Решение по дело №882/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 1649
Дата: 11 май 2022 г.
Съдия: Виолета Стоянова Парпулова
Дело: 20221110200882
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 21 януари 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 1649
гр. София, 11.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 95 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ВИОЛЕТА СТ. ПАРПУЛОВА
при участието на секретаря ПЕТЯ М. Г.А
като разгледа докладваното от ВИОЛЕТА СТ. ПАРПУЛОВА
Административно наказателно дело № 20221110200882 по описа за 2022
година
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба от СТ. К. Г., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к.
„*********“, бл. ******, вх. ******, ет. *******, ап. ********, чрез адв. Т.Г., срещу
наказателно постановление № СО-Т-С-21-10-145/14.06.2021 г., издадено от Заместник-кмет
на Столична община за извършено нарушение по чл. 23 от Наредбата за реда и условията за
извършване на търговска дейност на територията на Столична община /НРУИТДТСО/. На
основание чл. 36, ал. 1 вр. чл. 35, ал. 3 от Наредбата, му е наложена глоба в размер на 300
/триста/ лв.
В жалбата се излагат аргументи за допуснати при издаване на НП нарушения на
материалния закон и административнопроизводствените правила. Оспорва се
компетентността на актосъставителя и се изтъква, че в АУАН не било отбелязано дали
посоченият свидетел е свидетел при установяване извършването на нарушението и неговото
констатиране, или само на съставянето на акта. Твърди се, че описаната в АУАН и НП
фактическа обстановка не отговаря на обективната действителност, тъй като липсвали
доказателства за осъществяване на търговска дейност от страна на жалбоподателя. Застъпва
се, че от страна на АНО не бил изследван въпросът в какво качество е действало лицето,
чиято административнонаказателна отговорност е ангажирана - в лично качество или в
качеството на работник/служител на договорно отношение с юридическо лице-работодател.
Навеждат се и доводи в насока маловажност на случая по смисъла на чл. 28 ЗАНН. Прави се
искане наказателното постановление да бъде отменено.
За проведеното на 05.04.2022 г. открито съдебно заседание страните са редовно
призовани. Жалбоподателят се представлява от адв. Е., а въззиваемата страна - от юрк. К..
В дадения ход по същество адв. Е. пледира атакуваното НП да бъде отменено по
съображенията, изложени в жалбата. В допълнение изтъква, че
административнонаказателната отговорност е ангажирана незаконосъобразно спрямо С.Г. в
1
качеството на физическо лице, доколкото същият осъществява търговска дейност чрез
дружество „***“ ЕООД, чийто управител е.
Юрк. К. прави искане НП да бъде потвърдено, тъй като са доказани фактът на
извършване на нарушението, нарушителят и неговата вина. По отношение възражението за
неправилно санкциониране на жалбоподателя в качеството на физическо лице, застъпва, че
е неоснователно, предвид факта, че е имал качеството „търговец“ съгласно разпоредбите на
Наредбата.
Като съобрази събраните по делото доказателства и становищата на страните, и
провери законността и обосноваността на атакуваното наказателно постановление, съдът
прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е депозирана в законоустановения срок, от надлежно легитимирано лице,
срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, и е процесуално допустима. Разгледана по
същество, е неоснователна.
От фактическа страна се установи:
На 28.02.2021 г. около 14:20 ч. в гр. София, район „****“, Южен парк, жалбоподателят
С.Г. извършвал търговия на открито, предлагайки за продажба варена и печена царевица,
кестени, чипс, минерална вода и детски играчки от съоръжение за търговия на открито,
което заемало около 4 /четири/ кв.м. публична общинска собственост /паркова алея/.
Това обстоятелство било възприето от свидетелките А.С. и Д.П., старши инспектори в
„Столичен инспекторат“ към Столична община. Те се легитимирали пред жалбоподателя и
изискали да представи разрешение за ползване на мястото, издадено от кмета на район
„****“. Такова не било представено от Г., поради което свид. С. му съставила АУАН № 21-
10-145/28.02.2021 г. за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 23 от Наредбата за реда
и условията за извършване на търговска дейност на територията на Столична община
/НРУИТДТСО/. АУАН бил предявен и връчен на Г., който го подписал без възражения.
Въз основа съставения АУАН и материалите по преписката, при идентично
фактическо описание на извършеното нарушение и дадена му аналогична правна
квалификация съгласно чл. 23 от Наредбата за реда и условията за извършване на търговска
дейност на територията на Столична община /НРУИТДТСО/, заместник-кметът на Столична
община издал атакуваното наказателно постановление, с което наложил на жалбоподателя
глоба в размер на 300 /триста/ лв.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа
събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, както
следва: гласни - показанията на свидетелките А.С., Д.П. и С.А., и писмени - заповед № СО-
РД-09-2540/12.12.2014 г.; заповед № РД-09-2027/29.11.2011 г.; заповед № СО-РД-09-
567/20.06.2013 г.; длъжностна характеристика за длъжността „старши инспектор“ в районен
инспекторат към Столичен инспекторат към Столична община; извлечение от актуално
състояние на „***“ ЕООД.
Посредством показанията на свидетелките С. и П. се установиха времето и мястото на
извършената проверка и обстоятелството, че жалбоподателят бил заварен да предлага за
продажба описаните в АУАН и НП изделия. Съдът кредитира депозираното от тях,
преценявайки изложенията им като обективни, последователни, логични и лишени от
заинтересованост. Въз основа показанията им се изясни и че именно Г. е предлагал за
продажба процесните изделия, доколкото свид. С. е категорична, че АУАН е бил съставен
на лицето, заварено да осъществява продажбите. Предвид това и съдът не кредитира
показанията на свид. А., съобразно които твърди, че Г. пристигнал на мястото едва след
началото на проверката, като ги прецени като заинтересовани, предвид служебната
зависимост, в която се намира с жалбоподателя.
Компетентността на актосъставителя и тази на административнонаказващия орган по
2
издаване на АУАН и НП съдът прие за установени посредством представените писмени
доказателства - заповед № СО-РД-09-2540/12.12.2014 г., заповед № РД-09-2027/29.11.2011 г.,
заповед № СО-РД-09-567/20.06.2013 г. и длъжностна характеристика. Предвид това прецени
като неоснователни оплакванията в жалбата в съответната насока.
При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна следното:
Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление
са издадени от компетентни органи, при изяснена фактическа обстановка, в предвидената от
закона писмена форма и съдържание - чл. 42 и 57, ал. 1 ЗАНН, при спазване на установения
ред, и в сроковете по на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН. И двата акта отговарят на изискванията
на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН - съдържат ясно описание на нарушението и
обстоятелствата при извършването му, в това число времето и мястото, на които е
осъществено. Налице е и редовна процедура по връчването на АУАН и НП на
жалбоподателя, като пороци при съставянето на АУАН не се констатират, в това число
доколкото се установи, че свид. П. е свидетел-очевидец на установяване на нарушението и
съставянето на акта.
Предвид това съдът прие, че в хода на административнонаказателното производство не
са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили
правото на защита на жалбоподателя или да представляват формални основания за отмяната
на санкционния акт.
Атакуваното наказателно постановление е и материалноправно законосъобразно.
Въз основа събраната в хода на съдебното следствие доказателствена съвкупност се
изясни безспорно, че именно жалбоподателят е лицето, което на посочените време и място -
на 28.02.2021 г. около 14:20 ч. в гр. София, район „****“, Южен парк, е извършвало
търговия на открито, предлагайки за продажба на варена и печена царевица, кестени, чипс,
минерална вода и детски играчки от съоръжение за търговия на открито, заемащо около 4
/четири/ кв.м. публична общинска собственост, без да разполага с разрешение за ползване на
мястото, издадено от кмета на район „****“. С това е изпълнена обективната
съставомерност на нарушението по чл. 23 от Наредбата за реда и условията за извършване
на търговска дейност на територията на Столична община /НРУИТДТСО/.
