Р Е Ш Е
Н И Е
гр.Сливен, 24.03.2021 г.
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
Сливенският
окръжен съд, гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и четвърти
февруари, през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН
САНДУЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ
БЛЕЦОВА
СТЕФКА МИХАЙЛОВА
При секретаря : Кина Иванова, като разгледа докладваното от
М.БЛЕЦОВА в.гр.д. № 633 по описа за 2020 година, за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е въззивно и се движи по реда на
чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба, подадена от адв.Р. – пълномощник на Д.И.Д., ЕГН **********о***
против решение № 751/28.07.2020 г. по гр.д. № 4327/2019 г. на Сливенския
районен съд, в частта с която е бил отхвърлен предявеният от жалбоподателя
против „ХЛ ТОП МИКС“ ООД, със седалище и адрес на управление гр. ****************иск
с правно основание чл. 200 от КТ за сумата над 12 000.00 лв. до пълния
претендиран размер от 50 000.00 лв., както и в частта с която е бил
отхвърлен предявения от жалбоподателя против „ХЛ ТОП МИКС“ ООД иск с правно
основание чл. 200 ал. 3 от КТ за заплащане на обезщетение за имуществени вреди
- пропуснати ползи, представляващи разликата между действително получаваното от
ищеца трудово възнаграждение и обезщетението за временна нетрудоспособност за
периода от 14.02.2018г. – 11.10.2018г. за сумата над 9520.49 лв. до пълния
претендиран размер от 11430.36 лв. Решението е обжалвано и в частта, с която Д.
е бил осъден да заплати деловодни разноски на „ХЛ ТОП МИКС“ ООД съобразно
уважената част от иска в размер на 3369.88 лв. и 498.89 лв.
Първото оплакване на Д. е свързано с
твърдението за неспазен критерий по чл. 52 от ЗЗД - при първоначалното
определяне на дължимото обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди.
Освен това неправилно било прието съпричиняване от страна на ищеца равняващо се
на 1/3, което е довело до допълнително занижаване на полагащото му се
обезщетение, а освен това неправилно съдът бил приспаднал от определеното
обезщетение за неимуществени вреди сумата от 18 000.00лв, която е била
изплатена на ищеца още преди депозиране на исковата молба. Това плащане било
извършено от застрахователя по застрахователното правоотношение. Страната
посочва, че неправилно съдът бил присъдил законна лихва само върху сумата от
12 000.00 лв., считано от датата на деликта. Сумата от 18 000.00 лв.
била преведена от застрахователя едва на 27.08.2018г., поради което съдът било
следвало да присъди лихва върху цялата сума от 30 000.00 лв. до тази дата.
Жалбоподателят изтъква, че в случая се
касае за травми получени от много млад мъж, които са причинили значителни
страдания през продължителен период от време и които няма шанс да отзвучат във
времето напълно. Посочва, че от свидетелските показания на св.Владимиров се
установявало, че след като настъпил ударът и той се обърнал към ищеца ( който
бил на задната седалка на автомобила) го видял да се държи за дръжката на автомобила,
от което можело да се направи извод, че свободно движение на тялото му в купето
на автомобила не е имало. Камшичен удар на тялото би могъл да се получи и при
поставен предпазен колан. Всичко това сочело, че не следвало да се намаля
определеното от съда обезщетение. Не всички нарушения на правилата за
безопасност обективират принос на пострадалия по смисъла на чл. 201 ал.2 от КТ.
В случая друг служител на работодателя бил извършил основното нарушение, което
е довело до катастрофата, при която е пострадал ищецът, поради което следвало
да се приеме, че неговият принос за настъпване на вредоносния резултат не е от
решаващо значение за него.
Моли се в обжалваните части решението
да бъде отменено и да се присъдят исковите претенции изцяло. Страната няма
направени доказателствени искания. Претендира разноски.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е депозиран отговор на
въззивната жалба от адв.В. – пълномощник на „ ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД –
трето лице помагач на ответника, със седалище и адрес на управление гр. София,
с който жалбата е оспорена като неоснователна. Посочва се, че по делото не са
били установени и доказани по несъмнен начин твърдените от ищеца увреждания –
множество счупвания на лумбо-сакралната част на гръбначния стълб и таза
вследствие на причинено на 14.02.2018г. ПТП. Не се доказал искът за
неимуществени вреди по основание и размер. Не се била доказала причинно –
следствена връзка между настъпилото ПТП и твърдените в исковата молба вреди.
Липсвали данни, кога всъщност са настъпили тези вреди. От изслушаната СМЕ
станало ясно, че ищецът е страдал от хронично заболяване и е имал дегенеративни
изменения. Била установена остеохондроза на Л5, което показвало че са настъпили
дегенеративни изменения в хрущялните структури на телата на прешлените и
предразположение към поява на дискови хернии. Шмарловите тела говорели за
неспокойно състояние на прешлените. Вещите лица не били категорични, че
счупването на L1 е от процесното ПТП предвид
дегенеративните изменения, които са установени и предвид обстоятелството, че
преди ПТП на ищеца не са били правени изследвания.
Страната не е съгласна, че съдът
не е приложил правилно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД. Съдът следвало да прецени
по справедливост претърпените неимуществени вреди, които по принцип нямали
паричен еквивалент, но също така трябвало да внимава да не обогати без
основание пострадалия. Страната счита, че съдът неправилно първоначално е
определил сума в размер на 45 000.00 лв. за претърпените болки и
страдания. Тази сума била прекалено завишена. Съдебната практика в подобни
случаи определяла обезщетение в размер на 20 000 лв. Посочва се, че
страната не е съгласна с оплакването на ищеца, че съдът неправилно е приел
съпричиняване в съотношение 1/3. От приетите по делото експертизи по категоричен
начин се установявало наличието на съпричиняване от страна на ищеца. Той
пътувал в автомобила без да е поставил предпазен колан , в нарушение на
разпоредбата на чл. 137а от ЗДвП. По този начин той бил причинил груба
небрежност. Във връзка с това следвало да се приеме съпричиняване от ищеца в
съотношение ½.
Страната счита, че като е
предявил настоящия иск по чл. 200 ал.1 от КТ, след като вече му е било
изплатено обезщетение в размер на 18 000.00лв., ищецът се опитва за едно и
също събитие и за едни и същи вреди да получи няколко обезщетения и по този
начин цели да получи по – високо обезщетение от претърпените от него вреди. За
нанесените му увреждания и за претърпените болки и страдания, ищецът вече бил
овъзмезден със сумата от 18 000.00 лв. изплатена на 27.08.2018г.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е
депозиран отговор на въззивната жалба депозирана от ищеца Д. от адв. В.,
пълномощник на „ХЛ – ТопМикс“ ООД - ответник по иска, със седалище и адрес на
управление с. Калояново, общ. Сливен, с който жалбата е оспорена като
неоснователна.
По отношение прилагането на
разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД ответникът посочва, че същата е приложена
неправилно и присъденото обезщетение за неимуществени вреди е било в
изключително завишен размер. В хода на производството били събрани
доказателства за търпени от ищеца дегенеративни промени и травми в областта на
твърдяната травма от произшествието. В отговора се посочва, че в хода на
производството не са събрани доказателства, които да установят безспорно
твърдените от ищеца претърпени болки и страдания. Разпитаната съпруга не била
безпристрастна и показанията и не били непротиворечиви. Страната намира, че от
събраните доказателства се установява наличието на дегенеративни изменение у
ищеца отпреди произшествието, които не са били лекувани. Претърпяното от ищеца
ПТП не му пречело към момента да полага труд, така че твърдението му , че няма
да се възстанови напълно било неоснователно. Той водел нормален начин на живот.
Твърди се, че по време на процесното ПТП ищецът въобще не е получил твърдените
травми и предявеният иск е следвало да бъде отхвърлен изцяло.
Правилно съдът бил приел, че
ищецът не е спазил разпоредбите на ЗДвП относно поставянето на обезопасителен
колан при пътуването и по този начин нарушил и нормите на КТ за безопасен и
здравословен труд. Ищецът с действията си бил допринесъл за настъпването на
вредоносния резултат. След като той не бил оспорил заключението по изготвената
по делото КСМАТЕ, съдът не следвало да вземе предвид възраженията му, с които
заключението и се оспорва.
Неоснователно било възражението
на ищеца, че липсва съпричиняване поради непоставянето на обезопасителния
колан. Това възражение било бланкетно. Страната не посочвала, защо счита, че
ако коланът е бил правилно поставен е щял да загуби обезопасителното си
действие. В случая, включително от вещите лица не се обсъждала вероятността за
настъпване на „камшичен удар“. Установено било, че травмите са настъпили от
хиперфлексия – прегъване, навеждане. Действията на виновния водач били относими
единствено по отношение на механизма на настъпване на ПТП, а действията на
ищеца ( не слагането на обезопасителен колан) били отчетени от съда във връзка
с неговия принос за настъпване на травмите. Доказано било, че ако ищецът е бил
с колан твърдените травми по гръбначния стълб е нямало да настъпят, тъй като
торсът му е щял да запази своето устойчиво положение върху седалката на
автомобила и не би се стигнало до прегъване, което да позволи травмиране на
вече увредения и слаб на места гръбначен стълб.
Действията на ищеца
представлявали груба небрежност. Налице били всички обективни и субективни
елементи на грубата небрежност. Ищецът е изпълнявал трудовите си задължения по
нареждане на работодателя си, напълно съзнателно не е спазил законовите си
задължения за безопасни и здравословни условия на труд – не е поставил
обезопасителен колан и по този начин сам се бил поставил в опасност. Той можел
и бил длъжен да предвиди резултата от бездействието си.
Страната посочва, че са
неоснователни оплакванията на ищеца от приспадането от съда на вече заплатените
от застрахователното дружество 18 000.00 лв. Ищецът целял няколкократно
репариране на едни и същи вреди. Недопустимо било да се допусне неоснователно
обогатяване. Относно съотношението на отговорностите по чл. 45 от ЗЗД и чл. 200
от КТ била налице задължителна практика на ВКС постановена по реда на чл. 290
от ГПК. В решение по гр.д. 714/2009г., трето гр.о.било прието, че „наличието на
влязъл в сила съдебен акт, с който по иск на пострадалия е присъдено
обезщетение по чл. 45 от ЗЗД срещу прекия причинител за неимуществени вреди,
изключва търсенето на отговорност за същото увреждане срещу работодателя по чл.
200 от КТ“, тъй като за едни и същи вреди той не може да бъде обезщетен два
пъти. Искането за присъждане на по – висок размер на обезщетение от
30 000лв. и законна лихва върху тази сума било неоснователно и следвало да
се отхвърли.
В
отговора се посочва, че ищецът във въззивната си жалба не е посочил на какво
основание обжалва неприсъдените в пълен размер имуществени вреди. В тази част
жалбата била бланкетна и безпочвена. По делото била извършена допълнителна
съдебно – икономическа експертиза, която установила размера на дължимото
обезщетение от разликата между действително получаваното от ищеца трудово
възнаграждение и обезщетението за временна нетрудоспособност за осем месеца.
Тъй като липсвали конкретни оплаквания, страната била лишена от възможността да
се защити адекватно. Моли се въззивната жалба на ищеца да не бъде уважавана .
Претендират се разноски. С отговора на въззивната жалба не са направени нови
доказателствени или процесуални искания.
По
делото е депозирана втора въззивна жалба от адв. В., пълномощник на „ХЛ –
ТопМикс“ ООД - ответник по иска, със седалище и адрес на управление с. ………..с
която решение № 751/28.07.2020 г. по гр.д. № 4327/2019 г. на Сливенския
районен съд е обжалвано в частта, с която „ХЛ – ТопМикс“ ООД е било осъдено да заплати на Д.И.Д.,
ЕГН ********** *** по иск с правно основание чл. 200 от КТ сумата от 12 000.00 лв.- обезщетение
за неимуществени вреди , изразяващи се в болки и страдания от нанесени
телесни увреждания – контузия на гръдния кош, изразена клинично с папиларна и
функционална болезненост в лявата му половина, в близост до гръдната кост,
контузия в областта на лакътната става на дясната ръка и контузия на гръбначния
стълб с данни от образните изследвания за счупване на тялото на първи поясен
прешлен (L1), следствие на трудова злополука, настъпила на 14.02.2018г., ведно със
законната лихва върху сумата считано от датата на увреждането 14.02.2018г. до
окончателното изплащане. Решението е обжалвано и в частта на присъдената по иск
с правно основание чл. 200 КТ на сума от 884.19
лв. – обезщетение за имуществени вреди – сторени разходи за медицинско
лечение на причинената телесна повреда заедно със законната лихва, считано от
19.02.2018г. ; присъдената по иск с
правно основание чл.200 ал. 3 от КТ сума в размер на 9 520.49 лв. – обезщетение
за имуществени вреди – пропуснати ползи представляващи разликата между
действително получаваното от ищеца трудово възнаграждение и обезщетението за
временна нетрудоспособност за периода от 14.02.2018г. – 11.10.2018г., както и в частта на присъдените разноски.
Посочва се, че в обжалваната част решението е неправилно, необосновано и
незаконосъобразно.
Обжалваното решение е било
съобщено на страната на 17.08.2020г. , а въззивната жалба е депозирана на
31.08.2020г.
В
жалбата си въззивникът – ответник посочва, че при постановяване на решението РС
е допуснал нарушение на закона във връзка с чл. 52 от ЗЗД и трайната съдебна
практика. Неправилно съдът бил приел исковете на ищеца за частично основателни.
С оглед събраните доказателства по делото те следвало да се отхвърлят изцяло
като неоснователни. Ако въпреки това съдът бил приел, че следва да се ангажира
отговорността му, то неправилно било да се приеме, че степента на съпричиняване
от страна на ищеца е само 1/3. Това било силно занижено.
При
разглеждане на делото ищецът не бил доказал твърденията си изложени в исковата
молба – за получено травматично увреждане
- компресионно счупване на тялото на Л1 прешлен на гръбначния стълб
(първи лумбален прешлен). Страната счита, че неправилно съдът е приел, че
категорично е установено причинно – следствена връзка между настъпилото
произшествие и наличието на фрактури и увреждания в лумбало – сакралната област
на гръбначния стълб на ищеца. В хода на производството по делото се било
доказало наличието на сериозни предхождащи
ПТП дегенеративни изменения и увреждания по гръбначния стълб на ищеца.
Страната заявява, че не се солидаризира със заключението на ВЛ, че ищецът е
претърпял твърдяното увреждане в пряк резултат на ПТП. Конкретно ВЛ Йорданов на
въпрос на жалбоподателя бил отговорил, че уврежданията, които ищецът е имал отпреди
ПТП до известна степен са способствали за настъпването на вредите. При
трудовата злополука било необходимо да е налице внезапно увреждане на здравето,
а не то да е увредено от други обстоятелства. В случая ищецът не бил положил
достатъчна грижа за здравето си преди ПТП, били налице травми предхождащи ПТП,
поради което работодателят не следвало да носи отговорност. Ищецът не бил
доказал при условията на главно и пълно доказване твърдените вреди, поради
което – след като искът му е бил уважен, постановеното решение се явява
неправилно.
