№ 1862
гр. Варна, 25.10.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Даниела Ил. Писарова
Членове:Светлана Тодорова
Цветелина Г. Хекимова
при участието на секретаря Христина Здр. Атанасова
Сложи за разглеждане докладваното от Даниела Ил. Писарова Въззивно
гражданско дело № 20213100502191 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 15:27 часа се явиха:
След спазване разпоредбата на чл.142, ал.1 от ГПК, на второ четене се
явиха:
Въззивникът „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ” ЕАД ,
редовно призован, не се явява представител в съдебно заседание.
Въззиваемият ПЛ. Г. СТ. , редовно призован, не се явява и не се
представлява в съдебно заседание.
СЪДЪТ докладва депозирана молба с вх.№20995 на 19.10.2021 г. от
юрисконсулт Н.В., пълномощник на „Кредит Инкасо Инвестмънт БГ“, в която
моли делото да бъде разгледано в нейно отсъствие, поради обективна
невъзможност да се яви техен представител. Заявяват, че поддържат
въззивната жалба. Не сочат нови доказателства. Изразяват становище по
същество на спора. Правят възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на насрещната страна. Към молбата е приложен списък на
разноски.
СЪДЪТ докладва депозирана молба с вх.№ 21024 на 19.10.2021 г. от
юрисконсулт В.Д., пълномощник на ПЛ. Г. СТ., в която молят да се даде ход
1
на делото. Заявява, че оспорва въззивната жалба и поддържа отговора. Няма
да сочат други доказателства. Изразяват становище по същество на спора,
като претендира разноски. Правят възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на насрещната страна. Към молбата е
приложено договор за правна защита и съдействие. Депозирана е и молба за
разноски с вх.№ 21025 на 19.10.2021г.
СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ предвид редовното призоваване на страните
намира, че не са налице пречки по хода на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА
съгласно Определение № 3200 от 13.09.2021 г.
Производството е с правно основание чл.259 ГПК.
Производството е образувано по въззивна жалба на КРЕДИТ ИНКАСО
ИНВЕСТМЪНТС БГ ЕАД, ЕИК *********, София, чрез пълномощника
ю.к.Н.В., с посочен съд.адрес, срещу решение №75/19.05.2021г. по ГД
№1126/2020г. на РС - Девня, с което съдът е уважил предявения от ПЛ. Г.
СТ., ЕГН **********, гр.Девня, иск, че същият не дължи на КРЕДИТ
ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ ЕАД, сумата 931.09 лева, представляващи
главница по договор за кредит от 19.04.2008г. ведно със законна лихва от
предявяване на заявлението на 12.10.2011г. до окончателното заплащане на
сумата; сумата от 174.47 лева, представляващи възнаградителна лихва за
периода 30.01.2009г. до 30.04.2010г.; сумата 269.73 лева - мораторна лихва за
периода от 27.02.2009г. до 02.09.2011г. както и сумата от 127.51 лева
обезщетение за разноски.
В жалбата се излага, че постановеното решение е неправилно,
незаконосъобразно и постановено в противоречие с практиката на ВКС и
съдилищата. Съдът неправилно е приел, че в образуваното въз основа на
изпълнителния лист изп.дело №580/2016г., първите изп.действия, прекъсващи
погасителната давност за вземанията, са наложените през 2017г. запори.
2
Също така, по отношение на част от вземанията съдът е приложил кратката
тригодишна давност. Тези правни изводи на съда се оспорват от въззивника.
Поддържа се, че задължението по процесния ИЛ има характера на задължение
по договор за заем, по който уговорените погасителни вноски не превръщат
задължението в периодично такова по смисъла на чл.111, б.в ЗЗД. В
конкретния случай следва да намери приложение общата 5 годишна давност.
С издаването на заповедта и изпълнителния лист се прекъсва теченето на
петгодишната погасителна давност, тъй като заповедта се приравнява на
съдебно решение съгласно чл.117, ал.2 ЗЗД. Според въззивника, тази
петгодишна давност се прилага и по отношение на лихвите, обективирани в
общото задължение като се цитира многобройна практика на съдилищата.
Като аргумент в насока прекъсване на давността с издаване на ЗИ
въззивникът цитира и постановките на ТР №2/2015г. по ТР №2/2013г. на
ОСГТК на ВКС. Счита, че давността е прекъсната с влизане в сила на
издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. /цит.решения на ВОС/
Въззивникът сочи като дата на течене на новата погасителна давност
13.10.2011г. Счита също, че прекъсване на давността е налице и с подадената
от предходен кредитор БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД, молба за
образуване на изп.дело 580/2016г., на 19.04.2016г. /цит.решение на СГС по
ВГД №14124/2019г./ Съдът неправилно е тълкувал като прекъсващи
давността единствено наложените в изпълнението запори, а не и самото
образуване на изп.дело, което води до неправилни правни изводи по
същество. С оглед на това се сочи, че погрешно съдът е приел, че давността
относно процесните вземания е изтекла. Поддържа се отговора на исковата
молба изцяло. Претендира се отмяна на решението на първ.съд и вместо това
отхвърляне на иска като неоснователен и недоказан. Претендира се
ю.к.възнаграждение за въззивното производство в размер на 300 лева. В
евентуалност е направено и възражение за прекомерност за уговореното
възнаграждение на насрещната страна.
В срока по чл.263 ГПК е депозиран отговор на ВЖ от насрещната
страна /ищец в производството/ ПЛ. Г. СТ., чрез пълномощника му по делото
адв.В.Д. от ВАК, за неоснователност. Страната счита постановеното решение
за правилно и законосъобразно. Претендира неговото потвърждаване ведно с
присъждане на сторените разноски за адв.възнаграждение за въззивна
3
инстанция.
В отговора се излага, че правилно съдът е достигнал до извод за
погасяване по давност на вземанията, обективирани в ИЛ, издаден по ЧГД
№1325/2011г., към датата на първите изпълнителни действия, прекъсващи
давността, през 2017г. /заповедта е издадена на 13.10.2011г., а малко след това
е издаден и ИЛ/ Изпълнително дело е образувано през 2016г., а ПДИ е
изпратена на длъжника на 19.09.2017г. Наложени са запори върху
възнаграждения на длъжника, всички през м.12.2017г. Прави се довод, че в
случая /не е проведено производство по чл.422 ГПК спрямо процесната
заповед за изпълнение/ не се прилага разпоредбата на чл.117, ал.2 ЗЗД, тъй
като вземането не е установено със съдебно решение. Поради това се твърди,
че по отношение на част от вземанията се прилага 5 годишната давност, а по
отношение на лихвите – 3 годишна давност. Съдът правилно е приложил и
постановките на т.10 от ТР №2/2015г. на ОСГТК на ВКС по отношение
действията, с които се прекъсва давността в изп.производство. Образуването
на изп.дело, според въззиваемата страна, противно на становището на
въззивника, не води до прекъсване на течащата погасителна давност относно
вземането по ИЛ.
При преценка редовността на жалбата съдът констатира, че същата е
подадена от надлежна страна, чрез редовно упълномощен процесуален
представител на страната, в преклузивния срок. По отношение депозирания
отговор съдът констатира, че е постъпил в срок, от упълномощено лице.
Страните не твърдят допуснати от първата инстанция процесуални
нарушения и не правят доказателствени искания, не релевират нови
възражения.
С оглед процесуалното поведение на страните, СЪДЕБНИЯТ
СЪСТАВ счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
4
СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ обяви, че ще се произнесе с решение в
законния срок.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 15:29 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
5