Неоснователно е възражението досежно липсата на установяване на факта, че
жалбоподателят предлагал съответните изделия за продажба. Въпросното обстоятелство се
изяснява категорично посредством показанията на разпитаните в хода на съдебното
следствие свидетели, в това число и тези на свид. А., която потвърждава, че във въпросния
обект на открито е била осъществявана именно търговска дейност. Съдебният състав не
възприе и възражението относно неизясненото право на собственост върху процесните
стоки, доколкото меродавно за съставомерността на нарушението в случая е не кой е бил
техен собственик, а кой е извършвал с тях действия, представляващи търговия на открито по
смисъла на чл. 19 от Наредбата за реда и условията за извършване на търговска дейност на
територията на Столична община /НРУИТДТСО/. В процесната хипотеза се установи
категорично, че това е бил жалбоподателят Г..
Същият е извършвал търговия на открито по смисъла на чл. 19 НРУИТДТСО върху
площ публична общинска собственост, без разрешение за ползване на мястото, издадено от
кмета на район „****“, с което е осъществил от обективна и субективна страна съставът на
нарушението по чл. 23 от Наредбата за реда и условията за извършване на търговска дейност
на територията на Столична община.
Отговорността му е ангажирана законосъобразно, като възраженията по този пункт на
жалбата също са неоснователни. Съгласно § 3, т. 1 от ДР на Наредбата за реда и условията за
извършване на търговска дейност на територията на Столична община /НРУИТДТСО/,
„търговец“ е лице по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП, или всяко физическо или юридическо лице,
3
което продава или предлага за продажба стоки, предоставя услуги или сключва договор с
потребител като част от своята търговска или професионална дейност в публичния или в
частния сектор, както и всяко лице, което действа от негово име и за негова сметка. С оглед
на това не съществува пречка отговорността на Г. да бъде ангажирана именно в качеството
на физическо лице, както е направено в случая, предвид факта, че е управител на
дружеството, за чиято сметка е била осъществявана дейността.
От субективна страна жалбоподателят е извършил нарушението при форма на вината
пряк умисъл, като последният се извежда именно от обстоятелството, че като управител на
юридическото лице-търговец, е бил наясно, че извършва дейността, без да разполага с
надлежното разрешение, изискуемо съгласно разпоредбата на чл. 23 НРУИТДТСО.
Санкционната разпоредба на чл. 36, ал. 1 от Наредбата предвижда, че за нарушение по
чл. 23 НРУИТДТСО на виновните лица се налага глоба, а на едноличните търговци и
юридическите лица - имуществена санкция, в размер от 300 до 2 000 лв. В случая
отговорността на Г. е ангажирана в минимално предвидения размер от 300 лв., при което
обсъждането на справедливостта й се явява безпредметно.
Основания за преквалифициране на случая в маловажен по смисъла на чл. 28 ЗАНН не
се констатират, доколкото жалбоподателят не изтъква факти и обстоятелства, които да
занижават обществената опасност на извършеното в сравнение с обичайното проявление на
нарушенията от съответния вид. Напротив, въпреки формалния характер на нарушението,
обществената му опасност не следва да бъде подценявана, доколкото за продажба без
съответно разрешение за ползване на мястото са били предлагани включително и
хранителни стоки, като по този начин на потенциален риск е било изложено здравето на
потребителите.
По изложените съображения съдът прие, че атакуваното наказателно постановление е
правилно - законосъобразно и обосновано, постановено в съответствие с изискванията на
материалния закон и при съобразяване с процесуалните правила. Поради това следва да
бъде потвърдено, а депозираната жалба - оставена без уважение.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 9 вр. ал. 2, т. 5 вр. ал. 1 вр. чл. 58д, т. 1
ЗАНН, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № СО-Т-С-21-10-145/14.06.2021 г.,
издадено от Заместник-кмет на Столична община срещу СТ. К. Г. за извършено нарушение
по чл. 23 от Наредбата за реда и условията за извършване на търговска дейност на
територията на Столична община /НРУИТДТСО/, за което на основание чл. 36, ал. 1 вр. чл.
35, ал. 3 от Наредбата, му е наложена глоба в размер на 300 /триста/ лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд гр. София в 14-
дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4