№ 6350
гр. София, 09.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 24 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ СТОЕВ
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА М. ГЕРГОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ СТОЕВ Гражданско дело №
20231110135404 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124 ГПК.
Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл. 45 ЗЗД от К. С. П. с ЕГН
**********, срещу В. И. П. с ЕГН **********, за осъждане на ответника да заплати сумата
в размер на 2 000 лева (частичен иск от 5 000 лева), представляваща обезщетение за
причинени неимуществени вреди, както и законната лихва от датата на деликта (17.04.2023
г.) до окончателното изплащане.
В исковата молба се твърди, че ответницата е засегнала негативно правото на чест,
самооценка, достойнство и добро име на ищеца, употребявайки спрямо него думи и изрази.
Излагат се твърдения, че на дата 17.04.2023 г. е посетил съсобствения си имот на ул. адрес,
по време на което е влязъл във вербален спор с ответницата, при който последната е
употребила думи, квалифициращи личността на ищеца като: "селянин", "селяндур",
"циганин", "идиот", "малоумник", "кретен". Излага правни доводи, че деянието на
ответницата е извършено с пряк умисъл. Посочва, че отправените квалификации са
предизвикали негативни емоции в личностен план, изразяващи се в накърняване на неговото
достойнство и добро име пред свидетели и съседи, включително и пред семейството му.
Почувствал се накърнен и унизен и поради това не е посещавал отново съсобствения имот.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва предявения иск, като неоснователен. Оспорва се, че твърдените от ищеца факти и
обстоятелства не са се осъществили. Твърди, че на процесната дата не се е намирала в
съсобствения имот, т.е. на твърдяното от ищеца място. Твърди, че от края на месец март на
2023 г. до 7 май 2023 г. не е посещавала съсобствения имот и не се е срещала с ищеца, тъй
като е живяла със съпруга си в кв. „Д.“. Моли да се постанови решение, с което да не се
1
уважава исковата молба. Претендира направените разноски по делото.
Софийският районен съд, след като анализира събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Предмет на делото е твърдяното от ищеца притезание с правна квалификация чл. 45
ЗЗД вр. чл. 52 ЗЗД за сумата от 2 000 лева (частичен иск от 5 000 лева), представляваща
обезщетение за репариране на претърпените неимуществени вреди, вследствие на деликт,
осъществен на 17.04.2023 г.
Правопораждащият фактически състав на твърдяното материално право включва
наличие на 1) виновно и 2) противоправно 3) действие и/или бездействие на ответника,
което е в 4) пряка причинно-следствена връзка с 5) претърпените от увредено лице
имуществени и/или неимуществени вреди.
В тежест на ищеца е да установи в условията на пълно и главно доказване наличието
на противоправно деяние, което е в пряка причинно-следствена връзка с настъпилите вреди,
а в тежест на ответника в условията на обратно и пълно доказване е да обори
презумпцията на чл. 45, ал. 2 ЗЗД, т.е. да установи липсата на вина. Презумпцията за вина не
се прилага единствено в хипотезите, когато нормата, уреждаща юридическите факти на
правопораждащият фактически състав, изрично предвижда деликтът да се е осъществил при
квалифицирана форма на вината, т.е. не твърденията за формата на вината са ирелевантни в
настоящата хипотеза. В този смисъл - Решение № 54 от 12.08.2022 г. на ВКС по гр. д. №
876/2021 г., IV г. о.; Решение № 69 от 21.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 516/2011 г., IV г. о.;
Определение № 2221 от 18.07.2023 г. на ВКС по гр. д. № 85/2023 г., IV г. о. В тежест на
ответника в условията на обратно и непълно доказване е да обори твърдените от ищеца
факти и обстоятелства.
Следва да се прави ясно разграничение между обидата, клеветата и оценъчните
съждения при прилагане на нормите на чл. 39, чл. 40 и чл. 41 КРБ. Обидата е насочена към
накърняване на честта и достойнството на определено лице и се изразява в изказвания или
жестове, квалифициращи се като неморални, вулгарни и цинични. При клеветата е
характерно, че деецът съзнателно или небрежно разпространява неистински и позорни
обстоятелства за определено лице, включително приписването на определено престъпление.
