Решение по дело №4716/2018 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: 1484
Дата: 5 октомври 2018 г. (в сила от 20 октомври 2018 г.)
Съдия: Зорница Димитрова Банкова
Дело: 20184430104716
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 28 юни 2018 г.

Съдържание на акта

 

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

гр. Плевен, 05.10.2018год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

        

Плевенски районен съд, VII-ми граждански състав, в публично заседание на   трети октомври през две хиляди и  осемнадесета година в състав:

                

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗОРНИЦА БАНКОВА

 

при секретаря Поля Цанева, като разгледа докладваното от съдията Банкова гр.дело №4716 по описа за 2018г. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

  Иск с правно основание чл.242, ал.1, вр. чл.128  от КТ.

    Пред ПлРС е депозирана искова молба от Д.М.Г. против“Д.“ЕООД-Плевен, в която се твърди, че ищцата е работила при ответника по трудов договор на длъжността „работник, горско стопанство“.Посочва се, че с доп. споразумение от 04.01.2016г., ТВ е определено на 421лв., а от 2017г. на 460лв.Твърди се, че е прекратено ТПО със Заповед №13/31.10.2017г., като не  е изплатено трудовото възнаграждение в размер на 3680лв. за периода март 2017г.- октомври 2017г.  /вкл./. Въз основа на изложеното, моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати дължимите суми, посочени по-горе, ведно със законната лихва върху  за периода от датата на ИМ, до окончателното изплащане на сумата. Претендират се разноски.С определение от 02.10.2018г. е допуснато изменение на исковата претенция, като е заявена  сумата 2956,33лв./чиста сума за получаване/ .

        За ответника не е депозиран отговор по чл.131 от ГПК.

       Съдът, след като се съобрази със становището на ищеца и събраните по делото доказателства,  прие за установено от фактическа и правна страна следното :

       Видно от доказателствата по делото,  ищцата е работила  при ответника по ТД от 14.11.2011г.,  на длъжност „работник, горско стопанство“, като със Заповед №13/31.10.2017г. е прекратено ТПО, считано от 01.11.2017г., на осн.чл.325, ал.1, т.4 от КТ.

       Спорен по делото е въпросът :дължи ли ответното дружество на ищеца претендираното трудово възнаграждение на основание чл.242 от КТ и в какъв размер.

       Задължението за плащане на трудово възнаграждение е основно задължение на работодателя като насрещна престация за предоставената му и използвана от него работна сила на работника или служителя. Съгласно разпоредбата на чл.128 от КТ, работодателят е длъжен да плаща в установените срокове на работника или служителя уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. По делото е допусната СИЕ, със задача на ВЛ, след като прегледа документацията при ответника да даде заключение за дължимото трудово възнаграждение.ВЛ е дало заключение,като е заявило, че не е могло да открие никой на адреса на  ответника и е извършило проверка по официалните данни, подадени от работодателя с Декларация №1. Посочва, че дължимото БТВ претендирания период е 3790,40лв., а чистата сума е 2956,33лв. При това положение, следва да се приложи разпоредбата на чл.161 от ГПК- ответникът е създал пречки за събиране на допуснатото доказателство, поради което следва да бъде прието, че фактите, за които е създал ответника пречка за събирането им са се осъществили и че дължи на ищеца по делото. С оглед на изложеното и предвид тежестта на ответника да докаже ,че е изплатил дължимото трудово възнаграждение на ищеца, съдът приема, че предявения иск е основателен за претендираната сума ,ведно със законната лихва, считано от датата на ИМ до окончателното изплащане на сумата.

При този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на ищеца деловодни разноски в размер на 500лв. за адвокатско възнаграждение.На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Плевенския районен съд държавна такса в размер на 118,25лв. върху уважения иск и направените разноски за вещо лице в размер на 120.00лв.

По изложените съображения, съдът

 

 

                                                 Р   Е   Ш   И:

 

ОСЪЖДА на осн. чл. 242, ал.1 вр. чл.128 от КТ,“Д.“ЕООД, със седалище и адрес на управление ***, ЕИК114660398 , ДА ЗАПЛАТИ на Д.М.Г., ЕГН**********, сумата от  2956,33лв./чиста сума за получаване/, представляваща неизплатено трудово възнаграждение за  периода :месец март 2017г.- м.октомври 2017г./вкл./, ведно със законната лихва, считано от датата на ИМ-28.06.2018г. до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1 от ГПК, ,“Д.“ЕООД, със седалище и адрес на управление ***, ЕИК114660398 , ДА ЗАПЛАТИ на Д.М.Г., ЕГН**********, сумата от 500лв., представляваща направени деловодни разноски по делото.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6  от ГПК,“Д.“ЕООД, със седалище и адрес на управление ***, ЕИК114660398, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Плевенския районен съд, държавна такса в размер на 118,25 лв. и направените разноски за вещо лице в размер на 120.00 лв.

ДОПУСКА на осн. чл.242, ал.1 от ГПК предварително изпълнение на решението в частта относно  присъденото възнаграждение.

Решението може да се обжалва пред ПОС в двуседмичен срок, считано от 05.10.2018г.

 

                                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: