О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№.....
гр.Шумен,
29.06.2023г.
Административен
съд гр.Шумен, в закрито заседание на двадесет и девети юни през две
хиляди двадесет и трета година, в следния състав:
Председател: Снежина Чолакова
Членове: Росица Цветкова
Бистра Бойн
като
разгледа докладваното от съдия Б.Бойн ЧКАНД № 120 по описа за 2023г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.248 ал.3 от Гражданския процесуален кодекс ГПК), във вр. с
чл.144 от Административнопроцесуалния кодекс АПК), във вр. с чл.63д ал.1 от
Закона за административните нарушения и наказания/ЗАНН/.
Образувано е по частна жалба на Началник
група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Шумен против Определение № 265/25.05.2023г.
на Районен съд Шумен, постановено по АНД № 859 по описа на съда за 2022, с
което съдът е оставил без уважение молбата на административнонаказващия орган
за изменение на Решение № 156/09.05.2023г. на Районен съд Шумен, постановено по
АНД № 859/2022г. в частта му за разноските.
За да отхвърли искането за изменение на
съдебното решение, с което жалбоподателят е осъден да заплати разноски в размер
на 650 лева, съдът е посочил, че в хода на въззивното производство, жалбоподателят
е бил представляван от надлежно упълномощен процесуален представител- адвокат и
така определеният размер на дължимото възнаграждение е съобразен с осъществените
процесуални действия. Съдебният състав приел в решението си, чието изменение се
искало, че присъдените в полза на жалбоподателя разноски са над предвидения за
това в размер в разпоредбата на чл.18 ал.2 от Наредба №1 за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, който е в размер 400.00лв., като на осн.чл.14
ал.2 от Наредбата същият следвало да бъде увеличен със сумата 250лв.-
допълнително възнаграждение за явяване в проведено трето открито съдебни
заседания.
Несъгласен с цитираното определение,
частният жалбоподател го атакувал пред Административен съд Шумен, навеждайки
доводи за неговата неправилност. В частната жалба се сочи, че в договора за
правна помощ липсва уговорена сума за явяване в допълнителни съдебни заседания
и не са били налице задължителни предпоставки за отлагане на делото, съгласно
ТР № 8 от 07.05.2021г. по т.д. № 8 на ОСГТК на ВКС. По тези съображения се
отправя искане за отмяна на процесното определение и за изменение на Решение №156/09.05.2023г.
на Районен съд Шумен, постановено по АНД № 859/2022г. в частта му за разноските,
като последните бъдат намалени съобразно размера на наложената глоба, а именно
на 400лв.
Ответната страна– К.Ю.Д. взема становище
по частната жалба в отговор, като я намира за неоснователна.
Съдът, като съобрази аргументите,
изложени от страните и представените по делото писмени доказателства, счита, че
така депозираната частна жалба е допустима
като подадена в законоустановения срок и от надлежна страна, а разгледана
по същество, същата се явява неоснователна, поради следните
съображения:
С
Решение № 156/09.05.2023г., постановено по АНД № 859/2022г., Районен съд Шумен,
отменил Наказателно постановление № 22-0869-000363/14.03.2022г. на Началник
група, сектор „ПП“ при ОД на МВР Шумен, с което на К.Ю.Д. е наложена глоба в
размер на 200лв. и лишаване от право на управление на МПС за 6 месеца за
нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП. Със същото решение административно-наказващия
орган бил осъден да заплати и разноски в размер на 650 лева. На основание чл.74
ал.5 от ГПК действително заплатеното уговорено адвокатско възнаграждение в
размер на 750лв. било коригирано поради прекомерност, съобразно чл.18 ал.2 и
чл.7 ал.2 от Наредба №1 на сумата 400 лв., увеличена с 250лв. поради проведено
трето съдебно заседание по делото, на основание чл.14 ал.2 от Наредба №1.
След съобщаване на решението, от страна
на административнонаказващия орган, било депозирано искане за изменение на
постановения съдебен акт в частта му за разноските, която била отхвърлена с
обжалваното пред касационната инстанция Определение № 265/25.05.2023г. на
Районен съд Шумен.
Касационната съдебна инстанция, в
настоящия си състав, споделя направения от районния съд извод, обективиран в
процесното определение.
Съгласно чл.63д ал.1 от ЗАНН, в
производствата пред районния и административния съд, както и в касационното
производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс. Ако заплатеното от страната възнаграждение
за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност
на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер
на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер, съгласно
чл.36 от Закона за адвокатурата, което е било сторено с решението на въззивния
съд.
Спорът в настоящия казус се свежда
единствено до присъденото от съда допълнително адвокатско възнаграждение по
чл.14 ал.2 от Наредба № 1, съгласно която разпоредба за защита по
административнонаказателно дело с повече от две съдебни заседания за всяко
следващо заседание се заплаща допълнително по 250 лв. Видно от приобщеното
въззивно дело, същото се е развило в три съдебни заседания, като в проведеното
второ заседание, по искане на процесуалния представител на жалбоподателя,
делото е било отложено, с оглед предстоящо постановяване на решение по
тълкувателно дело, относимо към казуса. Именно поради отлагането на делото, от
решаващия съд е била съобразена актуалната съдебна практика на ВАС, която е
задължителна за прилагане от съда и страните, в резултат на което делото е
приключило по същество в една съдебна инстанция.
Видно от протокол от трето открито
съдебно заседание на 02.05.2023г., процесуалния представител на жалбоподателя
се е явил и е осъществил правна защита в пълен обем, като е пледирал за отмяна
на НП. Поради което, касационната инстанция намира, че правилно е било
присъдено допълнително възнаграждение в размер на 250лв., съгласно Наредба №1,
чиито предпоставки са налице в настоящия казус. Съобразно практиката на ВАС,
когато делото не е приключило в едно съдебно заседание, са налице предпоставки
за завишаване на адвокатското възнаграждение. /Определение № 4744 от 4.05.2023
г. на ВАС по адм. д. № 3824/2023 г., II о. и др./
Съдът не споделя довода в частната
касационна жалба, че в договора за правна помощ липсва уговорено възнаграждение
за явяване в повече от две съдебни заседания, от което следвало, че не са
налице предпоставките на чл.14 ал.2 от Наредбата. Съгласно чл.18 от същата,
платимото адвокатско възнаграждение е за процесуално представителство, защита и
съдействие по дела от административнонаказателен характер и липсва изискване, възнаграждението
да е уговорено за всяко отделно процесуално действие и изрично за всяко отделно
явяване в открито съдебно заседание.
Въз основа на гореизложеното настоящият
касационен състав приема, че частната жалба е неоснователна, а атакуваното
Определение №265/25.05.2023 г. на РС град Шумен, постановено по АНД №859/2022
г. по описа на същия съд следва да бъде оставено в сила като правилно и
законосъобразно.
Предвид изхода
на спора, на жалбоподателя следва да се присъдят направените разноски за
адвокатско възнаграждение за касационната инстанция, които съгласно приложения
на договор за правна защита и съдействие са към минимално определения размер с
ДДС, на основание чл.16, във връзка с вр. § 1 от ДР на Наредба № 1/09.07.2004г.
на Висшия адвокатски съвет, а именно 400лв.
Водим от горното, Шуменският административен съд
О П Р
Е Д Е Л И :
Оставя в сила Определение №265/25.05.2023
г. на РС град Шумен, постановено по АНД №859/2022 г. по описа на същия съд.
Осъжда ОД на МВР-гр.Шумен да заплати на К.Ю.Д. с ЕГН: ********** ***
направените в касационната инстанция разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 400лв./четиристотин лева/.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:............................. ЧЛЕНОВЕ: 1............................
2............................
ЗАБЕЛЕЖКА:
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в сила на
29.06.2023г.