Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 31.08.2020
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Софийски градски съд, IV-Г гражданско
отделение, в закрито заседание на 31.08.2020
г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТАНЯ ОРЕШАРОВА
мл.с. ИРИНА СТОЕВА
като разгледа докладваното от съдия
Александрова ч.гр.д.№ 5740 по описа за 2020
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.435-чл.438 ГПК.
Образувано
е по частна жалба на „Т.С.“ ЕАД-длъжник по изп.д.№ 20207850400030 по описа на
ЧСИ Л.М. срещу постановлението от 14.04.2020 г., с което съдебният изпълнител е
отказал да намали след направено възражение претендираното адвокатско
възнаграждение за пълномощника на взискателя от 230,00 лв. на 200,00 лв.Жалбоподателят
твърди, че след получена покана за доброволно изпълнение е подал възражение, с
което е поискал да бъде намален размера на адвокатския хонорар до посочения в
чл.10, т.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, което ЧСИ не е уважил.Излага доводи, че приетият
хонорар е незаконосъобразно изчислен, тъй като надвишава сумата от 200,00 лв. и
включва и сума за водене на изпълнителното дело и извършване на действия с цел
удовлетворяване на парични вземания, каквито в случая не са извършвани.Изразява
становище, че размерът на адвокатския хонорар е прекомерен, тъй като делото не
се отличава нито с фактическа, нито с правна сложност.Твърди, че едноличен
собственик на дружеството е Столична община, а общините са „сигурни платци“.Моли
съда да отмени обжалваното постановление, с което ЧСИ А.Б.е отказал да намали
адвокатското възнаграждение до размера, предвиден в чл.10, т.1 от Наредба №
1/04 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а по отношение
на таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ да реши въпроса по същество
Ответникът
по частната жалба- „Д.А.“ ЕООД оспорва същата.Излага доводи, че по отношение на
начислените от ЧСЕ такси частната жалба е просрочена.Твърди, че адвокатското
възнаграждение е договорено не само за образуване на изпълнително дело, но и за
процесуално представителство по същото, и че пълномощникът на дружеството е
извършил и други действия-промяна на изпълнителните способи, подаване на
допълнителни указващи молби до ЧСИ.Поддържа становище, че дори и да не са
извършвани други действия освен образуването на изпълнителното дело,
договореният хонорар съответства на Наредба № 1/2004 г.В случая не е налице
хипотеза на плащане в срока за доброволно изпълнение.Моли съда да потвърди
обжалваното разпореждане.
ЧСИ
Л.М. излага мотиви за неоснователност на частната жалба, тъй като пълномощникът
на взискателя освен образуването на изпълнителното дело е извършил и
действия-подал е молба за промяна на искането за запор на движимо имущество и
налагане на възбрана върху недвижим имот на длъжника, като е посочен способ на
изпълнение-запор на банкова сметка.***.18 ЗЧСИ, поради което му се дължи
възнаграждение в пълен размер.По отношение на таксите за съдебно изпълнение
изразява становище, че начислените такива са определени в абсолютна стойност в
ТТРЗЧСИ и не могат да бъдат променяни.
Съдът, като
прецени становищата на страните и обсъди събраните по делото доказателства, приема
за установено от фактическа страна следното:
Производството по
изпълнително дело № 20207850400030 по описа на ЧСИ Л.М. е образувано на
04.03.2020 г. по молба на „Д.А.“ ЕООД чрез пълномощника му-адв.М.Л.срещу „Т.С.“
ЕАД въз основа на изпълнителен лист от 05.12.2019 г. по гр.д.№ 25131/16 г. на СРС.С
молбата взискателят е възложил на ЧСИ да образува изпълнително дело, да наложи
запор на движими вещи на длъжника, да възбрани недвижимите му имоти и да наложи
запор върху притежаваните от него дружествени дялове.
Към молбата е представен изпълнителен лист от 05.12.2019
г. на СРС, 44 с-в по гр.д.№ 25131/16 г. за осъждане на „Т.С.“ ЕАД да заплати на
адв.В.В.Т.на основание чл.38, ал.2, т.3 ЗА сумата от 315,31 лв.-разноски за
предоставено безплатно процесуално представителство от ищеца Д.С.Д..
Представен е и
договор за цесия от 20.12.2019 г., с койтоВ.В.Д.е прехвърлил на цесионера „Д.А.“
ЕООД цялото вземане, което има към „Т.С.“ ЕАД, придобито от цедента на
основание присъдена сума от СРС по гр.д.№ 25131/16 г. на СРС ведно с платената
държавна такса за издаване на изпълнителен лист.
Видно от
представеното пълномощно взисателят е упълномощил Адвокатско сдружение „Б.К.“
чрез адв.М.Л.да го представлява пред съдебно-изпълнителните органи за събиране
на сумите по изпълнителен лист от 05.12.2019 г. по гр.д.№ 25131/16 г. на СРС,
като със споразумение за адвокатско възнаграждение е договорено адвокатско
възнаграждение в размер на 230 лв., платимо по банков път.Представено е и
платежно нареждане за заплащане на адвокатското възнаграждение.
С молба вх.№
395/05.03.2020 г. взискателят чрез адв.М.Л.е уведомил ЧСИ, че оттегля
посочените в молбата за образуване на изпълнителното дело способи за събиране
на вземането и е посочил като единствен способ за изпълнението запор на
банковите сметки на длъжника, като е възложил събиране на дължимите суми в
случай, че са налични по банковите сметки.
На 06.03.2020 г.
длъжникът е получил покана за доброволно изпълнение.С възражение вх.№
466/13.03.2020 г. длъжникът е поискал от ЧСИ е поискал намаляване на размера на
адвокатското възнаграждение на пълномощника на взискателя от 230 лв. на 200 лв.,
както и съразмерно намаляване на таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ.
С постановление от
14.04.2020 г., връчено на 28.05.2020 г. ЧСИ е отказал да намали размера на
адвокатското възнаграждение.Частната жалба е подадена на 02.06.2020 г.
При така
установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Частната жалба е
подадена в срока по чл.436, ал.1 ГПК.
Съгласно разпоредбата на
чл.435, ал.2, т.7 ГПК длъжникът може да обжалва разноските по изпълнението.
Съгласно разпоредбата на
чл.10, ал.1, т.1 от Наредба № 1/04 г. /в редакцията към датата на образуване на
изпълнителното дело/ за минималните размери на адвокатските възнаграждения
размерът на възнаграждението за образуване на изпълнително дело е 200 лв., а
съгласно т.2 за процесуално представителство, защита и съдействие на
страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на
парични вземания до 500 лв.- 1/10 от съответното възнаграждение, посочени в
чл.7, ал.2, т.1.
Съдът намира, че в случая не следва да се присъжда адвокатско
възнаграждение на пълномощника на взискателя по чл.10, ал.1, т.2 от цитираната
наредба, тъй като освен подаването на молба за образуване на изпълнителното
дело, в която е посочен изпълнителния способ съгласно изискването на чл.426,
ал.2 ГПК, същият не е извършил други изпълнителни действия.
Молбата за оттегляне на посочените изпълнителни способи
за събиране на вземането, посочени в молбата за образуване на изпълнителното
дело-запор на движими вещи на длъжника, възбрана на недвижими имоти, запор върху
дружествени дялове и посочване като единствен способ на изпълнението-запор на
банкови сметки, е подадена на следващия ден след образуване на изпълнителното
дело-05.03.2020 г. и преди пристъпване към изпълнителни действия и представлява
уточнение на молбата по чл.426, ал.2 ГПК, в която взискателят е длъжен да
посочи начина на изпълнението.
Поради изложените съображения обжалваното
разпореждане следва да се измени, а адвокатското възнаграждение на пълномощника
на взискателя да се намали до размера на 200 лв. с оглед разпоредбата на чл.10,
ал.1, т.1 и & 2 от ДР на Наредба № 1/04 г.Намаляването на пропорционалната
такса по т.26 ТТРЗЧСИ е последица от намаляването на размера на адвокатското
възнаграждение и следва да се определи от ЧСИ.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ
постановлението за разноски от 14.04.2020 г. по изп.д.№ 20207850400030 по описа на
ЧСИ Л.М., с което съдебният изпълнител е отказал да намали претендираното
адвокатско възнаграждение за пълномощника на взискателя от 230,00 лв. на 200,00
лв., ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА размера на
адвокатското възнаграждение на пълномощника на взискателя „Д.А.“ ЕООД-адвокат М. Л.до размера на сумата
от 200,00 лв.
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.