По
отношение определянето на размера на имущественото обезщетение страната счита,
че правилно съдът се е съобразил с възражението ѝ за съпричиняване от
страна на ищеца ( предвид несложения обезопасителен колан). По този начин
ищецът действал в условията на груба небрежност. Той бил изключително виновен
за настъпилите вреди при ПТП. Съдът неправилно не бил съобразил и
обстоятелството, че разпитаната по делото свидетелка е заинтересована при
даването на показания предвид наличието на граждански брак между нея и ищеца.
Тя услужливо била премълчала за търпени от него болки и страдания в предишни
моменти ( като се било установило, че ищецът е страдал от дискова херния).
Ответникът
заявява, че алтернативно твърди, че налице нарушение на чл. 52 от ЗЗД като е
определил съпричиняване от страна на ищеца само от 1/3. Всъщност той бил
допринесъл изключително за увреждането, поради което този размер на
съпричиняване не бил справедлив. Би следвало да се приеме съпричиняване в
размер поне 75%. Ако неговото поведение било законосъобразно въобще нямало да
настъпят вреди. Ако по време на ПТП ищецът бил с поставен обезопасителен колан,
тялото му нямало да се наклони много и да получи травми. Несправедливо било
работодателят да заплаща обезщетение при условие, че работникът съзнателно и
грубо е нарушил трудовата дисциплина, безопасните и здравословни условия на
труд.
Страната
счита, че съдът се е произнесъл свръх петитум, тъй като ищецът с исковата си
молба не бил поискал от съда да се произнесе за получени леки телесни повреди,
а именно контузия на гръден кош и контузия на дясна ръка. Било претендирано
обезщетение единствено за претърпени болки и страдания за получено телесно
увреждане в областта на гръбначния стълб. Като се е произнесъл за търпени болки
и страдания от двете леки телесни увреждания, съдът се бил произнесъл в повече
от исканото от него.
Съдът
правилно бил взел предвид извършеното извънсъдебно заплащане на обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от подпомагащата страна – „ ДЗИ - Общо
застраховане“. По застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобила, с който е
настъпило ПТП били заплатени 18 000.00 лв., факт който е бил изцяло
доказан в процеса. Страната счита, че по този начин ищецът е бил изцяло
обезщетен за претърпените вреди и допълнително обезщетение не е необходимо.
Присъждането на обезщетение в размер на 45 000.00 лв. било явно нарушение
на материалния закон с оглед критериите на справедливостта. Дори след като тази
сума била редуцирана с 1/3 – за съпричиняване и допълнително намалена с
18 000.00 лв.– вече заплатени от застрахователното дружество, било
прекомерно работодателят да бъде осъден да заплати 12 000.00лв. Тази сума
се явявала не обезщетителна за претърпените вреди, а репресивна санкция за
работодателя. За сходни случаи в практиката се присъждали по- малки
обезщетения.
В жалбата са направени възражения
относно уважената част на имуществените вреди. Предвид приетото съпричиняване
от страна на ищеца, неправилно било да се уважат изцяло имуществените
претенции, а не съобразно това съпричиняване. Освен това от извършената СИЕ се
установявало, че сумата от 600.00 лв. – разход за ЯМР не се дължи, тъй като по
принцип това изследване се заплаща от НЗОК. Ищецът бил здравноосигурено лице и
е могъл да се възползва от възможността изследването да се заплати от НЗОК.
Осъждайки работодателя да заплати тази сума се стигало до неоснователно
обогатяване за работника. Във връзка с това се иска съдът да отмени
първоинстанционното решение за сумата над 284.19лв. до уважените 884.19лв., а
сумата от 284.19 лв. да бъде намалена съобразно приетото съпричиняване от ищеца
– с 1/3.
Моли се в обжалваните части
първоинстанционното решение да бъде отменено и предявените искове да бъдат
отхвърлени изцяло. Алтернативно се иска да бъдат намалени присъдените
обезщетения за имуществени и неимуществени вреди.
Претендират се деловодни
разноски. Няма направени нови доказателствени искания.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е
депозиран отговор на въззивната жалба от адв.В. – пълномощник на „ ДЗИ – ОБЩО
ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД – трето лице помагач на ответника, със седалище и адрес на
управление гр. София, в който е посочено, че ваззивната жалба на „ ХЛ –
ТопМикс“ ООД е основателна. Страната посочва, че по делото не се било доказано
по несъмнен начин настъпването на твърдените от ищеца травми – множество
счупвания на лумбалната част на гръбначния му стълб. От изслушаната СВЕ се
установявало, че ищецът е имал хронични заболявания и настъпили дегенеративни
изменения по гръбначния стълб. Те установили счупването на Л1, не били
категорични, че това е станало вследствие настъпилото ПТП. Д. не следял
своевременно за здравословното си състояние. Освен това той бил допринесъл
изключително много за настъпилото ПТП, тъй като не си бил сложил обезопасителен
колан, а приетото от съда съпричиняване в размер на 1/3 не съответствало на
тежестта на поведението на ищеца. Съпричиняването следвало да е в по- голям
размер. Определеното от съда обезщетение било силно завишено по размер и не
отговаряло на принципа за справедливост. Съдебната практика в подобни случаи
присъждала обезщетение в размер на около 20 000.00лв. Неправилно
имуществените вреди не били намалени , предвид приетото съпричиняване от страна
на ищеца на вредоносния резултат. По отношение на претърпените от ищеца болки и
страдания, той вече бил овъзмезден от застрахователното дружество.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е
депозиран отговор на въззивната жалба от адв. Р.- пълномощник на ищеца Д., с
който жалбата е оспорена като неоснователна.
Страната посочва, че ответникът
не е оспорил приетата от съда КСАТМЕ, в чието заключение категорично било
прието, че е налице причинно – следствена връзка между нанесените на Д. телесни
повреди и настъпилото ПТП. Действително ищецът бил имал дископатия преди
инцидента и щял да има такава и след него, но счупването на Л1 било причинено в
резултат на високата скорост, с която настъпило ПТП. Тя била вследствие
получените удари на автомобила.
Относно съпричиняването страната изтъква, че
при отговор на въпрос 15 от КСТМЕ е даден вероятностен отговор за това, че при
сложен предпазен колан вероятно не биха се получили същите травми. Този
вероятностен отговор на въпроса от ВЛ не можело да обоснове намаляване на
обезщетението. От данните по делото се виждало, че отговорен за настъпване на
ПТП бил св.Владимиров, друг служител на ответника, затова приносът на ищеца за
настъпване на вредоносния резултат не бил от решаващо значение. Вещите лица
били обобщили, че вина за настъпване на ПТП има само св.Владимиров, който се е
движил със значително превишена скорост, която не е отговаряла на пътните
условия. При обсъждане на експертизата ВЛ **********изразил съмнение, че
поставения обезопасителен колан е могъл да предотврати допълнителното сгъване
на тялото на ищеца. Съпричиняване можело да има само когато пострадалият с
действията си / бездействието си обективно е способствал за настъпване на
вредоносния резултат, независимо дали като цяло поведението му е било
противоправно или не. При наличието на вероятностни отговори относно
съпричиняването, съдът не е следвало да приеме, че има такова.
В
отговора се посочва, че по делото не са събирани доказателства по отношение на
това дали неслагането на обезопасителен колан нарушава трудовото
законодателство – трудовата дисциплина. От досието на ищеца било видно, че не
са му били налагани наказания по КТ.
Първоинстанционният
съд не се бил произнесъл свръх петитум, а единствено се бил съобразил с
установеното от КСАТМЕ. Терминът „телесно увреждане“ включвало такива увреди на
тялото, които по своя характер обуславяли правото на обезщетение. Твърди се, че
са неоснователно оплакванията на ответника във връзка с приетите разходи за
ЯМР. Не било вярно и твърдението, че е налице завишаване на размера на
обезщетението присъдено на ищеца. В случая се касаело за млад човек, в най –
трудоспособната му възраст, на което в резултат на трудовата злополука здравето
е необратимо увредено.
Моли
се в обжалваните части решението да бъде потвърдено.
Страните не са направили
доказателствени искания.
В с.з. въззивникът Д., редовно призован не се явява. Представлява се
от представител по пълномощие адв. Р., която заявява, че поддържа въззивната
жалба и моли тя да бъде уважена. Претендира
разноски.
В с.з. въззивникът „ХЛ ТопМикс“
ООД, редовно призован се представлява от законния си представител, управителя П.Д..
Процесуалният представител на страната адв. В. в писмено становище заявява, че
поддържа своята въззивна жалба, оспорва въззивната жалба на ищеца Д., поддържа
своя отговор на въззивна жалба, както и че моли да се уважи нейната въззивна
жалба. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на заплатеното
адвокатско възнаграждение. Управителят Д. се присъединява към становището на
адв. В..
Третото лице помагач „ ДЗИ общо
застраховане“ в с.з. се представлява от представител по пълномощие адв.В.,
която оспорва въззивната жалба на ищеца, моли да се постанови решение, с което
да се отмени уважителната част на постановеното от РС решение. Няма претенции
за разноски.
Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни доказателства.
Установената
и възприета от РС – Сливен фактическа обстановка изцяло кореспондира с представените
по делото доказателства. Тя е изчерпателно и подробно описана в
първоинстанционното решение, поради което на основание чл.272 от ГПК настоящият
съд изцяло я възприема и с оглед
процесуална икономия препраща към него.
Въззивната
жалба на Д.И.Д. е редовна и допустима, тъй като е подадена в
законоустановения срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния акт.
Разгледана по същество същата се явява неоснователна.
Въззивната
жалба на „ХЛ –
ТопМикс“ ООД е редовна и допустима, тъй като е подадена в
законоустановения срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния акт.
Разгледана по същество същата се явява неоснователна.
Съгласно
разпоредбата на чл. 200 ал.1 от КТ за вреди от трудова злополука, които са
причинили временна нетрудоспособност , инвалидност или смърт на работника ,
работодателят отговаря имуществено независимо от това дали негов орган или
служител има вина за настъпването им. Отговорността на работодателя в този
случай е безвиновна. Необходимо е да се установи травматично увреждане на
работника, функционална връзка на увреждането с работата, настъпили временна
нетрудоспособност, инвалидизация или смърт и причинна връзка между
травматичното увреждане и настъпилата временна нетрудоспособност, инвалидизация
или смърт.
В
случая описания по – горе фактически състав е безспорно установен. Вследствие
на настъпила на 14.02.2018г. трудова злополука, ищецът Д. е получил травматични
увреждания изразяващи се в контузия на
лявата половина на гръдния кош, която довела до затруднения в движенията на
снагата за срок около 10 – 15 дни представляваща временно разстройство на
здравето, неопасно за живота (лека телесна повреда), контузия на лакътната става на дясната страна , довела до
затруднение в движението на ръката за около 7-10-15 дни, представляваща
временно разстройство на здравето, неопасно за живота (лека телесна повреда) и компресионно счупване на тялото на първи
лумбален прешлен L1, довело до затруднение в
движението на снагата за срок значително по- голям от 8 – 10 – 12 м.,
представляваща трайно затруднение на снагата ( средна телесна повреда).
Според
вещите лица при извършения преглед на ищеца на 09.06.2020г. ( 1г. и 4м. след
злополуката) се е установило, че травмата на гръбначния стълб все още не е
приключила, работоспособността му е възстановена частично и движенията на
тялото му са затруднени все още в различна степен.
Описаните
по – горе травматични увреждания са били получени от ищеца по време на
извършване на трудовата му дейност.
Съдът
намира, че е налице причинно-следствената връзка между травматичното
увреждане на ищеца и настъпилата временна нетрудоспособност. От данните по
делото се установява, че ищецът е страдал от заболяване в опорно- двигателния
апарат, което не е било установено и не е било лекувано преди злополуката. Установено
е, наличие на дегенеративни изменения на L1 и L2
прешлени отпреди инцидента. При ищеца е установена остеохондроза, шморлови тела
и болест на Шоерман – Мау. Тези заболявания са променили нормалната структура
на гръбначния му стълб и са го направили „ по – раним“. Те са били предпоставка
за сериозността на получените травми по гръбначния стълб, но непосредствената
причина за тях е травмата получена в ПТП. В този смисъл е становището на ВЛ д-р
Стойков изразено в с.з. на 17.07.2020г. Трите вещи лица изготвили КСАТМЕ са единодушни
и категорични, че е налице причинно – следствена връзка между настъпилото ПТП и
причинените на ищеца травми.
С
оглед на изложеното, съдът намира, че са налице всички предпоставки за
ангажиране на отговорността на работодателя по чл. 200 от КТ. Следва да се
изследва въпросът за дължимите неимуществени и имуществени вреди.
Обезщетението
за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост предвид
разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД.
В
случая пострадалото лице е мъж, на 44г., което се намира в разцвета на
продуктивната си възраст. То е получило две леки телесни повреди - контузия на лявата половина на гръдния кош и
контузия на лакътната става на дясната
страна и една средна телесна повреда - компресионно
счупване на тялото на първи лумбален прешлен L1. В исковата молба се посочва,
че се търси обезщетение за претърпените болки и страдания за претърпяното
телесно увреждане, поради което следва да се приеме, че няма произнасяне свръх
петитум от РС.
Докато двете
леки повреди отшумели за сравнително кратък период от време – около 15 дни,
средната телесна повреда отшумявала бавно и трудно. Според вещите лица ищецът
едва ли ще се възстанови от нея напълно ( ВЛ д-р Йорданов в с.з. 17.07.2020г.).
От свидетелските показания е видно, че първоначално ( за около 2 седмици)
ищецът е бил на легло, на подлога, изпитвал е силни болки и не е можел да се
придвижва сам. За период около 3 месеца болките били толкова силни, че не му
позволявали да излиза дори до терасата на жилището си, поради което за този
период от време не излизал от дома си. Постепенно започнал да се възстановява
като продължил да изпитва силни болки. Година и 10 м. след инцидента, ищецът
работи - предимно от дома си, управлява автомобил, но не пътува на дълги разстояния.
Начина му на живот се е променил. За разлика отпреди инцидента вече не може да
спортува активно, да кара велосипед, да ходи по планини. Инцидентът го сринал
емоционално. Преживял го тежко. Затворил се в себе си. Не искал да общува с
хора. Непрекъснато бил на болкоуспокояващи.
Всичко
изложено по- горе мотивира съда да приеме, че преживените от ищеца болки и
страдания ( основно свързани с травмата на гръбначния стълб), които следва да
се овъзмездят са били със значителна сила, интензитет и продължителност. Справедливото
обезщетение, което следва да му се присъди за претърпените неимуществени вреди
е в размер на 45 000лв.
Съдът
намира, че по делото са налице достатъчно данни, които да го мотивират да
приеме, че е налице съпричиняване от страна на ищеца за получените травми и
претърпените страдания. В изразеното заключение по КСМАТЕ, както и в
обясненията дадени в с.з., ВЛ са категорични – не са установени данни, от които
да се установи, че ищецът е ползвал предпазен колан по време на ПТП. Ползването
на предпазен колан е в причинно – следствена връзка с получените увреждания в
областта на гръдния кош и на гръбначния стълб. Ползването на предпазен колан
най – вероятно би предотвратило настъпването на увреждания в областта на
гръдния кош и на гръбначния стълб.
Като не е ползвал предпазен колан
ищецът е допуснал груба небрежност и в значителна степен е допринесъл за
настъпилия вредоносен резултат. Под „груба небрежност“ практиката приема, че тя
е налице, тогав когато е налице неполагане на дължима грижа, която и
най-небрежния човек би положил при подобни условия. В случая не е необходимо да
се установява неправомерно поведение, което да е в разрез на правилата за
безопасност при конкретния работодател. Разпоредбата на чл. 137а, ал.1 от ЗДвП
поставя изискването не само водачите, но и пътниците да си поставят предпазен
колан. Като не е поставил предпазния колан по време на изпълнение на трудовите
си задължения, ищецът е допуснал грубо нарушение на трудовата дисциплина, което
е толкова сериозно, че може да се приеме, че представлява „груба небрежност“.
Ето защо, в случая определеното обезщетение следва да се намали с 1/3 и същото
да се определи в размер на 30 000 лв.
Тъй като по делото са налице
данни от които е видно, че на ищеца вече са били изплатени 18 000 лв. за
същото произшествие по застраховка Гражданска отговорност, тази сума следва да
се приспадне от присъдените 30 000лв. По този начин ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца 12 000 лв. Върху тази главница следва да
се присъди законна лихва от датата на настъпване на увреждането –
14.02.2018г. Съдът намира, че не следва
да уважи искането на ищеца за присъждане на лихви върху сумата от 18 000
лв. от датата на настъпване на увреждането до датата на изплащане на сумата от
застрахователя, тъй като такава претенция не е заявена с исковата молба.
По отношение на имуществените
вреди, съдът намира, че такива са установени в размер на 884.19 лв.- за
медикаменти, изследвания и потребителски такси. Заплатената такса за ЯМР също
следва да бъде включена в тази сума, тъй като наличието на здравни осигуровки
не води задължително до възможност да се направи изследване с ЯМР безплатно.
Безплатният преглед с ЯМР е обусловен от решение на трето лице – РЗОК, а за да
се даде такова разрешение е необходимо да бъде направено нарочно искане от
лекар със съответната специалност. Данни за такова искане по делото липсват, но
изследването с ЯМР е от съществено значение за правилната диагностика и лечение
на ищеца, поради което заплатената за това изследване сума следва да бъде
приета по делото. Върху главницата следва да се присъди лихва считано от
19.02.2018г. – датата на първия разход.
По отношение обезщетението по чл.
200, ал. 3 от КТ за присъждане на пропуснати ползи – разликата между причинената
вреда – неимуществена и имуществена, включително пропуснатата полза, и
обезщетението и/или пенсията по общественото осигуряване,
съдът намира че на ищеца следва да се присъди обезщетение в размер на
9520.49лв. – разликата между действително получаваното от ищеца трудово
възнаграждение преди злополуката и полученото от него обезщетение за временна
нетрудоспособност. Дължима е и законната лихва считано от датата на настъпване
на увреждането – 14.02.2018г. Във въззивната жалба на ищеца е направено
формално оплакване от неправилност на решението на РС в тази му част. В какво
обаче се състои незаконосъобразността на решението не е посочено, поради което
въззивният съд не може да вземе конкретно становище. Приетата от съда сума от
9520.49лв. е в съответствие с приетата по делото СИЕ.
Правните
изводи на първоинстанционния съд не съвпадат с тези на въззивната инстанция обжалваното
решение следва да бъде изменено.
Тъй
като съдът прие, че е налице съпричиняване на вредите от страна на ищеца поради
проявена от негова страна „груба небрежност“, обезщетенията за имуществени
вреди също следва да се редуцират с 1/3. Така заплатената за лекарства, такси
за прегледи и изследвания сума от 884.19 лв. следва да бъде намалена до 589.46 лв., а
сумата за обезщетение по чл. 200, ал. 3 от КТ следва да бъде намалена от
9520.49 лв. на 6347.00лв.
Обжалваното решение следва да се
измени и в частта на разноските за първа инстанция. Ищецът е доказал разноски в
размер на 900.00лв. съобразено уважената част от иска му. Решението следва да
се отмени в частта на присъдените му разноски за първа инстанция за сумата над
900.00 лв. до присъдените му 1112.73лв.
На ответната страна „ХЛ
ТОП МИКС“ ООД за
първа инстанция следва да се присъдят разноски в размер на 3931.97лв. Тъй като
с обжалваното решение са ѝ присъдени разноски в размер на 3369.88лв. е
необходимо да ѝ се присъдят още 562.09лв.
На третото лице - помагач не се
дължат разноски съгласно чл.78, ал.10 от ГПК за първа инстанция.
Първоинстанционното решение
следва да се измени и в частта, на присъдените държавни такси, които да се
изплатят от дружеството ответник. С решението ответникът е осъден да заплати ДТ
в размер на 910.82лв. Тази сума следва да бъде намалена до 757.46лв.
Съдът констатира, че за въззивна
инстанция въззивникът „ХЛ ТОП МИКС“ ООД не е внесъл дължимата държавна
такса в размер на 378.73лв., поради което и на основание чл.77 от ГПК, същият
следва да бъде осъден да я заплати.
Тъй като въззивната жалба на
ищеца Д. не се уважава, на него не му се следват деловодни разноски за въззивна
инстанция.
Въззивната жалба на „ХЛ
ТОП МИКС“ ООД се уважава частично. Ето защо от извършените от него разноски за
въззивна инстанция в размер на 1850.00 лв. – заплатено адвокатско
възнаграждение, следва да му се присъдят 277.50лв., които следва да се заплатят
от ищеца.
На третото лице - помагач не се
дължат разноски съгласно чл.78, ал.10 от ГПК за въззивна инстанция.
По тези съображения, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ
решение
№751/28.07.2020 г. по гр.д. № 4327/2019 г. на Сливенския районен съд,
·
в частта с която на основание чл. 200 от КТ „ХЛ ТОП
МИКС“ ООД, със седалище и адрес на управление гр****************“, №14 е бил
осъден да заплати на Д.И.Д., ЕГН **********о*** сума в размер на 884.19 (
осемстотин осемдесет и четири лева и деветнадесет стотинки)лева, обезщетение за
имуществени вреди , изразяващи се в сторени разходи за медицинско лечение на
причинена телесна повреда за сумата над 589.46 ( петстотин осемдесет и девет лева и четиридесет и шест
стотинки) лева.
·
в частта с която на основание чл. 200, ал.3 от КТ „ХЛ
ТОП МИКС“ ООД, със седалище и адрес на управление гр. ****************е бил
осъден да заплати на Д.И.Д., ЕГН **********о*** сума в размер на 9520.49 (
девет хиляди петстотин и двадесет лева и четиридесет и девет стотинки)лева,
обезщетение за имуществени вреди – пропуснати ползи представляващи разликата
между действително полученото от ищеца трудово възнаграждение и обезщетението
за временна нетрудоспособност за периода от 14.02.2018г. – 11.10.2018г., за
сумата над 6347.00 ( шест хиляди
триста четиридесет и седем лева )лева.
· в
частта с която „ХЛ ТОП МИКС“ ООД, със седалище и адрес на управление гр. ********************е бил осъден да
заплати на Д.И.Д., ЕГН **********о*** за деловодни разноски за първа инстанция за сумата над 900.00 ( деветстотин
)лева до присъдените му 1112.73 ( хиляда сто и дванадесет лева и седемдесет и
три стотинки)лева.
·
в частта с която „ХЛ ТОП МИКС“ ООД, със седалище и
адрес на управление гр. *******************е бил осъден да заплати по сметка на
СлРС в полза на бюджета на съдебната власт сума в размер над 757.46 (
седемстотин петдесет и седем лева и четиридесет и шест стотинки)лева до
присъдените 910.82 (деветстотин и десет лева и осемдесет и две стотинки)лева.
КАТО НЕПРАВИЛОН И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВИ :
·
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.И.Д., ЕГН **********
*** против „ХЛ ТОП МИКС“ ООД, със седалище и адрес на управление гр. ******************
иск с правно основание чл.200 КТ за осъждане на ответника да заплати обезщетение
за имуществени вреди, изразяващи се в сторени разходи за медицинско лечение на
причинена телесна повреда за сумата над 589.46 (петстотин осемдесет и девет лева и четиридесет и шест стотинки)
лева до
пълния присъден размер от 884.19( осемстотин осемдесет и четири лева и
деветнадесет стотинки ) лева.
·
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.И.Д.,
ЕГН ********** *** против „ХЛ ТОП МИКС“ ООД, със седалище и адрес на управление
гр***************** иск с правно основание чл.200, ал. 3 КТ за осъждане на
ответника да заплати обезщетение за имуществени вреди – пропуснати ползи
представляващи разликата между действително полученото от ищеца трудово
възнаграждение и обезщетението за временна нетрудоспособност за периода от
14.02.2018г. – 11.10.2018г., за сумата над 6347.0000 ( шест хиляди триста четиридесет и седем лева )лева до пълния
присъден размер от 9520.49( девет хиляди петстотин и двадесет лева и четиридесет и девет
стотинки)лева.
ОСЪЖДА Д.И.Д., ЕГН ********** *** да заплати на „ХЛ ТОП
МИКС“ ООД, със седалище и адрес на управление гр**************допълнителни
деловодни разноски за първа инстанция в размер на 562.09 ( петстотин шестдесет и два лева и
девет стотинки) лева.
В останалата част потвърждава решението.
ОСЪЖДА „ХЛ ТОП МИКС“ ООД, със седалище и адрес на
управление гр******************да заплати по сметка на Сливенския окръжен съд
държавна такса в размер на 378.73 ( триста седемдесет и осем лева и седемдесет
и три стотинки) лева.
ОСЪЖДА Д.И.Д., ЕГН ********** *** да заплати на „ХЛ ТОП
МИКС“ ООД, със седалище и адрес на управление гр. ***********************деловодни
разноски за въззивна инстанция в размер на 277.50 ( двеста седемдесет и седем
лева и петдесет стотинки) лева.
Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на
страните пред ВКС на РБългария.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.