 5 лв. (пет лева) –
държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението подлежи на въззивно
обжалване от страните пред Окръжен съд Габрово на основание чл. 315, ал. 2
от ГПК в двуседмичен срок от обявяването му на 03.10.2017 г.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: