Решение по дело №2354/2022 на Административен съд - Варна

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

№…………………….

 

 

 

…………………………………, гр. Варна

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, VІІ състав, в публично заседание на осемнадесети януари, две хиляди двадесет и трета година в състав:

 

                                               

СЪДИЯ: СТАНИСЛАВА СТОЕВА

 

 

при секретаря Деница Кръстева, като разгледа докладваното от съдия Ст. Стоева адм. дело № 2354 по описа за 2022 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 268 ал. 1 от  Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по жалба от Р.С.В., ЕГН ********** ***, чрез адв. Г.С. от ДАК, срещу Решение № 197/01.09.2022г. на Директора на ТД  на НАП Варна, с което е оставена без уважение жалбата й срещу мълчалив отказ по възражение вх. № 34716/03.08.2022г. за погасяване по давност на задължения по изпълнително дело /ИД/ № *********/2021г. по описа на ТД на НАП Варна.

В жалбата се твърди, че неправилно административният орган е приел, че възражението за погасяване по давност е насочено срещу всички задължения по ИД № *********/2021г., а не само по отношение на наложената с НП № ИГГ-13/04.06.2019г. на ДАМТН глоба в размер на 200 лева. Изразява несъгласие с мотивите в оспореното решение, че е налице прекъсване на давностния срок с предприемане на действия по отношение на вземането, установено с посоченото НП. С жалбата се иска отмяна на оспореното решение като  неправилно и незаконосъобразно и отмяна на мълчаливия отказ на публичния изпълнител по възражението за изтекла погасителна давност за публично вземане по НП № ИГГ-13/04.06.2019г. Претендират се разноските по делото.

В съдебно заседание жалбоподателката не се явява и не се представлява, като в писмено становище поддържа жалбата. Представен е списък на разноските.

Ответникът - Директор на ТД на НАП Варна не е изразил становище при изпращане на преписката. В писмени бележки, чрез процесуален представител, се оспорва жалбата, като се твърди, че давността е прекъсната на 20.10.2020г. с получаване на заявлението от ДАМТН за принудително събиране на сумата по влязлото в сила НП. По отношение на възприемането на жалбата срещу мълчаливия отказ на публичния изпълнител за погасителна давност по отношение на всички задължения по ИД, това е резултат от формулиране на искането в жалбата. Иска се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

 

Съдът, като взе предвид обжалвания административен акт, становищата на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Със съобщение за доброволно изпълнение изх. №  С210003-048-0037538/ 29.03.2021г.  жалбоподателката е уведомена, че в ТД на НАП Варна, за неплатени публични задължения е образувано ИД № *********/2021г., като задължението  е в размер на 200 лева. Същото е съгласно влязло в сила на 19.06.2019г. НП № ИГГ-13/04.06.2019г. на ДАМТН. В представената административна преписка и ИД № *********/2021г. няма данни за връчване на съобщението.

С възражение вх. № 34716/03.08.2022г. жалбоподателката е поискала отписване на публичните задължения с изтекла погасителна давност, глобата от 200 лева по НП № ИГГ-13/04.06.2019г. на ДАМТН.

По възражението няма произнасяне от публичния изпълнител, поради което на 22.08.2022г. с жалба до Директора на ТД на НАП Варна жалбоподателката обжалва мълчаливия отказ на публичния изпълнител. С Решение № 197/01.09.2022г.  Директорът на ТД  на НАП Варна оставя без уважение жалбата на Р.В. с мотивът, че давността по отношение на задължението от НП е прекъсната с предприетите действия за образуване на изпълнителното дело, а по отношение на другите задължения за ДОО по Декларация обр. 6 за 2016г., 2017г., 2018г., 2019 и 2022г. давността също не е изтекла, тъй като е 5 годишна, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение. 

 

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна, че оспорването е направено от надлежна страна, адресат на административния акт, в законоустановения преклузивен срок, срещу подлежащ на обжалване пред съда административен акт и след като е осъществено обжалване по административен ред, поради което е допустимо. Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения:

Решението е издадено от компетентен орган, в кръга на предоставените му правомощия и в предписаната от закона форма. Съгласно разпоредбата на чл. 266 ал. 1 от ДОПК, действията на публичния изпълнител могат да се обжалват от длъжника или от третото задължено лице пред директора на компетентната териториалната дирекция на НАП, чрез публичния изпълнител, който ги е извършил. По делото е представена Заповед № З-ЦУ-1234/05.07.2022г., с която С.А.И.– заместник – директор на ТД на НАП Варна изпълнява правомощията на директор на ТД на НАП Варна при отсъствие на В.В.Н. – директор на ТД на НАП Варна. Представена е Заповед № 7667/18.08.2022г., с която на Властиана Николова е разрешено ползването на 5 дни отпуск, считано от 29.08.2022г. – 02.09.2022г. Решение № 197/01.09.2022г. е подписано от С.А.И., съгласно посочената оправомощаваща заповед и отсъствието на директора на ТД на НАП, поради което съдът намира, че е издадена от компетентен орган.

Решението е мотивирано, в производството по издаването му не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да обосновават самостоятелно основание за отмяна.

По отношение приложението на материалния закон съдът намира следното:

Вземанията по влезли в сила наказателни постановления представляват публични държавни (общински) вземания, съгласно чл. 162 ал. 2 т. 7 от ДОПК. За тях е налице специална правна уредба, регламентираща давността за изпълнение на наложените административни наказания, вкл. погасителния давностен срок и началния момент, от който този срок започва да тече – чл. 82 от ЗАНН.

Съгласно чл. 82 ал. 1 б. „а“ от ЗАНН, административното наказание не се изпълнява, ако са изтекли две години, когато наложеното наказание е глоба. Нормата на чл. 82 ал. 2 от ЗАНН урежда началния момент, от който започва да тече давността за изпълнение на административното наказание, включително и в случаите, когато тя е прекъсната – давността започва да тече от влизане в сила на акта, с който е наложено наказанието и се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето спрямо наказания за изпълнение на наказанието, като след завършване на действието, с което е прекъсната давността, започва да тече нова давност. Съгласно ал. 3 от същата разпоредба, независимо от спирането или прекъсването на давността, административното наказание не се изпълнява, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока по ал. 1. Също така ал. 4 от същата норма установява, че разпоредбата на предходната алинея не се прилага по отношение на глобата, когато за събирането й в срока по ал. 1 е образувано изпълнително производство. Следва да се посочи, че нормата на ал. 4 на чл. 82 от ЗАНН изключва приложението единствено и само на т. нар. „абсолютна погасителна давност“, предмет на регламентация на ал. 3 на чл. 82 от ЗАНН.

При прилагането на специалната нормативна регламентация по чл. 82 ал. 1 б. „а“, във вр. с ал. 2 от ЗАНН, следва изводът, че по отношение на публичното вземане за глоба по посоченото по-горе наказателно постановление, погасителният давностен срок е започнал да тече от датата на влизането в сила на съответното наказателно постановление, а именно от 19.06.2019 г. Спорният въпрос се свързва с правното значение на изпращането на изпълнителния титул към НАП и дали това представлява действие, което прекъсва давността и започва да тече нова такава.

Съдът не споделя становището на административния орган, че предприемането на действия на 20.10.2020г. има за правна последица прекъсване на давността, предвид което процесното вземане от глоба не било погасено по давност. В случая няма спор, че процесният изпълнителен титул, касае вземане от глоба, наложена на жалбоподателката по административен ред и че същият е влязъл в сила на 19.06.2019г., а не на посочената от органа дата 04.07.2019г., от който момент, съгласно чл. 82 ал. 2 от ЗАНН, е започнал да тече двугодишният давностен срок по чл. 82 ал. 1 б. „а“ от ЗАНН за изпълнение на наложеното наказание.

Настоящият състав споделя становището на административния орган, че по отношение на процесното задължение е неприложим институтът на абсолютната давност, установен с нормата на чл. 82 ал. 2 от ЗАНН, доколкото за същото е образувано изпълнително дело. От този момент нататък институтът на абсолютната давност по ЗАНН е неприложим. След тази дата като приложима по отношение на абсолютната давност се явява разпоредбата на чл. 171 ал. 2 от ДОПК.

Съдът не споделя обаче, че давността е прекъсната, тъй като това става само с действия, които не само са предприети, но и доведени до знанието на длъжника. По делото, както беше посочено по-горе, няма данни за това, че жалбоподателката е била уведомена надлежно за образуваното изпълнително дело. В тежест на административния орган е да установи, че извършените от него действия по изпълнението са достигнали до длъжника, за да се постигне прекъсване на давността, както твърди органът. Липсата на доказателства за това води до извода, че давността по чл. 82 ал. 1 б. „а“ от ЗАНН е изтекла на 19.06.2021г. и оспореното решение в тази част е неправилно.

Предвид изрично заявеното от жалбоподателката искане, в хода на административното производство, за отписване само на задължението „глоба“ по НП № ИГГ-13/04.06.2019г. на ДАМТН, а не всички задължения по ИД *********/2021г., съдът намира, че произнасянето на административния орган за всички задължения по изпълнителното дело, не водят до законосъобразност на решението му. Оспореното в настоящото производство решение, следва да бъде отменено изцяло, преписката да бъде върната за ново произнасяне, при което административният орган следва да се съобрази с искането.

При този изход на правния спор,  основателно се явява искането на жалбоподателката за присъждане на разноски по делото, съгласно представен списък общо 610 лева – 10 лв. държавна такса и 600 лв. адвокатско възнаграждение..

 

На основание чл. 172 ал. 2, чл. 173 ал. 2 от АПК и чл. 268 ал. 2 от ДОПК, съдът

Р   Е   Ш   И:

ОТМЕНЯ по жалбата на Р.С.В., ЕГН ********** *** Решение № 197/01.09.2022г. на Директора на ТД  на НАП Варна, в частта в която с което е оставена без уважение жалбата й срещу мълчалив отказ по възражение вх. № 34716/03.08.2022г. за погасяване по давност на задължения по изпълнително дело /ИД/ № *********/2021г. по описа на ТД на НАП Варна – глоба в размер на 200 лева по НП № ИГГ-13/04.06.2019г. на ДАМТН.

ИЗПРАЩА административната преписка на Директора на  ТД  на НАП Варна за ново произнасяне по подадената от Р.С.В. жалба срещу мълчалив отказ на публичен изпълнител за отписване на публично задължение поради изтекла давност, при спазване на указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.

ОСЪЖДА ТД на НАП Варна да заплати на Р.С.В. сумата от 610 /шестотин и десет/ лева разноски по делото.

 

Решението е окончателно.

 

 

 

                                                                        СЪДИЯ: