РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 1283
20.07.2020г., гр.
Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Пловдив, петнадесети състав, в публично
заседание на осми юли две хиляди и двадесета година в състав:
Административен съдия: Любомира Несторова
При секретаря М.Г.
Като разгледа докладваното АД № 683
по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145,
ал. 2 т. 1 от Административнопроцесуалния кодекс /Обн. ДВ, бр. 30 от
11.04.2006г./ във връзка с чл. 124 от Закона за държавния служител /ЗДСл/.
Образувано е по жалба на К.А.А., с ЕГН **********, с адрес: ***, депозирана чрез адвокат
А., против Заповед № 06 от 20.02.2020г. на Кмета на Община Асеновград, с която
на основание чл. 107, ал.2 от Закона за държавния служител /ЗДСл/ е прекратено служебното правоотношение на
К.А.А.,
с ЕГН **********, изпълняващ длъжността главен архитект, с ранг трети старши,
длъжностно ниво 12, считано от 28.02.2020г.
В жалбата се навеждат оплаквания
относно необоснованост и незаконосъобразност на оспорената заповед. Сочи се, че
нормативно уредената процедура по атестация на държавния служител не е спазена
и дадената окончателна оценка не е изготвена по надлежния ред. Поставената
най-ниска оценка е в нарушение на изискванията на чл. 25, ал.1 от НУРОИСДА и
чл. 18 от същата наредба.Дадената крайна оценка не обхваща целия атестиран
период, както и не съответства на всяка една от петте поставени цели с
индивидуалния работен план.
Процесуалният представител на
жалбоподателя представя и подробни писмени съображения.
Претендира се отмяната на оспорената заповед и
разноските по делото.
Ответникът, чрез процесуалния си
представител, намира жалбата за неоснователна. Представя подробни писмени
съображения.
Претендира се отхвърляне на жалбата
и разноските по делото.
Пловдивският административен съд, в настоящия
състав, намира, че жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок и от
имаща право и интерес от оспорването страна.
За да
се произнесе по същество, Съдът прие за установено следното:
Жалбоподателят е заемал длъжността – главен
архитект, в специализираната администрация на Община Асеновград, длъжностно
ниво по КДА-6, наименование на длъжностното ниво-ръководно ниво 6А, с
ранг-трети старши.
В
служебно правоотношение с Община Асеновград е от 10.10.2012г.
по силата на Заповед №34 от 09.10.2012г. на Кмета на Община Асеновград. /л.
469/.
От служебното досие, прието по делото, се
установи, че К.А.А. е подписал Декларация по чл.12,т.1 във вр. с чл.5 от
Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси; Декларация по
чл.12, т.2 във вр. с чл. 14 от Закона за предотвратяване и установяване на
конфликт на интереси; Декларации по чл.29, ал.2 от ЗДСл за периода от
възникването на служебното правоотношение до неговото прекратяване; Декларации
по чл.29а от ЗДСл.
Приложен е и формуляр за направена междинна
оценка за 2019г. от 03.07.2019г. /л.5-16/, в който са отразени изискванията към
изпълнението на индивидуалния план, както и констатацията от тази междинна
среща, че до настоящия момент оценявания успява да реализира поставените цели в
работния план, съобразно сроковете и установените изисквания.
Получена е годишна оценка за 2019 г. -"Неприемливо
изпълнение" като във формуляра за годишна оценка за 2019 г. /л. 17; л.
505-506/ е посочено, че служителят не е изпълнил преобладаващата част от целите
в индивидуалния си работен план на нивото на изискванията. За преобладаващата
част от компетентностите показва знания, умения и поведение, неотговарящи на
изискванията. Често допуска нарушения на нормативните изисквания за оценка на
изпълнението. Рядко успява да анализира проблемите и да намери ефективно
решение.
Не може да изгради добри работни
взаимоотношения с колегите. Не е склонен да споделя полезна информация.
Обикновено се изразява неясно, както в устна, така и в писмена форма.
Становищата, които представя не са добре структурирани, обосновани и лесни за
разбиране.
Лесно се отказва при възникнали
затруднения.Няма ясна представа за интересите и очакванията на потребителите на
услугите, които предоставя. Често допуска грешки при прилагане на
законодателството. Често нарушава вътрешни правила и процедури. Демонстрира
незадоволително равнище на умения, необходими за ефективно изпълнение на
длъжността.
Често се затруднява при създаването на цифрово
съдържание /текст, таблици/ в поне един формат чрез дигитални инструменти.