Оценъчните съждения представляват изразяване на мнение, включително и крайно
негативно, спрямо конкретно лице по повод неговата дейност, обществено положение и/или
занятие. Следователно представляват коментар, анализ и/или интерпретация на определени
факти от обективната действителност, а не твърдения за осъществяването на конкретни
факти и обстоятелства, поради което верността на оценъчните съждения не може да бъде
проверявана. По този признак се разграничават с клеветническите твърдения, които винаги
подлежат на проверка за вярност, която следва да бъде установена от лицето, което ги е
направило, т.е. ответникът. Поради което няма да е налице противоправност, като елемент от
правопораждащият фактически състав на притезанието за репариране на неимуществените
вреди, ако се установи, че твърденията на ответника са верни, независимо дали са
2
опозоряващи по своя характер. Оценъчните съждения, като форма на свободно изразяване
на мнение, се разграничават от обидата по това, че независимо от негативното отношение на
автора, не следва противоправно да накърнят правната сфера на друг правен субект – чл. 39
КРБ, като преценката се прави на базата на конкретните факти и обстоятелства, в които се
изразява правния спор.
След анализ на събрания по делото писмен доказателствен материал не се установява
в условията на пълно и главно доказване реализирането на твърдяното от ищеца деяние, а
именно че ищцата го е нарекла „селянин“, „селяндур“, „циганин“, „идиот“ и малоумник“,
което засегнало дълбоко неговата чест и достойнство. Понятието неимуществена вреда се
свързва с негативното засягане на неимуществено право. Обективира се най-често чрез
отрицателното въздействие върху психиката на определен правен субект, което като
последица води до претърпени от пострадалия болки, страдания и дискомфорт. Но за да
възникне притезанието за обезвреда, то преди всичко следва да се установи, че с деянието е
причинена вреда, т.е. не е достатъчно негативно да бъде засегнато определено
неимуществено право, а следва от това засягане лицето да е претърпяло вреди.
Свидетелските показания на Й. Л. П., съпруга на ищеца, остават напълно изолирани
от останалия доказателствен материал. Същите са вътрешно противоречиви и нелогични,
като на основание чл. 172 ГПК и при съпоставка с установените по делото факти и
обстоятелства, съдът счита че не следва да ги кредитира. Напълно в противоречие с логиката
и нормалния житейски ход на събития при подобни ситуации са показанията на свидетеля
П., че мъжът й не говорил с никого три седмици след нанесената обида; наложило му се е да
напусне работи, та дори и тя да му прехвърли обезщетение за майчинство и грижите за
отглеждане на децата. От друга страна ответникът в условията на непълно и обратно
доказване успя да обори твърдените от ищеца факти за мястото и механизма на твърдяното
деяние.
Искът с правна квалификация чл. 45 ЗЗД следва да бъде отхвърлен като
неоснователен, доколкото ищецът не установи в условията на пълно и главно доказване
твърдяното противоправно действие на ответника, вследствие на което са му причинени
неимуществени вреди.
По отговорността за разноски:
Право на разноски има ответника, който е представил доказателства за сторени
такива в размер 600 лева, представляващи адвокатско възнаграждение, съгласно
представения договор за правна защита и съдействие. Адвокатското възнаграждение не е
прекомерно, т.е. съобразено е с фактическата и правна сложност на делото.
Така мотивиран, настоящият състав на Софийският районен съд:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от К. С. П., ЕГН **********, срещу В. И. П. с ЕГН
3
**********, осъдителен иск с правна квалификация 45 ЗЗД вр. чл. 52 ЗЗД за сумата от 2 000
лева (частичен иск от 5 000 лева), представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди, представляващи болки и страдания, вследствие на осъществен деликт
на 17.04.2023 г., ведно със законната лихва от датата на деликта до окончателното
изплащане.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, К. С. П., ЕГН ********** да заплати на
В. И. П. с ЕГН **********, сумата от 600 лева, представляваща сторените в
първоинстанционното производство съдебни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4