Срещу годишната оценка е възразено
на 05.02.2020г., установено от формуляр за това на л. 14 по делото. Във възражението е посочено, че мотивите на
оценяващия ръководител са много общи, без конкретика, необосновани и
неподкрепени с доказателства.
Приет по делото е приет формуляр за корекция на годишната
оценка на изпълнението по длъжността –л. 504. Контролиращият орган е изразил
становище по годишната оценка на изпълнението на оценявания. Посочено е, че
служителят не е изпълнил преобладаващата част от задълженията си на нивото на
изискванията за обем, качество и срокове. За преобладаващата част от
компетентностите не е показал знания,
умения и поведение, отговарящи на изискванията. Поставената оценка е
„неприемливо изпълнение“ е обективна.
С оглед получената оценка, със
Заповед № 06 от 20.02.2020г. Кметът на Община Асеновград, на основание чл. 107,
ал.2 от ЗДСл, е прекратил служебното
правоотношение на К.А.А., изпълняващ длъжността
главен архитект, с ранг трети старши, длъжностно ниво 12, считано от
28.02.2020г.
По делото са приложени на л. 49-51 длъжностна
характеристика за длъжността–главен архитект в специализирана администрация,
длъжностно ниво по КДА-6, ръководно ниво 6А, с минимален ранг за заемане на
длъжността – трети младши.
В хода на съдебното производство са приети писмени доказателства,
представени от процесуалния представител на ответника: Решение за избиране на
кмет на Община Асеновград № 234-МИ от 04.11.2019г., с което е обявен за избран
за кмет на община Асеновград Х.Г.Г..
Представен е и клетвен лист на кмета на община Асеновград-Х.Г.Г.с дата 11.11.2019г. и писмени
доказателства относно водени административни преписки, описани на л. 489 по
делото.Представено е и Решение № 1016 от 18.06.2020г. на Административен
съд-Пловдив, постановено по КАХНД № 419/20г., с което оставено в сила Решение №
192 от 30.12.2019г по НАХД № 57/2019г. по описа на Асеновградския
районен съд.
Прието по делото е Удостоверение за
професионална квалификация от 23.10.2002г /л. 544/ и Удостоверение за професионално
обучение от 30.09.2003г /л. 534/ за специалист по проектиране с САD /САМ системи.
Съдът
от правна страна намира следното:
Редът за оценяване на изпълнението
на длъжността се определя с Наредба на Министерския съвет. Съгласно чл. 12, ал.
1-3 от Наредбата за условията и реда за оценяване изпълнението на служителите в
държавната администрация /НУРОИСДА/
на междинната среща оценяващият ръководител и оценяваният правят преглед на
изпълнението на длъжността относно постигането на целите, определени в
индивидуалния работен план, или на изпълнението на задълженията от длъжностната
характеристика/възложените конкретни задачи, на показаните компетентности от
служителя, както и на други въпроси, които са свързани и могат да подобрят изпълнението
на длъжността. На заключителната среща оценяващият ръководител и оценяваният
обсъждат: 1. степента, в която са постигнати целите в индивидуалния работен
план - за висшите държавни служители, служителите на ръководни длъжности и на
експертни длъжности с аналитични и/или контролни функции; 2. степента, в която
са постигнати изискванията към изпълнението на преките задължения и/или
изпълнението на възложените конкретни задачи - за служителите на експертни
длъжности със спомагателни функции и на технически длъжности; 3. степента, в
която оценяваният е показал компетентностите, необходими за ефективно
изпълнение на заеманата длъжност; 4. подходящи действия за развитие на
служителя. Оценката от заключителната среща се подписва от оценяващ и контролиращ,
докато междинната среща е между оценявани и оценяващия.
Безспорно е, че съгласно чл. 18 от НУРОИСДА оценяващият
ръководител е длъжен да извърши оценката на изпълнението на длъжността
безпристрастно и компетентно въз основа на обективно установими
факти и обстоятелства, както и да мотивира писмено своята оценка.
Съдът установи, че от съпоставянето на
представените по делото индивидуален работен план и длъжностна характеристика
се установява, че целите в индивидуалния работен план и критериите за
изпълнението му съвпадат с целите на длъжността, областите на дейност и преките
задължения, посочени в длъжностната характеристика. Така например: в т.3 от
Длъжностната характеристика /л. 49/ основната цел е осъществяване на функции по
ръководство, координиране и контролиране на дейностите по устройствено
планиране, проектирането и строителството на територията на общината…, което се
припокрива в описаната цел по т.4 от Индивидуалния работен план. Също първата
цел по индивидуалния работен план съвпада с
т.5.5 от преките задължения по длъжностната характеристика.
При това в индивидуалния работен
план за всяка една от целите са посочени едни и същи изисквания/критерии за
изпълнението-„спазване стриктно изискванията на законовите разпоредби и
срокове“. Задачите са различни, някои се изпълняват перманентно, но за други
следва да е посочен срок за изпълнение. Например по т. 2 от Индивидуалния работен план би следвало да
се определи конкретен срок, тъй като не е възможно изготвянето на Общ
устройствен план на Асеновград да бъде безкрайно във времето. Липсата на срок
обезсмисля поставената задача.
Следователно при съставянето на
работния план са допуснати нарушения, които са довели до невъзможност за
изпълнение на целите по чл. 76 от ЗДСл., във вр. с чл. 2 от НУРОИСДА. В
противоречие с нормата на чл. 9, ал. 2 и ал. 3 от НУРОИСДА в работния план са
посочени общи задължения, припокриващи се с тези по длъжностната характеристика,
въпреки разликата между двата акта, които прави както закона, така и наредбата.
Целите в плана следва да бъдат конкретни, постижими и измерими. Същите трябва
да следват разписаното в длъжностната характеристика, но не и да се ограничават
само до изложените в същата общи задължения. Именно в това е и разликата – едното
е длъжностна характеристика с общи параметри за длъжността, а другото е
индивидуален план с индивидуални стъпки за периода.
Ако конкретна точка от индивидуалния работен
план /ИРП/ не е изпълнена в срок, то това трябва да е обсъдено от контролиращия
орган при оценяването. Например по т.5 от ИРП е определен срок, но не е ясно дали
Генералният план за организация на движението трябва да бъде изпълнен до
31.12.2029г. или служителят трябва да дава консултации и съдейства във връзка с
изготвянето на този план и то до 31.12.2019г. Изпълнението на тази точка от ИРП
никъде не е коментирана от контролиращия орган, с оглед изпълнение в срок,
дадени консултации и документи, в които е обективирано изисканото съдействие от
служителя.
Ако оценяващият ръководител състави и
предяви индивидуален работен план без необходими характеристики за това, то
впоследствие същият си носи последиците от развилото се производството по
прекратяване на правоотношението, поради най-ниската оценка свързана именно с
този план.
Съдът намира, че в нарушение на чл.
18, ал. 1 от НУРОИСДА, оценката на изпълнението не е изготвена въз основа на
обективно установими факти и обстоятелства, които
подлежат на проверка от съда в съдебното производство.Вместо това са използвани
общи и декларативни изводи за това, че държавният служител не е изпълнил
преобладаващата част от целите в индивидуалния си работен план на нивото на
изискванията. Показва знания, умения и поведение, неотговарящо на изискванията.
За тези мотиви не са изложени конкретни
факти, не е ясно какви документи, дейности е проверил ответника, за да стигне
до тези изводи.
Посочено е например, че държавният
служител не може да изгради добри взаимоотношения с колегите. Не е склонен да
споделя полезна информация.
Няма данни, за проверявания период, да са
постъпили сигнали, писмени оплаквания от други служители в общинската
администрация против К. А..
От друга страна въобще не е ясно какво
означава, че служителят не склонен да споделя полезна информация. Не е ясно какво
разбира ответникът под „полезна информация“ и къде и на кого трябва да бъде
предоставена.
Още по неясна е
формулировката-„лесно се отказва при възникнали затруднения“. Не е ясно кога,
при какви обстоятелства са възникнали тези затруднения, в какви актове и
действия са обективирани.
Формулировката „няма ясна представа за
интересите и очакванията на потребителите на услугите, които предоставя“, също
е изключително неясна, тъй като понятието „представа“ е отражение под формата
на образ на обект или явление в съзнанието на личността. Представата е вторичен
образ и има твърде неясна структура. Тя
е степен на прехода от възприятието към
мисленето.
Остава неизяснено по какъв начин
оценяващият орган анализира представите на оценявания.
В оценката следва да се
съдържат освен изводи и констатации, които са ги обусловили, за да може да се
защити по отношение на тях лицето. Никъде по преписката няма данни коя точно
задача и в какъв точно срок е следвало да се изпълни, какво е забавянето, какви
са последиците, дали не е инструктивен срока и т. н., за да може да се прецени
дали като цяло отношението, вкл. изведено на база конкретната задача,
представлява неприемливо изпълнение и съответно впоследствие, дали тези факти и
следващите от тях изводи се доказват в хода на делото.
Следва да се има предвид, че през изминалите
периоди на оценяване лицето е получавало годишна оценка-„изпълнението надвишава
изискването“ /така за предходната 2018г. л. 85 по делото; за 2017г. – също “
изпълнението надвишава изискването“-л. 142; за 2016г.- „изключително
изпълнение“. Няма данни, че оценяваното лице е наказвано. Относно приетото по
делото Решение № 1016 от 18.06.2020г. на Административен съд-Пловдив, следва да
се посочи, че същото е влязло в сила след издаването на процесната заповед.
Освен това ответникът не е коментирал наложени наказания на А. в мотивите при
оценяването. В тази връзка следва да се посочи, че представените от
процесуалния представител на ответника административни преписки не следва да се
ценят от съда, тъй като ответникът не е коментирал същите, не е градил своите
изводи, мотиви и оценка върху тях.
Всъщност не е задължително, когато се получи
най-лошата оценка за изпълнение да има наложени наказания, но това е индиция не само за качествата на служителя, но и за
реакцията на органа към това лошо изпълнение на службата.
Разликата при прекратяване на служебното
правоотношение, поради наложено наказание - дисциплинарно уволнение и
неприемливо изпълнение е тази, че при първото, в обсега на доказване се обхваща
само едно деяние, което е достатъчно съществено, за да обуслови посоченото
наказание. При неприемливо изпълнение отново се касае за нарушение на
служебните задължения, които са множество и издават трайна невъзможност на
служителя да изпълнява задълженията си. За част от тези нарушения може да не е
възможно да се реализира дисциплинарната отговорност, но това не изключва, а
точно обратното, изискването същите подробно да се анализират и конкретизират и
в общата оценка. Противното означава да се предостави на страната на ответника,
в годишната оценка, да излага само изводи, без данни от къде са почерпени и без
възможност за конкретен контрол, включително съдебен, върху тях. По изложения
начин тази констатация за неприемливо изпълнение не е мотивирана. Същата като
акт с правни последици, насочени в правната сфера на жалбоподателя, изисква да
се обоснове.
Остава неясно как ответникът е
извършил обективна годишна оценка на
изпълнението след като е встъпил в длъжност на 11.11.2019г.,
което се установи от приетия по делото Клетвен лист /л. 510 по делото.
Извърша оценка за 2019г., а е встъпил в
длъжност в края на същата година. Явно не е имал възможност да извърши
обективна и безпристрастна оценка на работата и изпълнението на служебните
задължения на оценяваното лице още повече, че на междинната среща с дата
03.07.2019г. оценяващият ръководител е посочил, че до настоящия момент
оценяваният успява да реализира поставените цели в работния план.
В заключение може да се обобщи, че при
изготвяне на окончателната оценка е налице липса на мотиви по всяка една от
констатациите. Тази липса опорочава съществено проведената процедура и води до
невъзможност обективното преценяване на качествата на служителя и изпълнението
на службата през проверявания период.
Формира се изводът, че оспорената
заповед е постановена от компетентен орган, но при допуснати съществени
процесуални нарушения на чл. 18, ал. 1 от НУРОИСДА. Същата е незаконосъобразна,
поради което следва да се отмени.
С оглед изхода на делото,
основателна е претенцията на процесуалният представител на оспорващия за
присъждане на разноски, съобразно списък по чл. 80 от ГПК, като същата следва
да бъде уважена в размер на 610лв. /шестстотин и десет лева/, изплатено
адвокатско възнаграждение.
Воден от гореизложените мотиви и на основание
чл. 172, ал. 2 от АПК Пловдивският административен съд, ХV състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед № 06 от 20.02.2020г. на Кмета на
Община Асеновград, с която на основание чл. 107, ал.2 от Закона за държавния
служител е прекратено служебното правоотношение на К.А.А.,
с ЕГН **********, изпълняващ длъжността главен архитект, с ранг трети старши,
длъжностно ниво 12, считано от 28.02.2020г.
ОСЪЖДА Община Асеновград да изплати в полза на К.А.А., с ЕГН **********, сумата в размер на 610лв. /шестстотин
и десет лева/.
Решението
може да се обжалва, в 14-дневен срок от съобщаването му, пред Върховния
административен съд.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ : /п/